Нарциса, ми точно това е. Не мога да се оправя финансово, нещастна съм и си живеем както досега.
- Публикувана: 14 ян. 2023, 11:54 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2023, 14:04 ч.
Дали баща ми си има друго семейство?
Ей, зли жени. Ами ако вие бяхте на нейно място? Ама не, всички сте силни, оправени, самодостатъчни и самодоволни. Сменяте мъжете като носни кърпи, само малко да не ви угодят, с все по млади, хубави, богати и грижовни. А що ли болшинството сте разведени и самотни?
Хубво е да погледнеш родителите си не с очите на малко дете, което вижда мама и тате, а през очите на голяма жена и през призмата на опита си с връзките.
Майка си е ясно, че я обичаш, че е твоя майка, но честно казано не я описа като човек, с който бих искала да живея. Не се ли замисляш, че баща ти също може да не иска с жена която е все болна, нещастна и търсеща съжаление, но стои с нея защото ви има вас и има отговорност към вас. Ок, вероятно е много добър човек, но това не е достатъчно условие за да обичаш някого и да си в семейство с него.
Връзките и браковете се изчерпват, но храта остават заедно заради децата или имотите или по навик. Това е нормално. Нормално е да се случи и с нашите родители, но е болезнено за нас като деца.
Виждаш незаинтересованстта на баща си, апатията на майка си и искаш да помогнеш - ами не можеш. И не трябва! Те са големи хора, които трябва да изиграят тяхната игра и техния живот - може да не го разбираш, но те явно имат нужда да се правят на семейство и да са нещастни заедно.
На твое място бих показала на майка си, че ще я подкрепя и помагам ако реши да напусне баща ти. Обаче честно направо ми се стъжнява при мисълта как удобно ще легне в ролята на вечната жертва ... и ще те побърка да се грижиш за нея.
По-добре не се меси! Те си знаят техния живот.
Майка си е ясно, че я обичаш, че е твоя майка, но честно казано не я описа като човек, с който бих искала да живея. Не се ли замисляш, че баща ти също може да не иска с жена която е все болна, нещастна и търсеща съжаление, но стои с нея защото ви има вас и има отговорност към вас. Ок, вероятно е много добър човек, но това не е достатъчно условие за да обичаш някого и да си в семейство с него.
Връзките и браковете се изчерпват, но храта остават заедно заради децата или имотите или по навик. Това е нормално. Нормално е да се случи и с нашите родители, но е болезнено за нас като деца.
Виждаш незаинтересованстта на баща си, апатията на майка си и искаш да помогнеш - ами не можеш. И не трябва! Те са големи хора, които трябва да изиграят тяхната игра и техния живот - може да не го разбираш, но те явно имат нужда да се правят на семейство и да са нещастни заедно.
На твое място бих показала на майка си, че ще я подкрепя и помагам ако реши да напусне баща ти. Обаче честно направо ми се стъжнява при мисълта как удобно ще легне в ролята на вечната жертва ... и ще те побърка да се грижиш за нея.
По-добре не се меси! Те си знаят техния живот.
А, ясно. За мене нещастието на по-бедния в отношения с голям финансов дисбаланс е поза. Особено пък ако са дългогодишни отношения. 2-3-5 години няма да се оправиш финансово. Ама 20?
А тя дали се е омъжила за него, за да получава И внимание? Залагам бутилка вино, че е спряла само до пък аз поне мъж имам и ми носи пари. Взела е съзнателно решение и продължава да го взима. Няма какво да я жаля, че внезапно е установила , че онова, което е мислила за делукс пакет, се е оказало промоция до изтичане на годността.
Само дето авторката казва, че майката е все болна, тъжна, на хапчета. Въпросът е кое е било първо - работохолизъм и отсъствията на бащата или недоволството на майката.
Поне на млади години дали авторката помни как след прибиране на бащата майката го посреща нагласена, с усмивка, доволна, готова за разговори, излизания и приятни емоции? Или го посреща с охкане, пъшкане и оплаквания? И с очакване да се погрижи за куп неща - семейния автомобил, пазаруване за дома и каквото там беше още от първия пост?
За отношенията между двама души е добре да се стараят и двамата.
Поне на млади години дали авторката помни как след прибиране на бащата майката го посреща нагласена, с усмивка, доволна, готова за разговори, излизания и приятни емоции? Или го посреща с охкане, пъшкане и оплаквания? И с очакване да се погрижи за куп неща - семейния автомобил, пазаруване за дома и каквото там беше още от първия пост?
За отношенията между двама души е добре да се стараят и двамата.
В поста н авторката ми направи и друго впечатление - обвинението към бащата,ч е не ги питал какво искат! Приемам се за израсла с мног грижа и обич от възрастните, които ме отгледаха, но никой никога не ме е питал "Ама ти Дорис, кажи сега какво точно искаш?"
