Не знам къде да кандидатствам, а завършвам след една седмица

Кои предмети харесваш, какво те влече, в какво си добър и в какво направление искаш да се развиваш?

В математиката съм добър. За направление не знам. Гледах графичен дизайн у други подобни специалности, но не се предлагат освен в НБУ. Не искам да се занимавам с ИТ, затова съм ги изключил като вариант.

Има много математически и технически специалности, в които трудно попълват бройки, а държавата покрива таксите. Следването там обикновено е по-трудно от масовите специалности, но е сигурно, че ще си намериш работа след това.

Приложна математика? Чувала съм добри отзиви от хора от финансовия сектор, после можеш например да изкараш изпит за актюер. Или техническа специалност, статистика?

В УАСГ имаше изпит по математика и рисуване, не знам сега как е. За графичен дизайн не ти трябва да учиш 4 години, можеш да го правиш с повече практика и един курс.

Виж нещо , което се търси , например медицински брат , рентгенов лаборант .

Момчето е добре с математиката и мисли за графичен дизайн или архитектура, какъв лаборант... Инженер е доста по-търсена, добре заплатена и с повече перспективи.

Че то изпитите започнаха и някои даже минаха... да не се окаже, че тази година си изпуснал всичко...
Понеже имам дъщеря на твоите години, разговорите с нея започнахме от 9 клас.

Преди да мислиш за университет, трябва да си отговориш на следните въпроси:
1. Какво ми е интересно?
2. Какво ми върви - ОК, тук си се спрял на математика.

След като изясниш горните 2, трябва да помислиш за следното:
3. Това, което ми е интересно къде мога да го науча? В България предлага ли се като специалност? Какво е нивото на университета, който го предлага?
4. В случай, че е нещо по-екзотично - в чужбина кои са най-добрите университети? Моите родители могат ли да си позволят да уча в чужбина? Ако не - имам ли силите да спечеля стипендия? Мога ли да се реализирам в съответната държава?

Само аз едно нещо не разбрах - как изведнъж определи всички университети като посредствени? Мога да те уверя, че не е вярно това.

Навсякъде се кандидатства с матура.

Да, това е чудесно, ако на матурата имаш пълна 6-ца. Миналата седмица беше кандидатстудентския изпит във ФМИ, сега в събота е изпита в ТУ-София. За другите универсистети не зная, тъй като не ми представляват интерес.

Аз лично насърчих дъщеря ми да участва във всичките, макар че има резултати на матурата, които със сигурност я правят студентка.

Аз имам 2 отлични оценки от ДЗИ-то, но и дори да нямах въобще не ми е хрумвало да се явявам на кандидат-студентски изпити.

Ами тогава пропусни една година, или повече,  и после реши дали ще учиш. Почвай да си търсиш работа още сега, за да не висиш на издръжката на мама и тати вечно. И помисли добре - не е много честно спрямо тях да запишеш някаква измислена специалност, без никаква реализация после, ако очакваш от тях да те издържат, докато следваш.

Ако си крайно неориентиран, можеш да пропуснеш една година, в която да поработиш и да помислиш какво точно искаш да учиш и да кандидатстваш следващата.
Друг вариант - записваш нещо (инженерна специалност в УАСГ примерно), учиш година и ако изобщо не е твоето, прекъсваш. Но приемаш факта, че похарчените за една година пари отиват на вятъра.
Не знам какво друго да те посъветвам. В крайна сметка пък не е и задължително да учиш висше.
А право?

Разбира се, че няма да пропускам в никакъв случай.

Щом в България ВУЗ-овете ти се струват посредствени в Европа има немалко университети с висок рейтинг в световните класации. Потърси навън.

За уасг може би си изпуснал шанса само за Архитектура. Сега са изпитите по рисуване, а без тях няма как. Ако искаш инженерна специалност, можеш да се запишеш с дзи. Помисли дали това ще ти хареса, говори с родителят ти, който е завършил там, да видиш какво ще каже не за университета, а за работата. Строителните инженери са зле платени в момента.

Помисли за други инженерни специалности в ту. Може и нещо икономическо, Стопанския факултет на СУ въобще не е лош!

Този вариант го отхвърлих, понеже там е скъпо. Примерно 2 хил евро такса е психологическа граница за мен.

Това не ти харесва, онова не ти харесва. В крайна сметка висшето образование не е задължително.

Хубаво и евтино няма. В някои университетски градове таксата за семестъра е най-малкия проблем. В много европейски държави има добри условия за студенти и социални облекчения. Но трябва да търсиш и проверяваш. Ти май си на вълна мрънкане и хленчене в момента. А, да... И много се учи и късат на изпити в сериозните университети. Нищо общо с нашенската пародия в момента.

4000 лева такса + 800 лева квартира на месец + 400 лева консумативи хич не са малко за съжаление.

Кандидатствай в бюрото по труда като безработен, поне ще ти предложат нещо и ще имаш идея към какво са те насочили като професия. И тогава може веднага да ти хрумне какво наистина искаш да работиш, пък от там нататък вече ще си търсиш откъде да се обучиш за тая професия. Професия "университет" няма.

Както и професия училище но по някаква причина ходим там.

Доста инфантилно изказване. Средното образование е задължително, висшето - не. То и средното не е съвсем де, само до 10 клас. Явно ученето по принцип го приемаш като задължение, като някакво неизбежно зло, през което трябва да минеш на всяка цена, без значение дали го искаш или не. А не е така, поне не и на този етап вече. Задължителното си го минал. Другото е по желание. Ако нямаш мерак и цел, не записвай нищо. Или поне си дай пауза от една година.
А причината да ходим на училище, е че политически организираната общност, наречена "държава" в даден момент от своето развитие е решила, че за (уж) по-доброто съществуване на гражданите й, е необходимо те да могат да четат, пишат и смятат и да имат някаква базова обща култура, затова е направила средното образование задължително (поне на хартия, а на практика не съвсем, тъй като добре знаем колко наши събратя изобщо не посещават тази институция и не са влезли в затвора за това). С други думи на държавата не й трябват тотални неграмотници. Ето защо си ходил на училище.

Моля? Квартира и разходи на студент в Западна Европа са поне 1000 евро на месец. Някъде има и общежития, но са сравнително рядко. Не знам къде таксите са по 2000 евро. В Германия са много по-ниски. Останалото е проблем. Квартири се намират трудно, а приемането на общежитие в някои градове е почти невъзможно.

Тео, висшето образование е скъпо, но за голяма част от компаниите в цял свят е задължителна част от пресяването. С две думи, ако нямаш висше образование, изобщо няма да искат да разговарят с теб.

Ти разговаря ли с родителите си как се виждаш в живота? Те не ти ли споделиха тяхната визия как те те виждат в живота? С приятели не си ли говорите? Като малък не си ли си мечтал да станеш еди си какъв като пораснеш?

Много е притеснителна настройката ти. Българските уиверситети - посредствени. В чужбина - скъпо...
Понеже нямаш много време, вземи един лист и си напиши какво ти е интересно, какво ти е супер досадно, какво би ти било приятно да правиш, в кои специалности би могъл да кандидатстваш с матурите, които си държал, какви балове евентуално би имал, намери баловете от миналата година и виж на какви балове са се затворили...

Освен това, във всички университети има описание на специалностите, казано е грубо какво се изучава и каква е реализацията със съответната специалност. Все трябва да знаеш дали искаш да си инженер, икономист, програмист, учител, юрист ... Освен това, според мен, е хубаво да поговориш по-задълбочено с родителите си, близки, познати... все има някой около теб, който иска да си говорите. Нямаш много време, вече отвориха подаването на документи в СУ, понеделник отварят ТУ, предполагам, че и УАСГще отворят най-късно в понеделник. Нямаш много време...

А къде пише, че трябва да кандидатстваш изобщо? Или точно тази година?
Щом имаш неясноти и нищо не ти харесва по-добре да не вземаш прибързани решения и да учиш нещо само заради идеята да учиш.
Изчакай, помисли, прецени, разучи и така...

С тая нагласа, пиши се там някаква психология в НБУ като за манекенки и не си затормозявай душата повече То в БГ гадно, в чужбина скъпо, изпити в никакъв случай няма да държи, ама и да не учи и работи не иска.
Нито ти се учи, нито ти се работи, за това няма как някой тук да ти помогне

Като са ме питали какво ще кандидатствам, аз им казвам или че все още не знам или че ще видим. На това приключва разговора.

Училището е многопрофилно, за да видиш кои са ти силните страни и да си избереш една, с която евентуално да продължиш в университет, където вече избираш един профил. А този профил е разумно да е съобразен с конкретна професия към която си се насочил като това последното някои го правят още в училище.

От кого? От тях или от теб? Ти поиска ли да те посъветват?
"аз им казвам или че все още не знам или че ще видим" -> Това за мен е ясно приключване на разговора от твоя страна, един вид - не ми е до това сега, не ме занимавай, като реша- ще ти кажа. Аз също получавах такива отговори, но след няколко дни отново отварях темата, точно защото макар да изглежда далечно, човек все пак трябва да се замисли какви са му интересите. Уверявам те, че дъщеря ми ми е благодарна за това сега и знае какво иска. Даже при хипоптеза - приемат ме навсякъде, ясно знае какво точно ще избере и защо.

Най-добронамерено те съветвам: в останалите дни до края на седмицата всеки ден да инициираш разговор с родителите си на тази тема. И то без да гледаш, а най-търпеливо да чуеш техните мнения, съвети, страхове. Това, в случай, че наистина искаш да учиш висше образование. Жалко е, че изпусна кандидатстудентски изпити, щеше да е чудна тренировка за теб да усетиш атмосферата във въпросния университет, а и не на последно място - да видиш сериозните разлики с училище: отношение, мащаб и т.н.

От всичките ти постове се вижда само едно: ти намираш проблем на всяко решение. Най-добронамерен съвет - оправи си мисленето, защото такова като твоето не е градивно и това в житейски план води до сериозни проблеми. Каквото и да решиш - желая ти успех.

Аз долавям голяма доза апатия, не особено типична за човек с отличен успех да е незаинтересован от по-нататъччно образование, усеща се и изразена липса на състезателен дух и цели.  Но според мен проблема не е само в младежа, амбициите се възпитават и изграждат с години, а тук е ролята на родителите, макар че в този  подфорум е голям грях да се каже добра дума за родителската амбиция, а тя е полезна, защото може да насочи детето към цели, от там и към хубави специалности и университети. Както някой спомена по-горе, че е започнал разговори за бъдещото направление в образованието от девети клас и в нашия случай сериозните разговори започнаха по същото време.

Едно подпитване и замразяване на разговора до там не върши работа, но и ако е било както го описваш, момента вече е изпуснат и ще трябва сам да направиш нещо за бъдещето си. Идва ми да кажа едно "стегни се" но знам че едва ли ще има ефект....
Моя съвет е да не пропускаш година, когато се учи нещо сериозно е важно да не се губят навици за учене изграждани с години. В училище сте като форсирани двигатели, а спреш ли да настъпваш, съвсем може да се отпуснеш и съвсем няма да имаш сили да продължиш, когато ти дойде друг акъл.  Запиши някаква специалност с математика, все ще избереш нещо и след първата година помисли ще се местиш ли, или продължаваш където си. Може да решиш пък следващата година да се бориш за някоя от специалностите, към които напливът е по-голям и ако те приемат, някои от изпипите ти да бъдат признати от вече завършилата първа година в съответния университет. Казваш че оценките ти по двата ДЗИ са отлични, това е много добре, особено ако си го постинал без уроци и без много да се стараеш. Означава че си умен и имаш добър потенциал, второто при условие, ако успееш да се отлепиш от апатията си. Впрочем по какво ти е втория ДЗИ?

Ама хем нищо не ти харесва, хем съвети не приемаш, хем задължително тази година трябва да запишеш? Висшето образование не е задължително и не е за всеки. Ако нямаш поне генерална представа с какво искаш да се занимаваш, по-добре пропусни една година. Разгледай какво предлагат в СофтУни, имат и курсове по графичен дизайн, ще ти бъде по-полезно от някаква случайно избрана специалност.

Само кратко напомняне: Софт уни не е акредитиран университет, не дава висше образование и титла бакалавър. За огромно съжаление, напоследък не се слави и с много добро име сред компаниите.
И още нещо - в момента има огромно пренасищане от стажант-джуниори, които са завършили школи и искат да се реализират. Цедката е жестока, така че ако говорим за графичен дизайн - по-добре НБУ.

Не съм много съгласен тук. Родителите не са длъжни да бъдат амбициозни. Плюс това повечето ми съученици не бих казал, че са започнали да се ориентират още в 9-ти клас. По техни думи по-скоро в началото на 11-ти.


Да, това звучи добре. Сега всички университети ми изглеждат еднакво. Като не си бил там е малко трудно да се прецени. Но от друга страна да се пътува до София толкова пъти също не е много ок.

Ти какво искаш? Да лежиш на дивана и нещата да се случват от само себе си? Трябва да се пътува, да се чете, да се сравнява и гледа на място. Само обясняваш как нямало да стане и кое нямало смисъл. Ми стой си вкъщи няколко години докато те търпят, пък после ще му мислиш.

