Жена ми не желае да общува с моето дете! Помощ!

Стегни се и поговори с жена си. След като ти "търпиш" нейната дъщеря и тя трябва да се съобразява с твоите чувства и твоето дете. Все пак не сте се взели девствени и свободни.
Ти си мъж и твоята роля е да покажеш на всеки къде му е мястото. Извинявам се ако съм малко груба. Децата имат нужда от обич и сигурност.
Докато четох темата ти си мислех единствено "Благодаря ти Господи, че никога не си ме поставял в такова положение". В положението на "голямата ти 8-годишна" дъщеря. Ако има нещо, което винаги ми е давало сила, това е чувството, че за баща ми аз съм била винаги на първо място.
Изборът ти ми прилича малко на филма "Изборът на Софи". Как можеш да избереш кое твое дете да живее и кое да ......

аз лично не одобрявам доводите на съпругата ти. За бога, тя е майка!!!!!!!! Ако същото кажат за нейните деца? Освен това ако тя те обича редно е да приеме и детето ти, поне аз така бих го почувставала. Значи нейното дете живее постоянно с вас, а твоето идва само за уикенда и тя е недоволна от него заради тези прояви?!?! Ми не мога ад го приема. Щом сте решили ад сте родители, не си делете децата.

Дай малко повече време на новата си жена. 2 месеца след раждане не е момент за взимане на важни решения.
Хубаво правите че говорите - ако няма комуникация такива проблеми няма да изчезнат от само себе си, а като говорите имате шанс да ги преодолеете.
И наложи някакви рамки на дъщеря си - тоя режим на мен също ми изглежда като перфектен начин за разглезване на едно дете.

Откога любовта разглезва? Какво точно го съветваш - да си натири "предното" дете, за да не пречи на сегашната му жена и нейните деца ли? И какво да й каже - виж сега татковото ще идваш при мене само 1 и 3 неделя от месеца от 10 до 5, защото леля еди-коя -си се сърди и не може да си нареди плановете. И не може да ми се обаждаш като ти стане мъчно щото пак пречиш на плановете на леличката. Много те обичам, ама леличката и нейните деца са по-важни и не трябва да ги разстройваме.

Динчо, тук малко няма да се съглася с теб. Пантер според мен иска да каже, че малката в мига, в който започнат да й слагат граници на поведението се врътва и отива при другия родител... Казвам го понеже имам жив пример пред очите си. На мой много добър приятел сина му така е отраснал...В мига, в който баща му постави определени твръди правила за поведение в къщи, хлапето се врътва и беж при мама...докато тя сложи правилата и той обратно при тате!
Аз също мисля, че детето трябва да знае каква част от месеца или годината ще живее при единия родител и каква при другия. Само си представете какъв стрес е за едно дете да си сменя къщите непрестанно според настроението на другия партньор на биологичния родител! Съжалявам, че съм така рязка, но ми е много мъчно за това 8 годишно дете, принудено да циркулира между толкова много къщи, чувства на объркани възрастни и тонове несигурност и забрани! Мисля, че са нужни разговори между всички участници на така нарастналото семейство. Не мога много да оправдая майката, която яростно защитава нейните си деца, а това на партньора я дразни независимо от скорошното раждане! Когато се получава като във вица - мойто и твойто набиха нашето ще трябва да се знае и от двамата партньори, че децата се приемат и се изгражда ново семейство!

Точно сляпата любов разглезва - да. Детето трябва да се научи да спазва някакъв режим. Какъв ще е режима - аз не мога да кажа. Може ни наистина е добре да знае че едината къща е  дома й, а в другия е на гости (макар и добре дошла), както предложиха по-горе.  Има си баща и майка за целта. Но трябва да се научи че не всичко става както на нея и се иска и трябва и тя да се съобразява с другите. В случая съм по-склонан да вярвам че момичето е разглезено. Бащината гледна точка определено е силно пристрастна. Друг въпрос е, че наистина детето не е виновно за нищо от цялата ситуация - виновни са родителите й. Ако идва и си отива когато реши - може да седи само там където и угаждат - а това води точно до разглезване.
Явно Моргана го е написала преди мен, но аз пак ще си го изпратя.
А ти какво предлагаш, Динчо?

