Аз ли не съм наред, нормално ли е ... (за работа става дума).

А защо си мислиш, че е много лесно сервитьорка да бъдеш?  Аз пък съм против това всеки от кол и въже да става сервитьор. За себе си знам, че не ставам за тая работа и никога не съм търсила подобна, колкото и да съм притисната.
Какъвто и спор да се води, мисля, че не е уместно да се слагат такива епитети.

Голям праз, английски за една година не се учи..
По принцип си адски права, но специално за този тип обяви /който е масов/ според мен се има предвид младо момиче, с ниво на езика- комуникативно-адекватно- чисто и просто има трябва спретната, умна девойка, която да се справя с елементарна администрация и да сътвори два реда на английски, когато се налага.
Ти говориш са преговори и комуникация и кореспонденция на висше управленско ниво, което в случая не се изисква.
За твоите способности и опит едва ли би те задоволило да получаваш толкова.
Извини ме, но 500 лева е нормална заплата за място на секретарка.
Още повече Бейби специално спомена, че става дума за познат, за когото ЛИЧНИТЕ качества са приоритет, което не е изобщо маловажно.
А това за висшето образование за секретарско място... няма да спра да се учудвам, но е факт, че повечето обяви са истипосали подобно изискване, но да не забравяме и възможността все пак за развитие във фирмата, което означава, че много работодатели приемат възможността секретарката им един ден да заеме друга позиция.

Качеството на работна ръка е много ниско!!!Това никой не го отбелязва,като факт!!!
Защо ли,голям % висшисти продават хамбургери или бършат тоалетните в чужбина?! Жален факт е това!!!

Щото дипломите ни не важат никъде  Тия дето имаат желание да си работят по специалността, трябва да положат доста изпити преди да имат шанса да се пробват по специалността си ( тук говорим за кадри като лекари, зъболекари, инженери, юристи и т.н. - все професии свързани с по-големи отговорности)

Темата стана доста интересна.
Няма лесна работа. Аз мисля, че в има доста работливи хора и са готови да работят, вярно е и, че някои обичат да се скътават и не им се работи.
Аз досега все съм работила, дори в началото и  неосигурявана, само и само да мога да се интегрирам в работна среда за нищожната заплатица, обикновено около 200 лв., когато решиш да си тръгнеш от фирмата дори нагло ти се казва, че задържат  заплатата последната за себе си или толкова пъти ти казват ела да си я получиш и все НЕ се случва, Я  ги няма в офисите, я нещо друго, и гордостта ти накрая вече взима връх и казваш - абе майната им - 2 пъти ми се е случвало. Иначе децата на въпросните работодатели учат в изискани колежи в Англия и Франция.... Имат къщи на морето в изискани вилни зони и т.н.
Сега от скоро за съжаление нямам работа...

Стигнала съм до един извод - ОбИКНОВЕНО АКО ИмАШ връзки или контакти си намираш добре платена и достойна работа, няма значение дали говориш език или си имал предишен опит - дават ти шанс да го натрупаш. Ако нямаш връзки ако щеш и с 10 висши да си все си е тая....

Мики и аз дълго време мислех, че нямашли връзки - образованието ти не важи. Но пък без никакви връзки, започнах на последните си две работни места - на едното работех до преди да родя, сега на новото от 3 месеца - ходех си чинно на интервюта, изпити и тн и ме взеха. И на двете места в началото не можех да правя точно нещата, които искаха от мен - но ми дадоха шанс и доколкото разбирам по отношението и на предишния ми работодател и на сегашния, не съжаляват, че са ме назначили. Исках да каж, че има и свестни работодатели ( ако това въобще е възможно, де). В момента например си мисля, че получавам точно толкова , за колкото работя - апропо, работя за 450 лв месечно, нормиран работен ден и що годе приятна обстановка в офиса - абе нещо средно. За протокола съм кредитен контрол

Хубаво е това, което си написала!    И аз в момента се боря за същото дори и заплатата ще ме устройва прекрасно. Смея да твърдя, че вече имам достатъчно опит и познания, за да се справя, но не желая секретарска работа за 200 лв. стига вече!!!  Пустият му английски обаче 
Успех на Вергиния и на всички, които са в позиция търсещи!!!! 

не прочетох цялата тема, но доколкото разбрах от първия постинг, става въпрос за работа на половин ден. половин работен ден - половин заплата. т.е цялата е 300лв. ами 300лв за пордавачка на мен не ми се вижда ненормално малко.

Бруто или Нето?

А и още нещо, днес мернах по Витошка обява, залепена за витрината на магазин Selma, търсят продавачка с немски и английски  и висше образование. За пари не пишеше. Как ви се струва?

За конкретния случай на Вержи - да. Е, работното време не е 4, а 6 часа и заплатата не е много висока...но за това, което Верджи предлага...иска да работи няколко месеца и то на половин раб.време - кой ще я вземе на сериозно??? А?

