изневериха ми жестоко

Това ако е истина: Малеее,много гадно.И то сестра  . Голяма патка е тая сестра,ама много голяма и гадна патка.
А ти като си зависима,го преглътни ... А сестра ти - не заслужава никакво внимание от теб.

Нали си чувала приказката "Кучката докато не си вдигнела опашката, кучето не отивало" И моето мнение е, че сестра ти има по - голяма вина, не че мъжа ти няма. Но тя го е провокирала по някакъв начин. И ако той се разкайва за постъпката си и няма други провинения - може да поговорите и да си оправите отношенията. Но сестра ти  нямам думи просто я изключи от живота си.

Отчаяна съпруга, мисля  че си взела правилното решение!  Надявам се да си се поуспокоила , поне малко! Надали някога ще забравиш това нещо, но дано поне успееш да го превъзмогнеш и да не мислиш непрекъснато за това. Дано времето да покаже, че не си сгрешила!

Искрено и от сърце ти желая много, много щастие!  Дано това да остане  единствения лош момент в живота ви!

Миличка, надявам се нещата да се оправят. Когато не става въпрос за мен, много лесно мога да те посъветвам да го зарежеш, да изтриеш тези хора от живота си, но когато се поставя на твое място бих дала шанс на мъжа си и то защото го обичам. Виж, на сестра си не бих простила. Не бих простила и на приятелка, ако направи такова нещо. Едно от момичетата много правилно ти е казала за кучката и нейната опашка. Жената провокира, по-рядко е мъжа да го направи. Относно мнението, което беше споделено за завистта на сестра ти - тук съм мноого склонна да потвърдя!!! Имах приятелка, много близка, като сестри бяхме 15 години. Когато разбра, че съм бременна не ми се обади повече, а така ми липсваше Дадох си сметка, че е искала и тя да си има детенце и че ми е завиждала за много неща. Сега вече и тя е бременна, поднових си отношенията с нея и смятам, че постигна доста благодарение на завистта си към мен. Накара я да търсичовека - намери го, омъжи се и сега, както вече написах е бременна. Дано и сестра ти намери покой, но лошото е, че нейната грешка е Голяма и трудно се прощава. Времето лекува! Дано излекува и твоята болка и да съумееш да им простиш. Прегръщам те и не мисли за миналото (доколкото е възможно), а гледай напред, защото живота е кратък!

И аз смятам, че си взела правилното решение! Предполагам, че щом мъжът ти е свестен по принцип човек, той вероятно съжалява безкрайно за стореното и има шанс това да го подтикне да бъде най-добрият съпруг! Дано да успееш да потиснеш подозренията и лошите мисли, и искрено ти пожелавам никога вече да не изживяваш подобни неща! 

Според мен си взела правилното решение. Успех!   

И аз тие подкрепям в избора. Най-вече, защото не го правиш заради другите /майка, баща та дори и дете/, а заради себе си и твоите чувства. Само бъди силна и не позволявай спомена да разруши и без това крехкото ви семейно щастие и не натяквай на съпруга си при всеки удобен случай. Иначе прошката ти ще се окаже безмислена.
 

И аз те подкрепям! Бог да те пази теб и твоето семейство

Да доста неприятно наистина, но за съжаление има и други такива истории.
Мъжът си е мъж, той мисли първосигнално (особено някой) просто му е заложено. А за сестра ти...доста кофти....внимавай с нея занапред....
Аз лично бих простила и бих продължила напред...и не защото съм страхливка , напротив, а защото просто няма смисъл да мислиш за нещо което е било преди 2 год. , пък и ако съпругът ти е свестен, а и детето е малко...и куп други обстоятелства...
Но ти сама си знаеш най-добре, слагах нещата на везните на разума и сърцето, въпреки 4е понякога двете се разминават, вземи най-доброто решение за теб и детето.

Има 1 максима:"РазбереШ ли,трябва да простиШ.ПростиШ ли,трябва да забравиШ."
Не знам от каде е,но е много вярна.Минала си двете фази,остава ти последната.УспееШ ли,Щте ти бъде и леко и лесно да продължиШ напред,заедно със съпруга ти.Сама си избрала този път,опитай се да го следва6 до края.Желая ти успех най искрено.
А до вси4ки моми4ета:Не мислете,4е оправдавам някого/дале4 съм от тази мисъл/,но жената сама си е избрала как да постъпи.Нека се надяваме НИЩО да не се повтаря в живота й и остатъка му да е изпълнен само с хубави неЩа.

