Това ми се случи!

Ами освен да те поканя при юлските мами в отчетни   

Е ходих при 2-ма гинеколозо все едно и също казват,таткото нищо не казва,те нае родители решиха да ни изнесат и да живеем само двамата

Честито,ще се справиш,щом и родителите ти и таткото ти оказват подкрепа!Браво!   Успех!

ЧЕСТИТО ТОГАВА И ЛЕКА БРЕМЕННОСТ !!!    РАДВАМ СЕ, 4Е ТАТКОТО Е С ТЕБ И ЖИВЕЕТЕ ЗАЕДНО !!!      

Скъпа, не искам да те лъжа...майчйинството е много хубаво нещо наистина,но и е АДСКИ голяма отговорност. Няма да можете да ходите по дискотеки, клубове и други глезотии. Е,поне ти няма да можеш, при мъжете е друго,но то си зависи от него. Пожелавам ти лека бременнтос,защото от друга страна пък е страшно цял живот да живееш с мисълта,че си пропуснала шанса да имаш дете. УСПЕХ!  

Щом сте стигнали до заключението, че бебето е желано, и имате подкрепата на родителите си - радвай се на щастието си, защото дали дошла рано или късно бременността е най-голямата радост за една жена (разбира се, след това и бебчето).
Мога само да ти честитя   , да ти пожелая щастие и много любов! 

Помисли позитивно - детето ти ще има млади родители! Когато то е на 17, вие ще сте само на 34!!!  А моята Калина ще ми вика "бабо" едва ли не... щото сега съм на 31... 
А как така "ще ви изнесат" родителите?  Ще ви купят жилище ли? Ако е така - какво по-хубаво! Ако дават и парички... значи и внучето ще гледат, когато ви се ходи на купонче... 
Сериозно - стискам палци всичко да е ОК и таткото да е отговорно момче!

Хаха да така е,еми да ще ни изнесат в отделно жилище,ще помага разбира се,малко баща ми се дърпа,ама сега аз го разбирам разочерован е
Но момчето не се притеснявам-няма да ме остави сериозно е и просто съм сигурна в него
Само дето аз незнам дори какво д аправя докато съм бременна и след това,защото това ми дйде като гръм

Тук е мястото да питаш за всичко, което те интересува 

Аз родих на 21 и мога да си представя как се чувстваш, въпреки че моето бебе беше планирано. Хората сигурно те гледат като изкопаемо, те мен ме гледаха като...абе като някаква циганка дето ражда на 12. Трябва да знаеш че по-хубаво нещо от детето няма на света и макар че си мислиш че изпускаш много не е така. Сигурно твоите приятели не приемат много добре това...моите бяха потресени и постоянно ми повтаряха че живота е свършил, но той тогава започва. Таткото как приема цялото приключение? 
 

Лесно е да се дават съвети отстрани...

Аз просто ще ти пожелая да съумееш да гледаш от хубавата страна на нещата... и да не съжаляваш - какво би спечелила от това?!?

Относно това, че не си компетентна по много въпроси...нима аз /и другите мами/ съм знаела какво е?!? Просто ти се случва и разбираш, интересуваш се, трупаш информация... а накрая ще си най-щастливата мама на света!!! 

Пожелавам ти много любов и разбирателство с таткото, както и с родителите ви! 

Ами най-лошото в случая,че аз уча в елитна гимназия,мойте приятели вече дори не сме във връзка с тях!!!
Незнам като какво ме гледат-не ме интересува много чуждото мнение
Ама от другият срок съм частна ученичка,колкото до таткото,това казвам няма да ме остави,изумена съм и аз,че на тая възраст е толкова отговорен,макар знам,че му се искаше да направя аборт,но такъв е живота

Мила,аз не бях много по-голяма от теб,когато се ожених и реших,че искам бебе.Бях на 21 години(ама не и на акъл ).Основната разлика м/у мен и теб сега е,че аз бях завършила училище.Но бях студентка и искам да ти кажа,че не е невъзможно да си студентка и бременна.Дипломирах се с успех 5.47,а сега се записах и магистратура.Сега съм на 23 години,родих преди почти 5 месеца на 30 юли и искам да ти кажа,че около тази дата се раждат уникални деца.Да,много е трудно и отговорно да бъдеш родител,но една усмивка на Ина ми е достатъчна,за да забарвя и умората и нервите.В този форум ще намериш подкрепа и съвет за всичко,а ако аз лично мога да ти помогна с нещо,пиши ми на лични и ще ти дам телефона си!

Стефито, ще ти бъде трудно, но ще се справиш  

Детето е най-прекрасното нещо за един човек, скоро ще го разбереш  

Това че ще имаш в такава възраст детенце, не означава, че няма да можеш да завършиш и да продължиш образованието си в университет. Ако знаеш колко майки студентки има  

Хубаво е че родителите ви са приели сравнително меко ситуацията. Много е важно това да имате тяхната подкрепа и да имаш подкрепата на бъдещия татко

Леко бременеене  

Спокойно, ще се справите щом имате и по едно рамо от родителите си. Ако си имала планове да следваш,  бебето няма да те спре. Вярно, най-вероятно ще се наложи да ги отложиш с 1 година, защото когато трябва да ходиш по изпити ти ще люшкаш бебе, но това е животът, поднася ни невероятни неща. Не си нито първата, няма да си и последната, която учи в елитна гимназия и по стечение на обстоятелствата завършва като частна ученичка. Дори и в моя випуск имаше такъв случай, а това беше преди 12 години и нещата все още бяха по-закостенели, но момичето реши и си задържа детето. А и  в по-ранни години по-лесно се гледа бебе според мен, по себе си съдя. Баткото родих на 24 - не бях малка вярно, но все още учех магистратура, не бях започнала работа сериозно. След това като се захванах с работа все по-трудно ми ставаше да се реша за второ, Първо ми трябваше време да се наложа в новата фирма, после се появяваха други причини, докато бебето не стана факт ей така на шега. Ако не се беше получло така сигурно никога нямаше да се реша на второ. И сега като се обърна на зад така съжалявам, че не родих докато бях още студентка и без това сме с мъжо от 13 години заедно. Много мои приятели си изгледаха децата така между изпитите, а и имаше редица привилегии за студентите с деца - детска ясла или градина, евтини общежития и т.н. Ако ти се наложи да излезеш винаги можеш да почукаш на съседната врата и някой приятел да наглежда бебока докато си свършиш работата  изобщо не е страшно колкото изглежда на пръв поглед. Малки сте, вярно е, но какво да се прави -  правили сте неща като зрелите хора и сега ще трябва да създавате семейство и да отглеждате деца като тях.