Ламелита, мечокът да не е един голям, кафяв, с круша на тумбака? И ние имахме такъв 
- Публикувана: 3 ян. 2007, 23:21 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2007, 19:14 ч.
Първите спомени
Дано се сетя да сканирам снимки. Мечокът беше грамаден, кафяв, мъхест. Те всъщност бяха два, но имам спомени само от играта с кафявия.
Моите спомени са от много рано 
Помня си кръщенето и още един спомен, как с майка ми сме отишли за храна от детската кухня. Спомените са много странни - не са динамични, а статични като снимка и накъсани. Когато бях дете и разказах на майка ми какво си спомням в първия момент не ми повярва. Реши, че някой ми го е разказвал, защото не съм била на повече от 1г и 7-8 месеца. Само, че аз си спомням подробности, които никой няма да ми разкаже - цвета на стените, шарките на кърпата, с която ме увиха, калорифера, който беше включен, факта че ме кръстиха зад олтара, защото беше студено и т.н. Трябва да отбележа, че баба ми ме е завела да ме кръстят и няма как да ми го е разказала, защото е починала малко след това.
Помня си кръщенето и още един спомен, как с майка ми сме отишли за храна от детската кухня. Спомените са много странни - не са динамични, а статични като снимка и накъсани. Когато бях дете и разказах на майка ми какво си спомням в първия момент не ми повярва. Реши, че някой ми го е разказвал, защото не съм била на повече от 1г и 7-8 месеца. Само, че аз си спомням подробности, които никой няма да ми разкаже - цвета на стените, шарките на кърпата, с която ме увиха, калорифера, който беше включен, факта че ме кръстиха зад олтара, защото беше студено и т.н. Трябва да отбележа, че баба ми ме е завела да ме кръстят и няма как да ми го е разказала, защото е починала малко след това.
Помня първия /за мен/ голям сняг във Варна и как с баща ми и брат ми правим огромен мечок в морската градина. Била съм към 3 г.
Помня как си пукнах главата на раклата и ме водиха до съседката-лекарка и внук и ме зяпаше и ми се хилеше, а аз стисках зъби да не плача - сакън, да не се изложа.
Помня как дядо ми ми разказваше как се правят разни неща /вилици, лъжици, чинии/, докато закусвах, само и само да закуся, че бях дяволски злояда и само той ме търпеше
Помня, че имахме конче-люлка и с брат ми се биехме за него.
Помня как лягахме на дивана с главите надолу и така гледахме ТВ.
Помня как с брат ми се качвахме на напречната дъска под масата и се кефехме, когато нашите я местеха, а те се чудеха
че е толкова тежка.
Помня детските консултации и онази "червената" ваксина против детски паралич.
Помня как си пукнах главата на раклата и ме водиха до съседката-лекарка и внук и ме зяпаше и ми се хилеше, а аз стисках зъби да не плача - сакън, да не се изложа.
Помня как дядо ми ми разказваше как се правят разни неща /вилици, лъжици, чинии/, докато закусвах, само и само да закуся, че бях дяволски злояда и само той ме търпеше
Помня, че имахме конче-люлка и с брат ми се биехме за него.
Помня как лягахме на дивана с главите надолу и така гледахме ТВ.
Помня как с брат ми се качвахме на напречната дъска под масата и се кефехме, когато нашите я местеха, а те се чудеха
че е толкова тежка.Помня детските консултации и онази "червената" ваксина против детски паралич.
Имаше подобна тема, май в Нашите деца...
Моите преживявания или огромна част от тях са записани от майка ми или в разни писма, а детските и юношеските са в дневници и пак писма, имам огромна кореспонденция с мои приятелки, където всичко е подробно описано и доукрасено разбира се...
Вчера точно си мислех как вместо да пиша толкова тук трябва да взема да записвам всичко за Яна, защото е толкова интересна и все повече става...
Първият ми спомен е от кръщенето ми, на една годинка. Чисто визуален е и малко като в слънчева мъгла такъв един. През юни е, но не знам дали е на втори, когато съм родена.
