Близките ви в течение ли са на вашето бебеправене?

  • 4 961
  • 82
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 606
Аз още от сега съм се нашашкала и се ми се въртят едни мисли в главата "...ами ако не стане.." Направо е ужасно искам да спра да мисля за това още преди да съм почнала ама .....  Crazy
И аз съм така Simple Smile

# 61
  • София
  • Мнения: 513
Аз още от сега съм се нашашкала и се ми се въртят едни мисли в главата "...ами ако не стане.." Направо е ужасно искам да спра да мисля за това още преди да съм почнала ама .....  Crazy
И аз съм така Simple Smile
Да се окуражим малко а  newsm10 споко само и ще видиш, че всичко ще е наред. Аз обаче не мисля да споделям за сега с никой ... е освен тук де  Wink

# 62
  • Мнения: 686
Знае само една приятелка просто имам нужда да споделя с някого Hug(освен с милото) Heart Eyesогромното желание да имаме второ детенце baby_neutral.Не бързам да споделям с роднини Naughty,защото ще се почне с едно"ама то сега не му е времето #Cussing out","наистина ли сте готови за второ newsm78"или ако не стане от месец два да почнат да ме пращат по лекари #Crazy.Когато стане бебчо ще кажа на родителите ни,но само на тях Laughing.
И на вас   bouquet

# 63
  • Мнения: 186
Аз не съм омъжена и все още си траем, но от 3 години живеем заедно и много искаме да си имаме бебче, а и вече ни е време, защото наближаваме 30г. Та така или иначе имахме малко проблеми и се наложи да споделя с майка, за да ми помогне. А родителите на моето мило и те започнаха да искат бебе и така всички научиха. Но пък аз се радвам, защото ми дават подкрепа. Ние пробваме от половин година откакто ми минаха проблемите, ни пак не става, а много искаме  baby_neutral Cry

# 64
  • Мнения: 1 765
Роднините ми не са в течение, защото съвсем ще ме побъркат с въпросите си... Sick

Единствено съм споделяла тук и с една приятелка, защото все пак човек има нужда да поговори с някой за терзанията си...

# 65
  • Мнения: 340
Моят случай май се различава доста от преобладаващото настроение. От много време искам второ, и дори трето детенце, но обстоятелствата не го позволяваха. Преди повече от година си купих нови книги за бременност и раждането... научих ги наизуст преди да бяхме стигнали до реални планове  Sad  Самата аз не отбягвам темата, но усещам, че повечето ми познати, а дори и приятели, не ме третират като нова кандидат-мама. Дори рядко някой ме пита за това. Особено както сме в чужбина, тук хората като решат да имат деца, обикновено си ги раждат с малка разлика (умно и практично според мен). Така мен просто няма кой да ми намеква и да ме гледа в корема, а как бих искала. Може би защото има рискове при мен и въпросителни. Сега, когато ми кажат нещо шеговито за бременност и бебе, се усмихвам и сияя. Да, не искам да го крия. Независимо какво ми готви бъдещето. Ще кажа на повечето си близки хора още в момента, в който забременея - ако ми е писано. Уморих се от затвореност и самотност по тази ми мечта.

Като бях бременна на 20, някакси се притеснявах от състоянието си. Сега ми се иска някой като ми направи комплимент че съм слаба, да му отвърна 'о, колко ми се иска да съм дебела...  Никога за 10годишен семеен живот не съм мислила реално, че ще имам проблеми при забременяване или гинекологични проблеми. Става така, че или на никого нищо не казвам, но и все повече отбягвам контакти с бегли познати, или сама започвам темата с по-близките ми. Мен няма кой да ме уязви с подмятания, защото доста от приятелките/лите ми нямат още деца и самите те са изпълнени със страхове. Мисля, че можем да си помагаме много, ако можем да говорим за всичко това с най-близките си.

# 66
  • близо до София
  • Мнения: 1 988
Само майка ми и сестра ми.Някои от най-близките ми приятелки също.Понеже имаме едно дете, никой не се сеща ,че правим опити за второ.Енякои колежки са доста любопитни и само подхвърлят, че ми било време за второ, че съм понапълняла и разни ми ти такива, но хич не им се връзвам.Обичам да споделям само с когото аз преценя.

