Тежка раздяла

Мъж
Винаги след зоната на НЕкомворт следва зоната на конфорт .споко напусниго спокойствието идва след ъгала

512, така е, разбира се. А тя трябва да осъзнае точно към какво се е "пристрастила".

Стокхолмски синдром се казва това пристрастяване.

Един мъж, който се е превърнала в грубиян, ръси епитети и ти посяга, НЕ те обича. Приеми го. Аз приех факта, че мъжът, с когото съм била заедно 12 години не ме обича и това си пролича от безразличието му, епитетите по мой адрес, mom-shame-инга да ме изкара лоша майка, безкрайните му заяждания за пари, сметки и битовизми. Не желая да прекарам живота си като изтривалка и детето ми да страда от това. Изгоних го от вкъщи след повече от година на адска агония от съвместното ни съжителство след раждането на детето. Обикновено отношенията рязко се влошават след раждането на дете, ако преди това е имало пропуквания и липса на уважение. След няколко месеца ще се чувстваш много по-добре, гарантирам ти. Не знам за какво е дилемата. Насилниците НЕ се променят. Помисли за здравето си - физическо и ментално. Тук няма място за угризения дали си постъпила правилно като се разделяте. Разбира се, че си постъпила правилно. Само че си вземи детето час по-скоро, то няма място при баба му. А оня да си ходи скорострелно още сега. Така както ми описваш този хубостник, е подобен на моя - вълнуват го работата му, парите и хобитата му. Отдавна е спрял да те обича, ако изобщо някога те е обичал. Типичен социопат.

Такива хора не обичат никого, освен може би себе си. Казвам може би, защото често и себе си ненавиждат, осъзнават, че са неудачници и боклуци и си изкарват гнева от тази неудовлетвореност на най-близките.
Бягай и не се обръщай назад.
Освен това, щом казваш, че той все още не знае за решението ти да го напуснеш, готвѝ се за още по-голям кошмар, когато разбере.

Шамарите няма ли да ги сънува?
Я стига глупости. Да се тъгува за стойностен мъж, който не те е пожелал или пък се е отнасял хубаво с теб, но се е влюбил в друга и те е напуснал, разбирам. Ама за такъв, дето те е ползвал за боксова круша и е ръсел обиди по твой адрес? Тва сериозно ли?

Имаш ли къде да се изнесеш? Ако да, действай! Нищо хубаво не те чака с този!
Освен ако не се храниш с драми , трябва незабавно да си тръгнеш
И за пореден път да кажа: това не е любов! Спри да се самозаблуждаваш, защото ти правиш на себе си най-голямото зло!
За детето- няма да коментирам!Детето е най-добре с щастлива майка!Иначе го обричаш и него

Взела си правилното решение.Явно все пак имаш някакво чувство за самосъхранение и някакво достойнство.
Обичаш го?Как можеш да обичаш човек,който ти посяга,игнорира,обижда?А себе си не обичаш ли?
Няма за какво да жалиш.
И за детето също е по-добре,че си го зарязала.
Никое дете не трябва да гледа как някой посяга на майка му и я обижда.Това е вредно за детската психика.

Не разбирам защо да е тежка раздялата с боклук.
Значи имала си отровни отношения с грубия, насилник, който и физически и психически те е тормозил.
И ти викаш, че си го обичкала.
Аз не разбирам как може да се обича такъв човек, че и продължваш да страдаш.
Това трябва да ти е най-щастливата раздяла. Трябва да почерпиш.

Авторката никакво решение не е взела според мен... Живеят заедно, сигурно спят в едно легло, ама много тежка била раздялата. Утре може да прибере детето и да си продължат в обиди и бой както си е свикнала, защото го обичала. Ако беше взела наистина решение, щеше да ѝ олекне. Мъките са докато решиш, като изчезне ама-ако-ей сега, ама не баш сега - нещата се изясняват. Той не знаел, че е окончателно, думичката пак е показателна, сигурно и преди са се "разделяли" - както сега, празни приказки. Жалко за детето, че и момиченце, след двадесет години за него ще е нормално да е бита и обиждана.

И какво налага все още да се  съжителства с това "мило боклуче"? Значи си разкарала детенцето, уж да не се стресира(то милото, сигурно се пита къде е мама), но не си валидирала окончателната раздяла от бияча. И какво продължаваш ли все още да се умилкваш, за да не те награди с още някой тупаник?

Съжалявам, че се е стигнало до тук. Важното сега е да преминеш без огромни щети и безкрайни връщанки, да разбереш себе си и да продължиш пречистена.
Дали ще забравиш - вероятно повечето ще простиш и забравиш, но е много важно да помниш достатъчно, за да не допускаш същата грешка.
Възможно е да си едно от онези момичета, за които емоциите са опиат. Положителните емоции и за изненада на много и негативните. За това много жени търпят! С надеждата някак си силния наркотик на влюбването да се върне. Но няма! Никога при това няма да се върне.

Първото, което трябва да направиш да спреш тази агония. Какви са тези неща - разделяте се пък живеете заедно. Всичко трябва да стане бързо и рязко, а не да се влачи с дни. Това е кря на една любов и не заслужава да я убивате и измъчвате всеки ден наново.

Благодари в себе си за всичко хубаво изживяно. ПРости си, че си търпяла лошото. И продължи. Депресията не е факт - ти просто сама я създаваш в себе си с тези мисли. Не се мисли "Ах, какво ще правя сега?" ами "Я да видим сега какво следва?" Малко ентусиазъм и очакване на нов, интересен и приятен живот вкарай.
Нормално е да минеш през много фази, да узрееш и приемеш случилото се. И това ще стане. Нормално е да нямаш очи за друг известно време. И това ще мине.
Да ти кажа като жена мъъъничко ти завиждам. Да, дори и в тази грозна ситуация За новото начало и  новия живот, за новата любов и усещането, че си жива и градиш живота си, които ти предстоят.

Прегръщам те! И това ще мине, ама не влачи толкова нещата. Храс - прас така действай в живота. Той никак не е дълъг, за да таралянкаш лошите моменти!

Всъщност обаче без да искаш даваш. Защо мислиш, че тя му е най-ценното? Човек не посяга на ценните неща в живота си. И такива не се осъзнават. Когато жената си бие камшика, осъзнават само и единствено, че губят удобната прислужница и изтривалка. Тогава започват да се влачат и молят, но не понеже тя им е ценна, а понеже собственото им удобство е ценно.

Каква раздяла? Аз такава не видях в думите на авторката.
Всъщност, има раздяла. С детето.
Когато една жена реши да се раздели с мъж, директно тегли чертата и всеки по пътя си.
Тя е разказала детето да не пречи и чака той сам да реши да си тръгне.
Багажът се събира за 20 Мин., когато наистина си тръгваш или изнасяш нежелания. Това не изисква детето с дни да стои някъде. После може по куриер да се прати нещо забравено.
Никога няма да се науча да разбирам жените, които избират някакво жалко подобие на мъжпред детето си.

Няма проблем, намираш си друг мъж, или ще е много готин и грижовен и ще си щастлива, или ще е пак същия такъв с нещастието, с болката, с обидите и безразличието, които досега казваш че ти създават комфорт и пак ще си щастлива ¯\_(ツ)_/¯