щом имаш подкрепата на родителите си и на таткото не се притеснявай, още повече, че това е единственият шанс да имаш дете, ако го пропуснеш, ще съжаляваш цял живот.Лошото е, че си много млада.Повярвай, да родиш и да отгледаш дете не е никак лесно.Аз родих на 27 г. и ми беше страшно трудно, защото животът ми коренно се промени.Но със всичко се свиква, сега не мога да си представя живота без сина ми.Дори в момента очаквам второ дете.Но много се отклоних.Просто искам да ти кажа да бъдеш смела, а и бабите ще помагат.Успех!
- Публикувана: 15 дек. 2006, 13:16 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2007, 05:23 ч.
Това ми се случи!
Ей миличка, ако искаш това бебче не се отказвай за нищо на света ! Младостта ти не е причина за аборт , ще се справиш само трябва да си вярваш ! По добре сега мама отколкото не дай Боже след време да се молиш да станеш мама. Успех , много любов , лека бременност и догодина прекрасно бебче!Знай ,че всички тук ще те подкрепят и ще намериш много информация за всичко, което те вълнува. 
Чета пожеланията на всички, но искам да попитам дали наистина си готова за това и го искаш. Яано ти е, че няма връщане назад и че отговорността е ОГРОМНА. Да еуфорията, в която си изпаднала, четейки пожеланията на другите майки е разбираема, но тук е виртуално пространство, а не реалността. Чудесно е, че родителите ти стоят зад теб и така трябва да бъде, но ти обричаш живота си на това да бъдеш преди всичко майка и чак после млада жена, която иска да учи, да има готина компания да се забавлява. Моля те опитай да се абстрахираш от форума и помисли, ама наистина много добре как да постъпиш. Най-добре поговори с майка си, все си мисля, че тя би ти дала най-добрия съвет. Колкото до рисковете от евентуален аборт - посъветвай се с повече гинеколози. Това е от мен.
Използвам темата и да се обърна към една група майки в този форум, които се пишат "по-католици и от Папата", когато стане дума за аборт. Нека им разкажа една история, а пък те да преценят дали да анатемосват наляво и надясно, всяка, която се осмели да спомене тази дума.
И така, преди два дни ми се наложи да прекарам нощта в Пирогов с дъщеря ми и там се запознах с момиче на 21г. - майка и починала, баща неизвестен. Това момиче живее в общежитие за социално слаби с т.н. мъж - някакъв изрод на 48г. и с 6 месечното си момченце, което за n-ти път е пациент на Детската неврохирургия, защото било "паднало"
. Издържат се предимно от нейните майчински, защото онова чудо нестига, че не носи пари, ами и харчи тези, предназначени за детето му да черпи себеподобни. Същото това момиче му родила на този дъщеря преди това, която починала няколко дни след раждането. Та питам я аз - добре де, като го знаеш що за стока е този, защо ПО ДЯВОЛИТЕ не направи аборт, като разбра, че пак си бременна? А тя ми отговори - ми защото нямах пари 
. И какво, понеже си нямала пари, обричаш това малко същество на този ужасен живот, чудейки се как да му подсигурош ежедневието.
Е кажете ми мили майки моралистки, кое е за предпочитане...?
Използвам темата и да се обърна към една група майки в този форум, които се пишат "по-католици и от Папата", когато стане дума за аборт. Нека им разкажа една история, а пък те да преценят дали да анатемосват наляво и надясно, всяка, която се осмели да спомене тази дума.
И така, преди два дни ми се наложи да прекарам нощта в Пирогов с дъщеря ми и там се запознах с момиче на 21г. - майка и починала, баща неизвестен. Това момиче живее в общежитие за социално слаби с т.н. мъж - някакъв изрод на 48г. и с 6 месечното си момченце, което за n-ти път е пациент на Детската неврохирургия, защото било "паднало"
. Издържат се предимно от нейните майчински, защото онова чудо нестига, че не носи пари, ами и харчи тези, предназначени за детето му да черпи себеподобни. Същото това момиче му родила на този дъщеря преди това, която починала няколко дни след раждането. Та питам я аз - добре де, като го знаеш що за стока е този, защо ПО ДЯВОЛИТЕ не направи аборт, като разбра, че пак си бременна? А тя ми отговори - ми защото нямах пари . И какво, понеже си нямала пари, обричаш това малко същество на този ужасен живот, чудейки се как да му подсигурош ежедневието. Е кажете ми мили майки моралистки, кое е за предпочитане...?