# 67
  • Мнения: 1 081
Не казахме на никого, защото съвсем не бяхме сигурни, че нещо ще се получи. Аз имах много сериозни подозрения, че няма да стане и дума не давах да се продума, а и с мъжа ми бяхме отскоро заедно и никой не се усъмни, че се опитваме да правим бебе. Звучи като конспирация, но аз бях абсолютно категорична, а и мъжа ми не е фен на предварителните приоказки. То и самото бебе като стана ние пак не казахме, защото и с бременността имах проблеми, съобщихме чак като влязох в четвъртия месец. Но за сметка на многото притеснения и упоритото мълчание сега си имаме едно сладурско и страхотно бебе, пожелавам на всички, които искат и бебеправят.

# 68
  • Мнения: 6 390
Да, запознати са, мойте и неговите родители са наясно с плановете ни за бебеправене, и доста приятели също, не ме вълнува много тяхното мнение / в смисъл ако има негативно такова  Mr. Green/, но поне до сега никой нищо отрицателно не е казал  Wink дори напротив  Wink Laughing
не виждам кой знае каква причина за да е голяма тайна ...

# 69
  • Русе
  • Мнения: 86
Ние сме семейство от 7 месеца, а сме заедно от 5 години. Правим опити от 4 месеца и вече лееко почнах да се притеснявам  Cry . Затова и казах на майка ми, че правим опити- ейтака за съвет. А си мислехме да е голяма изненада за всички. Иначе на приятелите, които постоянно подмятат за "Кръщене" им казваме с усмивка, че искаме да си поживеем и тогава. Но ми е толкова гадно, защото толкова много искаме да си имаме бебче още сега.  Rolling Eyes

# 70
  • Мнения: 206
   Всички подозират, защото очакват с нетърпение. Но ние на никого не сме казали, че бебеправим. Миналата година като видях двете чертички, абсолютно веднага казахме на целия свят. След месец трябваше на целия свят да обяснявам защо вече не бях бременна. Всеки път когато го разказвах се чувствах ужастно. Затова сега мълчим.
Оооооооо, извинявайте ooooh!
Ние с мъжа ми знаем и вие, разбира се Grinning

# 71
  • Mtl/Sf
  • Мнения: 219
Казала съм на сестра ми и една приятелка,която също се опитва да забременее.Иначе изобщо не коментирам темата.
Те и близките и приятелите ни не смеят много да питат,защото направих един много гаден аборт в 23 с. преди три години.Останах си много чувствителна на тая тема и предполагам,че ми личи,защото никой дума не казва.Така ми е удобно за момента Peace
А иначе си изливам душата във форума Hug

# 72
Здравейте и ние не сме казали на никого ( с изкчение на лекаря ми и то защото бях скоро на  преглед). С приятеля ми сме заедно от 5 години и живеем заедно от 3 и половина вече. Започнахме опити преди 2 месеца и не ми се иска постоянно да ме питат какво е станало. То и без това ми е болна тема защото чаках 2 години  приятелят ми да започне да прави нещо по въпроса. Когато стане ще узнаят новината ( дано да е скоро  Praynig ) А и все пак е божа работа, така че да не насилваме нещата.

# 73
Здравейте!И ние правим опити от три месеца,но малко хора знаят.Една , две приятелки и кумовете  ни .Ако знаеха повече хора сега щяха да се чудят защо не става и т.н.И щях да се чувствам гадно ,защото може би ще има шеги .Ако има хубава новина с радост ше им я съобщя ,но като цяло това с бебеправенето са си лични неща и затова не споделяме много. УСПЕХ   на всички искащи бебче ! Simple Smile

# 74
  • Мнения: 617
По-добре никой да не знае, най-много една две приятелки. Иначе ще се почне едно питане, очакване това допълнително изнервя обстановката. Ние на никой не казахме, а родителите вси мрънкаха. Айде вече, как ще ви отива искаме внуче и т.н.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт