Това ми се случи!

Ама тези хора луди ли са???!!!Да оставят две деца да се грижат за трето?

  А ти прочете ли цялата тема или се хващаш само за това изречение? Бременността е факт, причините, поради които Стефи не може да направи аборт, също са написани по-горе.
Аз лично нямах намерение да пиша, но изчетох цялата тема и напълно подкрепям младата майка! 
Малко грубо звучи това изказване-ни в клин ни в ръкав ?!?

Те точно това няма да направят... няма да ги "оставят", а ще им помагат, съгласи, се че това е много важно, имам предвид подкрепата на родителите.

искам да ти пожелая кураж да се справиш с всичко- най-вече с хорските приказки. не им обръщай никакво внимание  най-важни сте вие тримата.
пожелавам ти лека бременност и здраво хубаво бебче!   
тук винаги ще намериш подкрепа, да знаеш.

Оффф,аман от мноооого умни хора  !В момента момичето се нуждае от подкрепа,а не от психиатрични диагнози за родителите и 

нещо не мога аз ли да разбера? не ми става ясно таткото какво мисли за детето и семейния живот. и твоето - за семейството. за детето - мисля, че не знаеш какво да мислиш
ще си позволя и аз да разкажа нещо. за две приятелки. и двете станаха мами преди 20. и двете имаха пълната подкрепа от страна на родителите , както и родителите на момчето. но едната не беше сигурна дали и таткото толкова иска детето и дали той самият не е още дете. дали той осъзнава промените, които ще настъпят. ожениха се и имаха прекрасно дете. но таткото цял живот чака все родителите да помагат за всичко. както казват "тати носи, мама меси - да живей труда". така и не порасна и не пое отговорностите на баща, дори когато годинките му станаха доста. днес майката е с детето си, но друг стои до тях в трудни моменти. съжалява, че е не е останала да се грижи сама за детето си, та после имаше проблем и с развода си. не е най-подходящия момент да го кажа, ама помисли си много добре. не толкова за детето - всяка майка се чуди може ли и тя да има деца, ако изпусне шанса сега, ще може ли после? - колкото за таткото.
макар при вас може да се случи приказката на другата ми приятелка. Тя е по-кратка. Сватба в 10-ти клас, вечерна гимназия, първо момчето, после и тя - задочно в университета. имат още едно детенце. и двете са вече големи, а мама успешно се реализира и в професионален план. много са щастливи четиримата.
та-а-а, помисли си и поговорете двамата. без родителите си. после, ако искаш, сподели. каквото и да направиш - твоето решение е най-правилно. но мисли бързо 

Каквото и да решиш - успех 

   Нуждае се от истината Стефи, но докато не я преживее няма да я разбере.Един ден да не ви  запука по главите и да почне - абе к'ви розови  ми ги разправяхте , то не е съвсем така 

   Стефи , от  все все все все все  сърце искам да ти се подреди  живота  хубаво.....И не  забравяй да не спираш ученето в никакъв  случай , за да не обвиняваш после никой за това и да се  чувстваш  добре  със  себе  си най-вече.А и кой знае , може би  един ден да станеш  добър пример за това как от  една объркана ситуация и непредвидена също, може  все пак човек да намери пътя си и да излезе  с добри  резултати .

Не спокойно,радвам се,че тука ме подкрепят,но определено не летя из облаците
Знам,че ще трябва да се оправям сама,и съм готова,пък и се радвам,че наште и момчето ще са до мен и хубавото е,че разбрах много неща от живота за себе си и околните около мен

Здравей Стефи , аз съм една от майките родили на 17г.Историята ми е идентична на твоята ,с тази разлика че нашият татко беше на 25г. , неговите родители приеха новината добре ,моите не чак толкова - все пак от мен се очакваше да ходя по кандидат студентски изпити , а не да дундуркам бебе...но се примириха (за аборт въобще не сме говорили - бях в голям месец когато разбрах за бременността).И така оженихме се 2 дни след абитуриентският ми бал , няколко месеца по-късно се роди синът ни- най-прекрасното бебе на света (според бабите и дядовците ).Не е толкова страшно да станеш млада майка - особено когато имаш подкрепата на близките си , и най - важното е двамата да сте сигурни в това което искате , защото детето не е  играчка , която можеш да захвърлиш когато ти омръзне - а огромна отговорност за цял живот...А иначе за следване  и работа ще имаш достатъчно време когато бебо поотрасне...и наистина е много гот да имаш голямо дете а ти самата все още да си "мацка" .Горе главата и кураж   .

Стефи! Радвам се, че пак аз нещо съм пропуснала и ти искаш не само детето, но и бащата  . Според мен няма значение кога ще станеш майка, стига да намериш подходящия баща. Понеже при мен това стана доста по-късно, даже малко ти завиждам вече. Моя съученичка си ходеше по дискотеки с майка си (понякога) и вечно ги бъркаха със сестри. Майка й много се радваше, безотказно я разтапяше и това се използваше от ухажорите на щерката . Ще избегнеш и друг проблем, за който баба ми много се сърдеше. Все ми повтаряше "Раждайте, докато сте млади, че после как ще гледате студенти с пенсии??". Ти този проблем няма да го имаш, за мен може и да се окаже проблем, ако реша да стана многодетна майка (3+).
Не е лесно, но ти си го знаеш. Не си сама - това също го виждаш. Във форума можеш да питаш за всичко, което се сетиш и да намериш поне 2 мнения по всеки въпрос.
Честита нова 2007-ма година! Много кураж и късмет! Лека бременност, безпроблемно раждане и да пишеш!