Публикувана: 3 ян. 2007, 23:21 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2007, 19:14 ч.

Първите спомени

3 177
63
1

# 30 4 ян. 2007, 09:45 ч.

Мнения: 1 544

Аз от градината имам много ясни спомени за много неща ,но нещтото което помня ,а майка ми твърди ,че не е възможно да го помня защото съм била на 1 година и 3 месеца е - море и в далечината скачат много делфини. Ама смешното в цялата работа е ,че до късно не ми беше ясно кое са делфини кое тюлени и кое пингвини и все се чудех какви животни бяха тези който съм видяла Joy

# 31 4 ян. 2007, 09:56 ч.

Sf
Мнения: 808

А аз си спомням онова земетресение през 1977г., земетресението във Вранча. Била съм на 4 годинки и помня как баба ми ме грабна и понесе по стълбите от приземния етаж на къщата и излязохме на двора. Кокошките ще разпирончат курника, прасетата ще изритат дъските в прасешките си къщички и овцете вършееха в кошарите, а агънцата блееха като марая Кери на 5-та октава. Доста страшно беше.

Другото, което си спомням от най-ранните си години, е как ме водят на детска и аз напирам да ходим по-бързо. Другите деца реват до сополи навън като идваха в детската, а аз ревях като идваха да ме вземат. Вкопчена в пясъчника и аз докарвах до ред сополи-ред сълзи Simple Smile

Мойте спомени като че ли са от 4-6 годишна. Вие от много рано помните, бе Simple Smile

Хубава тема!

# 32 4 ян. 2007, 10:05 ч.

Мнения: 747

Вкъщи идват гости, носят шоколадова кутия, разполагат се, аз докопвам кутията без никой да ме види и се инсталирам под масата. Докато те си чешат езиците, аз я изяждам цялата.
В днешно време шоколад мога да ям само ако ме принудят с примка на шията Laughing

Последна редакция: чт, 04 яну 2007, 10:13 от prascho

# 33 4 ян. 2007, 10:07 ч.

Ами не съм сигурна но си мисля, че някои от спомените са проста разкази на близките ни а ние си мислим, че го помним. Аз май най ранните ми спомени са от детската градина - как с едно момиченце се опитвахме да ядем кокали от пиле Simple Smile

)

# 34 4 ян. 2007, 10:44 ч.

Мнения: 1 134

Никой не ми вярва, но първият ми спомен е в проходилка и нечий крака се придвижват към мен.
После - приказките на дядо и песните на баба, уханието на дом...;
майка ми тръгва за поредното дежурство и аз се скъсвам от рев на прозореца;
баща ми си идва и петък става любимият ми ден;
баба и дядо ме водят с шейна до училище, а отзад върволица деца се редят да се качат зад мен;
първото гадже - всъщност двама - близнаци Mr. Green

# 35 4 ян. 2007, 10:57 ч.

Мнения: 9 903

първите ми спомени са от около 2-годишната ми възраст. Болна от бронхопневмония, на инжекции - лежа на спалнята и се опитвам да се скрия под одеялото, защото е дошла сестрата да ми бие поредната инжекция.
Другият - от лятото, на ясла съм, с мантичка, но без гащи - явно съм се подмокрила и са ми ги свалили - опитвам се да седна на металната люлка в двора на яслата и ми пари на задника.

Женуария ме подсети за земетресението - на 4,5 години съм била, баща ми го няма, майка ми не успя да ме сложи да спя, легнаха си с брат ми, а аз седя на пода в хола и си играя. И изведнъж се залюля всичко, аквариумът падна и се строши, а рибките се разпиляха по пода. После майка ми ме грабна и тичаше с мен по стълбите - добре че съм била облечена. После помня как докараха баща ми със счупен крак - скочил в бързината от първия етаж. Така не заминахме за Тунис.

и друг спомен - за малко са ме изпуснали от очи, отишла съм на терасата и съм си подала главата през парапета. Заклещила съм се и не знам как да си я измъкна. Следващата картина е как баща ми ме е взел на ръце, аз рева неутешимо, а той ми дава лимонада да се успокоя.

Последна редакция: чт, 04 яну 2007, 11:02 от тити

# 36 4 ян. 2007, 11:01 ч.

Мнения: 2 784

От яслата. Помня, че имаше една леля Йовка, много я обичахме всичките деца, с братовчедка ми бяхме в една група и ни слагаха една до друга на масата, защото тя беше ящна, а аз не, та да ми стимулира апетита уж. Имам и много спомени от около 3 годишна възраст.

# 37 4 ян. 2007, 11:50 ч.

Мнения: 288

Първите ми спомени са от яслата- ходила съм на седмична ясла до 3 години, после ме е гледала баба. Най-първият е дъжд в локвата пред стъпалата на градината, капките падат и се образуват бурборонки. Явно много ме е впечатлило. Стъклото на прозореца до леглото ми имаше дефект-кръгла пъпчица с въздух- и светът се изкривяваше, като гледах през него. Спомням си как баща ми ме будеше сутрин, за да ме води в яслата, и колко ми се спеше.Джужешките шапчици с пискюли, преобличането в коридорчето, отчасти кухнята и някакви буркани с грах, а на прозорците- снежинки, явно е било около Нова година. Някакво дете бута елхата, люлеем се на двора и разни такива откъсчета. Била съм на 2 и нещо, казват родителите ми.

# 38 4 ян. 2007, 11:57 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Имаше тема и съм писала, но първите ми спомени са кадри от филма "Аспарух", на 2 години. Също ужасът от яслата, който ме обхваща и досега, когато минавам покрай сградата.
И споменът, че пих бензин от лимонадено шише, и как после ми дават да ям кисело мляко Rolling Eyes

# 39 4 ян. 2007, 12:02 ч.

Мнения: 7 430

...спомени от градинката - как хапех дечицата, ако не ставаше на моето ...как ни наказваха със сестра ми зад вратата в нашата стая с вдигнати ръце ...как дядо ми (Бог да го прости) ми даваше чашата си с винце и все си топвах по пръстче ...как се надскачвахме със сестра ми по леглата и си разбих устната ...как все ходях на село при една баба дето ме весеше, лееше куршуми, вдигаше ми краката нагоре и с една метла гонеше "нещо" от мен....и всичко това, защото много ходях на сън ...и още и още...

# 40 4 ян. 2007, 12:07 ч.

Мнения: 109

...спомням си как всеки път плачех, когато татко заминаваше на поредната командировка...пак татко зимата ни тегли със шейната, мен и сестра ми
...и детската градина ...рева и не искам да оставам там...
...баба...събрала ни всички за някакъв празник...вуйчо като Дядо Мраз...
...на море сме, аз не искам да стъпвам боса по пясъка...
...и вече като по-голяма със сестра ми се кискаме на масата...

# 41 4 ян. 2007, 12:11 ч.

Мнения: 3 740

Цитат на: Как`Сийка в чт, 04 яну 2007, 09:20

На една от снимките обаче, с момченцето сме скрити зад един голям чемшир и си разменяме целувки. Е, те това НЕ го помня! Crossing Arms

Много удобно! Wink

Вероятно първият ми спомен: майка ми лежи на леглото, коремът й е огромен, а аз се опитвам да се покатеря по него. Брат ми е 2 г. 10 м. по-малък от мен, значи е било преди това.

# 42 4 ян. 2007, 12:16 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Цитат на: SmaRt в ср, 03 яну 2007, 23:49

Честно казано нямам никави спомени. Откъслечно помня само десетия си рожден ден, и то с това че всички ми бяха сърдити за нещо си.
Като го кажа хората не ми вярват, но аз действително все едно съм с бяло петно и някакви спомени ми се появяват във времето на кандидатстване след 8-ми клас.

Незнам на какво се дължи, но е факт. Simple Smile

Това все едно аз съм го писала... Embarassed

Имам само няколко детски спомена, само няколко......

# 43 4 ян. 2007, 12:36 ч.

Мнения: 3 091

Много хубава тема!
Спомням си един огромен (тогава така ми се е сторил) мечок, но който му дъвчех ушите! Беше много тежък, но удобен и си лежах на него.
Също така си спомням, че мама ми говореше само на френски -била съм 3-4 годишна и аз много се нервирах.
Помня си първото стихотворение - няма да го казвам, за да не ми се смеете! Била съм на 5. Научих се да свиря котешкия марш на пианото и бях много горда.
Странно, но имам доста спомени от ранното си детство! също така баща ми и брат ми ме търкаляха в една количка за кукли, докато гледат телевизия - от единия край на стаята до другия! кеф!
Още нещо, но майка ми смята, че е абсурдно да го помня, пък аз имам чувството, че е било вчера. Кръсникът ми е хирург и ми оперира едни пъпки по главата. Помня как слизам по стълбите в болницата с бинтована глава - все едно съм пострадал войник. Цялата ми кратуна беше лилава. ужас!

# 44 4 ян. 2007, 12:40 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Ламелита, мечокът да не е един голям, кафяв, с круша на тумбака? И ние имахме такъв Laughing

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Знаете ли, че...? (интересни факти)

Причина:

Причина: