Първите спомени

  • 3 179
  • 63
  •   1
Отговори
3 ян. 2007, 23:21 ч.
  • Мнения: 3 423
Гледам бебоците и се чудя, дали
ще помнят как съм им се усмихвала,
какво съм им казала, как съм крала
от времето за тях, за да чета форум.
Присетих се, че моите спомени датират
някъде от около третата ми годишнина.
Не помня всичко, а само, че докато бях
на градина, видях майка да стои на спирката.
И се чудех, що така я виждам по време, дето
всъщност не трябва да я виждам. После си
спомням един надпис ЧНГ, била съм на
3 години и 2 месеца. И после едно черно лале
в един двор по пътя от градината до нас.
Откога датират вашите първи спомени?
Какво ви е останало в главите от това време?

# 1 3 ян. 2007, 23:29 ч.
  • Мнения: 677
И моите първи са от градината..
Лелки,кухня,миризми..
Емоции некви..Гоненици и падания от люлки..
В тоя час обаче ми е трудно да се присетя..По-късно ще се включа..

# 2 3 ян. 2007, 23:35 ч.
  • Мнения: 10 758
И мойте са от ДГ.Спомням си как изпивах бозата на почти всички деца, как веднъж ми падна панделката от плитката на косата, в супата и лелката ми я прибра.Спомням си как прищипах пръстите на ръката на едно дете на вратата на тоалетната.След години, бях с един младиж в кревата и той ме попита:"Ти спомняш ли си как в детската градина ми прищипа пръстите?" ShockedМайкоууууу.Извиних му се подобаващо и казах, че повече нищо няма да му прищипвам Mr. Green

# 3 3 ян. 2007, 23:36 ч.
  • Мнения: 2 353
  Не знам на колко съм била, помня пате-ваденка на мивката. Майка ми ме гушка, позираме за снимка с едни страшно шарени обувки, но аз не искам да ме снимат и рева. Прадядо ми ме е вдигнал високо в короната на бялата джанка и се смее, а очите му са безкрайно сини и добри...
  Бебетата може и да нямат конкретни спомени, но със сигурност обичта оставя следи. Дори да не е конкретен спомен, а само усещане...
  

# 4 3 ян. 2007, 23:38 ч.
  • Мнения: 3 423
Сетих се още нещо, на четири бях,
втора група в ДГ, щях да се женя за
един Страхил, чух, че сега бил полицай.
Ако някой го познава, да ми каже.
Аз си спомням само, че беше рижав.

# 5 3 ян. 2007, 23:38 ч.
  • Мнения: 803
Първият ми спомен е как баба ми (лека й пръст) ме е гушнала и седимна балкона. Гледаме как баща ми слиза от един жълт москвич.
Като го разказвах на наште, те много се учудиха, защото са продали въпросния москвич преди да стана на 3. Общо взето сметнаха, че съм била на 2 годинки и 6-7 месеца.
Имам един друг спомен (но вече съм била в детската градина) как баща ми ми се е скарал и аз посред нощ (поне според детските представи за посред нощ) почвам да си трупам дрешки в една торба, грабвам един плюшен мечок (горе-долу моя ръст тогава), отключвам си вратата и хуквам да бягам боса по стълбите. Crazy Майка ми ме настигна и ме върна. Не помня обаче, какво толкова ме е разстроило тогава. newsm78

# 6 3 ян. 2007, 23:41 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Цитат на: Цомба Гърдева в ср, 03 яну 2007, 23:35
И мойте са от ДГ.Спомням си как изпивах бозата на почти всички деца


Сега ми се изясниха нещата

# 7 3 ян. 2007, 23:41 ч.
  • Димитровград
  • Мнения: 1 742
Помня как се люшкам на люлките и как седнах в една паянтова количка за кукли от шарена басма и тел.Помня първата ми кукла-Пипи дългото чорапче.

# 8 3 ян. 2007, 23:44 ч.
  • Мнения: 1 883
Цитат на: secretgarden в ср, 03 яну 2007, 23:41
Цитат на: Цомба Гърдева в ср, 03 яну 2007, 23:35
И мойте са от ДГ.Спомням си как изпивах бозата на почти всички деца


Сега ми се изясниха нещата
Joy Joy Joy

# 9 3 ян. 2007, 23:46 ч.
  • Мнения: 10 758
Цитат на: secretgarden в ср, 03 яну 2007, 23:41
Цитат на: Цомба Гърдева в ср, 03 яну 2007, 23:35
И мойте са от ДГ.Спомням си как изпивах бозата на почти всички деца


Сега ми се изясниха нещата
Flutter hahaha

# 10 3 ян. 2007, 23:46 ч.
  • Мнения: 2 897
Цитат на: Liska в ср, 03 яну 2007, 23:38
Сетих се още нещо, на четири бях,
втора група в ДГ, щях да се женя за
един Страхил, чух, че сега бил полицай.
Ако някой го познава, да ми каже.
Аз си спомням само, че беше рижав.


Това ме подсети,че на четири аз си имах гадже-кубинче Laughing
Стана ми много мило...
Liska,благодаря ти за хубавата тема   bouquet
ако не ми се доспи много пак ще се включа...

# 11 3 ян. 2007, 23:49 ч.
  • Мнения: 1 520
Честно казано нямам никави спомени. Откъслечно помня само десетия си рожден ден, и то с това че всички ми бяха сърдити за нещо си.
Като го кажа хората не ми вярват, но аз действително все едно съм с бяло петно и някакви спомени ми се появяват във времето на кандидатстване след 8-ми клас.

Незнам на какво се дължи, но е факт. Simple Smile

# 12 3 ян. 2007, 23:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 244
На мен пък един от първите ми спомени е свързан с нещастна любов. И как Миленчо от детската градина отказа да се ожени за мен, когато му предложих след един танц на няква песен за патета (имаше, нещо си па-па, кря-кря, с приклякане).

# 13 4 ян. 2007, 00:10 ч.
  • Мнения: 1 937
Етърът и едно захарно петле, на което му падна главата в мига, в който паднах аз.
Ревах до посиняване.
Maйка ми твърди, че съм нямала 2.

Хич не се и заблуждавайте, бебоците помнят разни нещица още от утробата.
Справка - NG.

Чудесна тема!

# 14 4 ян. 2007, 00:19 ч.
  • Мнения: 6 993
Спомням си как пея Негърчето Бимбо се катери, катери...Трябва да съм била на 3. Помня и как ми обещаваха,че ще ми подарят магнетофона да слушам приказки, когато стана на 5, значи съм била на около 4. Помня кофти изпълнения в детската градина Rolling Eyes

# 15 4 ян. 2007, 00:52 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 702
Не знам колко малка съм била, но помня как ме слагаха на гърне, а аз съвсем съзнателно стисках и напук, като ме вдигнат, свършвах работата в гащите. Нарочно! Прабаба ми, лека й пръст, посегна да ме набие по тази причина.
Помня когато се роди брат ми (с 3г3м разлика) и го донесоха, беше току що изписан и ме питаха как искам да се казва. Аз казах, че искам да го кръстим Николайчо (защото имаше едно момченце, с което си играехме и то се казваше така).

# 16 4 ян. 2007, 01:16 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Ехххх Лиске, в какъв размисъл ме хвърли  Hug
Спомням си старата къща на мястото на блока
сега. Та съм била около 3 годишна. Качвам се
на едно столче да си измия ръцете на чешмата.
Имахме едно малко бойлерче " Юнга " и докато
се мия малкото бойлерче започва да пуши и
пластмасовата кутия започва да се топи пред
очите ми като приема някаква ужасна форма,
почти като някакъв череп. Толкова се изплаших
и така съм крещяла, че цялата махала събрах.
Оттогава като видя " Юнга " и винаги ми става
едно такова хем мило, хем страшничко.

# 17 4 ян. 2007, 02:23 ч.
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
първите спомени....
отиваме на село , заспивам в колата и се събуждам увита в едно червено одеало сама с баба и дядо, много ми беше тъжно, помня, че много плаках като разбрах, че са ме оставили. баба ми имаше една икона на дева мария с исус, всеки път като я погледнех ми излизаха сълзи и си спомням, че казвах 'мама и братче'... била съм на около 3 годинки.
после детската градина, манджите...имаше една лелка, която ни заплашваше, че ще изсипе супата в гърба ми, ако не я изям и да не правя трохи по земята, щото...
аз я заплаших, че ще кажа на татко!
после една нова година - влиза баща ми и казва с широка усмивка 'деца, дядо мраз!' след него се влачи един облечен в червено младичък дядка лъхащ на нещо спиртно и ми подарява телефонче. разплаках се от страх и в същото време бях много превъзбудена от срещата с дядо мраз. помня, че бях облечена в нещо роклено и имах две опашки.
пак с татко - гледаме лека нощ, дават 'ум-белият делфин', баща ми разказва интересни неща за делфините и използва вниманието ни за да ни бута в устата белен грейпфрут...много горчеше, но не смеех да откажа да не секнат разказите Rolling Eyes
на 4 г - на село съм и братовчедка ми казва - дядо почина! гледам всички хора плачат и им се чудя, голяма работа станало...много време мина, докато осъзная всъшност какво е станало.

много хубава тема!

# 18 4 ян. 2007, 07:42 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Първият ми спомен е-лято, аз съм в количка, обърнала съм си главата настрани и виждам лентите на плата на количката-сини и бели, грее слънце, топло е и сме във входа на кооперацията, където живеех. Трябва да съм била на година и нещо, щото съм родена през май. Нямам цветни снимки с тая количка, та съм познала десена, значи помня.  newsm78
После помня яслата, била съм на почти 3-останах сама в тоалетните и цял ден си мокрих ръцете. Добих пневмония и следващото, което помня, са краката ми и как бягам да се скрия от сестрата, която бие инжекциите.

# 19 4 ян. 2007, 08:04 ч.
  • Мнения: 4 077
Страхотна тема!

Моите също са ранни:
- вали като из ведро - летен дъжд, майка ми тича с мен на ръце, смеем се, а тя се опитва да ми сложи качулката на нейната жилетка.

- яслата, дълъг коридор, в края му - зад една стъклена врата - ме чака баба (лека й пръст), а аз тичам с разперени ръце към нея - знам, че ми носи вода в бурканче. В яслата по цял ден не ни дават вода и съм много жадна.

- неделя, искам да помагам нещо вкъщи. Майка ми се чуди какво може да даде на толкова малко дете и от немай къде ме праща да излея една бутилка с вкиснало мляко в кофата (контейнер) пред блока. И да върна бутилката. Аз настоявам нашите да застанат на балкона - да гледат как помагам. Тържествено крача до кофата, повдигам се на пръсти, но малките ръчички са несръчни и изливам цялото съдържание вместо в кофата, върху главата си. През сълзи и вкиснало мляко гледам нашите как се превиват на балкона, опитвайки се да сдържат смеха си.

# 20 4 ян. 2007, 08:07 ч.
  • Мнения: 1 732
Първият ми спомен е за един огромен плюшен мечок в стаята на леля ми.
Майка ми твърди, че съм била на 1 годинка.  Shocked #Crazy

# 21 4 ян. 2007, 08:35 ч.
  • Мнения: 15 619
Може би съм била около 3-4 годишна.
Спомням си силните ръце на татко, как ме вдигаше с лекота за да си късам круши от петровката на двора.
Спомням си как пръснах главата на сестра си с един обръч от буре и после се скрих на най-високия клон на  мушмулата зад къщата та да не ме докопат...
Ех, колко сладки спомени имам.
Обичам да се връщам там, където бях безгрижна...  bouquet

# 22 4 ян. 2007, 08:54 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
 Аз нямам много ранни спомени - не знам защо. Направо на пръсти се броят.
 Първите ми спомени са от около 3 год. възраст - гледам сестра ми(по-малка с година от мен) как слага едно пиле в количката за кукли и то лежи без да мърда. Много бях впечатлена.
 Как татко украсява елхата в двора с малки кръгли топки.
 Прабаба ми (лека й пръст) ни рисуваше човечета и все бяха с бомбета и бастуни
От детската градина си спомням само няколко неща и то чак от последната група.

Мъжът ми твърди, че помни разни неща от бебе, но не му вярвам - все ми се струва, че някой ги е разказал и той ги е приел за свои спомени.

# 23 4 ян. 2007, 08:57 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Аз имам много ранни спомени Crazy. Най- ясният е в една болница, където са строени всички роднини до вратата на стаята и плачат, пък аз им се радвам. И от същото време, как се събуждам без мама, махам системите от главата си и хуквам из болницата да я търся- била съм на по-малко от две години и съм карала много тежка пневмония. Споменът ми го "признаха" за достоверен след като изредих в какъв ред бяха застанали роднините до стената и кой как беше облечен.

# 24 4 ян. 2007, 09:07 ч.
  • Мнения: 620
Цитат на: Verdad в чт, 04 яну 2007, 00:10

Хич не се и заблуждавайте, бебоците помнят разни нещица още от утробата.
Справка - NG.


Всяка една клетка има памет......та ние разумните същества ли няма
да помним Laughing
Моят най-ранен спомен е гадничък.Помня как щяха да ми слагат
инжекция и съм се вкопчила в една приятелка на майка ми,която
беше дошла на гости.Случката се разигра до прозореца в кухнята-
не се пусках от нея и едвам ме откопчиха.Като разказах на майка ми,
че го помня това,тя се зачуди,защото въпросните инжекции са ми ги
били преди да навърша и годинка Rolling Eyes Sunglasses

# 25 4 ян. 2007, 09:20 ч.
  • Мнения: 25 623
И аз имам спомени отпреди двегодишната си възраст. Единият е свързан с първия ми лагер - с баба и дядо на Калофер. Спомням си една голяма зелена поляна, с наклон, баба е седнала на някакво одеяло, около нея играят децата, а някои от тях ме учат да правя кълбо напред...
Спомням си и гостуването на едни приятели на нашите със сина им, горе-долу моя възраст. Когато ги изпращахме, правихме снимки на двора с техния апарат. Точната дата е написана на тях, та затова съм сигурна, че съм нямала 2 години още. Но си спомням някои моменти и то от друг ъгъл, не от този, от който са правени снимките. Най-ясно си спомням дървената ми количка, върху която съм седнала, а майка ми ме дърпа с въженце. След години я намерих тази количка в гаража - не повярвах на очите си, че е възможно да съм седяла на нея - толкова мъничка беше...  newsm78
На една от снимките обаче,  с момченцето сме скрити зад един голям чемшир и си разменяме целувки. Е, те това НЕ го помня!  Crossing Arms  Laughing

# 26 4 ян. 2007, 09:23 ч.
  • Мнения: X
 Че моите ли спомени ли са едни от най-ранните?  newsm78 Rolling Eyes
Била съм на две- две и нещо години. Най-първият ми спомен е когато казах първото си смислено изречение, не просто откъслечни думи. Беше нещо за някакви чорапи. Баба ми  Shocked и само ме караше да повтарям като робот, невярваща.  Joy
После си спомням как редовно се криех зад пердетата, за да си ям ноктите, че иначе ми се караха и ми ги мажеха с люти чушки.
И накрая- погребението на дядо ми, малко преди да навърша 3 години.  Cry

# 27 4 ян. 2007, 09:26 ч.
  • София
  • Мнения: 1 481
Първи спомен- рано сутрин е, седнала съм в детското си легло и се дера от рев, съзнавайки, че не зная защо плача, на около 2 години съм била.
В къщата на прабаба ми сме, заливам се с врял чай, всички са в паника, а на мен ми е много интересно да се возя в линейката. Помня, че ме намазаха с някакъв много готин жълт мехлем- отново на 2 години.
Дядо ми ме кара на детска ясла, аз не искам да съм там и рева. Той също се разплаква от жалост и ме взема със себе си на работа- безкраен кеф  Heart Eyes
На гости на другата ми баба, на масата сме и ядем супа. Аз се клатя силно на стола, въпреки многобройни препупреждения да спра. В един момент обръщам супата на главата си, всички започват да се смеят неистово, от бретона ми виси фиде.
На 3 години и половина съм, майка ми лежи в болница заради хепатит и на мен ми е много смотано без нея. След няколко дни се оказва, че и аз съм се заразила. Всички са разтревожени, а аз съм толкова щастлива, че отивам при мама  Grinning Баща ми ме завежда до прага на заразно отделение, мама ме чака в другия край на коридора, аз тичам ухилена към нея.

# 28 4 ян. 2007, 09:34 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Болна от двойна бронхопневмония, САМА  Shocked в 3-та градска, мама и тате по тъмно се промъкват нелегално и ме увещават през балкончето да не бягам (живеехме до болницата, планът ми беше сериозен).

Лежа върху корема на баща си и му бъкрам в носа.
Играя си с космъмчетата и го питам защо са му толкова големи.
Той ми разправя, че ако не спра веднага, от гардероба ще изкочи Торбалан.
В тоз миг вратата на гардероба изскърца.

Години ми трябваха да преодолея страха от свръхестественото заради това...

...2 години автър май бърт

# 29 4 ян. 2007, 09:38 ч.
  • на плажа
  • Мнения: 1 866
 Темата е страхотна. Хиляди спомени нахлуха в главата ми ме карат да се усмихвам.

# 30 4 ян. 2007, 09:45 ч.
  • Мнения: 1 544
Аз от градината имам много ясни спомени за много неща ,но нещтото което помня ,а майка ми твърди ,че не е възможно да го помня защото съм била на 1 година и 3 месеца е - море и в далечината скачат много делфини. Ама смешното в цялата работа е ,че до късно не ми беше ясно кое са делфини кое тюлени и кое пингвини и все се чудех какви животни бяха тези който съм видяла   Joy

# 31 4 ян. 2007, 09:56 ч.
  • Sf
  • Мнения: 808
А аз си спомням онова земетресение през 1977г., земетресението във Вранча.  Била съм на 4 годинки и помня как баба ми ме грабна и понесе по стълбите от приземния етаж на къщата и излязохме на двора. Кокошките ще разпирончат курника, прасетата ще изритат дъските в прасешките си къщички и овцете вършееха в кошарите, а агънцата блееха като марая Кери на 5-та октава. Доста страшно беше.

Другото, което си спомням от най-ранните си години, е как ме водят на детска и аз напирам да ходим по-бързо. Другите деца реват до сополи навън като идваха в детската, а аз ревях като идваха да ме вземат. Вкопчена в пясъчника и аз докарвах до ред сополи-ред сълзи Simple Smile

Мойте спомени като че ли са от 4-6 годишна. Вие от много рано помните, бе Simple Smile

Хубава тема!

# 32 4 ян. 2007, 10:05 ч.
  • Мнения: 747
Вкъщи идват гости, носят шоколадова кутия, разполагат се, аз докопвам кутията без никой да ме види и се инсталирам под масата. Докато те си чешат езиците, аз я изяждам цялата.
В днешно време шоколад мога да ям само ако ме принудят с примка на шията Laughing

Последна редакция: чт, 04 яну 2007, 10:13 от prascho

# 33 4 ян. 2007, 10:07 ч.
Ами не съм сигурна но си мисля, че някои от спомените са проста разкази на близките ни а ние си мислим, че го помним. Аз май най ранните ми спомени са от детската градина - как с едно момиченце се опитвахме да ядем кокали от пиле Simple Smile)

# 34 4 ян. 2007, 10:44 ч.
  • Мнения: 1 134
Никой не ми вярва, но първият ми спомен е в проходилка и нечий крака се придвижват към мен.
После - приказките на дядо и песните на баба, уханието на дом...;
майка ми тръгва за поредното дежурство и аз се скъсвам от рев на прозореца;
баща ми си идва и петък става любимият ми ден;
баба и дядо ме водят с шейна до училище, а отзад върволица деца се редят да се качат зад мен;
първото гадже - всъщност двама -  близнаци  Mr. Green

# 35 4 ян. 2007, 10:57 ч.
  • Мнения: 9 903
първите ми спомени са от около 2-годишната ми възраст. Болна от бронхопневмония, на инжекции - лежа на спалнята и се опитвам да се скрия под одеялото, защото е дошла сестрата да ми бие поредната инжекция.
Другият - от лятото, на ясла съм, с мантичка, но без гащи - явно съм се подмокрила и са ми ги свалили - опитвам се да седна на металната люлка в двора на яслата и ми пари на задника.

Женуария ме подсети за земетресението - на 4,5 години съм била, баща ми го няма, майка ми не успя да ме сложи да спя, легнаха си с брат ми, а аз седя на пода в хола и си играя. И изведнъж се залюля всичко, аквариумът падна и се строши, а рибките се разпиляха по пода. После майка ми ме грабна и тичаше с мен по стълбите - добре че съм била облечена. После помня как докараха баща ми със счупен крак - скочил в бързината от първия етаж. Така не заминахме за Тунис.

