Това ми се случи!

Миличка, та ти си още дете... родителите ти знаят ли, а таткото на бебчето?
В кой месец си бременна?

Стефи, бременността е нещо прекрасно, когато е желана   - съжалявам, че при теб не е така, но явно от съвсем млада ще се запознаеш с майчинството. Пожелавам ти много сили, за да износиш, родиш и гледаш едно прекрасно детенце   А какво казва по въпшроса бащата  

Ами да казах на наще,те бяха смаяни меко казано,бащата е колкото мен също на 17,хубавото е че се видяха мойте и неговите родители и решиха да ни изнесат да живеем отделно
Незнам какво да правя,мисля че съм във вторият месец на бремеността,но незнам как да си изчисля термина

Разбира се, скъпа, кажи повече подробности, моля- приятелят ти знае ли, че си бременна, от какво естество ти е проблема за "нямане на деца за в бъдеще", защото това е тежка диагноза, родителите ти знаят ли и т.н.

Беше ли на гинеколог? Ако си ходила, той би трябвало да определи с точност термина, ако знаеш първия ден на последната менструация.

А на теб кой ти каза, че няма да имаш повече деца??

Погледни ето тук - http://www.bg-mamma.com/site/component/option,com_wrapper/Itemid,38/

пишеш датата на първия ден на последната ти менструация и калкулаторът ще ти изчисли вероятния термин. Все пак би трябвало в най-скоро време да отидеш на гинеколог и след преглед с ехограф той също ще ти каже кога е вероятният термин и какви изследвания да си направиш. Успех миличка!  

Хубаво, е че са разбиращи.
Не се притеснявай, ще се справите, не е толкова страшно да си млада майка, ако си силна, ще се справиш и с училището, а университета може да почака малко.
Най-важното е да се обичате много и осъзнато и да обичате бебето, а родителите да ви помагат.
Много целувки и много успех. 

И браво, че си споделила това с родителите си - аз винаги говоря с моята голяма дъщеря, че родителите са най-големите приятели на своите деца и трябва винаги да си имат доверие! Родителите ти на какво мнение са?

Еми да бях при гинеколог първо да правя аборт,но ми правеха изследвания и ми казаха,че не могат да го направят,защото ще предизвикат запушване на яйчените тръби и нешо таков аи няма да имам повече деца,тогава бях принудена да кажа на наще и се стгна до тук!:roll:

успех ти желая,щом те подкрепят няма страшно,има много млади майки 

Успех миличка!
Ще се справиш, не е толкова трудно, колкото изглежда!

Изчислих го термина ми е на 27-ми юли 2007

Отиди и на друг генеколог, може да не е вярно, това, 4е ще полу4иш запушване на тръбите. Направи пове4е консултации. Таткото какво мисли за бебето ?

Ами освен да те поканя при юлските мами в отчетни   

Е ходих при 2-ма гинеколозо все едно и също казват,таткото нищо не казва,те нае родители решиха да ни изнесат и да живеем само двамата

Честито,ще се справиш,щом и родителите ти и таткото ти оказват подкрепа!Браво!   Успех!

ЧЕСТИТО ТОГАВА И ЛЕКА БРЕМЕННОСТ !!!    РАДВАМ СЕ, 4Е ТАТКОТО Е С ТЕБ И ЖИВЕЕТЕ ЗАЕДНО !!!      

Скъпа, не искам да те лъжа...майчйинството е много хубаво нещо наистина,но и е АДСКИ голяма отговорност. Няма да можете да ходите по дискотеки, клубове и други глезотии. Е,поне ти няма да можеш, при мъжете е друго,но то си зависи от него. Пожелавам ти лека бременнтос,защото от друга страна пък е страшно цял живот да живееш с мисълта,че си пропуснала шанса да имаш дете. УСПЕХ!  

Щом сте стигнали до заключението, че бебето е желано, и имате подкрепата на родителите си - радвай се на щастието си, защото дали дошла рано или късно бременността е най-голямата радост за една жена (разбира се, след това и бебчето).
Мога само да ти честитя   , да ти пожелая щастие и много любов! 

Помисли позитивно - детето ти ще има млади родители! Когато то е на 17, вие ще сте само на 34!!!  А моята Калина ще ми вика "бабо" едва ли не... щото сега съм на 31... 
А как така "ще ви изнесат" родителите?  Ще ви купят жилище ли? Ако е така - какво по-хубаво! Ако дават и парички... значи и внучето ще гледат, когато ви се ходи на купонче... 
Сериозно - стискам палци всичко да е ОК и таткото да е отговорно момче!