Чета пожеланията на всички, но искам да попитам дали наистина си готова за това и го искаш. Яано ти е, че няма връщане назад и че отговорността е ОГРОМНА. Да еуфорията, в която си изпаднала, четейки пожеланията на другите майки е разбираема, но тук е виртуално пространство, а не реалността. Чудесно е, че родителите ти стоят зад теб и така трябва да бъде, но ти обричаш живота си на това да бъдеш преди всичко майка и чак после млада жена, която иска да учи, да има готина компания да се забавлява. Моля те опитай да се абстрахираш от форума и помисли, ама наистина много добре как да постъпиш. Най-добре поговори с майка си, все си мисля, че тя би ти дала най-добрия съвет. Колкото до рисковете от евентуален аборт - посъветвай се с повече гинеколози. Това е от мен.
Използвам темата и да се обърна към една група майки в този форум, които се пишат "по-католици и от Папата", когато стане дума за аборт. Нека им разкажа една история, а пък те да преценят дали да анатемосват наляво и надясно, всяка, която се осмели да спомене тази дума.
И така, преди два дни ми се наложи да прекарам нощта в Пирогов с дъщеря ми и там се запознах с момиче на 21г. - майка и починала, баща неизвестен. Това момиче живее в общежитие за социално слаби с т.н. мъж - някакъв изрод на 48г. и с 6 месечното си момченце, което за n-ти път е пациент на Детската неврохирургия, защото било "паднало". Издържат се предимно от нейните майчински, защото онова чудо нестига, че не носи пари, ами и харчи тези, предназначени за детето му да черпи себеподобни. Същото това момиче му родила на този дъщеря преди това, която починала няколко дни след раждането. Та питам я аз - добре де, като го знаеш що за стока е този, защо ПО ДЯВОЛИТЕ не направи аборт, като разбра, че пак си бременна? А тя ми отговори - ми защото нямах пари . И какво, понеже си нямала пари, обричаш това малко същество на този ужасен живот, чудейки се как да му подсигурош ежедневието.
Е кажете ми мили майки моралистки, кое е за предпочитане...?
Използвам темата и да се обърна към една група майки в този форум, които се пишат "по-католици и от Папата", когато стане дума за аборт. Нека им разкажа една история, а пък те да преценят дали да анатемосват наляво и надясно, всяка, която се осмели да спомене тази дума.
И така, преди два дни ми се наложи да прекарам нощта в Пирогов с дъщеря ми и там се запознах с момиче на 21г. - майка и починала, баща неизвестен. Това момиче живее в общежитие за социално слаби с т.н. мъж - някакъв изрод на 48г. и с 6 месечното си момченце, което за n-ти път е пациент на Детската неврохирургия, защото било "паднало"
. Издържат се предимно от нейните майчински, защото онова чудо нестига, че не носи пари, ами и харчи тези, предназначени за детето му да черпи себеподобни. Същото това момиче му родила на този дъщеря преди това, която починала няколко дни след раждането. Та питам я аз - добре де, като го знаеш що за стока е този, защо ПО ДЯВОЛИТЕ не направи аборт, като разбра, че пак си бременна? А тя ми отговори - ми защото нямах пари . И какво, понеже си нямала пари, обричаш това малко същество на този ужасен живот, чудейки се как да му подсигурош ежедневието. Е кажете ми мили майки моралистки, кое е за предпочитане...?
Напълно те подкрепям.Много точен съвет!!!!
Почнете си тема за и против аборта ако желаете! Не замърсявайте темата!
/А чували ли сте историите на жени направили аборт, които носят мъката си цял живот въпреки последвалите здрави дечица?/
Момичето си има и подкрепа и желание и татко - удивително зрял и отговорен според нея - което е повече от богатство в случая.
Пари се губят и се печелят. Насилниците се напускат. Има, подкрепа и за самотните и за тормозените майки. Родителите й са с нея.
Едно ранно раждане при подкрепа е условие и за по-бърз професионален старт после. Когато има и диплома и голямо вече дете...
А за огромната отговорност... отговорност като всяка друга, но с много радости
/А чували ли сте историите на жени направили аборт, които носят мъката си цял живот въпреки последвалите здрави дечица?/
Момичето си има и подкрепа и желание и татко - удивително зрял и отговорен според нея - което е повече от богатство в случая.
Пари се губят и се печелят. Насилниците се напускат. Има, подкрепа и за самотните и за тормозените майки. Родителите й са с нея.
Едно ранно раждане при подкрепа е условие и за по-бърз професионален старт после. Когато има и диплома и голямо вече дете...
А за огромната отговорност... отговорност като всяка друга, но с много радости
Почнете си тема за и против аборта ако желаете! Не замърсявайте темата!