И досега го помня- вуйчото на майка ми ме държи на ръце, пред сградата, където вече е било кръщенето, наоколо има хора, той ми се смее и си играе и върти из ръцете си едно медальонче, което виси на врата ми /слагаха едни социалистически "бижута", знак, че са те социализирали и вече си гражданин на общината и държавата/...
...повече е усещане за хубаво, уютно, слънчево и топло отколкото ярък спомен... Помня и адски много неща от най-ранното си детство...
Моите преживявания или огромна част от тях са записани от майка ми или в разни писма, а детските и юношеските са в дневници и пак писма, имам огромна кореспонденция с мои приятелки, където всичко е подробно описано и доукрасено разбира се...
Вчера точно си мислех как вместо да пиша толкова тук трябва да взема да записвам всичко за Яна, защото е толкова интересна и все повече става...
Първият ми спомен е от кръщенето ми, на една годинка. Чисто визуален е и малко като в слънчева мъгла такъв един. През юни е, но не знам дали е на втори, когато съм родена.
И досега го помня- вуйчото на майка ми ме държи на ръце, пред сградата, където вече е било кръщенето, наоколо има хора, той ми се смее и си играе и върти из ръцете си едно медальонче, което виси на врата ми /слагаха едни социалистически "бижута", знак, че са те социализирали и вече си гражданин на общината и държавата/...
...повече е усещане за хубаво, уютно, слънчево и топло отколкото ярък спомен... Помня и адски много неща от най-ранното си детство...
Моите спомени са от много рано Помня си кръщенето и още един спомен, как с майка ми сме отишли за храна от детската кухня. Спомените са много странни - не са динамични, а статични като снимка и накъсани. Когато бях дете и разказах на майка ми какво си спомням в първия момент не ми повярва. Реши, че някой ми го е разказвал, защото не съм била на повече от 1г и 7-8 месеца. Само, че аз си спомням подробности, които никой няма да ми разкаже - цвета на стените, шарките на кърпата, с която ме увиха, калорифера, който беше включен, факта че ме кръстиха зад олтара, защото беше студено и т.н. Трябва да отбележа, че баба ми ме е завела да ме кръстят и няма как да ми го е разказала, защото е починала малко след това.
Помня си кръщенето и още един спомен, как с майка ми сме отишли за храна от детската кухня. Спомените са много странни - не са динамични, а статични като снимка и накъсани. Когато бях дете и разказах на майка ми какво си спомням в първия момент не ми повярва. Реши, че някой ми го е разказвал, защото не съм била на повече от 1г и 7-8 месеца. Само, че аз си спомням подробности, които никой няма да ми разкаже - цвета на стените, шарките на кърпата, с която ме увиха, калорифера, който беше включен, факта че ме кръстиха зад олтара, защото беше студено и т.н. Трябва да отбележа, че баба ми ме е завела да ме кръстят и няма как да ми го е разказала, защото е починала малко след това.Нали? И на мен така не ми вярват... Ама ти си имала от малка скронност и усет към дтайла, виж какви неща си запечатала, нищо, че без апарат..
Поня от детската градина някакви епизоди, но в никакъв случай не помня, като Лиска възраст, че и групи 
Помня басейна в градината и как се правех, че не ми се плува днес, а в същност не можех.
Имаше 2 приятелки Весела и Веселина - и двете с дълги коси - едната къдрава, другата с права коса и все ходеха с разни панделки и финтифлюшки, а аз бях с къса коса и те все ме игнорираха за това
Единственият ми спомен на около 2 годинки е как слизам по стълбите на един блок сама и съм подминала първия етаж, а слязох в мазето - направо умрях от страх - изхвърчах на горе и дълго се лутах, по стълбите.... Не помня как съм намерила майка ми и защо съм се разхождала сама, но и майка го помни, значи не е било детска измислица. Асансьора също можеше да слиза до мазето и изпитвах ужас, дори, като по-голяма с майка ми да не ни откара в мазето - дори съм и казвала да внимава кое копче натиска, че долу е много страшно
Спомням си как си полях крака с вряща вода на село и баща ми по чехли ме закара в Кюстендилската болница, където му казаха да седнем и да изчакаме, а той каза, че има пистолет и няма да чака никого
- приеха ме набързо... После дълго време не можех да стъпвам, защото целият прасец ми беше обгорен и ме болеше. Подскачах из нас на 1 крак и не ходех на градина. Докато на рождения ми ден дойдоха гости и аз реших, че ме е срам да вляза при тях подскачайки и стъпих, стиснах зъби и влязох в хола, очаквайки невероятната болка, но тя не се появи....
