Не знам къде да кандидатствам, а завършвам след една седмица

Ама хем нищо не ти харесва, хем съвети не приемаш, хем задължително тази година трябва да запишеш? Висшето образование не е задължително и не е за всеки. Ако нямаш поне генерална представа с какво искаш да се занимаваш, по-добре пропусни една година. Разгледай какво предлагат в СофтУни, имат и курсове по графичен дизайн, ще ти бъде по-полезно от някаква случайно избрана специалност.

Само кратко напомняне: Софт уни не е акредитиран университет, не дава висше образование и титла бакалавър. За огромно съжаление, напоследък не се слави и с много добро име сред компаниите.
И още нещо - в момента има огромно пренасищане от стажант-джуниори, които са завършили школи и искат да се реализират. Цедката е жестока, така че ако говорим за графичен дизайн - по-добре НБУ.

Не съм много съгласен тук. Родителите не са длъжни да бъдат амбициозни. Плюс това повечето ми съученици не бих казал, че са започнали да се ориентират още в 9-ти клас. По техни думи по-скоро в началото на 11-ти.


Да, това звучи добре. Сега всички университети ми изглеждат еднакво. Като не си бил там е малко трудно да се прецени. Но от друга страна да се пътува до София толкова пъти също не е много ок.

Ти какво искаш? Да лежиш на дивана и нещата да се случват от само себе си? Трябва да се пътува, да се чете, да се сравнява и гледа на място. Само обясняваш как нямало да стане и кое нямало смисъл. Ми стой си вкъщи няколко години докато те търпят, пък после ще му мислиш.

Първо какво означава да ме "търпят" и второ как се очаква от мен да обиколя всички тези университети?

А ти защо искаш да учиш в университет?

А какво да правя??

Ами да работиш, естествено! Ученето в университет е за мотивирани хора с ясни желания и амбиция. Не е за всеки.

Като започнеш да учиш ще трябва да се разкарваш - лекции, изпити,упражнения, стаж....
 
Ама пък от друга страна няма нужда да му натяквате на детето колко е тежко и колко трябва да е амбициозен. Висше образование завършват и много хора, които нямат голяма амбиция. И впрочем като учех първото си висше съквартирантките ми имаха бивши съученици, математици,бяха в друг факултет, но се виждахме често.
Ми те направо си бяха мързеливи. Ходеха само на лекции и упражнения, домашните си ги правеха набързо там, реално извън факултета не учеха. Просто бяха толкова добри математици и с такава подготовка от училище, че учеха с лекота.

Тео, смени си настройката, наистна. Търси решения на проблеми, а не проблем във всяко решение. Повярвай ми, в житейски план ще ти е много по-добре и ще постигнеш много повече.

Ако наистина се интересуваше, щеше да знаеш, че университетите имат дни на отворени врати, имаше такива в ТУ пролетта, в СУ имаше също. НБУ имаха информационна кампания, УАСГ не съм ги гледала, но допускам, че и те са се опитали да привлекат студенти. Поне в училището на дъщеря ми от 10 клас организираха срещи за обучение в чужбина. А и гугъл е безкраен източник на информация.

За универистетите - имат публикувани програми и виж дали наистина това би ти било интересно. Ако имаш висока оценка на матурата по математика (останах с такова впечателние), то виж какъв би ти бил бала - и на сайта на ТУ и на сайта на СУ има калкулатори, съмнявам се УАСГ да нямат. Потърси какви са били баловете миналата година и виж колко би бил твоя - т.е. уточни за какви специалности евентуално би ти стигнал. Виж и УНСС, може пък да се окаже, че там ще намериш нещо интересно. В повечето университети кандидатстудентката кампания е в разгара си. Не губи време, а се информирай. Все още има достаъчно време да проучиш нещата, доколкото разбрах по постовете не си от София - виж и какво е нужно за кандидатстване в студентско общежитие, може да ти трябват допълнителни документи.