Подсигурявали са битието, повечето ми потребности които са ясни и нормални и никога не са ме питали ама искам ли дънки /бяха лукс/ или видео /пак бе нещо екзотично до един етап на растежа ми/. И смятам, че е било нормално! Ако съм искала нещо съм събирала от парите за сурваки, работех когато мога, МОЛЕХ и врънках мама и така. Защо авторката очаква, че бащата трябва да ги пита нещо си.
Явно той показва, че не играе тяхната игра на семейство, обаче те продължават да се настояват да бъде както очакват. Авторката ще им оправя и отношенията, което е мило, но невъзможно.
Освен този аспект на очаквнията е добре да си ПРЕДСТАВИ как изглежда идеалното и семейство. Кой какво прави, как се държи и какво следва. Нереално е да обвинява един човек за това, което е тя, майка и и брат и. Да осъзнае, че тази "вина на бащата" сякаш и е наблъскана в главата как, ако той прави нещо различно и всичкото щастие ще завали отгоре им. Той обаче не е длъжен на никого да подарява изцяло живота си и най-вече не изпитва любовта към майка ти, която ти се иска. И за това, че любовта свършва никой не дължи извинение - не можеш да го контролираш. Но все пак той изпълнява "дълга си" и ви подсигурява, вероятно докато и брат ти отлети. Пък после ще видим ....
Подсигурявали са битието, повечето ми потребности които са ясни и нормални и никога не са ме питали ама искам ли дънки /бяха лукс/ или видео /пак бе нещо екзотично до един етап на растежа ми/. И смятам, че е било нормално! Ако съм искала нещо съм събирала от парите за сурваки, работех когато мога, МОЛЕХ и врънках мама и така. Защо авторката очаква, че бащата трябва да ги пита нещо си.
Явно той показва, че не играе тяхната игра на семейство, обаче те продължават да се настояват да бъде както очакват. Авторката ще им оправя и отношенията, което е мило, но невъзможно.
Освен този аспект на очаквнията е добре да си ПРЕДСТАВИ как изглежда идеалното и семейство. Кой какво прави, как се държи и какво следва. Нереално е да обвинява един човек за това, което е тя, майка и и брат и. Да осъзнае, че тази "вина на бащата" сякаш и е наблъскана в главата как, ако той прави нещо различно и всичкото щастие ще завали отгоре им. Той обаче не е длъжен на никого да подарява изцяло живота си и най-вече не изпитва любовта към майка ти, която ти се иска. И за това, че любовта свършва никой не дължи извинение - не можеш да го контролираш. Но все пак той изпълнява "дълга си" и ви подсигурява, вероятно докато и брат ти отлети. Пък после ще видим ....
Дългото отсъствие на бащата дава възможност на майката да манипулира децата си. Изрази като " посветила живота си на семейството си", " отделяла от залъка си, за да има за нас", ... не са мисли на 20 годишна девойка, това са й вменени мисли от майката.
За съжаление има такива родители, които мислят само за себе си, без да им пука какво причиняват на децата си. Сега когато едното дете се е изнесло, майката си няма достатъчно публика и сигурно не спира да търси дъщеря си и да се оплаква.
Какво да направи момичето, иска да й помогне, обича майка си и мисли, че ако го няма лошия баща, всичко ще бъде прекрасно.
За съжаление има такива родители, които мислят само за себе си, без да им пука какво причиняват на децата си. Сега когато едното дете се е изнесло, майката си няма достатъчно публика и сигурно не спира да търси дъщеря си и да се оплаква.
Какво да направи момичето, иска да й помогне, обича майка си и мисли, че ако го няма лошия баща, всичко ще бъде прекрасно.
Първият пост:
Здравейте, пише ви момиче на 20 години. Разбирам, че родителите ми са големи хора, които надали имат нужда от моята помощ, или да се бъркам във връзката им, но тук случаят е малко по-специфичен.
Нека започна с това, че отношенията между майка ми и баща ми са много обтегнати, той често я наранява, показва вербална агресия, или пък изобщо избягва разговори с нея.
Аз от своя страна не живея с тях вече, но започвам да виждам още повече промени, които застрашават не просто връзката им, а семейството като цяло.
Нека започна с безкрайните командировка. Баща ми е на висок пост, където работата му е по-скоро да раздава задачи на работниците и понякога да им помага. Добре, но щом дори работниците му си тръгнат от командировка, за да видят семействата си, той остава там.
Когато се прибере си измисля задачи (пазар за седмицата, чистене на колата и тн) а отново го няма от сутрин до вечер. Разбирам, че работи много, за да осигури добър живот за мен, брат ми и майка ми, но дори в дните когато няма логика да е на работа (понеже никой друг от фирмата не е) той си измисля задачи.
Пътува много и се прибира за ден в нашия град. Винаги е с телефона в ръка, с включен звук и интернет. Когато е вкъщи непрекъснато води някаква комуникация, но когато аз му се обадя или му изпратя съобщение минават дни докато го прочете, а често дори не отговаря. Майка ми споделя същия опит като моя. Ако пък иска да ми покаже нещо от телефона си, той не ми дава дори да го докосна. Ако му звъни колега, не ми дава дори да му занеса телефона до стаята. Изтръпва всеки път като получи съобщение и се крие..
Винаги казва, че е работохолик, за да не ни липсва нищо. Но винаги той е този, който държи сметка за всяка стотинка, не пита никой от семейството дали има нужда от нещо и рядко дава каквото и да е. Единствено по празници купува скъпи подаръци, за да се докаже и държи всички приятели (било то мои, на братчето, или на мама) да разберат колко скъпо нещо ни е подарил?! Да се похвалим, да се покажем, да му вдигнем самочувствието..
Моля не ме разбирайте погрешно, не ламтя за парите му, нито се бъркам където не ми е работата. Аз самата се издържам сама, живея сама, уча и се грижа за себе си. Но ме боли, защото майка ми и брат ми страдат. Тя особено е вечно на хапчета, все е болна, всеки проблем и тегавина в живота и се отразяват физически, а аз не мога да ѝ помогна, както един съпруг може. Той напротив - създава още повече поводи за притеснение.
Вече се чудя дали не си има друга връзка.. или друго семейство.. и ме убива факта, че жената, която цял живот се е грижела за мен и си е давала последния залък за нас, бива толкова наранена и отхвърлена. Боли ме, че брат ми, който е във възраст, когато има нужда от бащинско присъствие, подкрепа и съвети, а е сам и се лута и си блъска главата.
Според вас, възможно ли е да е във връзка с друга?
И имате ли идея как мога да помогна на семейството си, ясно е че не мога да променя обстоятелствата, но поне да ги накарам да се почувстват по-добре..
Благодаря предварително!
Желая ви хубав ден!
Здравейте, пише ви момиче на 20 години. Разбирам, че родителите ми са големи хора, които надали имат нужда от моята помощ, или да се бъркам във връзката им, но тук случаят е малко по-специфичен.
Нека започна с това, че отношенията между майка ми и баща ми са много обтегнати, той често я наранява, показва вербална агресия, или пък изобщо избягва разговори с нея.
Аз от своя страна не живея с тях вече, но започвам да виждам още повече промени, които застрашават не просто връзката им, а семейството като цяло.
Нека започна с безкрайните командировка. Баща ми е на висок пост, където работата му е по-скоро да раздава задачи на работниците и понякога да им помага. Добре, но щом дори работниците му си тръгнат от командировка, за да видят семействата си, той остава там.
Когато се прибере си измисля задачи (пазар за седмицата, чистене на колата и тн) а отново го няма от сутрин до вечер. Разбирам, че работи много, за да осигури добър живот за мен, брат ми и майка ми, но дори в дните когато няма логика да е на работа (понеже никой друг от фирмата не е) той си измисля задачи.
Пътува много и се прибира за ден в нашия град. Винаги е с телефона в ръка, с включен звук и интернет. Когато е вкъщи непрекъснато води някаква комуникация, но когато аз му се обадя или му изпратя съобщение минават дни докато го прочете, а често дори не отговаря. Майка ми споделя същия опит като моя. Ако пък иска да ми покаже нещо от телефона си, той не ми дава дори да го докосна. Ако му звъни колега, не ми дава дори да му занеса телефона до стаята. Изтръпва всеки път като получи съобщение и се крие..
Винаги казва, че е работохолик, за да не ни липсва нищо. Но винаги той е този, който държи сметка за всяка стотинка, не пита никой от семейството дали има нужда от нещо и рядко дава каквото и да е. Единствено по празници купува скъпи подаръци, за да се докаже и държи всички приятели (било то мои, на братчето, или на мама) да разберат колко скъпо нещо ни е подарил?! Да се похвалим, да се покажем, да му вдигнем самочувствието..
Моля не ме разбирайте погрешно, не ламтя за парите му, нито се бъркам където не ми е работата. Аз самата се издържам сама, живея сама, уча и се грижа за себе си. Но ме боли, защото майка ми и брат ми страдат. Тя особено е вечно на хапчета, все е болна, всеки проблем и тегавина в живота и се отразяват физически, а аз не мога да ѝ помогна, както един съпруг може. Той напротив - създава още повече поводи за притеснение.
Вече се чудя дали не си има друга връзка.. или друго семейство.. и ме убива факта, че жената, която цял живот се е грижела за мен и си е давала последния залък за нас, бива толкова наранена и отхвърлена. Боли ме, че брат ми, който е във възраст, когато има нужда от бащинско присъствие, подкрепа и съвети, а е сам и се лута и си блъска главата.
Според вас, възможно ли е да е във връзка с друга?
И имате ли идея как мога да помогна на семейството си, ясно е че не мога да променя обстоятелствата, но поне да ги накарам да се почувстват по-добре..
Благодаря предварително!
Желая ви хубав ден!