/А чували ли сте историите на жени направили аборт, които носят мъката си цял живот въпреки последвалите здрави дечица?/
Момичето си има и подкрепа и желание и татко - удивително зрял и отговорен според нея - което е повече от богатство в случая.
Пари се губят и се печелят. Насилниците се напускат. Има, подкрепа и за самотните и за тормозените майки. Родителите й са с нея.
Едно ранно раждане при подкрепа е условие и за по-бърз професионален старт после. Когато има и диплома и голямо вече дете...
А за огромната отговорност... отговорност като всяка друга, но с много радости
/А чували ли сте историите на жени направили аборт, които носят мъката си цял живот въпреки последвалите здрави дечица?/
Момичето си има и подкрепа и желание и татко - удивително зрял и отговорен според нея - което е повече от богатство в случая.
Пари се губят и се печелят. Насилниците се напускат. Има, подкрепа и за самотните и за тормозените майки. Родителите й са с нея.
Едно ранно раждане при подкрепа е условие и за по-бърз професионален старт после. Когато има и диплома и голямо вече дете...
А за огромната отговорност... отговорност като всяка друга, но с много радости
Напълно подкрепям изказването на арт мама
Стефито, ЧеСтИтО!!!
Желая ти много, много любов, една прекрасна бременност и едно сладичко, малко, здраво човече накрая
О-о,миличката 
Не се притеснявай,важното е,че родителите ти те подкрепят
Имам една позната,която може да ти е като пример.Тя забременя от приятеля си на 16 години и половина.Той беше на 18.И двамата още бяха ученици.Решиха да задържат детето.Тя завърши като частна ученичка,не е изоставала.Родителите й също я подкрепяха и много й помагаха в началото.После момчето го приеха студент,замина в Свищов.Тя отиде следващата година.И двамата завършиха висшето си образование и си гледаха детето при тях.
Сега момичето се радва на много успешна кариера,а детето вече е на 12 години.Малка,сладка,много добре възпитана госпожица.
Семейството им е страхотно
Няма страшно.Ще се справиш и ти
Не се притеснявай,важното е,че родителите ти те подкрепят
Имам една позната,която може да ти е като пример.Тя забременя от приятеля си на 16 години и половина.Той беше на 18.И двамата още бяха ученици.Решиха да задържат детето.Тя завърши като частна ученичка,не е изоставала.Родителите й също я подкрепяха и много й помагаха в началото.После момчето го приеха студент,замина в Свищов.Тя отиде следващата година.И двамата завършиха висшето си образование и си гледаха детето при тях.
Сега момичето се радва на много успешна кариера,а детето вече е на 12 години.Малка,сладка,много добре възпитана госпожица.
Семейството им е страхотно
Няма страшно.Ще се справиш и ти
Арт мама е абсолютно права.
Все пак в случая не става въпрос за баща-насилник или бъдещо семейство на ръба на мизерията, а за млади хора, които са поели своята отговорност и имат пълната подкрепа на своите родители.
Аз също имам пример за подобно семейство, които са на моя възраст. Ожениха се в 10-ти клас, а тя беше вече в много напреднала бременност. Родителите им купиха апартамент и им помагаха финансово и физически (за отглеждането на бебето). Той завърши училище на следващата година, а тя 1 година по-късно (пропусна една). После той отиде в казармата, върна се и ги приеха и двамата в МЕИ-то. Сега и двамата имат добра работа (нейното предимство беше, че завършвайки и започвайки работа, състудентките й имаха малки дечица или тепърва им предстоеше да създадат семейство, докато нейното детенце вече беше в предучилищната). Синът им сега е 6-ти клас и от няколко месеца имат и второ детенце-момиченце.
Все пак в случая не става въпрос за баща-насилник или бъдещо семейство на ръба на мизерията, а за млади хора, които са поели своята отговорност и имат пълната подкрепа на своите родители.
Аз също имам пример за подобно семейство, които са на моя възраст. Ожениха се в 10-ти клас, а тя беше вече в много напреднала бременност. Родителите им купиха апартамент и им помагаха финансово и физически (за отглеждането на бебето). Той завърши училище на следващата година, а тя 1 година по-късно (пропусна една). После той отиде в казармата, върна се и ги приеха и двамата в МЕИ-то. Сега и двамата имат добра работа (нейното предимство беше, че завършвайки и започвайки работа, състудентките й имаха малки дечица или тепърва им предстоеше да създадат семейство, докато нейното детенце вече беше в предучилищната). Синът им сега е 6-ти клас и от няколко месеца имат и второ детенце-момиченце.
