Аз ли не съм наред, нормално ли е ... (за работа става дума).

Седем часа и половина или шест часа и половина половин работен ден ли е? Нормалният работен ден е 8 часа, не 14.

И аз, съм навита да се кандидатирам 

Azzy го е обяснила вече по-добре отколкото аз бих могла. Става въпрос за нормален млад човек, на който му се работи и който има амбиции да се развива. Нямат нужда от човек, който ще води преговори с НАСА. Толкова са преценили - толкова дават. Вече казах, че на един тези пари ще са му много, а на друг малко. Освен това, нали не мислиш, че това е мястото за подобен тип обяви. Публикувайки я мислех, че давам шанс на някого (а мисля че тук доста хора заслужават) да започне нормална работа в нормална фирма и съответно се надявам фирмата да попадне на добър човек. Не са малко темите в които се жалваме за заплата и отношение на работодателя.
И... голям праз, обявата е пусната през агенция и има достатъчно кандидати, защото това е добра заплата. Повечето фирми дават по-малко 

сериозно ли при косара си била? не сме се виждали от деца!
извинете за отклонението

моето мнение по темата е написано и обосновано неведнъж вече: стаж, ниско платена работа или каквото и да е, но да е в сферата, в която искаш да се развиваш. утре ще имаш и диплома и опит, за да си поискаш добра позиция и да не могат да ти я откажат.

аз започнах с добре платена работа в сфера, различна от образованието ми, а то е точно това, което исках да уча, не просто каквото ме приеха...  накрая се оказа, че е по-лесно да намеря добро заплащане срещу това, в което имам опит, а не срещу това, което съм учила. и съжалявам, че толкова се отдалечих от туризма... а за собствен бизнес не ми стигат сили.

Прасенце, ти си била собственик на заведение, така ли?
Имаш късмет мила, че не си попаднала на сервитьор като мен, като чета с какви епитети и обиди си служиш, представям си как си се държала с персонала си
Започнах 90г. като собственик на заведение, бях на 19 години, млада, нахъсана, можеща..., така продължи да развода ми през 97, след това се усетих, че освен в търговията за нищо друго не ме бива, просто се бях срастнала с тази професия, обичах я, обичам я още.
Започнах да си търся работа като сервитьор, намерих, започнах и така на втората година станах управител, за 7 години смених само две работни места, и на двете от сервитьор станах управител, за съжаление първото заведение го затвориха - смениха му предназначението, второто го затвориха други хора.
От скромния си опит в търговията ( от коктейл бар - до стриптийз бар на високо ниво), разбрах само едно - персонала може да те съсипе, може да фалираш за кратко време, няма значение колко си вложил в обурудване, обзавеждане, на какво място е заведението .... - от персонала ти зависи почти всичко, не искаш ли да плащаш, не искаш ли да вложиш преди да спечелиш, КРАЙ , свършено е.
Такива псевдо совственици, новоизлюпени паралии, на които им се струва най - лесно да вложат паричките си в заведение  и да си мислят, че обслужващия персонал е достатъчно прост и не заслужава подобаващо заплащане, най-  бързо изгарят в търговското пространство.
Имам специалност химик - технолог, в химикотехнологичната и парфюмериина промишленост - грам нищо не разбирам, мразя въобще химията, обичам търговията.
И ако някой ми каже, че не мога да имам претенции за заплащане, дори като сервитьор, ще му отговоря, както направи една дама в предишен пост - вишиските с международен туризъм не могат на малкия пръст да ми стръпят, що се отнася до умението ми за работа, мога да кача едно заведение там където не си е представяло и мога много бързо да го сваля.
Верги, ще си намериш работа мила, не си мисли, че тук е представителната извадка на дамите, които работят по една или друга причина в София.
Все още има такива места и тук, където повече от 150лв не дават, но докато има такива патици, които приемат да работят за такива пари, само и само да са Тук, ще има и такива, които да дават такива заплати.
Страшна работа е, аз лично съм се отчаяла, но не смятам, че професията ми е по - малко отговорна и изтощителна - не ми е било лесно с чичко паричковци, страдащи от комплекса, че щом имат пари всичко живо и с цици е тяхно, трудно е и на много малко хора им се отдава да накарат някой, от кеф, да си остави и ключовете на колата, като залог за дадена сума.
Гордея се със способностите си, горда съм от факта, че съм била предпочитан сервитьор от клиентите си, че съм превръщала посещението им в една прекрасна почивка и разтоварване, че съм ги накарала да се почувстват важни и единствени - за това и съм взимала бакшиш = сметката. Гордея и с факта, че съм съумяла да бъда добър слушател ( нещо което трябва да притежаваш от само себе си), че съм дала някакви съвети относно семействата на господата ( контактите са ми били с мъже, семейни или с дълготрайни връзки), че съм спасявала от бързото хвърляне в дълбоките води на красивите мацки на тъмно....за много неща се гордея, и се моля, дано пак имам тази възможност, дано някой да ме оцени, за да се върна към професионалното ми призвание - търговия!

