Не знам къде да кандидатствам, а завършвам след една седмица

Този вариант го отхвърлих, понеже там е скъпо. Примерно 2 хил евро такса е психологическа граница за мен.

Това не ти харесва, онова не ти харесва. В крайна сметка висшето образование не е задължително.

Хубаво и евтино няма. В някои университетски градове таксата за семестъра е най-малкия проблем. В много европейски държави има добри условия за студенти и социални облекчения. Но трябва да търсиш и проверяваш. Ти май си на вълна мрънкане и хленчене в момента. А, да... И много се учи и късат на изпити в сериозните университети. Нищо общо с нашенската пародия в момента.

4000 лева такса + 800 лева квартира на месец + 400 лева консумативи хич не са малко за съжаление.

Кандидатствай в бюрото по труда като безработен, поне ще ти предложат нещо и ще имаш идея към какво са те насочили като професия. И тогава може веднага да ти хрумне какво наистина искаш да работиш, пък от там нататък вече ще си търсиш откъде да се обучиш за тая професия. Професия "университет" няма.

Както и професия училище но по някаква причина ходим там.

Доста инфантилно изказване. Средното образование е задължително, висшето - не. То и средното не е съвсем де, само до 10 клас. Явно ученето по принцип го приемаш като задължение, като някакво неизбежно зло, през което трябва да минеш на всяка цена, без значение дали го искаш или не. А не е така, поне не и на този етап вече. Задължителното си го минал. Другото е по желание. Ако нямаш мерак и цел, не записвай нищо. Или поне си дай пауза от една година.
А причината да ходим на училище, е че политически организираната общност, наречена "държава" в даден момент от своето развитие е решила, че за (уж) по-доброто съществуване на гражданите й, е необходимо те да могат да четат, пишат и смятат и да имат някаква базова обща култура, затова е направила средното образование задължително (поне на хартия, а на практика не съвсем, тъй като добре знаем колко наши събратя изобщо не посещават тази институция и не са влезли в затвора за това). С други думи на държавата не й трябват тотални неграмотници. Ето защо си ходил на училище.

Моля? Квартира и разходи на студент в Западна Европа са поне 1000 евро на месец. Някъде има и общежития, но са сравнително рядко. Не знам къде таксите са по 2000 евро. В Германия са много по-ниски. Останалото е проблем. Квартири се намират трудно, а приемането на общежитие в някои градове е почти невъзможно.

Тео, висшето образование е скъпо, но за голяма част от компаниите в цял свят е задължителна част от пресяването. С две думи, ако нямаш висше образование, изобщо няма да искат да разговарят с теб.

Ти разговаря ли с родителите си как се виждаш в живота? Те не ти ли споделиха тяхната визия как те те виждат в живота? С приятели не си ли говорите? Като малък не си ли си мечтал да станеш еди си какъв като пораснеш?

Много е притеснителна настройката ти. Българските уиверситети - посредствени. В чужбина - скъпо...
Понеже нямаш много време, вземи един лист и си напиши какво ти е интересно, какво ти е супер досадно, какво би ти било приятно да правиш, в кои специалности би могъл да кандидатстваш с матурите, които си държал, какви балове евентуално би имал, намери баловете от миналата година и виж на какви балове са се затворили...

Освен това, във всички университети има описание на специалностите, казано е грубо какво се изучава и каква е реализацията със съответната специалност. Все трябва да знаеш дали искаш да си инженер, икономист, програмист, учител, юрист ... Освен това, според мен, е хубаво да поговориш по-задълбочено с родителите си, близки, познати... все има някой около теб, който иска да си говорите. Нямаш много време, вече отвориха подаването на документи в СУ, понеделник отварят ТУ, предполагам, че и УАСГще отворят най-късно в понеделник. Нямаш много време...

А къде пише, че трябва да кандидатстваш изобщо? Или точно тази година?
Щом имаш неясноти и нищо не ти харесва по-добре да не вземаш прибързани решения и да учиш нещо само заради идеята да учиш.
Изчакай, помисли, прецени, разучи и така...

