Дете което крещи-проява на инат или агресия?

имам една приятелка-детето и вече е на 10 м,започна да прави  така,колкото твоето-сега е чудо,няма оправяне,а навън тя дори не иска да го извежда,той не иска нито в количка,нито в нея,каквото и да направи,за него 2 мин са много да се занимва и започва пак да крещи,че не е доволен...
Надявам се това да не ви стигне вас,но не разбрах 2.3 м какво е.2 или 3 м,опитай да му говориш леко,пей му,може да го успокои,може ли да са колики? А така кога прави-винаги или когато е гладен? Моят плаче силно,само когато иска храна на секундата,но аз бъбря нещо и той слуша и бързо го храня
Опитай да проследиш кога се съри и защо и вече ще намериш изход.
Успех  

На две години и три месеца.

Казва му се "бебешки пуберитет" И аз се не вервах, че го има, но вземи на Додсън книжките-много са полезни
"Изкуството да бъдеш родител", "Изкуството да бъдеш баща" и "Как да приучим детето към дисциплина" /последното може и да бъркам /
От тук можеш да дръпнеш първата:
http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=40&LangID=0&Letter=%C4

Благодаря от все сърце за подкрепата,ще се възползвам.

Синът ми се държи по такъв начин,когато му се спи,огладнял е,не съм му обърнала внимание,памперса му е за смяна,преуморен,жаден.Обърни внимание дали не е свързано с някое от тези неудобства и ще си живеете по-весело:))

всяко дете преминава през подобен период, малкото ми момче е на 11 м. и когато не получи нещо много се нерви, голямото ми момче е на 3 г. и 10 м. и е много нервен когато се прибере от градина, понеже не е свикнал още. Така че за всеки период си има причина, просто се опитай да я разбереш.

Противно на другите мнения ще кажа, че бебешки пуберет няма 


Това е същата глобална грешка като приспиването по всякакъв начин и храненето по всякакъв начин - гледа реклами, филми, друсам го, люшкам го, играя театър.... Така няма нужда да се прави, нито е правилно! 

Така става и след време с деца, които, ако си наумят нещо, се тръшкат на земята, ритат, пищят и се налагат. И майки и баби питат - ама то така прави, какво аз да правя?

Докато се оставяте да ви се налага детето - така ще е 

Подкрепям Блонди 
Гледката на влачещо се по улиците дете и майка/баба, която се чуди какво да направи я виждам постоянно

Да, няма  

Блонди, явно не си чела въпросното клижле-горещо ти го препоръчвам..а после ще дискутираме на воля

племенника ми е на почти 2 години и той от време на време има подобно поведение. майка ми успява да го овладее с много спокойствие и търпение, оставя го да пореве и да се потръшка да му мине първоначалния пристъп на агресия, без да го занимава, само спокойно и уверено го гледа. като се поуспокои започва да му говори тихо, бавно, спокойно, но и твърдо, насочвайки му вниманието към нещо друго - и малкия 5 минути по-късно вече е забравил за какво реве и си търси друго занимание. според мен е хубаво да се проявява малко твърдост в подобни ситуации и да не се опитваш да го дундуркаш и утешаваш, а да оставиш да отмине първоначалната истерия, без да се панираш.
аз гледах дете в продължение на една година и беше по същия начин. даже ако не получеше внимание започваше да си удря главата в плочките  след като разбра че при мен този номер няма да мине (горе долу по гореописания метод), много бързо се отказа и след това поне при мен подобни прояви нямаше. малките са страшни манипулатори и усещат когато си несигурен.

успех     

Нормално поведение за възрастта. Ако разбере, че те дразни ще го прави постоянно. Ако знае достатъчно думи го накарай да намери тихия си глас и да обясни какво иска с него. Не губи присъствие на духа и със спокоен тих глас обяснявай, че разбираш нервността му, вероятно за нея има причина, но няма как да му помогнеш без да каже какво иска. Ако желанието му не е  изпълнимо или не редно да бъде изпълнено, също така спокойно обясни, че няма да получи желаното, че разбираш разочарованието му, но дори и да крещи това няма да промени решението ти. След това му го покажи като не промениш решението си.
При крещящите деца се получава омагьосан кръг- започват да крещят, родителите се изнервят, от което децата се изнервят още повече и крещят още повече, а родителите се изнервят още повече и така нататък.
Наистина, в този период е важно родителите да покажат зрялост и уравновесеност, а това е по- лесно да се каже, отколкото да се направи.  В тези моменти трябва помощ- ядосалия се родител да има възможност да излезе от стаята и да се успокои. Ако няма такава възможност представи си, че и ти си дете, помисли какво преживява, колко е трудно да си малък и да зависиш от някой друг за всичко, да не знаеш какво искаш и до къде да се простреш.
В тази възраст децата осъзнават, че са отделни от родителите личности и експериментират, за да научат какви са границите на обществото, което  ги заобикаля. Тези граници трябва да се очертаят твърдо, но без агресия и насилие. детето трябва да разбере кое е позволено и кое не, но и да запази желанието си да изследва света и да научава нови неща.

Съжалявам за дългият пост, но темата ми е много актуална- моят син е на същата възраст и с писането повтарям и на себе си как стоят нещата. С право ги наричат "ужасните две", но ако родителят не изморен ситуациите са по- скоро забавни, отколкото нещо друго. Успех! 

Подкрепям мнението на Блонди...Имам няколко примера пред себе си..

М да. Лошото е ако сценката се случи на улицата и се наложи да се влачи пищящото дете до вкъщи.
Хубавото е, че след всеки период на истерии, следва нов перод на развитие.

И мойта дъщеря се тръшка и крещи непрекъснато. При нея определено си е инат. Тя заспива всяка вечер след 23:30 и не, защото не й се спи, напротив, но кажем ли че трябва да ляга и се почват лиготиите и щуротиите. Ако я оставим да си прави каквото си иска ще заспива към 1 часа през нощта. Опитва да се налага за всяко нещо и нищо не помага