Стефи, и аз искам да те подкрепя и да се присъединя към всички мами, които ти дават кураж! Винаги съм се възхищавала на момичетата, които се решават на тази стъпка по-рано от "стандартно" приетото.
Съдбата ти е направила чудесен подарък, за какъвто толкова много жени мечтаят, а не могат да имат. Още по-хубаво е, че самата ти желаеш и "чувстваш" малкото същество. Няма невъзможни неща и историите, разказани от мамите в темата го доказват. А това за дискотеките и кафетата - за тях и по-късно ще има време (когато другите, по на двайсет и няколко, си гледат децата)
Бъди смела и се абстрахирай, възможно повече, от хорските подмятания - който иска да те одумва, винаги ще си намери поводи и без да си родила на 17.
Знам, че вече си взела решение, мога само да се радвам за теб. Ето, аз съм на 25, чакам бебчо Август 2007 и не се чувствам съвсем "улегнала", та каква ми е гаранцията, че и на 35 няма да е така.
Приемай нещата с усмивка, положителното мислене прави чудеса!
Съдбата ти е направила чудесен подарък, за какъвто толкова много жени мечтаят, а не могат да имат. Още по-хубаво е, че самата ти желаеш и "чувстваш" малкото същество. Няма невъзможни неща и историите, разказани от мамите в темата го доказват. А това за дискотеките и кафетата - за тях и по-късно ще има време (когато другите, по на двайсет и няколко, си гледат децата
)Бъди смела и се абстрахирай, възможно повече, от хорските подмятания - който иска да те одумва, винаги ще си намери поводи и без да си родила на 17.
Знам, че вече си взела решение, мога само да се радвам за теб. Ето, аз съм на 25, чакам бебчо Август 2007 и не се чувствам съвсем "улегнала", та каква ми е гаранцията, че и на 35 няма да е така.
Приемай нещата с усмивка, положителното мислене прави чудеса!
Чета пожеланията на всички, но искам да попитам дали наистина си готова за това и го искаш. Яано ти е, че няма връщане назад и че отговорността е ОГРОМНА. Да еуфорията, в която си изпаднала, четейки пожеланията на другите майки е разбираема, но тук е виртуално пространство, а не реалността. Чудесно е, че родителите ти стоят зад теб и така трябва да бъде, но ти обричаш живота си на това да бъдеш преди всичко майка и чак после млада жена, която иска да учи, да има готина компания да се забавлява. Моля те опитай да се абстрахираш от форума и помисли, ама наистина много добре как да постъпиш. Най-добре поговори с майка си, все си мисля, че тя би ти дала най-добрия съвет. Колкото до рисковете от евентуален аборт - посъветвай се с повече гинеколози. Това е от мен.
Използвам темата и да се обърна към една група майки в този форум, които се пишат "по-католици и от Папата", когато стане дума за аборт. Нека им разкажа една история, а пък те да преценят дали да анатемосват наляво и надясно, всяка, която се осмели да спомене тази дума.
И така, преди два дни ми се наложи да прекарам нощта в Пирогов с дъщеря ми и там се запознах с момиче на 21г. - майка и починала, баща неизвестен. Това момиче живее в общежитие за социално слаби с т.н. мъж - някакъв изрод на 48г. и с 6 месечното си момченце, което за n-ти път е пациент на Детската неврохирургия, защото било "паднало". Издържат се предимно от нейните майчински, защото онова чудо нестига, че не носи пари, ами и харчи тези, предназначени за детето му да черпи себеподобни. Същото това момиче му родила на този дъщеря преди това, която починала няколко дни след раждането. Та питам я аз - добре де, като го знаеш що за стока е този, защо ПО ДЯВОЛИТЕ не направи аборт, като разбра, че пак си бременна? А тя ми отговори - ми защото нямах пари . И какво, понеже си нямала пари, обричаш това малко същество на този ужасен живот, чудейки се как да му подсигурош ежедневието.
Е кажете ми мили майки моралистки, кое е за предпочитане...?
Използвам темата и да се обърна към една група майки в този форум, които се пишат "по-католици и от Папата", когато стане дума за аборт. Нека им разкажа една история, а пък те да преценят дали да анатемосват наляво и надясно, всяка, която се осмели да спомене тази дума.