и друг спомен - за малко са ме изпуснали от очи, отишла съм на терасата и съм си подала главата през парапета. Заклещила съм се и не знам как да си я измъкна. Следващата картина е как баща ми ме е взел на ръце, аз рева неутешимо, а той ми дава лимонада да се успокоя.

Последна редакция: чт, 04 яну 2007, 11:02 от тити

# 36 4 ян. 2007, 11:01 ч.
  • Мнения: 2 784
От яслата. Помня, че имаше една леля Йовка, много я обичахме всичките деца, с братовчедка ми бяхме в една група и ни слагаха една до друга на масата, защото тя беше ящна, а аз не, та да ми стимулира апетита уж. Имам и много спомени от около 3 годишна възраст.

# 37 4 ян. 2007, 11:50 ч.
  • Мнения: 288
Първите ми спомени са от яслата- ходила съм на седмична ясла до 3 години, после ме е гледала баба. Най-първият е дъжд в локвата пред стъпалата на градината, капките падат и се образуват бурборонки. Явно много ме е впечатлило.  Стъклото на прозореца до леглото ми имаше дефект-кръгла пъпчица с въздух- и светът се изкривяваше, като гледах през него. Спомням си как баща ми ме будеше сутрин, за да ме води в яслата, и колко ми се спеше.Джужешките шапчици с пискюли, преобличането в коридорчето, отчасти кухнята и някакви буркани с грах, а на прозорците- снежинки, явно е било около Нова година. Някакво дете бута елхата, люлеем се на двора и разни такива откъсчета. Била съм на 2 и нещо, казват родителите ми.

# 38 4 ян. 2007, 11:57 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Имаше тема и съм писала, но първите ми спомени са кадри от филма "Аспарух", на 2 години. Също ужасът от яслата, който ме обхваща и досега, когато минавам покрай сградата.
И споменът, че пих бензин от лимонадено шише, и как после ми дават да ям кисело мляко  Rolling Eyes

# 39 4 ян. 2007, 12:02 ч.
  • Мнения: 7 430
...спомени от градинката - как хапех дечицата, ако не ставаше на моето Crossing Arms

...как ни наказваха със сестра ми зад вратата в нашата стая с вдигнати ръце  Wink

...как дядо ми (Бог да го прости) ми даваше чашата си с винце и все си топвах по пръстче Mr. Green

...как се надскачвахме със сестра ми по леглата и си разбих устната ooooh!

...как все ходях на село при една баба дето ме весеше, лееше куршуми, вдигаше ми краката нагоре и с една метла гонеше "нещо" от мен....и всичко това, защото много ходях на сън Sunglasses

...и още и още... Wink

# 40 4 ян. 2007, 12:07 ч.
  • Мнения: 109
...спомням си как всеки път плачех, когато татко заминаваше на поредната командировка...пак татко зимата ни тегли със шейната, мен и сестра ми
...и детската градина ...рева и не искам да оставам там...
...баба...събрала ни всички за някакъв празник...вуйчо като Дядо Мраз...
...на море сме, аз не искам да стъпвам боса по пясъка...
...и вече като по-голяма със сестра ми се кискаме на масата...

# 41 4 ян. 2007, 12:11 ч.
  • Мнения: 3 740
Цитат на: Как`Сийка в чт, 04 яну 2007, 09:20
На една от снимките обаче,  с момченцето сме скрити зад един голям чемшир и си разменяме целувки. Е, те това НЕ го помня!  Crossing Arms  Laughing

Много удобно! Wink

Вероятно първият ми спомен: майка ми лежи на леглото, коремът й е огромен, а аз се опитвам да се покатеря по него. Брат ми е 2 г. 10 м. по-малък от мен, значи е било преди това.

# 42 4 ян. 2007, 12:16 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Цитат на: SmaRt в ср, 03 яну 2007, 23:49
Честно казано нямам никави спомени. Откъслечно помня само десетия си рожден ден, и то с това че всички ми бяха сърдити за нещо си.
Като го кажа хората не ми вярват, но аз действително все едно съм с бяло петно и някакви спомени ми се появяват във времето на кандидатстване след 8-ми клас.

Незнам на какво се дължи, но е факт. Simple Smile

Това все едно аз съм го писала...  Embarassed

Имам само няколко детски спомена, само няколко......

# 43 4 ян. 2007, 12:36 ч.
  • Мнения: 3 091
Много хубава тема!
Спомням си един огромен (тогава така ми се е сторил) мечок, но който му дъвчех ушите! Беше много тежък, но удобен и си лежах на него.
Също така си спомням, че мама ми говореше само на френски -била съм 3-4 годишна и аз много се нервирах.
Помня си първото стихотворение - няма да го казвам, за да не ми се смеете! Била съм на 5. Научих се да свиря котешкия марш на пианото и бях много горда.
Странно, но имам доста спомени от ранното си детство! също така баща ми и брат ми ме търкаляха в една количка за кукли, докато гледат телевизия - от единия край на стаята до другия! кеф!
Още нещо, но майка ми смята, че е абсурдно да го помня, пък аз имам чувството, че е било вчера. Кръсникът ми е хирург и ми оперира едни пъпки по главата. Помня как слизам по стълбите в болницата с бинтована глава - все едно съм пострадал войник. Цялата ми кратуна беше лилава. ужас!

# 44 4 ян. 2007, 12:40 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Ламелита, мечокът да не е един голям, кафяв, с круша на тумбака? И ние имахме такъв  Laughing

# 45 4 ян. 2007, 12:45 ч.
  • Мнения: 3 091
Цитат на: daffodil в чт, 04 яну 2007, 12:40
Ламелита, мечокът да не е един голям, кафяв, с круша на тумбака? И ние имахме такъв  Laughing
Дано се сетя да сканирам снимки. Мечокът беше грамаден, кафяв, мъхест. Те всъщност бяха два, но имам спомени само от играта с кафявия.

# 46 4 ян. 2007, 12:46 ч.
  • Мнения: 6 472
Моите спомени са от много рано Shocked Помня си кръщенето и още един спомен, как с майка ми сме отишли за храна от детската кухня. Спомените са много странни - не са динамични, а статични като снимка и накъсани. Когато бях дете и разказах на майка ми какво си спомням в първия момент не ми повярва. Реши, че някой ми го е разказвал, защото не съм била на повече от 1г и 7-8 месеца. Само, че аз си спомням подробности, които никой няма да ми разкаже - цвета на стените, шарките на кърпата, с която ме увиха, калорифера, който беше включен, факта че ме кръстиха зад олтара, защото беше студено и т.н. Трябва да отбележа, че баба ми ме е завела да ме кръстят и няма как да ми го е разказала, защото е починала малко след това.

# 47 4 ян. 2007, 12:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Помня първия /за мен/ голям сняг във Варна и как с баща ми и брат ми правим огромен мечок в морската градина. Била съм към 3 г.
Помня как си пукнах главата на раклата и ме водиха до съседката-лекарка и внук и ме зяпаше и ми се хилеше, а аз стисках зъби да не плача - сакън, да не се изложа.
Помня как дядо ми ми разказваше как се правят разни неща /вилици, лъжици, чинии/, докато закусвах, само и само да закуся, че бях дяволски злояда и само той ме търпеше  Simple Smile
Помня, че имахме конче-люлка и с брат ми се биехме за него.
Помня как лягахме на дивана с главите надолу и така гледахме ТВ.
Помня как с брат ми се качвахме на напречната дъска под масата и се кефехме, когато нашите я местеха, а те се чудеха  Wink че е толкова тежка.
Помня детските консултации и онази "червената" ваксина против детски паралич.

# 48 4 ян. 2007, 12:59 ч.
  • Мнения: 2 070
Имаше подобна тема, май в Нашите деца...
Моите преживявания или огромна част от тях са записани от майка ми или в разни писма, а детските и юношеските са в дневници и пак писма, имам огромна кореспонденция с мои приятелки, където всичко е подробно описано и доукрасено разбира се...

Вчера точно си мислех как вместо да пиша толкова тук трябва да взема да записвам всичко за Яна, защото е толкова интересна и все повече става...

Първият ми спомен е от кръщенето ми, на една годинка. Чисто визуален е и малко като в слънчева мъгла такъв един. През юни е, но не знам дали е на втори, когато съм родена.
И досега го помня-  вуйчото на майка ми ме държи на ръце, пред сградата, където вече е било кръщенето, наоколо има хора, той ми се смее и си играе и върти из ръцете си едно медальонче, което виси на врата ми /слагаха едни социалистически "бижута", знак, че са те социализирали и вече си гражданин на общината и държавата/...
...повече е усещане за хубаво, уютно, слънчево и топло отколкото ярък спомен... Помня и адски много неща от най-ранното си детство...

# 49 4 ян. 2007, 13:01 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: luluto в чт, 04 яну 2007, 12:46
Моите спомени са от много рано Shocked Помня си кръщенето и още един спомен, как с майка ми сме отишли за храна от детската кухня. Спомените са много странни - не са динамични, а статични като снимка и накъсани. Когато бях дете и разказах на майка ми какво си спомням в първия момент не ми повярва. Реши, че някой ми го е разказвал, защото не съм била на повече от 1г и 7-8 месеца. Само, че аз си спомням подробности, които никой няма да ми разкаже - цвета на стените, шарките на кърпата, с която ме увиха, калорифера, който беше включен, факта че ме кръстиха зад олтара, защото беше студено и т.н. Трябва да отбележа, че баба ми ме е завела да ме кръстят и няма как да ми го е разказала, защото е починала малко след това.

Нали? И на мен така не ми вярват... Ама ти си имала от малка скронност и усет към дтайла, виж какви неща си запечатала, нищо, че без апарат..   bouquet

# 50 4 ян. 2007, 13:03 ч.
  • София
  • Мнения: 2 271
Поня от детската градина някакви епизоди, но в никакъв случай не помня, като Лиска възраст, че  и групи  Crazy
Помня басейна в градината и как се правех, че не ми се плува днес, а в същност не можех.
Имаше 2 приятелки Весела и Веселина - и двете с дълги коси - едната къдрава, другата с права коса  и все ходеха с разни панделки  и финтифлюшки, а аз бях с къса коса и те все ме игнорираха за това  Tired
Единственият ми спомен на около 2 годинки е как слизам по стълбите на един блок сама и съм подминала първия етаж, а слязох в мазето - направо умрях от страх - изхвърчах на горе и дълго се лутах, по стълбите.... Не помня как съм намерила майка ми и защо съм се разхождала сама, но и майка го помни, значи не е  било детска измислица. Асансьора също можеше да слиза до мазето и изпитвах ужас, дори, като по-голяма с майка ми да не ни откара в мазето - дори съм и казвала да внимава кое копче натиска, че долу е много страшно  Shocked
Спомням си как си полях крака с вряща вода на село и баща ми по чехли ме закара в Кюстендилската болница, където му казаха да седнем и да изчакаме, а той каза, че има пистолет и няма да чака никого  #2gunfire - приеха ме набързо... После дълго време не можех да стъпвам, защото целият прасец ми беше обгорен и ме болеше. Подскачах из нас на 1 крак и не ходех на градина. Докато на рождения ми ден дойдоха гости и аз реших, че ме е срам да вляза при тях подскачайки и стъпих, стиснах зъби  и влязох в хола, очаквайки невероятната болка, но тя не се появи....

