Как да реагирам когато дъщеря ми ме удря ?

Хайде и аз да се включа, че скоро не сте ме разпъвали.
Isa, пропускаш нещо много важно, че хората, респективно децата са с четири вида темперамент(меланхолици,холерици,..). Не можеш всички да сложш под един знаменател.
Детето трябва да разбере, че не одобряваш поведението му, но обичаш него! Ако децата не се наказват, те израстват с мисълта за безнаказаност и, че света се върти около тях.
Да на децата трябва да им се обяснява кое е добро и кое лошо, но децата винаги пробват да се наложат те. Ако успеят сега, когато станат тинейджъри ситуацията ще е неудържима.
Аз си имам две деца с много силна воля, при които просто да им обясняваш кое е добро и кое лошо в повечето случаи не помага, детето си прави това което си е решило. Методи като игнориране изобщо не вървят, изчаква да мине време, връща се и всичко отначало.
Оправдавам пляскането тогава когато детето се държи дръзко. Кога се опитва да се налага.
Иса, Америка е страната където най-силно се говори за това да не се пляскат децата и само да им се говори. Америка е страната с най-много наркомани дори в основните училища и много висока престъпност сред младите....
Не оправдавам прекомерното глезене, не оправдавам и терора, но трябва да се намери баланса между двете неща.
Аз също съм дете отгледано без бой, всъщност пляскаха ме само когато лъжех. Но аз съм била изключително кротка, където са ме оставели там са ме намирали...Това не може да се прилага за моите деца, те са коренно различни.
В момента и аз чета "Смелоста да възпитаваш" на Джеймс Добсън, невероятна е препоръчвам я на всички.

Наистина темата е много,много важна. аз мисля че и isa и mina 33 са прави. Най-важно е да постъпваме с любов.Дори,когато наказваме.А не бива в никакъв случай да се допуска детето да удря родителя и след като е станало да се прекрати.Ако обичате децата си тогава не ги оставяйте да ви посягат.При никакви обстоятелства и никакви компромиси.Трябва да знаят кой определя правилата.и едновременно с това да чувстват безусловната ви любов. Да разберат че щом ги наказвате значи ги обичате.Аз също съм против шляпването, но понякога се налага.Важно е да запазим спокойствие и да поемем нещата в свои ръце.А това, дето забраняват удрянето на децата от родителите според мен е крайност.Вижте филмите, детските анимации.Всичко,което се предлага на малките подрасващи дечица е пълно с насилие.Ако са загрижени за децата ни ще преустановят всичко това, но уви..никой не го е грижа. Затова майчици да пазим дечицата си и да ги обичаме и вярвам че всичко ще си дойде на мястото.  

Америка е държавата с най-много затвори, най-много затворници на глава от населението, най-тежки наказания /едни от най-тежките/ - и въпреки това една от най-високите престъпности. Не съм убедена, че там децата са възпитавани най-добре. И то не заради липсата на бой и насилие - дори смея да твърдя, че не е чак толкова голяма липсата.

Права си за различните типове деца. Има и различни методи също. Просто продължавам да твъдя, че боя не е един от тях. По отношение на обясняването - ммммм, не - аз не обяснявам. Това е метода на майка ми.

Пример - Дариа се тръшка за нещо си. Аз или излизам от стаята и я оставям или в по-тежките форми я нося в нейната и й казвам като се успокои да дойде при мен или я оставям да се натръшка и кротко чакам /ако сме на вън/ като НИКОГА не правя това, което е причината за тръшкането. Майка ми обаче действа на принципа - обяснявай и разсейвай като луд. Може половин час да разяснява и показва защо това не може да стане, колко е грозно да се тръшкаш, какво различно нещо ще направим сега...

Смея да твърдя, че и двата метода са ефикасни. Проблема е, само когато детето е било при баба си дори и 2 дни и после се връща у дома или обратното. Трябва и време да се 'настрои'.

Не оправдавам пляскането никога - дъщеря ми въобще не е лесно дете. Също държи на своето до дупка и това, че не я плескам не значи, че ми се налага. Респекта, който има от мен е впечатляващ дори и за мен самата. Не ме е срам да си призная, че съм горда от това.

Ей хора, нещо изродихме спора 
Май се насочихме към "ЗА и ПРОТИВ БОЯ"
Иса, миличка, извини ме, ако съм те обидила, но се изненадах, че го приемаш толкова лично  А и се питам ЗАЩО???
Както споменах, а и ти го знаеш, аз самата имам проблем и моля за помощ  . Тук е мястото да ти благодаря и за участието ти по моя въпрос 
Миличка изхождам от две мъдрости, колкото и шаблонно да ти звучат
"Сития на гладния не вярва" и ще добавя моята версия - "май сития на гладния не знае колко хляб да му даде" и
" не ми казвай как си, кажи ми как ще бъдеш"
Имаш пълно основание и право да се гордееш с това, което си постигнала и моля Бог, никога да не изпадаш в моята ситуация. Не се страхувам да ме посочиш с пръст  и да кажеш, ето виждаш ли и твойте методи не са удачни!!!
Но ще ти стискам палци занапред 
Останах с впечатление, че това е сайт за взаимопомощ между майки ........ е, нещо не схващам 
Не зная(като блондинка под прикритие  ) как се публикува цитат и затова ще го копна по традиционния начин,
"За да не излезна лицемер ще кажа, че веднъж ударих дъщеря си - по дупето. Тръшкаше се облечена на мокрия под на банята. Вдигнах я и я пернах по дупето съвсем леко. Млъкна на секундата - с две думи подйства й много по-бързо и ефикасно от обичайния ми метод да я оставя да се тръшка в стаята си, който отнема м/у 5 и 15 мин. Въпреки, че тогава се чувствах виновна близо 3 дни и всички около мен, с които споделих /включително майка ми/ ме скъсаха от подигравки, от дистанцията на времето не го смятам за грешка. Просто показах на дъщеря си, че и аз съм човек и имам граница на търпението... Но не смятам да я удрям пак."

но именно тези твои думи могат да помогнат на Близначе, а не да я съдим и да задълбочаваме и без това безобразното чувство на вина   
Мили мами, ако ме виждате като дясната ръка на Великата Инквизиция, явно нещо не съм се изказала правилно - моля ви не си бийте децата, но не им позволявайте и те да ви бият, забележете не казвам нараняват.
А и държа да наблегна на думите на Иса - миличка, как ще обясниш мигновенния ефект при твоето дете?!
Това само потвърждава моите думи 
Иса приеми моите  и знай, че принципно съм напълно съгласна с теб  , просто смятам, че понякога(наблягам - изключително рядко) се налага да демонстрираме надмощие!!!
Ако пребиваш едно дете системно, то се научава да прави каквото си иска и боя, превърнат в навик, може само да доведе до сериозни психични изменения.

Изненада Но не е важен мигновения ефект, а трайния.

Много дълго ще стане, за да го обясня наистина... Идеята е не е само да покажем на децата си "правилно" поведение. А също да им покажем, че се случва на всеки да изтърве нервите си. НО такова 'изтърване' е нормлно да се случи по веднъж на 2-3 години, а не на седмица. В моя случай го отдадох на многото проблеми и на това, че бях изморена от работа. За това и 2 дни по-късно дъщеря ми отиде на гости на баба си за 5 дни, а аз на почивка за същия период.

А иначе го приемам изключително лично, защото намирам насилието под каквато и да е форма за нещо ужасно. Доста често се сблъсквам с такова и особено когато става дума за отношения в семейството съм потресена. Като не говоря за 'насилие' така като се разбира от повечето Българи /бой и удари/, а за психически тормоз, за словестно насилие, за унижения над деца... 

Естествено в тази тема не става изобщо дума за това. 

Момичета,докато темата тече,аз май открих отговора !
Калина така или иначе продължава да ме удря (силно при това,с каквото и попадне в ръка).Вече не и отвръщам със същото (подчертавам че когато я удрям,го правя лекичко,така че да не я нараня !)  Какво правя ли ? Когато ме удари  аз я поглеждам с най-тъжния поглед на света (като една тъжна крава с големи очи   ) свеждам глава и имитирам много голяма мъка.
Тя вижда промяната в лицето ми,също навежда главичка ,гушка се и казва тихо "мамо" .Това е нейното извинявай.Разбирате ли,вие много ми помогнахте и аз намерих начина !!!  (поне за сега)
Детенцето ми е добричко иначе,ужасно любвеобвилна е.И вече взе да разбира че елошо да се удря,наистина взе да разбира !
(Все пак си запазвам правото ако много ме нервира и не взима от дума да я шляпна по дупето (понякога лекичко  по бузката )


И още нещо, - мен майка ми ме удряше,(и то силно)дори и като по-голяма. Понякога за съвсем незначителни неща.А не съм била лошо дете и винаги съм я уважавала.Но това беше нейният начин на възпитание и аз го приех.И досега я уважавам и обичам ,не и се сърдя.Важното е че ме направи доблестен  и възпитан човек.
Много лесно бих могла да я копирам и да удрям и аз така Калина,нали ?
Само че аз не искам !  Това пък е моят начин.

Благодаря ви за адекватната помощ   

  Близначе,
ти си една смела, любяща и достойна мама!!!   
Смелост и кураж!
Няма да те стряскам за това какво те чака 
Просто се наслаждавай на всеки прекрасен миг с малката 
А това, че полемиката доведе до отговори за теб си е повод за гордост!
 

Браво, мила zнаех си 4е ще намериш подхода.
Каzах ти, 4е само ти и единствено ти си способна да откриеш кое действа при твоята малка.
ПОжелавам ти да нямаш пове4е проблеми с нея , само радост да ти носи    
Всяко детенце е раzли4но но  вси4ки zаслужават да бъдат оби4ани и раzбирано еднакво...
Именно от нас .

Близна4е,много се радвам,че имаш успех!Прочетох всичко, което момичетата са писали досега.Както казаха някои от тях най-важно е да намериш баланса,да намериш това,което най-благотворно ще повлияе на твоята принцеса без да се налага да я пляскаш.Аз напълно те разбирам като казваш,че понякога просто не се издържа и човек си изпуска нервите-на мен също ми се случвало -не отричам- и моят Вики(4г.) е "ял" шамари.Той също се опитваше да ни посяга,но го отучихме от този навик.
Как ли?Първо с говорене и много обяснения,ако това не помагаше правехме се ,че плачем,гледахме много тъжно (аз даже и сълзи съм пускала),ако това не помага прилагаме някакво наказание-лишаване(временно) от нещо,което обича(филмче,играчка и т.н.)или пък стоене наказан в ъгъла на стаята(Вики това най-много го мразаеше и се дереше като за световно),ако и това не помагаше сме го плескали през ръцете.Както ти казаха и други момичета децата са различни и при всяко ще действа различен метод.Опитвай!Важното е обаче двамата родители да са единни и да отстояват обща позиция пред детето.Може да не са съгласни един с друг,но не бива да го показват пред малкото човече.Не позволяай също на баби и дядовци да ти подронват авторитета и да ти се месят-щом ти и съпругът ти сте казали нещо това е закон и точка.Малките разбойници винаги ще те пробват - до къде могат да стигнат,ще те "бъзикат",колко им е позволено.
Трябва да поставите ясни граници.Това да, това не и тези правила да не се нарушават.А не като една моя близка-100 пъти казва на детето си че еди-какво си не се прави то обаче продължава и когато за пореден път нарушава правилото тя започва да му се смее и му казва "ама маменце нали казахме не така" и детето като вижда,че тя се смее и започва и то; и пак продължава с магариите.Когато има някакви правила и детето ги нарушава макар добре да занае,че това е неправилно(а повярвай ми те прекрасно знаят това -идея си си нямаш колко са хитри и разсъдливи), родителя трябва с цялото си поведение(рзговор,тон на гласа,поглед всичко) да покаже на малкото същество,че това,което върши не правилно,не е добро и така не се прави.Дано не ти прозвучи много сухарско Винаги му казвай и му показвай,че го обичаш,но че има неща,които не са му позволени и едно от тях е да не посяга на родителите си.Нали знаеш то и в Библията го пише:Почитай баща си и майка си.
Сега е момента да ги научим на някои основни неща,защото като порастнат ще е вече късно.Това е от мен:) Пиши как се справяш.Много целувки на малката принцеса:)

 bobia, Благодаря      Ще пиша как се справям,и тепърва ще ви искам съвети !

Много крайни мнение са се изказали по темата, които няма да коментирам. Само ще кажа, че съм против наказанията в тази крехка възраст. Да оставиш детето си само в стаята, може само да го стресира. Намери твоят начин. Важно е обаче всичко да правиш с любов.

Поздравления и от мен - важното е че си намерила начина. Точно този действа при повечето нормални деца много по-успешно от бой. Очаквам с нетърпение, когато и ние ще се поосъзнаем и няма да ни се налага да се пляскаме, защото никак не ми е приятно. Редовно си ме хапе нашия, аз си викам, обяснявам, пляскам ама много леко, символично - ефект никакъв. Ама одеве ухапа баща си. Човека нервен и спонтанен и го плясна през устата на секундата. Явно доста силничко щото нашия се сцепи от рев. Чудя се дали ще има ефект от този плясък  . Надявам се да има разбира се щото ми писна да ме глозгат жива  Ама... от сега е явно, че си има страх от баща си, а майка си я нема за нищо 

Мила, аz бях една от мамите, които каzа 4е ако нищо друго не помага, нека я остави сама zа малко в стаята, докато се успокои.
Не само аz оба4е съм на това мнение.
Никоя нормална мама не би оставила детето си с 4асове zатворено.Абсурд пък zаклю4ено или тем опдобни.Това с кретениzми.
Идва ре4 просто zа това, 4е ако по никой друг на4ин малкия "дzвер" не се раzбира, може да се опита с това , вzимаш му игра4ките, zавеждаш го в стаята и му обясняваш "Мама ти каzа , 4е като биеш някого, боли.  Щом продължаваш да биеш  , ше си играеш сама.Като се успокоиш и спреш да  биеш,ела при мама, но ако ми при4иняваш болка мама няма да играе с теб.Мама те оби4а и я боли когато не слушаш и още пове4е ако биеш или драскаш, така няма да си играе никой с теб.Игра си тука сама и помисли дали е хубаво"
Това би бил моя "жесток на4ин на оставяне сама в стаята"
Пак повтарям,едва ли действа при всяко дете.
Не мисля 4е е "накаzание" , просто метод да се покаже на детето къде са границите на общуването с другите хора, деца или въzрастни.
а и нека не zабравяме 4е и на "крехката "  въzраст децата ни не са глупави и с удоволствие биха ни правили на маймуни , ако им  се оставим.
Иzбора си  наш.
КАкто  и иzбора на всеки метод според характера на детето.

Фаза. Ще премине, спокойно. Да, децата изразяват любов по този начин, колкото и нелогично да ни звучи това на нас възрастните. Обяснения (говорене) му е майката - с равномерен тон и много спокойствие. Агресията на тази възраст все още не е напълно осъзната от децата. Не им се сърдете и в никакъв случай не търсете вина за това нещо в себе си - нямате такава просто.