Аз не съм работодател!!!, но подкрепям почти изцяло постингите на Смърфиета и Рожбо: при нас условията на труд са добри - 8 часа на ден, 5 дена в седмицата, знаем си отпуската 20 работни дни годишно, взимаме си заплатите супер редовно, работата не е тежка физически...работничките ни вземат минималната...верно, парите са смешни, но държавата ги определя. А конкретно в нашия случай, знаете ли какво предлагат те от своя страна (повечето): нямат СРЕДНО образование, буквално не могат да пишат грамотно и да броят поне до 100, не желаят да поемат грам отговорност, мързи ги...а претенциите им до небесата.

   За да получиш, първо трябва да дадеш!!! И да имаш реална самооценка, ни по-голяма, ни по-малка.

Верджи, наистина предвид образованието ти не си струва особено да се хвърляш на първото подобно предложение. Но пък от друга страна какъвто и да е опит няма да ти е излишен. И с най-добри чувства: как си си позволила до сега да нямаш грам стаж, за каквото и да била работа!!!! За бой си, момиче    И не се отчайвай - аз бях на 22 и ми казаха, че съм дърта да продавам хамбургери, пък като разбраха, че и дете имам  боклук, за нищо не ставам все едно. Вярно е, че има и такива "шефове", които забравят, че работника има и личен живот, че и той е човек и има проблеми...

А, недей така. Винаги гледам да си предразполагам хората, да им отделя време, да си поговорим и им отдам дължимото...
Иначе по интервюта аз никога не съм ходила, чак ми се прихожда понякога. Често съм си мислела да отида някъде на интервю, ей така, да видя как е, дали ще ме вземат. Почти съм се изкушавала да го направя, пък после си казвам не е честно спрямо хората, да им губя времето.

Аз пък имам богат опит - на 15 интервюта съм била поне  За тоя живот - стигат ми 

Най-любимото ми е едно, което беше "второ ниво", тоест вече бях минала HR мениджъра (Косара Марчинкова) и следваше шефа на отдела. Той беше към 35 годишен, а взе че ме попита дали нямало да се чувствам неудобно, че съм на 28 години, а изпълнителния им директор бил на 25  Казах му, че нямам подобни притеснения и го питах самия той как се чувства, защото ми се вижда още по-старичък. Погледна ме ей така  Така де, няма само той да задава тъпи въпроси...

Извинявай, ама ти изобщо прочете ли работното време?! Върни се да го прочетеш и пак да си говорим, а 

Много важно нещо е самият ти да знаеш точно какво искаш, когато си търсиш работа (нямам предвид Вергилия, а по принцип), какви са ти приоритетите и какво предлагаш!

  Нямам време да пиша повече, работното ми време свърши   и си отивам!

И аз да се изкажа.  Да предупредя, постинга ми ще е дълъг, но много неща ми се иска да споделя.  Ако излезе объркана работа, да ме извините.

Както виждате от профила ми, живея в Щатите.  В България не съм работила.  Бях започнала да уча в Свищов "Счетоводна Отчетност", но поради семейни и финансови несгоди прекъснах.  Когато се оженихме с мъжа ми, взех решение, което за него беше много глупаво, но не ми противоречи.  Реших, че искам първо да имам дете, да остана да си го гледам до втората годинка вкъщи и след това да започна работа и училище.  Знаех, че веднъж започна ли да уча и да работя и започна ли кариера, дете ще мога да си гледам само два-три месеца и няма да мога да му се порадвам (майчинството тук е толкова, два-три месеца).  Така и стана, Десиславка се роди тук, беше на 22 месеца, когато отиде на бавачка, а аз след месец започнах работа като "data entry" и заплатата ми беше $9.50 на час, като минималната мисля, че тогава беше 6 и нещо долара на час.  Говоря в цифри, за да може да си създадете представа за реалното положение на нещата.  Работех в много уважавана фирма, Educational Testing Service, която е и администратор на повечето стандартизирани тестове в Америка като SAT, TOEFL, GMAT и т.н.  След около 2 месеца, които аз едвам издържах, един ден чух зад себе си един крясък "Hey, yo, what you got, crabs or STDs?" За тези, които не знаят английски, това означава "Хей, ти, какво имаш срамни въшки или полово преносими болести?"  Тази, която го извика, беше някакъв сорт мениджър, африкано-американска раса, и този, с който се бъзикаше също.  Аз останах удивена и реших, че повече там не мога да остана, напуснах след два дни, но си уредих интервю за "recruiter" пак в същата компания, но друга сграда, където хората бяха образовани, и такива разговори не се провеждаха.  Аз знаех за тази позиция още преди въобще да започна, но ми трябваха препоръки от работодател и затова исках-неисках започнах като "data entry".  Получих другата работа и там вече ми плащаха 2 пъти минималната заплата, а за самата позиция всъщност се плащаше три пъти минималната, но понеже бях чрез агенция и те взимаха почти една трета от парите.  Бях доволна на тази работа, защото си изкарвах парички, които не бяха много, но и бяха достатъчно, като за човек със 2 месеца стаж и без образование.  

