Шерилин, едното няма нищо общо с другото. Децата пак могат да са самостоятелни и борбени, но си е друго да знаят, че имат гръб, самото усещане дава допълнителна увереност, че ще се справят. Дори не мога да си представя нашите родители или ние да им кажем нещо за "до първата заплата и после заем". В моето лично разбиране това е нещо като напъждане на детето да си чупи главата в живота, а аз да съм като банка. Виждам и по наши познати, приятели, роднини - като цяло всички си поддържат децата, правят за тях каквото могат и не се стискат нито за пари, нито за време. Наясно са, включително доста заможните, че това ве-нулево е важно и то е като трамплин. Като в компютърните игри - каквито и качества да има героят ти, има значение какви оръжия и защитна екипировка ще му купиш, за да оцелее и да се бие по нивата.
- Публикувана: 30 юли 2022, 16:23 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2022, 09:10 ч.
Парите или Живота?
Аз виждам и такива деца, които са ми набори, винаги с гръб. Пари за сватба, за бебе, за почивка. И като недай си боже мама и тати вече ги няма, става сложно. Или ако се разболеят и вече не могат да помагат. За мен е важно майка ми да е спокойна, че изкарва за нейните нужди, които не са големи, предвид, че не плаща заеми, ипотеки и тн. Поне като е дала толкова много от себе си, да се наслади на спокойни старини. Пък някога като има внуци, нека гледа. Ама сега за къде да бъхти…
Доста сте писали и то в различни посоки. Аз разбирам въпроса на темата в по-общ смисъл така: ако имаш добро образование, хубаво CV, млад си, и вече си бил оценен във водеща компания като човек с висок потенциал за кариера, но предполагаща доста натоварване и стрес, струва ли си да играеш хорото или да търсиш нещо по-спокойно. В тази постановка е ключово, че си желан кадър и имаш възможности за избори, които ще са прилично платени. Не става дума дали да се гърчиш за 10 бона или да караш с 1000 лв.
Аз бих попитала всички, които се учудват как така може да се жертва по-голямата заплата, вие бихте ли се съгласили, примерно за 8 хиляди месечно, да работите нон-стоп по 12 часа, да имате работни срещи след работа минимум 1-2 пъти седмично, вместо да си лафите в бг-мама, да превъртите 100 служебни мейла след 18.00, просто защото през деня не сте имали време да ги прочетете. Да работите по разни проекти по нощите, не защото не сте организирани, а понеже имате куп тотално разнопосочни задачи и много кратки срокове със залог шестцифрени печалби за компанията ви. Подобно натоварване е възможно и на неособено високи позиции, но как го оценявате, бихте ли жертвали примерно 20%-30% от дохода си без да падате под 3000 нето, за да работите по 8-9 часа, а не непрекъснато ?
Аз бих попитала всички, които се учудват как така може да се жертва по-голямата заплата, вие бихте ли се съгласили, примерно за 8 хиляди месечно, да работите нон-стоп по 12 часа, да имате работни срещи след работа минимум 1-2 пъти седмично, вместо да си лафите в бг-мама, да превъртите 100 служебни мейла след 18.00, просто защото през деня не сте имали време да ги прочетете. Да работите по разни проекти по нощите, не защото не сте организирани, а понеже имате куп тотално разнопосочни задачи и много кратки срокове със залог шестцифрени печалби за компанията ви. Подобно натоварване е възможно и на неособено високи позиции, но как го оценявате, бихте ли жертвали примерно 20%-30% от дохода си без да падате под 3000 нето, за да работите по 8-9 часа, а не непрекъснато ?
Всяко нещо си има цена. Би било странно човек да очаква за доста пари да я кара лежерно. Защо работодателят изобщо ще си прави труда да плаща много за малко работа? Играта с жертването на дохода не е точно такава. Никак не стои добре в сивито човек да е в същата професия и да даде назаден. Да смени професия как да е, там се приема, но не и минаването на по-ниска позиция. Ейчарите ги знаят тези неща за парите, квалификацията и колко бързо човек започва да иска по-висока позиция и повече пари. Веднъж качиш ли се на въртележката няма спиране.
Шерилин, всяко семейсво и родителите имат определени нагласи. Който си има гръб - има си го. Родителите, които са този гръб повече го правят по собствена инициатива, такива са разбиранията им. И друг път съм давала примера с Тръмп - три пъти поне е фалирал и баща му му е давал по нЕкой милион да започне всеки път. Можел е да си гледа кефа и да каже на сина си да се оправя сам. Но не го е направил. Както се казва, пари при пари отиват, има неща, които по емпиричен път човечеството ги е открило за това какво и как се подпомага полокелието и родовата линия. Нищо че исторически има много семейни войни и конфликти, борба и дори фатални истории, но пак линията остава и заздравява от поколение на поколение.
Шерилин, всяко семейсво и родителите имат определени нагласи. Който си има гръб - има си го. Родителите, които са този гръб повече го правят по собствена инициатива, такива са разбиранията им. И друг път съм давала примера с Тръмп - три пъти поне е фалирал и баща му му е давал по нЕкой милион да започне всеки път. Можел е да си гледа кефа и да каже на сина си да се оправя сам. Но не го е направил. Както се казва, пари при пари отиват, има неща, които по емпиричен път човечеството ги е открило за това какво и как се подпомага полокелието и родовата линия. Нищо че исторически има много семейни войни и конфликти, борба и дори фатални истории, но пак линията остава и заздравява от поколение на поколение.
Всеки си решава според характера и приоритети, също колко на зор е. Като е млад човек му е време да работи, да се докаже, да печели. После трудна работа.
Andariel , даване на заден може да е просто да отидеш на същото ниво в по-малка фирма. Авторката точно се чуди дали да се метне на въртележката. В крайна сметка, високите мениджърски позиции са и доста ветровити, при сливания, преобразувания, просто нов Изп. директор, се случва да паднат отвисоко и при липса на налична подходяща алтернатива, се слиза ниво надолу. В по-общ план, аз имам поне 7-8 познати ИТ-та, които избягаха от як стрес в най-големите фирми, в по-малки с леко намаление на приходите. Аз, вече писах, също избягах от бърнаут. По добро стечение на обстоятелствата, заплатата не ми е по-ниска, но съм в по-непрестижна фирма, едно ниво надолу. И се чувствам в пъти по-добре, определено бих жертвала и доход , ако се наложи.
Таф, това което описваш е парадоксално. Предполагам че наистина стресът е бил голям, но не разбирам защо такава фирма с такива големи приходи не инвестира в повече служители, а не да се побъркват няколко човека и да се стига до бърнаут? Най-важно е човек да си знае капацитета, защото ако ще си като зомбясъл след работа, нещата излизат от контрол. Хубаво е да се чувстваш добре. Би ли споделила коя е била сферата, стана ми любопитно.
О, Анди, ако мислиш, че точно Тръмп фалира и разчита на баща си. Особено при фалитите на Тръмп има толкова полезни ходове и толкова добро планиране. Все пак в САЩ законодателството е друго и при един такъв "фалит" може да има голяма изгода.
Явно, който не е бърнаутвал или не е имал такъв случай в семейството си, не разбира колко е висока цената. И не мислете, че аз съм от тези, които търсят спокойствието. Хич даже не съм. И си плащам цената, разбира се. Но още съм млада и разчитам, че съм здрава.
Да стигне до бърнаут или инсомния не пожелавам на никого. И за това възраст няма, случва се при хора от всякакви възрасти. А и всеки различно издържа на стрес, някои хора са по-лабилни, други не.
Явно, който не е бърнаутвал или не е имал такъв случай в семейството си, не разбира колко е висока цената. И не мислете, че аз съм от тези, които търсят спокойствието. Хич даже не съм. И си плащам цената, разбира се. Но още съм млада и разчитам, че съм здрава.
Да стигне до бърнаут или инсомния не пожелавам на никого. И за това възраст няма, случва се при хора от всякакви възрасти. А и всеки различно издържа на стрес, някои хора са по-лабилни, други не.
Няма значение нито законодателство, нито нищо. Важното е мисленето, как родителят гледа на децата си и какъв стил на родителстване има, а той основно идва отвътре, а не отвън. Аз обичам да се интересувам от биографиите на известни и нетолкова известни личности, но да кажем публични личности. Винаги има един общ елемент - по-успешни са тези, на които родителите са ударили по едно рамо, независимо дали като пари, връзки или и двете. Тези, които започват съвсем от нулата, че и на минус са много магнетични като истории, вдъхновяващи, но са и изключения. Анджелина Джоли не е момичето от улицата, а е родена и отраснала в този бранш. Мислиш ли, че това не е било ключово за кариерата й? Трябвало е сигурно майка й и баща й да кажат "сори, Анджелинке, оправяй се, ние сме дотук, трябва да си самостоятелна". Е, да, ама не! Сещам се и за друг пример - един от основателите на една от най-известните вериги вярно, много е учил, много е бил работлив, ооообаче се оказва, че отива да работи в западналата фирма на чичо си, но пак не е започнал от улицата.
