Здравейите мили съфорумки! Реших да засегна един личен проблем, който вероятно имат много други жени тук: Живея с ревнив мъж! Не нормално ревнив, а ужасно много! Всеки един мой ден е прекаран в непрекъснати обяснения 'Има ли някой друг?" "Някой сваля ли те?" и т.н.Стига се до непрекъснати обиди и обвинения. Аз имам нужда да водя нормални раговори, за теми които ме вълнуват, а непрекъснато обяснявам и давам отчет какво съм правила и с кой съм говорила на работа. Имам милиони примери за това как да накараш една жена да се чувства нещастна. проверява ми се личната кореспонденция, телефона, следи ме и т.н. Не съм направила нищо срещу него и не съм му давала поводи. ходихме на лекар изветсно време, но нямаше резултат. Може ли някой от вас да сподели дали е намерил своето решение на тоя пролем, защото аз вече се съмнявам че има друго решение освен да си тръгна. Проблема е,че при поредните скандали, имам съмнения за себе си дали изобщо още го обичам!
- Публикувана: 9 юли 2009, 12:09 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2009, 14:10 ч.
Патологична ревност! Какво да правя!
Цитат
Има разбира се. Като почне да те разпитва и вместо да се оправдаваш, от което той се "храни" казваш така. Да, естествено, аз съм хубава и желана жена, много мъже ме опитват да ме свалят, но за сега само един любовник имам. Летвата ми е висока и не всеки се класира.
Потърпевша, не му се навирай сама, тръгни си колкото можеш по-бързо. Но не го предизвиквай с думи - само ще ти създаде повече усложнения.
докато все още можеш да избягаш Тръгвай си, докато нещата не са станали още по-сериозни!
с две ръце за това изказване
Не за физическа саморазправа за сега не се притеснявам, но за себе си вече -да. Защото осъзнавам, че нервите са ми на края, аз дори съм си позволявала аз да му ударя шамар при някоя негова обида. И затова не виждам и себе си в цялата връзка. Мъчно ми е много за него, знам че и той страда. Но дали това, че ще си тръгна ще реши проблема. Иска да се лекува, поне така казва, но дали има смисъл още?
Как при такъв тормоз още питаш какво да правиш?! На твое място да съм побягнала отдавна. Няма оправия с такива нещастници. Перспективата, ако останеш с него, е да забравиш всякакъв социален живот, да свикнеш да живееш между четири стени и да се научиш да носиш на бой. Защото и денонощно да си му пред очите, той пак ще си изсмуква от пръстите шантави поводи и от неспособност да се справи с комплексите си накрая ще започне и физическо насилие над теб.
Аз така направих преди години, но ми беше само гадже. Ревността му уби всички чувства които имах към него.