При нас положението е подобно. Дъщеря ми е на 3 г и 7 мес и за все иска аз да се занимавам с нея. Но съм въвела правила, които спазвам винаги - баща й й мие зъбите и я къпе. ( това е времето, през което аз почивам).
Напоследък започна да се тръшка, когато тръгнем с баща й да излезем от вкъщи ( и оставим някой друг да я гледа), но просто й обяснявам, че няма начин-трябва да излезем и това е. За мое щастие няма истерични ревове и т.н.
А иначе и аз се успокоявам от мисълта:
Напоследък започна да се тръшка, когато тръгнем с баща й да излезем от вкъщи ( и оставим някой друг да я гледа), но просто й обяснявам, че няма начин-трябва да излезем и това е. За мое щастие няма истерични ревове и т.н.
А иначе и аз се успокоявам от мисълта:
на 16 год няма да те търси, гледай положително на нещата 
! Но всъщност промяната настана, защото когато боледува и не е на градина обикновенно баща й я гледа. Явно е била свикнала прекалено много с мен.
. Малкия също е на 1г 9мес и почти за всичко мене търси. Нямам мира само да ме изгуби от поглед и почва да ме вика и търси. По принцип дава и други да го хранят но за заспиването твърдо НЕ, ако някой го гледа а мене ме няма въобще не заспива човека, стоял е до посреднощите и пак не заспива 
абе лошава работа нямам никакво време като сиамски близнаци сме станали ама какво да се прави...като стане на 18 г. и като почне да гушка мацките а не мама, може би ще ми поолекне 