С тая нагласа, пиши се там някаква психология в НБУ като за манекенки и не си затормозявай душата повече То в БГ гадно, в чужбина скъпо, изпити в никакъв случай няма да държи, ама и да не учи и работи не иска.
Нито ти се учи, нито ти се работи, за това няма как някой тук да ти помогне

Като са ме питали какво ще кандидатствам, аз им казвам или че все още не знам или че ще видим. На това приключва разговора.

Училището е многопрофилно, за да видиш кои са ти силните страни и да си избереш една, с която евентуално да продължиш в университет, където вече избираш един профил. А този профил е разумно да е съобразен с конкретна професия към която си се насочил като това последното някои го правят още в училище.

От кого? От тях или от теб? Ти поиска ли да те посъветват?
"аз им казвам или че все още не знам или че ще видим" -> Това за мен е ясно приключване на разговора от твоя страна, един вид - не ми е до това сега, не ме занимавай, като реша- ще ти кажа. Аз също получавах такива отговори, но след няколко дни отново отварях темата, точно защото макар да изглежда далечно, човек все пак трябва да се замисли какви са му интересите. Уверявам те, че дъщеря ми ми е благодарна за това сега и знае какво иска. Даже при хипоптеза - приемат ме навсякъде, ясно знае какво точно ще избере и защо.

Най-добронамерено те съветвам: в останалите дни до края на седмицата всеки ден да инициираш разговор с родителите си на тази тема. И то без да гледаш, а най-търпеливо да чуеш техните мнения, съвети, страхове. Това, в случай, че наистина искаш да учиш висше образование. Жалко е, че изпусна кандидатстудентски изпити, щеше да е чудна тренировка за теб да усетиш атмосферата във въпросния университет, а и не на последно място - да видиш сериозните разлики с училище: отношение, мащаб и т.н.

От всичките ти постове се вижда само едно: ти намираш проблем на всяко решение. Най-добронамерен съвет - оправи си мисленето, защото такова като твоето не е градивно и това в житейски план води до сериозни проблеми. Каквото и да решиш - желая ти успех.

Аз долавям голяма доза апатия, не особено типична за човек с отличен успех да е незаинтересован от по-нататъччно образование, усеща се и изразена липса на състезателен дух и цели.  Но според мен проблема не е само в младежа, амбициите се възпитават и изграждат с години, а тук е ролята на родителите, макар че в този  подфорум е голям грях да се каже добра дума за родителската амбиция, а тя е полезна, защото може да насочи детето към цели, от там и към хубави специалности и университети. Както някой спомена по-горе, че е започнал разговори за бъдещото направление в образованието от девети клас и в нашия случай сериозните разговори започнаха по същото време.

Едно подпитване и замразяване на разговора до там не върши работа, но и ако е било както го описваш, момента вече е изпуснат и ще трябва сам да направиш нещо за бъдещето си. Идва ми да кажа едно "стегни се" но знам че едва ли ще има ефект....
Моя съвет е да не пропускаш година, когато се учи нещо сериозно е важно да не се губят навици за учене изграждани с години. В училище сте като форсирани двигатели, а спреш ли да настъпваш, съвсем може да се отпуснеш и съвсем няма да имаш сили да продължиш, когато ти дойде друг акъл.  Запиши някаква специалност с математика, все ще избереш нещо и след първата година помисли ще се местиш ли, или продължаваш където си. Може да решиш пък следващата година да се бориш за някоя от специалностите, към които напливът е по-голям и ако те приемат, някои от изпипите ти да бъдат признати от вече завършилата първа година в съответния университет. Казваш че оценките ти по двата ДЗИ са отлични, това е много добре, особено ако си го постинал без уроци и без много да се стараеш. Означава че си умен и имаш добър потенциал, второто при условие, ако успееш да се отлепиш от апатията си. Впрочем по какво ти е втория ДЗИ?