Буболина, ти си страхотен човек!    

Верж, споко мила, ще си намериш работа. Когато започнах настоящата ми работа, нямах опит, но въпреки това успях да убедя шефовете, че мога да се справя с работата и, че няма да сбъркат като ме вземат. Успех и не се връзвай на повечето от глупостите, които се пишат тук.   

Буболина, това имах предвид и аз. 
На мнение съм, че има незаменими хора, в която и да е сфера.

Ха, на първата работа за която кандидатсвах ми предложиха 160 лв. Кандидатствах за секретарка. Един луд старчок ми обясни, че по-добра заплата няма да получа никъде и трябва да работя 5 г. за да се квалифизирам като секретарка и чак тогава да " жъна плодовете на своя труд" Разбира се, трябваше да почиствам малко и да забавлявам гостите. Става въпрос не за някоя умряла фирма, а за доста добра кантора с лъскав офис и напудрен шеф. Незнам как издържах да не му изпющя един.   След това кандидатствах в езиковата школа Британика, като имах надеждата , че тук ще бъда нормално заплатена и ще работя сред млади и интелигентни хора. За второто незнам, но след 3 интервюта със 3 различни екипа за подбор на кадри. ....иии незнам вече калко психо тестове...ТЕ МЕ ОДОБРИХА.  За пари се говори чак тогава. На моя въпрос, в крайна сметка колко ще получавам. Гордо се произнесе сумата 180 лв, направо изтъпях / с извинение/ В крайна сметка, хубавите неща стават бавно, намерих си работа, нормално платена, но и аз за момент се бях отчаяла. Не се притеснявай да рискуваш и да пробваш, трудовия пазар не е пълен само с ненормалници

има мнооого комп. фирми, които наемат на по половин ден студенти програмисти . НЕ им плащат мног о, но ще научиш доста повече от продавачка и ще имаш доста по добър стаж като се дипломираш. Аz не бих търсила такава работа, а бих си раzпитала състудентите какво и ксде работzят. Също в самото Уни има раб. места . ЕН се плаща мнго о, но стажа си е доста ценна работа. флкс. раб. време и други. Потърси също иz нета направо zа адреси на комп.ъ фирми и им се представи. Може да не са дали обява и пак да те вzемат. Успех. (НЕ мога да си предсатвя как може да не се сетиш сама? Как си мислиш да си търсиш работа zанапред иzобщо? )

Мда, има работодатели, дето са ... ( идват ми нецензурни думи ). Пробвав в 2-3 лъскави кантори. На едното - 160 без договор, по цял ден, без никакви други екстри като карта, телефон, за облекло, нищо. На другото - 200, пак същите условия.

Може ли с 200 да да пътуваш, да ядеш, да се обличаш. А и за толкова пари, все едно ти правят услуга и трябва ръка да им целуваш, така се държат.

И се чудят ( при тази пиклива заплата ) защо имало такова текучество и никой не се задържал.

yanitа, точно при Косара бях Беше си много симпатична жената, за разлика от последвалия я шеф на отдел  

косара е пич - били сме на лагер заедно като деца, в една стая. идея нямам къде работи сега.

И аз нямам идея, срещата ми с нея е била преди около 4-5 години Май веднъж четох, че е заминала с майка си за чужбина, но беше в жълт вестник и не знам дали е вярно.