Друг спомен.На село съм с любимата ми баба Станка,Бог да я прости, седиме в кухнята, но не пред масата, а пред шкафчето до нея ибаб ме храни.Явно не съм била много яшна,защото си спомням, че тя беше измислила нещо като стихотворение,което ми казваше докато ям:"Цар Борис станал на ориз" и ми бута лъжицата в устата:35: Помня, че в тоз момент ядях ориз в една метална купичка,кисело мляко в друга и салата(струва ми се) в трета.Трябва да съм била около 2г.
Друг спомен пак на село, но малко гаден.Била съм там някъде около 2г.В самия двор имахме друг двор,където бяха кокошките,прасето,овцете и прилежащити им постройки, а също и тоалетната.Този двор беше ограден с мрежа и имаше такава мрежена врата на панти.Спомням си как леко отварях вратата, а пилетата дето щъкаха из двора тръгваха да излизат и аз хоп - затварях врата и им премазвах крачетата .Така на няколко пилета им потече кръв А баба после се чудеше какво им е станало и как са се наранили , ама аз не казах, че съм аз.След години като се сетих колко отвратително съм постъпила се разплаках.И сега ми е тъпо
Айде стига за сега, че ако ви заразправям как в детската градина правих обиколки на тоалетната,защото не можех да си сваля гащите-толкова ми се пишкаше, че не можех да застана на едно място и да извърша тази процедура и затова обикалях тичайки и накрая се напиках.Срам, срам