Имаше един момент от живота ми, в който работех в една малка фирма, която впоследствие затъна в големи финансови проблеми. Та мисълта ми беше да споделя мнението си във връзка с твърдението, че работниците би трябвало да се съобразяват с оборотите и въобще с моментното финансово положение на работодателите, и да не искат адекватни заплати, тъй като са длъжни да бъдат солидарни с трудното положение, в което е изпаднала фирмата. Пълен абсурд!
Фирмата, в която работех аз, беше изпаднала в криза заради междуличностни конфликти на най-високо управленско ниво, и това се отразяваше на обикновените работници- с месеци не взимахме заплати или в най-добрия случай- даваха ни парите на малки порции с уговорката, че нещата ще потръгнат скоро. Но нещата не потръгнаха и хората един по един започнаха да напускат, при което бяха обявени за "нахални бездарници" и не си получиха бавените няколко месеца заплати.
Аз от своя страна изчаках още няколко месеца, след което установих, че освен, че имам да взимам няколко на брой заплати, имам неплатени осигуровки за последните 6 месеца. Разбира се, напуснах, и тъй като не се поддадох на агитацията на работодателя ми "да му вляза в положението" и, че "в момента нямал толкова пари в брой", се озовах в графата на "нахалните бездарници".
Никой работник не е длъжен да се съобразява с факта, че нечий бизнес е излязъл извън релси..Работникът продава времето и уменията си, и иска да получи възнаграждение за това.
Фирмата, в която работех аз, беше изпаднала в криза заради междуличностни конфликти на най-високо управленско ниво, и това се отразяваше на обикновените работници- с месеци не взимахме заплати или в най-добрия случай- даваха ни парите на малки порции с уговорката, че нещата ще потръгнат скоро. Но нещата не потръгнаха и хората един по един започнаха да напускат, при което бяха обявени за "нахални бездарници" и не си получиха бавените няколко месеца заплати.
Аз от своя страна изчаках още няколко месеца, след което установих, че освен, че имам да взимам няколко на брой заплати, имам неплатени осигуровки за последните 6 месеца. Разбира се, напуснах, и тъй като не се поддадох на агитацията на работодателя ми "да му вляза в положението" и, че "в момента нямал толкова пари в брой", се озовах в графата на "нахалните бездарници".
Никой работник не е длъжен да се съобразява с факта, че нечий бизнес е излязъл извън релси..Работникът продава времето и уменията си, и иска да получи възнаграждение за това.
Абсолютно съм съгласна с това
В момента съм в същото положение, няма заплати, няма пари, а аз все пак си върша работата. За моя сметка. И за моето загубено време. Но и аз стоя само заради това да трупам опит и стаж - евентуално. А на работодателите не им пука за нищо. Просто са имунизирани.
И ако всички се съобразяваха с това дали имат или нямат пари, щеше да им е най-изгодно. Пък ако няма оборот и няма пари - ами да си работят сами, защо въобще ще им трябва персонал. Така ще спестят и повече даже.Защото когато отидеш в магазина например, не ти продават стоките спрямо заплатата която взимаш или въобще не взимаш, или спрямо оборота на шефа ти - плащаш наравно с всички. Там не те питат какъв е работодателят ти и дали ти е платил заплатата.
а в касата работя не само аз ами и една дето се води за шеф там и аз като сервирам като ахмак наляво надясно - всеки може да си бръкне да си вземе - то да беше каса с номер за вход или нещо - обикновен шкаф все едно , просто сложили пи си за да е нагледно 
виж, ако добавиш и едно висше образование, няколко години на студентската скамейка, изпити и тн шансовете ти ... се увеличават до небесата ( при твоя опит).