# 51 4 ян. 2007, 13:04 ч.
  • София
  • Мнения: 6 091
Много интересно, точно миналата седмица си говорехме с майка ми за един мой спомен... Simple Smile Според нейните сметки излиза, че съм била на 1 година и 2-3 месеца...Тя ме изпуснала за малко от поглед, аз съм се изнизала от количката, и - това вече го помня аз - отивам при едно куче (черен дог); щастлива го прегръщам - той е доста по-висок от мен и трябва да протегна ръце нагоре. Помня чувството, което ме беше обзело - чиста радост и щастие от това, че прегръщам това голямо хубаво черно куче Hug
Друг спомен, но не се знае откога точно, е как се возя в седящата количка и се смея и махам на хората... Laughing
От детската градина вече са много спомените, как си играя с другите, как две деца от моята група ме лъжеха, че няма да дойде майка ми да ме вземе, а аз плачех и не исках да ги слушам... ConfusedКак не исках да ходя на детска...
Първото ми море (около 3-годишна) и как лелките от станцията много ми се радваха, а една какичка ме гушкаше... Simple Smile

# 52 4 ян. 2007, 13:07 ч.
  • София
  • Мнения: 2 060
Цитат на: miki3 в чт, 04 яну 2007, 09:45
Аз от градината имам много ясни спомени за много неща ,но нещтото което помня ,а майка ми твърди ,че не е възможно да го помня защото съм била на 1 година и 3 месеца е - море и в далечината скачат много делфини. Ама смешното в цялата работа е ,че до късно не ми беше ясно кое са делфини кое тюлени и кое пингвини и все се чудех какви животни бяха тези който съм видяла   Joy
Ха! И моите първи спомени са това - море и в далечината скачащи делфини  Laughing
По-смешното е, че този спомен ми се появи една вечер, когато здраво се бях нальокала с винце  Mr. Green ooooh! Laughing - вече 20-тина годишна.

# 53 4 ян. 2007, 13:23 ч.
  • Мнения: 107
Аз си спомням как майка ми се опитваше да ме нахрани с едни пълнени чушки, които аз категрично отказвах! Живеехме тогава на един таван и си спомням с много големи подробности цялата обстановка - скосения таван, масата, майка ми на ръба на истерията! На около 2 съм била!
После в детската градина - басейна, който ми се струваше огромен, как ме бутнаха от едно корабче, как лъжех лелките, че не мога да ям боб, а само кисели краставички и те ми даваха!
А сестра ми твърди, че си спомня как е била повивана и на нея колко неудобно и е било и как си е изваждала едната ръка!

# 54 4 ян. 2007, 13:34 ч.
  • Мнения: 598
първият ми спомен е от времето когато брат ми се е родил, с тате крачехме към болницата с огромен букет цветя. била съм малко под 2 години... след това имам много спомени от времето когато брат ми беше бебе, а после и страшно много неща от детската градина, ама я мразех страшно много...

# 55 4 ян. 2007, 15:02 ч.
  • Мнения: 805
Все някакви шантави неща. Много блудкав варен ориз от ДГ и как ме плашат, че " ще ми го изсипят в гърба". Как пия домашна ракия от дебела, керамична чаша. Майка ми плаче, а някакво шнурче от нощницата й постоянно пада пред очите й и аз умирам от смях. Бъркам в контакта с фибички " щъркелчета ", а после рева къде ми била хвръкнала кърпата, която държах преди да ровя в контакта. Как пия от една чаша нещо виолетово, отсреща в огледалото гледам вкиснатото си отражение. Беше къдрин. Все такива шантави неща.

# 56 4 ян. 2007, 21:17 ч.
  • Мнения: 7 127
Моите първи спомени са в "Пирогов", бях на 3 години през 76 година.  Най-ясното нещо, което ми се е запечатало са детските играчки, подредени на етажерка над закачалката. Спомням си и бели престилки, но по-бледо... И майка си помня от тогава. Бяхме там за  операция на десния бъбрек. Лекарите ми казваха да гледам нагоре към лампата и че ще ми пуснат анимационно филмче. По-късно, като пораснах сама си обясних, че това са били лампите на операционната маса и са ме карали да гледам, докато ми подейства упойката.
След Пирогов са ме изпратили в Хисаря, на санаториум през 77 година съвсем самичка. Спомените ми оттам са като на голям човек ... тогава се случи голямото земетресение и си спомням, че от страх се скрих под едно легло, което беше ужасно прашно. От престоя си там помня физиономиите на някои деца толкова ясно, че имам чувството че ще ги позная, ако ги видя сега Simple Smile

# 57 4 ян. 2007, 21:42 ч.
  • София
  • Мнения: 1 244
Хм, сетих се покрай мечките ви за един мой палячо - голям тамън колкото мен на височина. Спях с него, защото ми беше "гадже". Дори го целувах по устата...  Sunglasses  Ще питам нашите на колко годинки съм била, мисля около 3 до 4.
Като се сетя нещо по-нормално пак ще пиша  Mr. Green

# 58 4 ян. 2007, 22:03 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Никой не ми вярва, но аз имам спомени от количката ShockedСамо един е - нищо особено...как се гледаме с едно друго детенце от количките. Помня как седях на гърнето с часове, докато ми се залепи за дупето и се вакумира hahahaОпределено това са неща от преди да стана на 2 години. Въобще не ми пука, че ще ми се смеете и ще ме помислите за луда LaughingАз наистина помня онова бебе, дето ме гледаше от количката Crossing Arms

# 59 4 ян. 2007, 22:35 ч.
  • Мнения: 6 417
Моите първи спомени са от детската градина, но са доста. Спомням си как веднъж вдигнах страшен скандал на готвачките, че на всички деца в порциите им имат по един домат, хакнат вътре, а в моята чиния такъв не плуваше. Мдааа, от дете съм си конфликтна личност аз.  Mr. Green

# 60 7 ян. 2007, 18:30 ч.
  • Мнения: 109
Ей страшна тема!!!! Grinning Grinning От сърце се забавлявах докато четях и се сетих за много неща.Най- първият ми спомен е от морето.Забелязах някаква тенденция - на повечето момичета тук първия спомен или е от морето, или от болница.Та на въпроса:помня,че имах една мнооого голяма(тогава така ми се е струвала) бяла надуваема котка и сме на плажа.Помня пясъка котката върху него и как едно малко русо дете иска да ми вземе котката и да я язди.Струва ми се, че се разревах, но не съм много сигурна.Детето беше голо(то и аз така) с руса коса,къдраво.Като казах на майка ми тя доста се учуди,защото тогава съм била на 1г. и 2м.
Друг спомен.На село съм с любимата ми баба Станка,Бог да я прости, седиме в кухнята, но не пред масата, а пред шкафчето до нея ибаб ме храни.Явно не съм била много яшна,защото си спомням, че тя беше измислила нещо като стихотворение,което ми казваше докато ям:"Цар Борис станал на ориз" и ми бута лъжицата в устата:35: Grinning Помня, че в тоз момент ядях ориз в една метална купичка,кисело мляко в друга и салата(струва ми се) в трета.Трябва да съм била около 2г.
Друг спомен пак на село, но малко гаден.Била съм там някъде около 2г.В самия двор имахме друг двор,където бяха кокошките,прасето,овцете и прилежащити им постройки, а също и тоалетната.Този двор беше ограден с мрежа и имаше такава мрежена врата на панти.Спомням си как леко отварях вратата, а пилетата дето щъкаха из двора тръгваха да излизат и аз хоп - затварях врата и им премазвах крачетата Cry.Така на няколко пилета им потече кръв CryА баба после се чудеше какво им е станало и как са се наранили , ама аз не казах, че съм аз.След години като се сетих колко отвратително съм постъпила се разплаках.И сега ми е тъпо Embarassed
Айде стига за сега, че ако ви заразправям как в детската градина правих обиколки на тоалетната,защото не можех да си сваля гащите-толкова ми се пишкаше, че не можех да застана на едно място и да извърша тази процедура и затова обикалях тичайки и накрая се напиках.Срам, срам Laughing

# 61 7 ян. 2007, 18:38 ч.
  • Мнения: 6 167
моят първи спомен е толкова отрано, че няма а повярвате. затова
няма и да ви го кажа, ще помислите,че лъжа.

иначе, следващият беше една вана , пълна  със скариди в двора на хората, чиито квартиранти бяхме на морето. мама после след много години ми каза, че не било вана, а леген. на мен ми се е сторил доста голям.

# 62 7 ян. 2007, 19:00 ч.
  • Мнения: 524
Цитат на: SmaRt в ср, 03 яну 2007, 23:49
Честно казано нямам никави спомени. Откъслечно помня само десетия си рожден ден, и то с това че всички ми бяха сърдити за нещо си.
Като го кажа хората не ми вярват, но аз действително все едно съм с бяло петно и някакви спомени ми се появяват във времето на кандидатстване след 8-ми клас.

Незнам на какво се дължи, но е факт. Simple Smile
И аз съм така. ПО-стабилни спомени имам от 3-4 клас!! Shocked

А от ДГ само отделни 1-2 като снимки по-скоро и това е...Нищо повече...е, помня като си цепнах главата (май съм била към -6-) и ми я шиха(12 шева), как майка ми като ме видя с цешпнатата глава припадна , а на мен ми беше интересно..и яд защото на път към пирогов се опитваше да спре кръвта с колекцията ми от салфетки. Не помня болка, кръв или шиенето...помня само , че лекаря който ме шиеше, след като ме покриха с чершав зелен, започна да ми говори и  искаше да ме жени за сина си и аз с удоволствие избягах от кабинета му в пирогов да не би вярно да го направи..

# 63 7 ян. 2007, 19:14 ч.
  • Мнения: 2 759
        Помня комплиментите, които получавах в детската  Mr. Green. И много други работи помня, но това най-много ме ласкае  4470...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата