Как да реагирам когато дъщеря ми ме удря ?

Lilly,Миличка,как тъй ще го пошляпваш,ами ако ти отнемат родителските права ?  Не знаеш ли че е забранено ?  Веднага да се засрамиш !

jj okocha,и аз това ще направя,ще чакам да премине.А дотогава,за сведение на някои хора,ще бъда нежна,любяща и внимателна майка.Вярвам,че това ще помогне.

Ееех,ама не е честно само мен да нападат,и вие ги пошляпвате пък само аз го отнесох   


П.С.Lilly,ще ми дадеш ли някой урок по пеене преди Маскения бал ?

Близначе, не им се връзвай! Всеки се оправя както може. Пък и знаеш, че тук има и такива, които успяват да се справят с изкушенията и греховете....

Ами и аз съм вижала доста деца, ама на живо досега такова като моето не съм срещала, само съм чела за такива случаи. Май и по ТВто гледах веднъж де, даваха го пример за лошо дете. Разбира се родителите бяха обвинени - така най-лесно просто. Както и да е. Продължавам да твърдя, че за всяко дете подходът може да е различен. Понякога за съжаление колкото си по-добър и се съобразяваш толкова по ти се качват на главата. Преди години ми се случи с такова едно дет реши, че всичко може да си прави с мен. Бях писала за този случай по клубовете. Не беше мое, на приятел беше. Отидох да го видя как спи и исках да го целуна. И той изведнъж такова круше ми тегли, че едва си спрях кръвта от носа. На момента го зашлевих, не много силно, но достатъчно силно. 4 годишно момченце - веднага разбра за кво иде реч, дори и не ревна, а още по-малко отиде да се оплаче на баща си. От тогава започна да се държи доста по-уважително. И този шамар в крайна сметка не навреди на никой, а помогна по-скоро и на двама ни - мен да не ме бият, а той да си държи ръчичките. Беше спонтанен, но понякога спонтанните реакции са най-правилни. Сигурно разликата в поведението на децата към различни хора се дължи на нещо подобно - я изяден шамар, я нещо друго  И тук пак никой не говори за системен побой, тормоз, обиди. Даже казваха по ТВ, че няма нищо лошо в това да викнеш на детето - те имали нужда да им се обръща внимание. Това е мнение на специалист, а не мое.
Със синът ми никой не мойе да се разбере примерно. Ама абсолютно НИКОЙ. Оня ден даже удари няколко пъти сестрата, която идва да го наглежда и е специализирана точно за работа с деца. Самата тя се смути от поведението му и буквално не знаеше как да отреагира. Каза му, че така не се прави ама ефект никакъв.

Права си NikiFin,то нали и аз това разправям,ама ей на - изкараха ме най-черна.Чак и на психолог ме пращат.А аз просто попитах как да реагирам... Ама както и да е.Радвам се че има мами,които ми отговориха точно и адекватно и така ми помогнаха.   


А пък затова дето си ударила детето...Що си призна ма жена,сега ще те разпнат !

Ужас, милата. Направо ви ожалих, малко съм го позабравила този период, но като ви чета се сещам, че и ние го минахме, но не чак в такава крайност. При мойта, единствения начин да проумее, за какво иде реч, е да се направя, на много тъжна и нещастна, и че много ме боли. То не винаги се правя де, понякога си е истина. Веднага идва да ме целува и да се извинява. Разсърдвам й се, и я наказвам по някакъв начин, в зависимост от ситуацията. Примерно, да не гледа детско филмче, нещо от този род. Оплаквам се на баща й, пред нея, не знам защо, това много я ужасява. И така..... Успех!

Ми да се пробват 

Явно наистина не съм те разбрала  извинявай. Да - децата имат право да удрят, да крещят и прочие - те все още не владеят емоциите си. Ние сме тези, които трябва да ги научим на това.

Друго по темата няма да коментирам 

 Ок,не коментирай друго.Благодарна съм и за това ти мнение   

Здравей Близначе,
изгубих търпение да чета словесните двубои по твоето питане и смятам директно да мина към въпроса ти 

на 36 години съм и ме тресат тийн щуротии. Абсолютно те разбирам и те подкрепям.
На първо място моето мнение
Туширай подобни посегателства на секундата!!!!!
Когато дъщеря ми прохождаше, умираше от удоволствие да настъпи кучето с проходилката и неговия вой от болка предизвикваше в нея неимоверна еуфория и радост. Всичко спря на мига, в който я настъпих аз 
След време си купих книгата "Смелостта да възпитаваш" - препоръчвам ти я! и там открих много полезни съвети, а и отговори...
Не само,че не те виня за реакцията ти, а и те подкрепям изцяло!!!
Аз също ще и съм реагирала така и въобще не се срамувам. Мен мама не ме е родила да ме удря който и да било, камо ли човечето, на което съм дала живот.
Съветвам те нещо еретично, децата са като животните- простете за сравнението, но ще се аргументирам
Няма никакъв смисъл да наказваш дете или малко кученце за това, че вчера си е разляло папкането или че преди час се е изпишкало....
Никога, ама никога не позволявай да ти посегне, камо ли да те удари и реагирай на секундата, ефекта е поразителен, заради елемента на изненада. И намери начин да покажеш непримиримост към този тип поведение за всички.
Скъпо Близначе най-трудно ми бе да вменя на детето ми, че несъгласието няма нищо общо с любовта. Че това че се караме или не сме съгласни с нея, не означава, че не я обичаме!!!
Разбира се, че имаш най-прекрасното слънчице на земята  , разбира се че си я обичкаш и каквото и да стане ще си зад детенцето си!!!
Миличка, туширай посегателства към когото и да било, каквото и да ти коства това!!!
Не прави от детето си американско социопатче!!!
И ще приключа с думите
Завиждам на тия с идеалните семейства и перфектните дечица 
Айде нема нужда
Е ние сме нормални хора и лицемерието не е качество за мен  .
А и мноооого лесничко се отглеждат и обичкат добрички дечичка 
трудно е да споделиш, че има проблем с детето ти, да помогнеш и да дадеш сили както на другия така и на себе си.
Обожавай слънчицето си и никога не му позволявай да те УДРЯ!!!