не може човек да има две къщи
домът е един
това, че др също ще е дом - ок, но твърдо се живее в един
така детето ще придобие сигурност
това с двете къщие като да имаш две имена - мнго малко хора не биха имали проблеми ако в дадена ситуация носят едно име, а в друга - друго и напрактика нигоа не са сигурни с кое име трябва да са

не оправдавам жена ти, но стреса при нежелано бебе - поне в момента е огромен - знам от личен опит
в такава ситуация въпреки, че жената може дори да е желала един ден да има това дете - тя ще се чувства в капан
и какато днес написах - капана е още по-лош щото не можеш да се оплакваш - не си изнасилен... въпреки, че на моменти се чувдстваш едва ли не така
и е убийствено, щото знаеш че вината си е твоя - ти си родил, ти си правил бебето .... не можеш и не смееш и да се оплачеш
аз имах серизен проблем докато приема Мими... сега имам проблем с нервите по простата причина, че човек когато не е желал нещо се примирява много трудно с недостатъците му
което не значи че не обичам Мими... и че няма да ми мине...
но това ще стане малко по-нататък

само някой преживял нещо такова може да разбере огромния стрес на който е подложена майката след една частично нежелана бременост и дошла ненавреме

Добре, де, ами ако Тъжния татко откаже да приеме доведената щерка на Лили какво става, а?
Жал ми е за Мари - отхвърлена и от двете семейства, какво ли перживява това дете, а е само на 7 години?

Бог помага ако си помогнеш сам.
Успех! Дано да се оправят нещата при вас.

Хм аз не бих позволила дъщерята на мъжъ ми да държи такъв тон и да пита неща от сорта
 " Мари вижда това и ме пита; "Тате, защо на нея позволяваш да ти говори така? Мен би ме нашляпал веднага! ...""
Защо аз съм си у дома и правилата ги определям аз. По някога и на двете ,да не кажа често/на моята и на неговата дъщеря/ правилата не им харесват ,но .........следва да се съобразят .
Независимо ,че усещам и стигам до извода ,че тия двете са се съюзили срещу правилата и общия враг /ние двамата/,но това е нормално различни поколения .
Имаш бебе , стреса е голям за жената ,имаш едно дете ,което си позволява да задава въпроси от сорта дето си цитирал , не си ли помисли ,че тая жена се дразни от това и може би е чула някой ваш разговор  и не е длъжна да търпи такова поведение.

Пък и две хубави неща наведнъж ............невъзможно .
Късмет ,дано намериш за себе си някакво решение.

ВИж - само да ти кажа, че външно може да не личи депресията но вътрешно нещата да си работят.
ТО може да не е депресия - а просто напрегнатост и умора.
Пак подчертавам - не одобрявам нейните постъпки - като майка на две деца би трябвало да има повече толеранс.
Но пък като гледам аз как съм изнервена от моите - често на човек му идват в повече децата и някое, което не е негово - с което не е свикнал като със своите - може да прелее чашата.
Както казва Пантер - едно е какво е пожелателно, а друго е какаво в действителност се случва.
НЕ те призоваваме да ТОЛЕРИРАШ партньора ПОВЕЧЕ  - а просто да се СЪОБРАЗИШ с ОБСТОЯТЕЛСТВАТА - на това му се вика гъвкавост. Ако я нямаш - не оцеляваш.
В случая дай лоренаст на жена си като поговориш с МАРИ защо го правиш - заради стреса, заради бебето и яа помоли да се въоръжи с търпение и й обясни, че реакцията на Лили се дължи не ОТЧАСТИ на стреса след раждането.
А да се лъжем, че жената няма стрес - просто е излишно. ЧОвек може ухилен да застреля някого - колкото и да познаваш партньора има хора дето умила стаяват емоциите си в себе си. Мисля, че жена ти е от тях.

Продължи да говориш с жена си и й кажи, че доводите които дава са тъпи - е ти й го кажи по-меко - и да ти скаже истинската причина /въпреки че и тя може да не си дава  сметка/ - но с разговор имаш шанс да разбереш рано или късно какво етова дето я дразни.

И РЕЖИМ ТРЯБВА ДА ИМА - както трябва да има ЕДИН ДОМ детето! ПОговори с психолог ако не ми вряваш че тази свобода е излишна - ти не затваряш дома си и сърцето си - ти просто поставяш граници - нещо от което се нуждае едно малко дете 

Всъщност ти какво искаш от форума. Да те потупаме по рамото и да кажем Да, прав си.
Убеден си, че ти и Мари сте перфектни.
Мога да ти кажа, че допускаш много грешки. Повечето са ти посочени, няма смисъл да повтарям, още повече, че явно не приемаш.