Първо какво означава да ме "търпят" и второ как се очаква от мен да обиколя всички тези университети?

А ти защо искаш да учиш в университет?

А какво да правя??

Ами да работиш, естествено! Ученето в университет е за мотивирани хора с ясни желания и амбиция. Не е за всеки.

Като започнеш да учиш ще трябва да се разкарваш - лекции, изпити,упражнения, стаж....
 
Ама пък от друга страна няма нужда да му натяквате на детето колко е тежко и колко трябва да е амбициозен. Висше образование завършват и много хора, които нямат голяма амбиция. И впрочем като учех първото си висше съквартирантките ми имаха бивши съученици, математици,бяха в друг факултет, но се виждахме често.
Ми те направо си бяха мързеливи. Ходеха само на лекции и упражнения, домашните си ги правеха набързо там, реално извън факултета не учеха. Просто бяха толкова добри математици и с такава подготовка от училище, че учеха с лекота.

Тео, смени си настройката, наистна. Търси решения на проблеми, а не проблем във всяко решение. Повярвай ми, в житейски план ще ти е много по-добре и ще постигнеш много повече.

Ако наистина се интересуваше, щеше да знаеш, че университетите имат дни на отворени врати, имаше такива в ТУ пролетта, в СУ имаше също. НБУ имаха информационна кампания, УАСГ не съм ги гледала, но допускам, че и те са се опитали да привлекат студенти. Поне в училището на дъщеря ми от 10 клас организираха срещи за обучение в чужбина. А и гугъл е безкраен източник на информация.

За универистетите - имат публикувани програми и виж дали наистина това би ти било интересно. Ако имаш висока оценка на матурата по математика (останах с такова впечателние), то виж какъв би ти бил бала - и на сайта на ТУ и на сайта на СУ има калкулатори, съмнявам се УАСГ да нямат. Потърси какви са били баловете миналата година и виж колко би бил твоя - т.е. уточни за какви специалности евентуално би ти стигнал. Виж и УНСС, може пък да се окаже, че там ще намериш нещо интересно. В повечето университети кандидатстудентката кампания е в разгара си. Не губи време, а се информирай. Все още има достаъчно време да проучиш нещата, доколкото разбрах по постовете не си от София - виж и какво е нужно за кандидатстване в студентско общежитие, може да ти трябват допълнителни документи.

Желая ти успех! Ще се радвам да се похвалиш къде са те приели.

Можеш да започнеш направо да работиш, това как ти се вижда?

На момчето явно му се иска, хем да ходи на училище, хем да си поседи за малко вкъщи. Но щом се чуди и мае аз му предлагам да иде в театъра. Между другото, нека да не забравя, че наближава момента в който ще трябва поне здравните осигуровки да си плати, които пък от своя страна не са малко. Ако е реши, пък може да си остане една година без да учи, като през това време ще си намери работа, за да работи. Ако е момиче, по ще го разберат да си седи вкъщи като цвете в саксия, но за момче, не седят така нещата. Ако не му се ходи в театъра, може да запише режисура, или учител по Мат., ФВС или нещо подобно.

Здравей Тео!
Намери ли отговорите, които търсиш? Силно се надявам, че си!
С няколко изключения, прави впечатление колко назидателни коментари са изписани тук. Предполагам, че това е така защото не може да си представите, че вашето дете би било в подобна положение. Със сигурност това да е така, е защото вие сте проактивни и силно ангажирани родители, които никога не биха допуснали подобна ситуация и самият факт, че пишете по родителски теми тук го доказва.
Но не навсякъде и не с всички е така. Никой не знае семейното положение на момчето и каква подкрепа има. Мнозина ще кажете, че вече е голям човек. Ами не е, момче на житейския праг е, вероятно объркан и незнаещ какво иска. Светът е пълен с хора в зряла възраст, които не знаят какво искат. А почти всеки човек, когато се колебае или му е трудно, търси подкрепа или чуждо мнение. Момчето е тук и пита, което означава, че има отношение. А това е едно добро начало. Смятам, че това което му липсва е подкрепата и чуждата опора. Намирам за добро предложението да говори с родителите си, ако ситуацията не го позволява - с приятели. Ако и това е трудно, има курсове за професионално ориентиране. Единият ми син също не знаеше какво иска и ходи точно на такъв курс. Ако финансовото положение не позволява или разстоянията са дълги, има страшно много ресурси и сайтове за образование и ориентиране, които със сигурност ще помогнат.Това в случай, че си решил да пропуснеш годината.
Но аз също съм на мнение, че година не трябва да се губи. Именно защото с нея изчезват нагласата и навиците. Бих те посъветвала да разгледаш специалностите във всички университети и избери онази, която е най-близка до твоята същност като се абстрахираш от това какъв е университета. Учейки още първата година ще спечелиш ориентацията, която сега ти липсва и благодарение, на която ще можеш да се прехвърлиш или пък започнеш отначало, но нещо за което знаеш, че е твоето.
Успех ти желая:) Заради се с оптимизъм, с нетърпение да изживееш всички онези приключения, които ти предстоят и вдъхновение за живеене и преодоляване на предизвикателства. Ето това е първото ти, хич не го бави:)