мдааа, ама в БГ са много малко майките, които го знаят това, и още по-малко тези, които осъзнават за какво става въпрос.

Ми защото Лиорена аз не я удрям,защо тогава тя го прави ?От къде е видяла ? (всъщност има едно детенце в парка дето непрекъснато я удря и бие,но тя не смее да му отвърне.Дали не си го изкарава на мен ?)И аз какво,да стоя и да толелирам това и отношение ?При положение че с нищо не съм предизвикала агресията и.......

mina33 толкова готин пост отдавна не бях чела ! 
Благодаря ти !Това което си написала е ценен съвет за мен,радвам се че си ме разбрала !   

Джани, направо ти се възхищавам. 
Леле на какво е способна майката, само и само да осигури нормален и пълноценен живот на детето си?!
Миличка, дано не ти звуча Макаренковски,
а и самата аз имам нужда от помощ за моята тинейджърка, та не знам дали е подходящо да давам точно аз съвет.........
Ама направо ми се покачва адреналина.......
Прости ми, но щом малкия сладкиш си позволява, а и ПРОДЪЛЖАВА да го прави,
значи системата ......... на работи
Не налагам мнението си - просто го споделям:
Определено има нужда от твърд и БЕЗАПЕЛАЦИОНЕН   отказ да приемеш такова отношение!!!
Джани, само си представи колко окосмени, развити и съдебно отговорни хора биха заобиколили законите, ако можеха....
Приветствам опитите за излизане от старите разбирания, но моя скромен опит ми показва ежедневно, че никой от заобикалящите ме, независимо деца или възрастни, не спазва задължения и препоръки с пожелателен характер 
За жалост всички разбираме от императивност!!!
пожелавам на всички, изпълняващи завета
"ти ме трепи, ама мама те обичка" да възпитат чудесни деца!!!!
 Ай дано!!!   

Нещо не разбирам това изказване...

Не твърдя, че имам идеално семейство и перфектно дете - не забелязах и друг да го прави. Това, което обаче твърдя е, че се опитвам да разбера детето си, вместо да направя като 'нормалните' хора и да му ударя шамарЧЕ...

Това с лицемерието... Хич не го разбирам... Смяташ, че хората твърдящи, че не удрят децата си са лицимери или що??


А какви са тези мерки? Какъв е отказът, който е безапелационен? Защо не го кажеш? Та да ни стане ясно...

За жалост не си права. Държавите, където наказанията за извършени престъпления са най-големи всъщност имат най-голямата престъпност... Държавите, в които престъпниците се третират като човешки същества с цялата хуманност, мерки за превъзпитание и липса на насилие са с най-ниска престъпност, най-нисък рецедив и прочие...

Децата не удрят, защото са лоши! Нито защото искат да ни наранят. Децата просто са емоционално лабилни. Техните викове, тръшкане, удари са всъщност емоциите, които им е трудно да изразят или да покажат 'адекватно'. Те са емоциите, които им е трудно да задържат в себе си.
Ролята на родителя е да покаже на детето си как да канализира енергията си 'правилно'. Как да изрази гняв без да удря, несъгласие без да се тръшка на земята, желанията си без да крещи... Как би могло да стане това ако в опита си да предотврати използването на неправилни реакции родителя си служи с точно такива неправилни реакции? "Мама те удря, за да се научиш да не удряш... " Какъв е изводът, който ще си направи детето? Не е ОК да удрям мама, защото тя е по-силна и по-голяма и ми отвръща... но е ОК да се удря, за да наложиш това, което искаш. Значи няма да удрям мама - ще ударя някой, над когото мога да си наложа волята.

За да не излезна лицемер ще кажа, че веднъж ударих дъщеря си - по дупето. Тръшкаше се облечена на мокрия под на банята. Вдигнах я и я пернах по дупето съвсем леко. Млъкна на секундата - с две думи подйства й много по-бързо и ефикасно от обичайния ми метод да я оставя да се тръшка в стаята си, който отнема м/у 5 и 15 мин. Въпреки, че тогава се чувствах виновна близо 3 дни и всички около мен, с които споделих /включително майка ми/ ме скъсаха от подигравки, от дистанцията на времето не го смятам за грешка. Просто показах на дъщеря си, че и аз съм човек и имам граница на търпението... Но не смятам да я удрям пак.

Никой не казва, че е лесно да се възпита дете - ужасно трудно е според мен. И само любов не е достатъчна, нито пък методите на бабите и майките ни. 

Извинявам се за дългия пост, но темата е изключително важна за мен по значение. Аз съм дете отгледано без бой, наказания, заплахи и плашила и смятам, че родителите ми въпреки това са се справили добре.