Хаха да така е,еми да ще ни изнесат в отделно жилище,ще помага разбира се,малко баща ми се дърпа,ама сега аз го разбирам разочерован е
Но момчето не се притеснявам-няма да ме остави сериозно е и просто съм сигурна в него
Само дето аз незнам дори какво д аправя докато съм бременна и след това,защото това ми дйде като гръм

Тук е мястото да питаш за всичко, което те интересува 

Аз родих на 21 и мога да си представя как се чувстваш, въпреки че моето бебе беше планирано. Хората сигурно те гледат като изкопаемо, те мен ме гледаха като...абе като някаква циганка дето ражда на 12. Трябва да знаеш че по-хубаво нещо от детето няма на света и макар че си мислиш че изпускаш много не е така. Сигурно твоите приятели не приемат много добре това...моите бяха потресени и постоянно ми повтаряха че живота е свършил, но той тогава започва. Таткото как приема цялото приключение? 
 

Лесно е да се дават съвети отстрани...

Аз просто ще ти пожелая да съумееш да гледаш от хубавата страна на нещата... и да не съжаляваш - какво би спечелила от това?!?

Относно това, че не си компетентна по много въпроси...нима аз /и другите мами/ съм знаела какво е?!? Просто ти се случва и разбираш, интересуваш се, трупаш информация... а накрая ще си най-щастливата мама на света!!! 

Пожелавам ти много любов и разбирателство с таткото, както и с родителите ви! 

Ами най-лошото в случая,че аз уча в елитна гимназия,мойте приятели вече дори не сме във връзка с тях!!!
Незнам като какво ме гледат-не ме интересува много чуждото мнение
Ама от другият срок съм частна ученичка,колкото до таткото,това казвам няма да ме остави,изумена съм и аз,че на тая възраст е толкова отговорен,макар знам,че му се искаше да направя аборт,но такъв е живота

Мила,аз не бях много по-голяма от теб,когато се ожених и реших,че искам бебе.Бях на 21 години(ама не и на акъл ).Основната разлика м/у мен и теб сега е,че аз бях завършила училище.Но бях студентка и искам да ти кажа,че не е невъзможно да си студентка и бременна.Дипломирах се с успех 5.47,а сега се записах и магистратура.Сега съм на 23 години,родих преди почти 5 месеца на 30 юли и искам да ти кажа,че около тази дата се раждат уникални деца.Да,много е трудно и отговорно да бъдеш родител,но една усмивка на Ина ми е достатъчна,за да забарвя и умората и нервите.В този форум ще намериш подкрепа и съвет за всичко,а ако аз лично мога да ти помогна с нещо,пиши ми на лични и ще ти дам телефона си!

Стефито, ще ти бъде трудно, но ще се справиш  

Детето е най-прекрасното нещо за един човек, скоро ще го разбереш  

Това че ще имаш в такава възраст детенце, не означава, че няма да можеш да завършиш и да продължиш образованието си в университет. Ако знаеш колко майки студентки има  

Хубаво е че родителите ви са приели сравнително меко ситуацията. Много е важно това да имате тяхната подкрепа и да имаш подкрепата на бъдещия татко

Леко бременеене  

Спокойно, ще се справите щом имате и по едно рамо от родителите си. Ако си имала планове да следваш,  бебето няма да те спре. Вярно, най-вероятно ще се наложи да ги отложиш с 1 година, защото когато трябва да ходиш по изпити ти ще люшкаш бебе, но това е животът, поднася ни невероятни неща. Не си нито първата, няма да си и последната, която учи в елитна гимназия и по стечение на обстоятелствата завършва като частна ученичка. Дори и в моя випуск имаше такъв случай, а това беше преди 12 години и нещата все още бяха по-закостенели, но момичето реши и си задържа детето. А и  в по-ранни години по-лесно се гледа бебе според мен, по себе си съдя. Баткото родих на 24 - не бях малка вярно, но все още учех магистратура, не бях започнала работа сериозно. След това като се захванах с работа все по-трудно ми ставаше да се реша за второ, Първо ми трябваше време да се наложа в новата фирма, после се появяваха други причини, докато бебето не стана факт ей така на шега. Ако не се беше получло така сигурно никога нямаше да се реша на второ. И сега като се обърна на зад така съжалявам, че не родих докато бях още студентка и без това сме с мъжо от 13 години заедно. Много мои приятели си изгледаха децата така между изпитите, а и имаше редица привилегии за студентите с деца - детска ясла или градина, евтини общежития и т.н. Ако ти се наложи да излезеш винаги можеш да почукаш на съседната врата и някой приятел да наглежда бебока докато си свършиш работата  изобщо не е страшно колкото изглежда на пръв поглед. Малки сте, вярно е, но какво да се прави -  правили сте неща като зрелите хора и сега ще трябва да създавате семейство и да отглеждате деца като тях.