И така, преди два дни ми се наложи да прекарам нощта в Пирогов с дъщеря ми и там се запознах с момиче на 21г. - майка и починала, баща неизвестен. Това момиче живее в общежитие за социално слаби с т.н. мъж - някакъв изрод на 48г. и с 6 месечното си момченце, което за n-ти път е пациент на Детската неврохирургия, защото било "паднало"
. Издържат се предимно от нейните майчински, защото онова чудо нестига, че не носи пари, ами и харчи тези, предназначени за детето му да черпи себеподобни. Същото това момиче му родила на този дъщеря преди това, която починала няколко дни след раждането. Та питам я аз - добре де, като го знаеш що за стока е този, защо ПО ДЯВОЛИТЕ не направи аборт, като разбра, че пак си бременна? А тя ми отговори - ми защото нямах пари . И какво, понеже си нямала пари, обричаш това малко същество на този ужасен живот, чудейки се как да му подсигурош ежедневието. Е кажете ми мили майки моралистки, кое е за предпочитане...?
). След като има подкрепата на своите близки и таткото е с нея, въпросът не е вече дали да задържи бебчето и грешка ли ще бъде, ако го направи. На нея тепърва й предстои най-сладката болка на този свят, ако ме разбираш какво искам да кажа. Аз лично искам да й пожелая да роди и отгледа едно здраво, умно и хубаво дете.
Здравей!Както някои мами са се изказали,има си и плюсове и минуси,верно изпускаш много,но печелиш друго,такъв е живота.Аз съм правила аборт на 19,но моят случай беше различен и определено не съжалявам.Преди 5 години срещнах съпруга си и имаме едно прекрасно съкровище.Но след като се обичате с таткото и го искате няма по голямо щастие от това да родиш едно желано и обичано дете.А и бабите ще помагат 
Пожелавам ти лека бременност и едно здраво и красиво бебче
Пожелавам ти лека бременност и едно здраво и красиво бебче
Този случай, който описваш е много различен!!! Не съм по-католичка от Папата (Православна съм ). След като има подкрепата на своите близки и таткото е с нея, въпросът не е вече дали да задържи бебчето и грешка ли ще бъде, ако го направи. На нея тепърва й предстои най-сладката болка на този свят, ако ме разбираш какво искам да кажа. Аз лично искам да й пожелая да роди и отгледа едно здраво, умно и хубаво дете.
). След като има подкрепата на своите близки и таткото е с нея, въпросът не е вече дали да задържи бебчето и грешка ли ще бъде, ако го направи. На нея тепърва й предстои най-сладката болка на този свят, ако ме разбираш какво искам да кажа. Аз лично искам да й пожелая да роди и отгледа едно здраво, умно и хубаво дете. Напълно си права, че случая няма нищо общо с живота на Стефи. Точно за това казах, че използвам темата /спамвам я
/, защото съм сигурна, че ще я видят тези, към които отправям забележката си. Но искам да напомня и един друг случай тук от форума - едно момиче с прякор Тъжна душа пусна тема, че е преспала с някакъв младеж, с когото се е запознала в интернет и че има вероятност да е бременна. Ле ле, като я погнаха тия ми ти майки "....ти акъл имаш ли...", "...как може...", "не знаеш ли какво е презерватив" и т.н. Ами че то същото важи и за Стефи. Тя защо не се е пазила като е достатъчно голяма и знае какви са поселдствията. Но не, нито една от вас не постави този въпрос нали? Май прилагате двоен стандарт.
P.S. Обещавам повече да не ви занимавам с темата, но пък вие се замислете да сте по-справедливи вбъдеще. Весли празници на всички
Не е страшно да си млада майка , колкото е страшно да е млад таткото , незнаещ на кой свят е и как да се грижи за семейство.От там идва страшното за мен.Но живот ....Човек сам го направлява до някаква степен.Желая успех на Стефи, преждевременна зрялост ако е възможна, търпение и по-малко очаквания за лесен съвместен живот и градеж на стабилно семейство в далечното бъдеще.
Една голяма прегръдка и една голяма въздишка от мен .
Една голяма прегръдка и една голяма въздишка от мен .
Не исках да се забърквам, но все пак реших да се изкажа, нали за това са форумите - знам темата за Тъжна душа. И докато тя се вайкаше дни наред и не смееше дори да си направи тест, тук имаме вече взето решение. Просто на момичето е необходим малко кураж и няколко споделени съдби, за да преодолее шока от новината и за да се настрои за това, което й предсои. Таткото, както се разбира, е сериозен младеж, готов да понесе "товара", а не незнаен пич от интернет, който се е изпарил якодим след новината.
Има разлика, всеки случай е контретен и уникален и не бива да ги слагаме под общ знаменател.
Има разлика, всеки случай е контретен и уникален и не бива да ги слагаме под общ знаменател.