Желая ти успех! Ще се радвам да се похвалиш къде са те приели.

Можеш да започнеш направо да работиш, това как ти се вижда?

На момчето явно му се иска, хем да ходи на училище, хем да си поседи за малко вкъщи. Но щом се чуди и мае аз му предлагам да иде в театъра. Между другото, нека да не забравя, че наближава момента в който ще трябва поне здравните осигуровки да си плати, които пък от своя страна не са малко. Ако е реши, пък може да си остане една година без да учи, като през това време ще си намери работа, за да работи. Ако е момиче, по ще го разберат да си седи вкъщи като цвете в саксия, но за момче, не седят така нещата. Ако не му се ходи в театъра, може да запише режисура, или учител по Мат., ФВС или нещо подобно.

Здравей Тео!
Намери ли отговорите, които търсиш? Силно се надявам, че си!
С няколко изключения, прави впечатление колко назидателни коментари са изписани тук. Предполагам, че това е така защото не може да си представите, че вашето дете би било в подобна положение. Със сигурност това да е така, е защото вие сте проактивни и силно ангажирани родители, които никога не биха допуснали подобна ситуация и самият факт, че пишете по родителски теми тук го доказва.
Но не навсякъде и не с всички е така. Никой не знае семейното положение на момчето и каква подкрепа има. Мнозина ще кажете, че вече е голям човек. Ами не е, момче на житейския праг е, вероятно объркан и незнаещ какво иска. Светът е пълен с хора в зряла възраст, които не знаят какво искат. А почти всеки човек, когато се колебае или му е трудно, търси подкрепа или чуждо мнение. Момчето е тук и пита, което означава, че има отношение. А това е едно добро начало. Смятам, че това което му липсва е подкрепата и чуждата опора. Намирам за добро предложението да говори с родителите си, ако ситуацията не го позволява - с приятели. Ако и това е трудно, има курсове за професионално ориентиране. Единият ми син също не знаеше какво иска и ходи точно на такъв курс. Ако финансовото положение не позволява или разстоянията са дълги, има страшно много ресурси и сайтове за образование и ориентиране, които със сигурност ще помогнат.Това в случай, че си решил да пропуснеш годината.
Но аз също съм на мнение, че година не трябва да се губи. Именно защото с нея изчезват нагласата и навиците. Бих те посъветвала да разгледаш специалностите във всички университети и избери онази, която е най-близка до твоята същност като се абстрахираш от това какъв е университета. Учейки още първата година ще спечелиш ориентацията, която сега ти липсва и благодарение, на която ще можеш да се прехвърлиш или пък започнеш отначало, но нещо за което знаеш, че е твоето.
Успех ти желая:) Заради се с оптимизъм, с нетърпение да изживееш всички онези приключения, които ти предстоят и вдъхновение за живеене и преодоляване на предизвикателства. Ето това е първото ти, хич не го бави:)

Аз също бих предложила тест за професионално ориентиране.
Още в 9 клас направихме един доста подробен, на английски (за съжаление не го намирам сега).
На мен в топ 3 ми излезе като резултат точно това, с което се занимавам, а на детето ми - финанси и икономика. Дори да не са сто процента достоверни, със сигурност помагат да определиш коя сфера ти е интересна.

В повечето сфери е напълно възможно да се реализираш. Като започнем с ИТ работа страшно много, но малко можещи хора. Медицината да не говорим, където искаш в държавата можеш да се реализираш. Архитектурата е трудна за реализация, но строителни инженери/техници се търсят страшно много. Преподаватели по всички дисциплини се търсят - математика, АЕ, дори и философи. Ако ти харесва психологията отново в училищата се търсят такива. Филологиите също са търсени. Графични дизайнери също имат голяма реализация, ако си по-творчески настроен. Като цяло навсякъде се търсят кадри, малко са дисциплините, които нямат реализация. Друг е въпроса, ако ти самия не знаеш какво ти се учи, дали изобщо ти се учи и дали нещо те влече.