Важното е да не ти пука, то в такива моменти, когато си все пак в по- различно положение от другите разбираш кои ти е приятел и кои не. Покрай моята дъщеря си намерих приятелки с които съм на един акъл. Ти ще видиш че после като родиш вече гледаш вета от различен ъгъл и на проблемите на връстниците ти се струват глупави и тъпи. Няма за какво да съжалявате с таткото, поне ще сте млади родители и по от рано ще се така да се каже свободни

Мерси страшно много за подкрепата-вече започнах да се успокоявам и да се усмихвам
Бебенцето знам,че го искам,защото за първи път усещам,че много го обичам,а дори не го познавам още
За всички,които искат да ми пишат,е така прстп да си поговорим на тази тема,имам скайп-eftihia1986

Здравей
Недей да съжаляваш,ако го искаш.Ако не-абортът също е вариант.Моя приятелка направи 3,а в момента чака дете,така че това е малко съмнително,че няма да имаш деца после.
Ако пък искаш да ставаш майка-честито!Много е хубаво и приятно,но в същото време отговорно.Щом родителите ти и таткото на бебето са ЗА,можеш само да се радваш.Вярно,че си малка,но живота не се свършва,нали?!
Успех и направи най-правилния избор за теб самата!
  

Закъснях с предния постинг,за това пак и лека бременност!

Здравей миличка, разбирам те, че си много притеснена, всичко това е толкова ново за теб и идва изведнъж. но щом сте стигнали до някакво решение и със момчето и със родителите Ви ти пожелавам лека бременност и едно красиво и здраво бебенце. Моята етърва роди първата си дъщеря на 18 години, омъжи се за девер ми и вече 10 години живеят щастливо имат и още едно детенце. Щом вашите са проявили разбиране и ако направиш аборт ще има по- лоши последствия и най - вече щом си сигурна в бащата на детето - ти пожелавам успех 

аз също забременях на 17 с първото ми дете но не се отказах от него дори и не ми е минавало и през ум за аборт не се притеснявай важно е да се разбираш с мъжа до себе си и всичко ще е наред е много са и трудните моменти и подигравателните погледи и намеци че "дете ще гледа дете" но аз се справих и мога да кажа че по нищо не отстъпих на "по-възрастните майки" междувременно успях да завърша средното си образование а след това и висше и съм горда че съм дипломиран педагог -една от най-хуманните професии а сега си имам пак бебче.Така че ......... просто бъди силна

Здравей и от мен!

Не мога да ти дам съвет, защото ситуацията няма еднозначен отговор.
От една страна наистина си много малка. И ти, и бъдещия татко. Никак няма да е лесно. Като видите колко неща ще пропуснете от тийнейджърството, се притеснявам да не започнете да съжалявате, когато вече ще е късно. Няма дискотеки, няма кафета, няма разходки по магазините с приятелки. Живота става друг - хранене, памперси, преобличане, къпане и докато приключиш, дошло времето зо следващото хранене, следващия памперс, следващото преобличане.
Имах една приятелка, която забременя на 21. Направи аборт. Впоследствие живота и се разви изключително добре. Омъжи се за друг и в момента живее така, както си мечтаеше да живее още в ученическите ни години. Има си друго дете...
Но пък имам и друга приятелка. Забременя още когато бяхме в 9-ти клас. Никак не и беше лесно, но завърши като частна ученичка и пак си взе дипломата. С много труд и дисциплина и това е въможно. Когато момченцето и порасна, завърши и висше образование. И в момента, докато ние, нейните съученички дундуркаме бебенца, тя има две отраснали деца и е на върха на кариерата си. А аз на 28 години ще трябва тепърва да се връщам на работа и да се доказвам отново....
Така че ранното раждане също има предимства. Ти като си на 24 - възраст на която можеш без проблем да започнеш да градиш кариера, бебчето ти вече ще е първокласник. Това си е плюс. Едно е да работиш, докато двегодишното ти дете непрекъснато боледува, защото в яслата пак е хванало някой вирус. Съвсем друго е да работиш, когато детенцето е поотраснало.

Освен това, помисли си той или тя като стане абитуриент, каква готина 35-годишна мацка ще си ти, на фона на такива 45-50 годишни, каквито ще бъдат тези като мен

Здравей мила Стефи,
Напълно съм саглсна със ZinaSt. Аз съм на 25, ще рода първо дете на 26 а с таткото искаме три деца. Това звучи добре, но... за следващите две години съм се отказала от кариерата. Тъкмо забременях и ми предложиха повишение в службата, което изискваше много пътуване и стоене с месеци извън града, нямаше как да стане. Просто понякога приоритетиет ти се променят, а в твоя случай това може да е на дборе  . Радвам се за теб и леко бременеене.

То вече е ясно какво ще правиш:) Мога само да ти кажа честито, и ако имаш някакви притеснения за каквото и да било, можеш да питаш във форума. Винаги ще има кой да ти отговори и ще получиш ако не друго, то поне морална подкрепа. Е, добре дошла при Юлските мами   

Честито миличка,
пожелавам ви много любов, разбирателство и едно прекрасно бебче през юли.
Моят син се роди на 27.07 тази година.
Успех и кураж

Както казаха и други бъди смела и всичко ще се нареди - може това да е за добро. От личен опит ще ти кажа, че не е толкова трудно да се учи с дете и семейство /ще се чувстваш 100 пъти по-мъдра и опитна от останалите/. Желая ти всичко най-хубаво и много много любов   

Желая ти хубаво и здраво бебче! Погледни от добрата страна на нещата - такава винаги има. По-горе други мами са казали вярни неща.

Моят син също се роди на 27.07 тази година, и ти ще имаш едно хубаво лъвче! Важно е да можеш да се насладиш на времето, прекарано у дома с малко бебе, няма по-голямо щастие от усмивката на детето ти рано сутрин.

Не се притеснявай ,така е трябвало да стане!!!А и ще си млада мама на хубаво детенце .Желая ти всичко най-хубаво и най-вече щом имате подкрепа на родителите всичко ще е ОК

Здравей, не се притеснявай, всичко ще се нареди ще видиш! Познавам 3 момичета които родика около 18та година и 3те се справят чудесно и са щастливи, млади и красиви майки! 

Не се притеснявай, ще се справите, а и предполагам че и родителите ще ви помагат.javascript:void(0);
bouquet

Не се притеснявай, щом се разбирате с таткото и родителите ви подкрепят - ще се справите. Раждането на дете не означава, че животът ти е свършил, за мен раждането на сина ми е най-прекрасното нещо, което ми се е случило. С мъжа ми съм от 18 годишна и още от тогава исках деца. Даже съжалявам малко, че толкова изчакахме (сега съм на 24).   
Тук можеш да намериш не само много полезна информация за бременността и майчинството, а и подкрепа и много приятели!

Здравей, миличка!
Много ми се иска да ти кажа "Честито", както и другите мами. Аз самата съм на 29 и чакам първо бебе, макар че още на 20 исках да имам... и ако мога да върна времето, бих родила много по-рано.
От друга страна решението ти (според мен) трябва да бъде лично твое! Остави таткото, родителите и др.
Според мен е добре да отидеш при още доктори и да чуеш тяхното мнение - колкото и да са!
Когато се види, че наистина не можеш да направиш аборт - избор нямаш.
Ако можеш да направиш, обаче, идва истинския момент да се обърнеш към себе си - желаеш ли това бебе сега?

Накратко казано - елиминирай факторите, които те принуждават да направиш избора си и тогава ще можеш "на чисто" да прецениш кой е правилния ход.

Ако наистина нямаш друг избор освен да износиш и родиш бебето,ти желая успех.Самата аз родих на 18 и нито за миг не съм съжалявала.

Моя не много близка приятелка от детските години се загуби от вечерните сбирки. Говореха че ще се жени. Беше ученичка.
Има прекрасно детенце и добър мъж. Прекрасна млада дама с голямо дете
Може да й е било трудн ои да е скочила в най-дълбокото, но сега е добре и не съжалява.
Гледането на дете е инстинкт и любов основно според мен, а и има и толкова материали и бг-мамма! Ще се справите!
Успех!

за аборта - дете създадено с любов, от приемащ го баща и с разбиращи баби и дядовци, особено при искаща детето мама се ражда. другото е неоправдан риск и за заравето, и за душата.
Не си на 15,  само част от гореиброените причини са си достатъчни, а ти имаш всичко на куп.

Мило момиченце,не се отчайвай!Важното е,че има кой да те подкрепи!Бъди силна и смела,успех във всичко      

Просто по-добре не мога да го напиша! Така е миличка. Аз все още съжалявам, че толкова време чаках за детенце. ЕЕдната ми приятелка роди на 18, сега сина й е второкласник. Не се отчайвай, наслаждавай се на бременеенето!  А за кафета, магазини и купони винаги ще намериш време.    Ако имаш нужда от нещо - пиши!

Не забравяй, че децата са най-хубавото нещо на този свят и заради тях си струва да се живее! Не си нито първата, нито последната млада майка! Наистина е трудно и отговорно, но е най-прекрасното нещо
Успех 

Щом родителите ти те разбират и с таткото нямате проблем, значи всичко е наред
На първо време ще те посъветвам да четеш библиотеките тук в този подфорум и в кърмаческия. Има страшно полезна информация, на колкото и години да е всяка една от нас, когато забременееш за 1-ви път, не знаеш какво те очаква.
Просто ще трябва да се настроите за това което ви очаква, безспорно си е предизвикателство, но е най-прекрасното нещо на света 

При аборт има риск от възпаление и от там срастване на тръбите, но това може да ти се случи и от една най-обикновенна инфекция.
Не приемам мнението на гинеколога.
Ако искаш това дете - роди го. 
Каквото и да решиш - ще е правилно. Успех 

не знамкакво да те посъветвам,аз родих на 19,но си завърших висшето,сега ще завършвам и магистратура с второто,оженихме се с таткото,живеем си щастливо,е малко финансите не стигат,но това го има и в семейства на повече години от нас,няма да те лъжа че е лесно-приятелките ми нямаха деца и си излизаха по дискотеки,а на мен гледаха като ня умряла- с "това дете",не е лесно и да се учи с бебе,да не говорим как всички коментират колко рано съм се оженила и родила,но пък дъщеря мио е едно слънце,което не мога да си представя да я няма,и въобще-макар и неочаквано,детето промени живота ни само към добро!надявам се и при теб нещата да се развият добре,да ти е живо и здраво детенцето и да се подреди живота ти  без други сътресения!дано таткото на бебчето бъде до вас и да сте едно щастливо семейство!

Здравей
и аз нищо не знаех... четох тук форумите, библиотеките, това което ми ставаше интересно го търсех в гугъла, така че инфо - бол!!!

жива и здрава!!!!
много късмет желая

п.п. за мен най-ценна беше библиотеката в кърмаческия

Стефи знам че сега си объркана и ти е трудно, но имаш на своя страна родителите си а и не само твоите а и на приятелят ти. Мисля че това е страхотно и ще ти бъде много от полза. Има много момчета особено на тази възраст, които като чуят че си бременна си плюят на петите. А има и родители на такива момчета които казват че не ги инетерсува и лепват цялата вина на теб все едно сама си виновна. В твоя случай имаш подкрепата на много хора. Така че спокойно можеш да изживeeш прекрасното щастие да си майка. Щом сега е станало значи така е трябвало. Честито и лека бременност ти желая.

Е, това ме разсмя и разплака 
Иначе по темата: аз виждам доста положителни неща в казаното от авторката и предполагам,че ще бъдат силни и ще се справят. Пожелавам им едно здраво и красиво бебе и много помощ от бабите и дядовците да получават, така мисля, че всичко ще си дойде на мястото.
Все пак е казано: "Човек и добре да живее, все някой ден се жени!", може би техният ден е дошъл по-рано.......................

Пожелавам ви хубаво и здраво бебче. Дано имате подкрепата на родителите и от двете страни, защото вие миличка и двамата сте още деца. Майчинството, както ще се убедиш сама е нещо възхитително,.....но и отговорно. Кураж и смело напред. Поздравления и за таткото, че е приел новината мъжки, такива "мъже" /слагам мъже в кавички, защото на години той е все още момче, но е постъпил като истински мъж/на неговата възраст са рядкост.

Мерси незнам какво да кажа,трогната съм за подкрепата,започвам да се образовам оттук нататък с БГ-мама

Ей миличка, ако искаш това бебче не се отказвай за нищо на света ! Младостта ти не е причина за аборт , ще се справиш само трябва да си вярваш ! По добре сега мама отколкото не дай Боже след време да се молиш да станеш мама. Успех , много любов , лека бременност и догодина прекрасно бебче!Знай ,че всички тук ще те подкрепят и ще намериш много информация за всичко, което те вълнува.

Чета пожеланията на всички, но искам да попитам дали наистина си готова за това и го искаш. Яано ти е, че няма връщане назад и че отговорността е ОГРОМНА. Да еуфорията, в която си изпаднала, четейки пожеланията на другите майки е разбираема, но тук е виртуално пространство, а не реалността. Чудесно е, че родителите ти стоят зад теб и така трябва да бъде, но ти обричаш живота си на това да бъдеш преди всичко майка и чак после млада жена, която иска да учи, да има готина компания да се забавлява. Моля те опитай да се абстрахираш от форума и помисли, ама наистина много добре как да постъпиш. Най-добре поговори с майка си, все си мисля, че тя би ти дала най-добрия съвет. Колкото до рисковете от евентуален аборт - посъветвай се с повече гинеколози. Това е от мен.

Използвам темата и да се обърна към една група майки в този форум, които се пишат "по-католици и от Папата", когато стане дума за аборт. Нека им разкажа една история, а пък те да преценят дали да анатемосват наляво и надясно, всяка, която се осмели да спомене тази дума.
И така, преди два дни ми се наложи да прекарам нощта в Пирогов с дъщеря ми и там се запознах с момиче на 21г. - майка и починала, баща неизвестен. Това момиче живее в общежитие за социално слаби с т.н. мъж - някакъв изрод на 48г. и с 6 месечното си момченце, което за n-ти път е пациент на Детската неврохирургия, защото било "паднало" . Издържат се предимно от нейните майчински, защото онова чудо нестига, че не носи пари, ами и харчи тези, предназначени за детето му да черпи себеподобни. Същото това момиче му родила на този дъщеря преди това, която починала няколко дни след раждането. Та питам я аз - добре де, като го знаеш що за стока е този, защо ПО ДЯВОЛИТЕ не направи аборт, като разбра, че пак си бременна? А тя ми отговори - ми защото нямах пари . И какво, понеже си нямала пари, обричаш това малко същество на този ужасен живот, чудейки се как да му подсигурош ежедневието.
Е кажете ми мили майки моралистки, кое е за предпочитане...?

Напълно те подкрепям.Много точен съвет!!!!

Почнете си тема за и против аборта ако желаете! Не замърсявайте темата!
/А чували ли сте историите на жени направили аборт, които носят мъката си цял живот въпреки последвалите здрави дечица?/

Момичето си има и подкрепа и желание и татко  - удивително зрял и отговорен според нея - което е повече от богатство в случая.
Пари се губят и се печелят. Насилниците се напускат. Има, подкрепа и за самотните и за тормозените майки. Родителите й са с нея.
Едно ранно раждане при подкрепа е  условие и за по-бърз професионален старт после. Когато има и диплома и голямо вече дете...
А за огромната отговорност... отговорност като всяка друга, но с много радости

Напълно подкрепям изказването на арт мама   

Стефито, ЧеСтИтО!!! 

Желая ти много, много любов, една прекрасна бременност и едно сладичко, малко, здраво човече накрая 

О-о,миличката 
Не се притеснявай,важното е,че родителите ти те подкрепят
Имам една позната,която може да ти е като пример.Тя забременя от приятеля си на 16 години и половина.Той беше на 18.И двамата още бяха ученици.Решиха да задържат детето.Тя завърши като частна ученичка,не е изоставала.Родителите й също я подкрепяха и много й помагаха в началото.После момчето го приеха студент,замина в Свищов.Тя отиде следващата година.И двамата завършиха висшето си образование и си гледаха детето при тях.
Сега момичето се радва на много успешна кариера,а детето вече е на 12 години.Малка,сладка,много добре възпитана госпожица.
Семейството им е страхотно
Няма страшно.Ще се справиш и ти

Арт мама е абсолютно права.
Все пак в случая не става въпрос за баща-насилник или бъдещо семейство на ръба на мизерията, а за млади хора, които са поели своята отговорност и имат пълната подкрепа на своите родители.

Аз също имам пример за подобно семейство, които са на моя възраст. Ожениха се в 10-ти клас, а тя беше вече в много напреднала бременност. Родителите им купиха апартамент и им помагаха финансово и физически (за отглеждането на бебето). Той завърши училище на следващата година, а тя 1 година по-късно (пропусна една). После той отиде в казармата, върна се и ги приеха и двамата в МЕИ-то. Сега и двамата имат добра работа (нейното предимство беше, че завършвайки и започвайки работа, състудентките й имаха малки дечица или тепърва им предстоеше да създадат семейство, докато нейното детенце вече беше в предучилищната). Синът им сега е 6-ти клас и от няколко месеца имат и второ детенце-момиченце.

Стефи, и аз искам да те подкрепя и да се присъединя към всички мами, които ти дават кураж! Винаги съм се възхищавала на момичетата, които се решават на тази стъпка по-рано от "стандартно" приетото.
Съдбата ти е направила чудесен подарък, за какъвто толкова много жени мечтаят, а не могат да имат. Още по-хубаво е, че самата ти желаеш и "чувстваш" малкото същество. Няма невъзможни неща и историите, разказани от мамите в темата го доказват. А това за дискотеките и кафетата - за тях и по-късно ще има време (когато другите, по на двайсет и няколко, си гледат децата  )
Бъди смела и се абстрахирай, възможно повече, от хорските подмятания - който иска да те одумва, винаги ще си намери поводи и без да си родила на 17.
Знам, че вече си взела решение, мога само да се радвам за теб. Ето, аз съм на 25, чакам бебчо Август 2007 и не се чувствам съвсем "улегнала", та каква ми е гаранцията, че и на 35 няма да е така.
Приемай нещата с усмивка, положителното мислене прави чудеса!

Подкрепям те и ти желая лека бременност. Стефи, да си майка е прекрасно - сама ще се убедиш! Успех!

Този случай, който описваш е много различен!!! Не съм по-католичка от Папата (Православна съм ). След като има подкрепата на своите близки и таткото е с нея, въпросът не е вече дали да задържи бебчето и грешка ли ще бъде, ако го направи. На нея тепърва й предстои най-сладката болка на този свят, ако ме разбираш какво искам да кажа. Аз лично искам да й пожелая да роди и отгледа едно здраво, умно и хубаво дете.   

Здравей!Както някои мами са се изказали,има си и плюсове и минуси,верно изпускаш много,но печелиш друго,такъв е живота.Аз съм правила аборт на 19,но моят случай беше различен и определено не съжалявам.Преди 5 години срещнах съпруга си и имаме едно прекрасно съкровище.Но след като се обичате с таткото и го искате няма по голямо щастие от това да родиш едно желано и обичано дете.А и бабите ще помагат Пожелавам ти лека бременност и едно здраво и красиво бебче 

Напълно си права, че случая няма нищо общо с живота на Стефи. Точно за това казах, че използвам темата /спамвам я /, защото съм сигурна, че ще я видят тези, към които отправям забележката си.
Но искам да напомня и един друг случай тук от форума - едно момиче с прякор Тъжна душа пусна тема, че е преспала с някакъв младеж, с когото се е запознала в интернет и че има вероятност да е бременна. Ле ле, като я погнаха тия ми ти майки "....ти акъл имаш ли...", "...как може...", "не знаеш ли какво е презерватив" и т.н. Ами че то същото важи и за Стефи. Тя защо не се е пазила като е достатъчно голяма и знае какви са поселдствията. Но не, нито една от вас не постави този въпрос нали? Май прилагате двоен стандарт.
P.S. Обещавам повече да не ви занимавам с темата, но пък вие се замислете да сте по-справедливи вбъдеще. Весли празници на всички

     Не е страшно да си млада майка , колкото е страшно да  е млад  таткото , незнаещ на кой свят е  и как да  се  грижи за семейство.От там идва страшното за мен.Но живот ....Човек сам го направлява до някаква степен.Желая  успех на Стефи, преждевременна зрялост ако е възможна, търпение и по-малко очаквания за лесен  съвместен живот и градеж на стабилно семейство в далечното  бъдеще.
    Една голяма прегръдка и една  голяма  въздишка от мен . 

Не исках да се забърквам, но все пак реших да се изкажа, нали за това са форумите - знам темата за Тъжна душа. И докато тя се вайкаше дни наред и не смееше дори да си направи тест, тук имаме вече взето решение. Просто на момичето е необходим малко кураж и няколко споделени съдби, за да преодолее шока от новината и за да се настрои за това, което й предсои. Таткото, както се разбира, е сериозен младеж, готов да понесе "товара", а не незнаен пич от интернет, който се е изпарил якодим след новината.
Има разлика, всеки случай е контретен и уникален и не бива да ги слагаме под общ знаменател.  

Ама тези хора луди ли са???!!!Да оставят две деца да се грижат за трето?

  А ти прочете ли цялата тема или се хващаш само за това изречение? Бременността е факт, причините, поради които Стефи не може да направи аборт, също са написани по-горе.
Аз лично нямах намерение да пиша, но изчетох цялата тема и напълно подкрепям младата майка! 
Малко грубо звучи това изказване-ни в клин ни в ръкав ?!?

Те точно това няма да направят... няма да ги "оставят", а ще им помагат, съгласи, се че това е много важно, имам предвид подкрепата на родителите.

искам да ти пожелая кураж да се справиш с всичко- най-вече с хорските приказки. не им обръщай никакво внимание  най-важни сте вие тримата.
пожелавам ти лека бременност и здраво хубаво бебче!   
тук винаги ще намериш подкрепа, да знаеш.