Помня басейна в градината и как се правех, че не ми се плува днес, а в същност не можех.
Имаше 2 приятелки Весела и Веселина - и двете с дълги коси - едната къдрава, другата с права коса и все ходеха с разни панделки и финтифлюшки, а аз бях с къса коса и те все ме игнорираха за това
Единственият ми спомен на около 2 годинки е как слизам по стълбите на един блок сама и съм подминала първия етаж, а слязох в мазето - направо умрях от страх - изхвърчах на горе и дълго се лутах, по стълбите.... Не помня как съм намерила майка ми и защо съм се разхождала сама, но и майка го помни, значи не е било детска измислица. Асансьора също можеше да слиза до мазето и изпитвах ужас, дори, като по-голяма с майка ми да не ни откара в мазето - дори съм и казвала да внимава кое копче натиска, че долу е много страшно
Спомням си как си полях крака с вряща вода на село и баща ми по чехли ме закара в Кюстендилската болница, където му казаха да седнем и да изчакаме, а той каза, че има пистолет и няма да чака никого
- приеха ме набързо... После дълго време не можех да стъпвам, защото целият прасец ми беше обгорен и ме болеше. Подскачах из нас на 1 крак и не ходех на градина. Докато на рождения ми ден дойдоха гости и аз реших, че ме е срам да вляза при тях подскачайки и стъпих, стиснах зъби и влязох в хола, очаквайки невероятната болка, но тя не се появи.... 
Много интересно, точно миналата седмица си говорехме с майка ми за един мой спомен... Според нейните сметки излиза, че съм била на 1 година и 2-3 месеца...Тя ме изпуснала за малко от поглед, аз съм се изнизала от количката, и - това вече го помня аз - отивам при едно куче (черен дог); щастлива го прегръщам - той е доста по-висок от мен и трябва да протегна ръце нагоре. Помня чувството, което ме беше обзело - чиста радост и щастие от това, че прегръщам това голямо хубаво черно куче 
Друг спомен, но не се знае откога точно, е как се возя в седящата количка и се смея и махам на хората...
От детската градина вече са много спомените, как си играя с другите, как две деца от моята група ме лъжеха, че няма да дойде майка ми да ме вземе, а аз плачех и не исках да ги слушам...
Как не исках да ходя на детска...
Първото ми море (около 3-годишна) и как лелките от станцията много ми се радваха, а една какичка ме гушкаше...
Според нейните сметки излиза, че съм била на 1 година и 2-3 месеца...Тя ме изпуснала за малко от поглед, аз съм се изнизала от количката, и - това вече го помня аз - отивам при едно куче (черен дог); щастлива го прегръщам - той е доста по-висок от мен и трябва да протегна ръце нагоре. Помня чувството, което ме беше обзело - чиста радост и щастие от това, че прегръщам това голямо хубаво черно куче Друг спомен, но не се знае откога точно, е как се возя в седящата количка и се смея и махам на хората...
От детската градина вече са много спомените, как си играя с другите, как две деца от моята група ме лъжеха, че няма да дойде майка ми да ме вземе, а аз плачех и не исках да ги слушам...
Как не исках да ходя на детска...Първото ми море (около 3-годишна) и как лелките от станцията много ми се радваха, а една какичка ме гушкаше...
Аз от градината имам много ясни спомени за много неща ,но нещтото което помня ,а майка ми твърди ,че не е възможно да го помня защото съм била на 1 година и 3 месеца е - море и в далечината скачат много делфини. Ама смешното в цялата работа е ,че до късно не ми беше ясно кое са делфини кое тюлени и кое пингвини и все се чудех какви животни бяха тези който съм видяла 
По-смешното е, че този спомен ми се появи една вечер, когато здраво се бях нальокала с винце
- вече 20-тина годишна. 
Аз си спомням как майка ми се опитваше да ме нахрани с едни пълнени чушки, които аз категрично отказвах! Живеехме тогава на един таван и си спомням с много големи подробности цялата обстановка - скосения таван, масата, майка ми на ръба на истерията! На около 2 съм била!
После в детската градина - басейна, който ми се струваше огромен, как ме бутнаха от едно корабче, как лъжех лелките, че не мога да ям боб, а само кисели краставички и те ми даваха!
А сестра ми твърди, че си спомня как е била повивана и на нея колко неудобно и е било и как си е изваждала едната ръка!
После в детската градина - басейна, който ми се струваше огромен, как ме бутнаха от едно корабче, как лъжех лелките, че не мога да ям боб, а само кисели краставички и те ми даваха!
А сестра ми твърди, че си спомня как е била повивана и на нея колко неудобно и е било и как си е изваждала едната ръка!
първият ми спомен е от времето когато брат ми се е родил, с тате крачехме към болницата с огромен букет цветя. била съм малко под 2 години... след това имам много спомени от времето когато брат ми беше бебе, а после и страшно много неща от детската градина, ама я мразех страшно много...
Все някакви шантави неща. Много блудкав варен ориз от ДГ и как ме плашат, че " ще ми го изсипят в гърба". Как пия домашна ракия от дебела, керамична чаша. Майка ми плаче, а някакво шнурче от нощницата й постоянно пада пред очите й и аз умирам от смях. Бъркам в контакта с фибички " щъркелчета ", а после рева къде ми била хвръкнала кърпата, която държах преди да ровя в контакта. Как пия от една чаша нещо виолетово, отсреща в огледалото гледам вкиснатото си отражение. Беше къдрин. Все такива шантави неща.
Моите първи спомени са в "Пирогов", бях на 3 години през 76 година. Най-ясното нещо, което ми се е запечатало са детските играчки, подредени на етажерка над закачалката. Спомням си и бели престилки, но по-бледо... И майка си помня от тогава. Бяхме там за операция на десния бъбрек. Лекарите ми казваха да гледам нагоре към лампата и че ще ми пуснат анимационно филмче. По-късно, като пораснах сама си обясних, че това са били лампите на операционната маса и са ме карали да гледам, докато ми подейства упойката.
След Пирогов са ме изпратили в Хисаря, на санаториум през 77 година съвсем самичка. Спомените ми оттам са като на голям човек ... тогава се случи голямото земетресение и си спомням, че от страх се скрих под едно легло, което беше ужасно прашно. От престоя си там помня физиономиите на някои деца толкова ясно, че имам чувството че ще ги позная, ако ги видя сега
След Пирогов са ме изпратили в Хисаря, на санаториум през 77 година съвсем самичка. Спомените ми оттам са като на голям човек ... тогава се случи голямото земетресение и си спомням, че от страх се скрих под едно легло, което беше ужасно прашно. От престоя си там помня физиономиите на някои деца толкова ясно, че имам чувството че ще ги позная, ако ги видя сега
Ще питам нашите на колко годинки съм била, мисля около 3 до 4.
Никой не ми вярва, но аз имам спомени от количката Само един е - нищо особено...как се гледаме с едно друго детенце от количките. Помня как седях на гърнето с часове, докато ми се залепи за дупето и се вакумира 
Определено това са неща от преди да стана на 2 години. Въобще не ми пука, че ще ми се смеете и ще ме помислите за луда Аз наистина помня онова бебе, дето ме гледаше от количката 
Само един е - нищо особено...как се гледаме с едно друго детенце от количките. Помня как седях на гърнето с часове, докато ми се залепи за дупето и се вакумира Определено това са неща от преди да стана на 2 години. Въобще не ми пука, че ще ми се смеете и ще ме помислите за луда Аз наистина помня онова бебе, дето ме гледаше от количката 
Препоръчани теми