Парите или Живота?

  • 3 765
  • 107
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 12 888
Ако човек печели доста, спокойно си философства как щастие с пари не се купува, богатите също плачат и парите не са важни.
Да, ако ги имаш, не са важни.
Ако авторката остави питомното и тръгне да гони дивото, и ако се окаже, че не може да си покрива сметките... дали все така ще избира Живота без Парите? Особено ако е свикнала да е от имащите.

Но какво пък, веднъж се живее, човек си има право на всякакви експерименти, докато намери къде, как и с кого ще е щастлив.

# 76
  • Мнения: 10 998
Съгласна съм с Шерилин, познавам главни счетоводители, които се отказват и стават оперативни именно с цел да си съхранят здравето. Най-често това се случва, когато децата им станат самостоятелни и вече нямат нужда от толкова пари, за да ги издържат. За това се местят на по-лека работа с по-малко пари. Уважавам такива решения, защото ако стресът ще ти донесе инфаркт или рак, то наистина няма смисъл. Но зависи и на какъв житейски етап си. С малки деца и ипотека, очевидно е че парите са ти супер важни за оцеляването. Тогава нямаш избор, освен ако нямаш финансов гръб. Всичко е строго индивидуално.

# 77
  • Мнения: 7 434
Защо въобще ги споменаваме спортисти и артисти милионери? Това са изключения.
За спокойната работа с по- малко заплащане аз специално не го разбирам. Защо да печелиш малко, ако може да печелиш повече? Работата не е удоволствие, все ще ти създава стрес и напрежение. Ама печелейки добре ще отидеш да си починеш на спокойствие. Примера за лекичките в градината не е релевантен, къде да отидат, ако нямат образование? Просто нямат избор.

# 78
  • Мнения: 12 888
Познавам човек, който отказа да стане началник за повече пари.......
.....защото очаква след година да му предложат пост на по-голям началник за още повече пари.
Simple Smile
Но да, може и да има такива, които колят златната кокошка и отиват да живеят на поляната.

# 79
  • Мнения: 41 645
Но какво пък, веднъж се живее, човек си има право на всякакви експерименти, докато намери къде, как и с кого ще е щастлив.

Лошото е, че много често ако веднъж слезеш от експреса после не можеш да се качиш пак. Освен евентуално на някой пътнически влак Wink

Последна редакция: пт, 05 авг 2022, 16:07 от Черна станция

# 80
  • Мнения: X
За главните букви - в моите писания има изключително висок процент липсващи такива и причината е тривиална - на новия ми лаптоп клавишът за шифт изисква по-внимателно натискане и ако в бързината пръстът само го докосне, както съм свикнала, не отреагира. И ако не прочета отново преди да публикувам си оставам без главни букви...
Изобщо нямах предвид теб. Не се четем от вчера.

# 81
  • Мнения: 15 055
Работата не е удоволствие, все ще ти създава стрес и напрежение.
+100!
По принцип съм абсолютно ЗА човек да кара толкова лежерно, колкото му позволяват обстоятелствата, но за това се иска малко акъл и малко организационни умения. Като гледам - много хора ги нямат в достатъчна степен.

# 82
  • Мнения: 41 645
За главните букви - в моите писания има изключително висок процент липсващи такива и причината е тривиална - на новия ми лаптоп клавишът за шифт изисква по-внимателно натискане и ако в бързината пръстът само го докосне, както съм свикнала, не отреагира. И ако не прочета отново преди да публикувам си оставам без главни букви...
Изобщо нямах предвид теб. Не се четем от вчера.

О, аз не го приех лично, просто беше повод да напиша едно потенциално обяснение.


Иначе да видим темата - супер платен специалист не е доволен от стреса. За мен това е човек печелещ над 150 000 евро годишно, а не лелки, счетоводители и сервитьорки. И понеже такъв именно човек има дилеми, затова и такива съвети давам. Моят първи пост беше да стиска зъби няколко години, докато е млада и силна, и после да рентиерства и да бачка нещо лежерно.

# 83
  • Мнения: X
Авторката май не сподели нито какъв специалист е, нито за какви пари става въпрос. Извинявам се, ако е споделила, но аз съм изпуснала.

Затова е релевантно за всяка професия. Кристина е права, нормално човек с ипотека и малки деца да си дава повече зор от друг с изплатена ипотека и отгледани деца.

# 84
  • София
  • Мнения: 62 595
Който иска да отиде лелка в детската градини и да види колко е леко и колко свършват рано. Защото аз не бих станала лелка в ДГ. Като начало да помогне на поне 10 деца да се облекат и после да се съблекат и а оправи 20+ легла (не смея да кажа 30 легла). И това е най-леката част от работата.

Отделно от това, тръгне ли някой да търси работа като по-ниска длъжност, веднага намирисва на бърнаут. И като му мине бърнаута или усети, че е свикнал на повече пари, тутакси ще стане отново недоволен и го губиш като работник. Аз не бих заложила на такъв кандидат.
И това с ипотеката и отгледаните деца е нереалистично. Именно този с големите деца продължава да има харчове, защото и по големите деца има харчове - и те ще имат нужда от помощ за ипотека, сватби, внуци.
Досега не съм видяла човек да е готов наистина дълго време да живее с по-малко пари срещу някакво имагинерно спокойствие на работа. Той вече си е нагласил харчовете според повечето пари и трудно ще се побере  по-малкото, колкото и да приказва, че има излишни харчове. Не, няма излишни, щом ги прави.

# 85
  • Мнения: 10 998
Анди, не е по темата, но не мислиш ли, че човек в един момент има нужда да си отдъхне от деца, внуци, ипотеки, сватби и да си поживее малко и за себе си. Особено след като цяло живот си търчал буквално като кон и виждаш как колегите ти умират на по 40, 50 от инфаркт, а ти искаш да си поживееш поне до към 70-75 години. То е божа работа.
Аз преди да родя работех в една фирма от Big 4.  Не искам да споделям лични неща, защото никой не го интересува, не съм била някакъв ценен кадър, нито съм имала космическа заплата, просто работех там. Бях им компромис, защото не можеха да си намерят човек. Та докато бях там, за една година и половина умряха трима одитори, 2 ма от гръцкия офис и един от румънския. От инфаркт, 40+ годишни. Да кажем, че в момента съм на толкова и усещам как сърцето ми прескача от време на време, хем не съм чак толкова убийствено натоварена. Мислиш ли, че искам да дондуря и внуци и правнуци. Ще гледам, ама чак и от до всичко да осигурявам, мисля че е нелепо, а и означава, че съм провал като родител.

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
Човек тези неща ги разбира като стигне до момента децата му да са вече големи. Първото, с което се започва след бала е ученето в университет, защото и там пари искат и това упражнение трае 4 години. В нашата култура го няма това за студентския заем, а родителите поемат основната тежест и частично младият човек, ако извади късмет да работи и да учи. Същото е като с майките на 3-годишни си мислят, че 7-годишните вече са едва ли не на възраст сами да се оправят с всичко и какво има да им се гледа на тях. Всяко нещо с времето си, човек пораства с децата си. Никой не го кара, но като се замислиш, колко може да си почине и да поживее за себе си, ако има моменти, които също заслужават да се изживеят. Сега си мислиш, че не искаш да дундуркаш внуци. Когато му дойде времето ще проискаш, защото това ще е най-нормалното нещо на света. И не, няма да е провал, а ще е радост. За какво живее човек, за да ходи насам.-натам ли? И какво накрая, ще е един турист. По-скоро ще е късметлия, ако има възможност да дундурка внуци. Навремето се чудех на моите родители колко трепетно се отнасяха към внуците. Сега не им се чудя, защото и за мен ще дойде този момент в един момент.

# 87
  • Мнения: X
Съжалявам, Анди мен са ме учили да се оправям сама. Не чакам нищо от родителите си и смятам, че достатъчно са се постарали. Татко беше болен в последните 10 г от болести, съвместими с живота, но влошаваха качеството му на живот. Трудно ми е да повярвам, че е било редно да искам нещо от него. Справях се сама и като студентка. Родителите ми и в по-голямата част баща ми си докара тия болести от работа. И абсолютно виждах, че след като спря да работи така активно, преди да се влоши със здравето, търсеше спокойствие. И винаги ни е учил да бъдем самостоятелни и да не чакаме на готово с брат ми. Казваше “давам ви пари до първата заплата, после само на заем”. И макар да звучеше суров понякога, имаше много смисъл в това. Защото сега, когато го няма вече и имам няккаъв успех, който сама съм си постигнала, поглеждам нагоре и си казвам “благодаря ти, че ме научи да се боря”.

# 88
  • Мнения: 588
Каквото и да си говорим, когато човек иска по-високо заплащане, трябва да знае, че ще има и повече работа. Не може да очаква повишение в една фирма, като има същите задължения. Затова трябва да си прецени капацитета преди да приема повишението.
Между другото, сещам се за 2 колежки от една предишна работа. Странно, когато беше един от най-натоварените периоди и двете забременяха. Някак все едно това е като глътка въздух за тях. Едната беше мениджър. Може да е станало случайно.

# 89
  • Мнения: X
Е, някои жени гледат на майчинството като на добра възможност да се отърват от работа. Имах такава колежка, не беше хич натоварена ама много се оплакваше. То всеки ден беше мъка да идва, ще кажеш, че камъни носехме в тоя екип. Работата беше лека, но тя просто не се кефеше. Като забременя си взе двете години майчинство и след това някакъв период на неплатена, трета година още не се е върнала.

Общи условия

Активация на акаунт