Оффф,аман от мноооого умни хора  !В момента момичето се нуждае от подкрепа,а не от психиатрични диагнози за родителите и 

нещо не мога аз ли да разбера? не ми става ясно таткото какво мисли за детето и семейния живот. и твоето - за семейството. за детето - мисля, че не знаеш какво да мислиш
ще си позволя и аз да разкажа нещо. за две приятелки. и двете станаха мами преди 20. и двете имаха пълната подкрепа от страна на родителите , както и родителите на момчето. но едната не беше сигурна дали и таткото толкова иска детето и дали той самият не е още дете. дали той осъзнава промените, които ще настъпят. ожениха се и имаха прекрасно дете. но таткото цял живот чака все родителите да помагат за всичко. както казват "тати носи, мама меси - да живей труда". така и не порасна и не пое отговорностите на баща, дори когато годинките му станаха доста. днес майката е с детето си, но друг стои до тях в трудни моменти. съжалява, че е не е останала да се грижи сама за детето си, та после имаше проблем и с развода си. не е най-подходящия момент да го кажа, ама помисли си много добре. не толкова за детето - всяка майка се чуди може ли и тя да има деца, ако изпусне шанса сега, ще може ли после? - колкото за таткото.
макар при вас може да се случи приказката на другата ми приятелка. Тя е по-кратка. Сватба в 10-ти клас, вечерна гимназия, първо момчето, после и тя - задочно в университета. имат още едно детенце. и двете са вече големи, а мама успешно се реализира и в професионален план. много са щастливи четиримата.
та-а-а, помисли си и поговорете двамата. без родителите си. после, ако искаш, сподели. каквото и да направиш - твоето решение е най-правилно. но мисли бързо 

Каквото и да решиш - успех 

   Нуждае се от истината Стефи, но докато не я преживее няма да я разбере.Един ден да не ви  запука по главите и да почне - абе к'ви розови  ми ги разправяхте , то не е съвсем така 

   Стефи , от  все все все все все  сърце искам да ти се подреди  живота  хубаво.....И не  забравяй да не спираш ученето в никакъв  случай , за да не обвиняваш после никой за това и да се  чувстваш  добре  със  себе  си най-вече.А и кой знае , може би  един ден да станеш  добър пример за това как от  една объркана ситуация и непредвидена също, може  все пак човек да намери пътя си и да излезе  с добри  резултати .

Не спокойно,радвам се,че тука ме подкрепят,но определено не летя из облаците
Знам,че ще трябва да се оправям сама,и съм готова,пък и се радвам,че наште и момчето ще са до мен и хубавото е,че разбрах много неща от живота за себе си и околните около мен

Здравей Стефи , аз съм една от майките родили на 17г.Историята ми е идентична на твоята ,с тази разлика че нашият татко беше на 25г. , неговите родители приеха новината добре ,моите не чак толкова - все пак от мен се очакваше да ходя по кандидат студентски изпити , а не да дундуркам бебе...но се примириха (за аборт въобще не сме говорили - бях в голям месец когато разбрах за бременността).И така оженихме се 2 дни след абитуриентският ми бал , няколко месеца по-късно се роди синът ни- най-прекрасното бебе на света (според бабите и дядовците ).Не е толкова страшно да станеш млада майка - особено когато имаш подкрепата на близките си , и най - важното е двамата да сте сигурни в това което искате , защото детето не е  играчка , която можеш да захвърлиш когато ти омръзне - а огромна отговорност за цял живот...А иначе за следване  и работа ще имаш достатъчно време когато бебо поотрасне...и наистина е много гот да имаш голямо дете а ти самата все още да си "мацка" .Горе главата и кураж   .

Стефи! Радвам се, че пак аз нещо съм пропуснала и ти искаш не само детето, но и бащата  . Според мен няма значение кога ще станеш майка, стига да намериш подходящия баща. Понеже при мен това стана доста по-късно, даже малко ти завиждам вече. Моя съученичка си ходеше по дискотеки с майка си (понякога) и вечно ги бъркаха със сестри. Майка й много се радваше, безотказно я разтапяше и това се използваше от ухажорите на щерката . Ще избегнеш и друг проблем, за който баба ми много се сърдеше. Все ми повтаряше "Раждайте, докато сте млади, че после как ще гледате студенти с пенсии??". Ти този проблем няма да го имаш, за мен може и да се окаже проблем, ако реша да стана многодетна майка (3+).
Не е лесно, но ти си го знаеш. Не си сама - това също го виждаш. Във форума можеш да питаш за всичко, което се сетиш и да намериш поне 2 мнения по всеки въпрос.
Честита нова 2007-ма година! Много кураж и късмет! Лека бременност, безпроблемно раждане и да пишеш!