Младостта е безсмъртна, така че ако човек на млади години не може да издържи, то кога?
Младостта е безсмъртна, така че ако човек на млади години не може да издържи, то кога?
Анди, звучиш толкова наивно! В холивуд повечето са си рода или са бутани чрез креватно джудо.
В много браншове е така. Масово прависти се оплакват, че без да те бутнат, не можеш да влезеш в колегията. В чужбина и по-специално САЩ трябва солидна сума за читаво образование и вариантите са два- мама и татко или кредит. Логично, ако първото е възможно няма нищо лошо да се случат така нещата.
Относно Тръмп, той много добре знае кога да фалира. Не, защото чака на баща си да го подкрепи. А защото точно неговите фалити са много изгодни ходове, свързани с данъци и кредити. Най-лесно е да каже “финансира ме баща ми”.
В някои други култури е нормално децата да откупят бизнеса от родителите си, ако искат да продължат да се занимават. Ако не, те го продават на други хора и толкова.
Не казвам, че съм фен на последното. Но не съм фен и на дондуркането на 30 годишни.
В случая се отклонихме от темата, авторката не пита дали да се отбие от майка си на 30, а съвсем различно нещо.
В много браншове е така. Масово прависти се оплакват, че без да те бутнат, не можеш да влезеш в колегията. В чужбина и по-специално САЩ трябва солидна сума за читаво образование и вариантите са два- мама и татко или кредит. Логично, ако първото е възможно няма нищо лошо да се случат така нещата.
Относно Тръмп, той много добре знае кога да фалира. Не, защото чака на баща си да го подкрепи. А защото точно неговите фалити са много изгодни ходове, свързани с данъци и кредити. Най-лесно е да каже “финансира ме баща ми”.
В някои други култури е нормално децата да откупят бизнеса от родителите си, ако искат да продължат да се занимават. Ако не, те го продават на други хора и толкова.
Не казвам, че съм фен на последното. Но не съм фен и на дондуркането на 30 годишни.
В случая се отклонихме от темата, авторката не пита дали да се отбие от майка си на 30, а съвсем различно нещо.
ТафТаф, аз бих се съгласила за някакъв срок да работя с такива условия, за да събера пари.
За студентските заеми - у нас не, че няма култура да се ползват, но условията поне на тези, които аз гледах, са неадекватни. Най-фрапиращото беше, че искат ти вече да си си платил семестъра. Те ще ти възстановят сумата. Че то ако имам пари да си платя сама семестъра, ще тегля ли кредит за това?
За студентските заеми - у нас не, че няма култура да се ползват, но условията поне на тези, които аз гледах, са неадекватни. Най-фрапиращото беше, че искат ти вече да си си платил семестъра. Те ще ти възстановят сумата. Че то ако имам пари да си платя сама семестъра, ще тегля ли кредит за това?
Ужасно. Много тъпо. Разбира се, отивай другаде. Извинявай но... Рабириш за мнооого пари, мнооого кариера..... За чий са ти тия пари!!! Щом едвам гледаш и си нещастна. Но пък богата. Но пък нещастна. Не се замисляй. Колко пък чак толкова пари ти трябват, едни от най-прекрасните ми спомени са в безпаричие били. Имаш ли шанс да живееш щастливо, макар и по-скромно---Отивай. Изписваш се като тебешир. Мисли, огледай се. Ах, тия пусти пари и кариери,вместо да има една усмихната щастива, грееща жена в хубава цветна рокля на брега на някой бряг, с 2лв за хляб в чантата, който дори не и се ходи да купи в магазина, защото се наслаждава на прекрасното време, с хубава книга може би. А си представям че сега има една озверяваща от умора жена в сив но важен и скъп костюм, в сив стъклен офис сред лицемерни сиви хора... Мисли, здраве или пари Успех, аз вече взех подобно решение преди време.
Авторката е дефинирала достатъчно ясно проблема си - за нея нещата са или-или. Това е нейното възприятие. Щом е стигнала до мисълта да сложи като второ "или" живота, значи за нея границата е почти достигната. Въпросът е дали е готова да действа по един или друг начин- да приеме това, което има и да се опита да промени някои детайли така, че да има повече време за себе си, или да направи драстична промяна. Това само тя може да реши, независимо ние какво мислим.