               BobyB, не мога да разбера какво искаш да кажеш с думите- Ти май си болна? И ще и обясниш ли защо с мръсната вода трябва да изхвърли и бебето? Господи, като чета какви смели съвети дават някои, силно се надявам хората да мислят с главите си, в колкото и тежка емоционална ситуация да са в момента. Щото после ще съжаляват, но "съветниците" ще са се изпокрили като мишки.
     Явно не си от проблемно семейство и слава богу! Имала си щастливо детство, майка ти и татки ти са нямали подобни проблеми-радвай се!
     Защо подяволите жените в България са с такова възпитание(или не знам как да го нареча) да търпят всякакви гаври с тях, та нима не заслужават щастие??? Защо смаяташ, че подобна постъпка на зрели хора трябва да се прости, преглътне??? Значи той хитреца пак печели, а пък тя да сведе глава!!?? А дали това ще е за последно, или трябва да изчака да се случи пак!!??
     Не знам, аз не бих простила, при всички случаи бих го оставила, но той винаги ще си остане баща на детето и ще го вижда, двете неща са отделни, детето не е виновно, но няма прошка. Не мога да живея цял живот с тази мисъл. А най-малко пък да ходя на семейни сбирки, където да виждам сестра ми................
      Защо реагираш толкова агресивно, всеки си има мнение, момичето събира всякакви мнения и това е моето харесва ти или не и то е повлияно от моето детство. Имай в предвид, че не говоря безпочвени неща!.За да са щастливи децата, те имат нужда от щастливи родители, които не е задължително да  бъдат заедно,  усещат цялото онапрежение в дома, дори да няма скандали и караници. Когато майката е нещастна, децата го осъзнават и разбират дори и на 1 година, следователно и те са нещастни!!!
    Недей така, както ти не приемаш съвета"тръгни си....", така и аз не приемам съвета "прости и остани.....", но не съм казала на никоя от мамите, че е "болна" за това, че я насърчава да прости. Всеки е индивидуален в разсъжденията си и аз уважавам това.
     
       

ТОВА е правилното решение! Изчетох цялата тема и ще ти кажа,че ако я бях прочела преди години, сигурно щях и аз да съм разпалена и вбесена.Обаче след 21г.брак и мисленето и действията  са по-разумни/не че го искам/.Щом си преценила, че заслужава шанса-добре.Ще ти бъде трудно в началото и ще търсиш''под вола теле'',но ако е искрен и държи на вас ще се справите ЗАЕДНО!
 
И знаеш ли,и за него не е лесно -нали?! 

Виж сега. Аз не мисля, че си "болна", но кое те кара да мислиш, че една майка, с малко дете, която се развежда със съпруга си поради подобна отвратителна причина като с магия ще се почувства щастлива и свободна след края на брака? Жената е обичала силно мъжа си и е вярвала, че могот да са щастливи ЗАВИНАГИ. За съжаление почти няма бракове без някакъв катаклизъм и точно тогава се проявява силата на чувствата! А и до кога можеш да си позволиш да прескачаш от връзка във връзка и от мъж на мъж, само защото нещо те е огорчило и не можеш да простиш? Как ще се чувства детето като вижда майка си, разочарована от поредния мъж в живота й? Има неща, които наистина не могат да се преглътнат, но ситуацията не е такава - това е единичен случай и човекът съжалява. Не го оправдавам, но това не е игра, за да печели някой. Просто животът е такъв.
На всичкото отгоре, тя вече е взела решение /и то по-трудното/ и подобни приказки в момента не й помагат.

Видях, че си взела решение вече, за това ще прибавя само коментар. Кофти случки от подобен характер се случват, както се разбра. Преди да се омъжа, поставих казуса пред съпруга ми и го помолих, ако прави нещо от този сорт, да го прави с акъл и да не позволява НИКОГА да разбирам. Как ще го направи не е моя грижа. Нека тежи на неговата съвест. Предпочитам аз (и околните ми роднини и приятели) да живеем в неведение относно тези му действия. Уточнявам, че ъщото важи  и за мен. Практичен човек съм и съм далеч от мисълта, че хората са си верни цял живот, но няма нищо лошо в това да се надяваш, че вашата възка може да е едно от изключенията.