Аз също бих предложила тест за професионално ориентиране.
Още в 9 клас направихме един доста подробен, на английски (за съжаление не го намирам сега).
На мен в топ 3 ми излезе като резултат точно това, с което се занимавам, а на детето ми - финанси и икономика. Дори да не са сто процента достоверни, със сигурност помагат да определиш коя сфера ти е интересна.

В повечето сфери е напълно възможно да се реализираш. Като започнем с ИТ работа страшно много, но малко можещи хора. Медицината да не говорим, където искаш в държавата можеш да се реализираш. Архитектурата е трудна за реализация, но строителни инженери/техници се търсят страшно много. Преподаватели по всички дисциплини се търсят - математика, АЕ, дори и философи. Ако ти харесва психологията отново в училищата се търсят такива. Филологиите също са търсени. Графични дизайнери също имат голяма реализация, ако си по-творчески настроен. Като цяло навсякъде се търсят кадри, малко са дисциплините, които нямат реализация. Друг е въпроса, ако ти самия не знаеш какво ти се учи, дали изобщо ти се учи и дали нещо те влече.

Геодезия,  ВиК и хидроинж. специалности, математиката, химията, биотехнолигиите, ел. инженерите, навсякъде има дефицит на тези кадри.

Абре, Теодоре, как можеш да кажеш, че техническите и инженерните специалности нямат реализация? Ами всичко около теб кой го е построил и кой го поддържа? Да, никой не може да ти даде 100% гаранция, че точно ти ще се реализираш, защото това зависи и от много други фактори и най-вече от желание и старание от твоя страна.
Освен това (май го писах и преди), можеш да запишеш нещо, да изкараш една година и ако чак толкова не ти хареса, да прекъснеш или да се прехвърлиш в друга специалност, ако в това време си се оглеждал и си набелязал нещо друго. Да, изгаряш с едни пари, но поне ще си опитал нещо.
Още един вариант - не записваш нищо. Не е задължително. Започваш направо да работиш.
Ето ти и друг (и него бях писала, а и много други хора също) - даваш си пауза от една година, в която работиш, ориентираш се, набелязваш цели.
А право не ти ли се учи, щом имаш добри резултати на ДЗИ-тата? Или и това няма реализация според теб?

Отивайте да работите.Работа има колкото искате.Висшето образование не е задължително.Като се ориентирате, ще запишете нещо следващата година.Сега вече,ако няма достойна за вас специалност,не знам,мястото на министър-председател е само едно.

От първата година в университета изобщо няма да се ориентира дали му харесва и допада специалността или не. Тогава се учат общите дисциплини - математики, философии, обща теория на... Съществените дисциплини за специалността започват от втори, дори от трети курс.

Ами да пробва,пък после ще се мести в друга специалност.

Тео, следя те. Ти въобще кандидатства ли някъде? А някъде приеха ли те?
ТУ изкара днес първото си класиране. На 10-ти и СУ изкарва класиране. А сега видях на сайта, че и в УАСГ има класиране... Прегледах го, имаше няколко Теодор (предполагам, че такова е името ти от съкращението) и силно се надявам да си един от тези хора.

Реализация: какво влагаш ти в тази дума? Реализация означава да завършиш образованието си и да си намериш работа. Толкова. Висока заплата, висока позиция бихме нарекли кариера. А какво означава, че няма реализация? Ти всъщност какво очакваш?

Не на мен, на себе си отговори на тия въпроси. "не виждам никакви заслужаващи си парите и времето направления" - това е страшно, ако наистина си го мислиш. Ако смяташ, че образованието не си струва парите, то наистина няма смисъл.