Забравих да спомена, че в момента в който започнах работа, вече бях в третия си семестър в местен колеж.  Да, но това няма много значение докато не съм минала поне третата година на образованието.  Защото първите две години се учат общообразователни неща, и вече третата година се започва да се учи по специалността.  Третата година са интервютата за стажовете, които са платени и то доста добре, поне в моята сфера (счетоводство).  Стажа е лятото и ако се е справил добре стажанта му се прави оферта за постоянна работа за след като завърши.  Искам да подчертая, че това, че студента след завършването си няма никакъв друг стаж, и е без опит не означава, че заплатата му е мизерна и той трябва да се съгласява.  Компанията наема стажанти с единствената цел да ги обучи донякъде, да види колко бързо схващат и какви са социалните им качества.  People skills са много важни, защото счетовоството в голяма фирма означава работа в екип и ако дадена личност ги няма тези качества и не може да работи в екип то фирмата не го иска.  Също така фирмата не може да си позволи да плати смешна заплата, защото само през улицата на същия студент ще му предложат по-висока заплата и той ще отиде там.  Както вече споменах минималната заплата е около $7 в момента, един новоизлюпен счетоводител без стаж започва минимум от $40,000, а обикновено и повече.  Това прави около $19.23 на час и съответно всяка година повишение.  

Имам познати, дошли с дипломи от България, едната е лекарка.  Взе си изпитите, в момента кара резидентура и е прекрасен лекар.  Мъжа и също е лекар и той тази година ще се явява на изпитите, за да си прехвърли дипломата.  Имам друга позната, която е учител по биология от България, вече е 3 години тук, и дори за ассистент в лаборатория, от който се изисква да мие епруветки, не и се обаждат.  Тя се обажда по сто пъти да провери какво става с резюмето и.

Първите две години работех и учех редовно, но в момента, в който започнах бизнес колежа на университета спрях да работя.  Както вече някой каза, реших да отдам цялото си внимание на образованието.  И да исках не можех да работя, прекарвах средно 55 часа в университета, 4 дни до към 10-12 часа вечерта.  Беше кошмар, но семестъра мина и аз оживях.  Оттук нататък ще е по-лесно.  Всяка седмица идват да ни правят презентации recruiter-и от различни счетоводни фирми, малки и големи, и ни казват какво търсят в студента.  Те казват, че няма значение много дали си работил досега, но дали има leadership качества.  Да си бил доброволец някъде, да можеш да се справяш с много неща едновременно, например жена, която има дете и семейство, но и на училище ходи, и поддържа добър успех.  Всяка една фирма иска това leadership, volunteer, multi-tasking.

Преди да спра да работя, последната ми работа беше като ассистент в отдел "Човешки ресурси" в една компания.  Страхотен опит натрупах там, страхотен колектив.  Те също имаха няколко фази на интервюиране, зависи разбира се от позицията.  За бизнес консултант там трябваше човек да мине през първи тур интервю с 4 човека, един от HR и трима заместник директори на отдела.  На втория тур още 4 човека, всичките директори, трябваше след това пред всички от двата тура да представи презентация по дадена тема.  За никоя позиция  не беше обявена заплата.  Това се решаваше между Senior HR Consultant и кандидата, един-два дни след интервюто, ако разбира се са решили да го наемат и имаше договаряне.  Заплатата варираше със образованието и това как се е представил човек на интервюто.  Виждала съм как наемат хора за $60,000 и за $80,000 за една и съща позиция, които са с едно и също образование и горе-долу един и същ стаж.  Също така имаше случай, когато наеха едно момиче да си работи от вкъщи, също като бизнес консултант, но тя тъкмо завършваше MBA и заплатата и беше със $27,000 повече, със същата позиция.  

Научих много от тази ми работа и имах страхотни колежки.  Бях там по заместване, и договора ми свърши точно, когато започна семестъра ми в университета.  Имах много мило изпращане и така ми стана хубаво, когато вицепрезидентката на "Човешки Ресурси" ми каза да дойда при тях, като постоянен кадър, след като завърша и се разплака.   Не всеки ден се случва такова нещо, тя е жена с огромен опит, със няколко стотин хиляди долара заплата и ето, че и тя е човек и оценява добре свършения труд.  

Аз много различни неща разказах, но исках да ви кажа моя личен опит с работа и образование, в една от най-капиталистическите страни, където работника има много права и за това как аз намирам своя път нагоре. Имам още три редовни семестъра и после още 2 за магистър, но стискайте палци да намеря хубава стажанстка позиция.