За ранния сблъсък на децата ни с простотията

Според мен я учиш да си подбира хората, с които общува. Няма начин да победиш простака на негова територия. Сигурна съм, че има деца, които се отнасят с приемане и разбиране към различните - така, както ти учиш дъщеря си. Това е нейната компания, с другите просто няма какво да прави, освен да понася обиди и лошо отношение.
Моята дъщеря е с очила от 4 клас. Учителката им не допусна нито за миг някой да се подиграва с това, никой от обкръжението й не е възприемал очилата като някакъв недостатък, а просто като факт. И тя не се притесняваше от очилата си - още повече, че баба й и вуйчо й, които тя много харесва, са с очила. Едва в гимназията започна да слага лещи, но там се намесват вече и други фактори.

И аз непрекъснато уча малката да отвръща с добро , но.............като се замисля , май трябва да се научат и да използват правото си на защита.Простотията , която цари повсеместно иначе може да ги стъпче.И ние още от сега имаме подобни случки и говорим доста по тези въпроси

Възпитаваш я в толерантност. Тук изобщо не става въпрос за отстъпване, а за игнориране. Нека се дистанцира от подигравчийте. Постарай се детето да не си създаде комплекс, който ще й тежи цял живот. Всеки си има своите предимства и недостъци. Подиграват се тези, които са душевно непълноценни, за да запълнят с нещо празнотата в себе си. Накарай я да проумее, че различността е нещо чудесно, а не проблем. Нека бъде уникална, да се научи да се харесва такава каквато е, да не губи от самочувствието си и да развива своите силни страни.

 На мен са ми се подигравали в училище - обаче татко с много обяснения ме научи да си подбирам приятелите и да не се впрягам от думите на някой, който е невъзпитан. Като цяло не си спомням думите на някой в училище да се ме наранили - явно съм успяла да си изградя защитна стена. Никога не съм отвръщала на обидата с обида - примерно да ти викат дебелана, а ти да отвръщаш - я се виж ти какъв си дребен.

 За момента с щерката не съм имала такива случки, но на малкият му се смееха на площадката по-големи деца, че му стърчели ушите(а той глупчото още не разбираше), за сметка на това сестра му ги насмете(тя не си оставя магарето в калта).
 Говорим , че хора с такова поведение са невъзпитани и постоянно повтарям, че не трябва да се коментира и присмива на недостатъците или различията на други хора.
 Това със сигурност съм го постигнала - щерката не съм я чула да се присмива на някой, обаче ако на нея или брат й направят такъв коментар не мога да й обясня да не реагира - просто за нея е естествено да се защити(макар понякога да се сконфузва и да не знае как да реагира).

От този "педагогически метод" направо се ужасих - смятам, че трябва да поговорите с госпожата за това. Какви са тези "алени букви", които слага на децата по този начин. Как въобще си позволява такова нещо?

Аз също се опитвам да възпитавам дъщеря си да не отвръща на простотията. Но понякога се замислям как да я подготвя да се справя добре в живота, в който както всички виждаме, простотията ни заобикаля отвсякъде.  И аз си задавам същия въпрос като теб - не я ли правя уязвима?
Може би трябва да се намери "златната среда". Моите родители винаги са ме учили  да не отвръщам на простотията, но са ми и казвали, че някой път е по-добре да се защитя отколкото да подмина нещата просто така.  Мисля, че този въпрос е актуален и за нас възрастните - и ние също понякога не можем да дадем правилния отговор. Имаше някъде такава тема във форума.
Нали знаете "По-умният винаги отстъпва", но се чудя дали някои хора го разбират това - или смятат, че това, че си отстъпил означава, че може да те тъпчат. Аз все още не мога да дам отговор на много от тези въпроси.

Че простотията идва от възрастните, две мнения по въпроса няма.
Що се отнася до детето, съгласна съм, че трябва да му се внуши да не обръща внимание на нападките и да му се съхрани самочувствието, но мисля, че отбранителната позиция трябва да е до време. Светът, в който живеем е прекалено агресивен (и физически, и морално), така че няма да е зле децата да се научат от рано да се борят за своето място под слънцето.
Самият факт, че си задаваш въпроса дали постъпваш правилно е показателен. Според мен би било добре да я посъветваш как да реагира при втори или трети случай и какво евентуално би могла да каже.

Нещо от рода на : " Защо,защо,защо си като очилат бръмбар? ",
 а тя :
" А ти защо имаш по-малко мозък от другите хора? "

 Със сигурност има точна отбранителна стратегия, само дето не съм сигурна точно каква е. И на мен ми се подиграваха в училище, че имам мустаци и нито тогава, нито сега ( когато вече нямам ) не ми идва отвътре как е трябвало да се защитя...

Темата е много обширна и винаги е било така. Всички знаем, че децата са жестоки. От друга страна добрите деца често биват манипулирани заради тяхната добрина. Едва ли ще можеш да промениш другите деца от класа.

Аз съм на мнение, че ще е хубаво да оставиш дъщеря ти сама да намери решение как да се държи към другите да отстоява егото си. Не искам да кажа да забравиш за тази тема, а да се опиташ в разговорите ви да я подтикнеш сама да решава с кой как да се разправя. Това, че и даваш съвети не е лошо, но по-ценно и ползотворно ще е тя сама да се научи да търси начина. Още повече тя е по цял ден с тези деца и знае по-добре от теб кой от какво се обижда и какво уважава. Естествено ако забележиш грешки в подхода и ще си ги кажеш, но важно е тя да не свиква да разчита на чужди съвети, защото всеки дава съвет от своята гледна точка, произтичаща от средата, в която се намира.
Това се отнася и за моя съвет.

всяко зло за добро казват хората, да ама когато все ти правят зло, а ти все отвръщаш с добро, дали биха спряли в накакъв момент?Не бих   търпяла да ме обиждат, но аз съм вече голяма, наистина е трудно да обясниш на малко дете защо се случва така, че някой е по-злобен от дуг.Проява на злоба ли е , желание да тъпчеш другия ли?-не знам.Как например разбирате рекламите на спрайт, в които някакви хора се смеят на нещастието на другите(всеки път се опитвам да разбера какво искат да ни кажат-е много съм тъпа), а тази със заешката опашка, и уши, която слагат на едно момче(забравих какво ни рекламираха)какво искат да ни внушат с това един много грозен заек тича......Децата са свидетели на простотиите на възрастните, жалко,  че и те възприемат голяма част от тези простотии.
И накрая да кажа за госпожата с "разведените родители"-голяма глупост е направила, но голяма глупост е и това , че може би е била принудена да го направи-имам предвид следното-в учебника по околен свят на сина ми 2 клас имаше раздел МОЕТО СЕМЕЙСТВОта в този раздел имаше следния въпросСЕМЕЙСТВО ЛИ СА, АКО ДЕТЕТО ЖИВЕЕ САМО С ЕДИН РОДИТЕЛ?и по-нататък въпрос от един тест пак в учебника ВЯРНО ЛИ Е ТВЪРДЕНИЕТО:мАЙКА, КОЯТО ЖИВЕЕ САМА С ДЕТЕТО СИ , ОБРАЗУВА СЕМЕЙСТВО.
Спомням си, че когато учихме вкъши този урок сина ми ми каза, че в клас всеки е казал за своето семейство и се оказа, че и децата с разведени родители и едно сираченце имат също е трябвало да говорят,  колкото и трудно да им е било.
Така, че не знам какво да кажа в случая...........помогнете с разсъждения и вие.

Нещо от рода на : " Защо,защо,защо си като очилат бръмбар? ",
 а тя :
- А ти виждал ли си бръмбар с очила?
- А защо използваш думи, които не разбираш?
- Защото ми харесва да съм различна – всички са без очила и така правя впечатление.
- Защото не обичам да съм като другите.
 
Не знам, на първо четене това ми идва на акъла.
В пуберските години ми се подиграваха, че съм ниска. Самовнуших си, че това е плюс, а не минус. Майка ми ми внуши, че така мога да имам най-различни по височина гаджета (така и стана). Когато повярвах в себе си комплексът ми изчезна, а с това и критичното отношение към мен.

Да, права си. Със сигурност ако не друго то трябва да се внуши самочувствие на детето, предполага се след като вече го има всички злобни подмятания не биха впечатлявали и обиждали. Все се опитвам да я предпазя, дори от това да я шлифовам един вид-нея и самочувствието и. Това само по себе си променя, а така ми се иска да не се налага децата ни да растат преждевременно...
***
Относно по-долния коментар...Да, за въпросния урок става въпрос, макар и написан в учебник има начин един истински педагог да го представи по много по деликатен начин, а не със Строй се, преброй се.

абсолютен игнор на такъв тип коментари
от опит го казвам
и аз съм носила като малка и точно за два дни подмятанията за очилатото магаре и не помня какво беше още спряха
няма нищо по-лошо за някой, който се подиграва от това да не му обърнеш внимание
според мен е достатъчно голяма, за да й го обясниш... с времето сама ще се убеди колко е вярно...

Децата не обичат различните. За мен най-добрата тактика е да отстояваш себе си - аз съм такъв, какъвто съм и това ми харесва. Ако на теб не ти харесва, това си е твой проблем и точка.
Сетих се, че на моя син едно момиченце му беше казало, че косата му е като на циганин. А той е бял, синеок, рус циганин.  Той не беше разбрал точно какво е казала тя (защото за него все още циганин не е обидно), но явно беше засегнат от тона. Питах го той дали си харесва косата. Ами, харесвал я, не била лоша.  Ами тогава, казах му, какво те интересува, че на това момиче не му харесва?
П.П. "Важното е, че това допада на Том Сойер" е нашият семеен девиз. 

Моят син няма очила ,но е пълничък с бузки и коремче.Когато беше в предучилищна възраст имаше едно дете което непрекъснато му се подиграваше а синът ми пердашеше всеки ден.Аз всеки ден му говорих че не трябва да отвръща на простотията и трябва да му отвърне с добро и детето ще престане да го обижда .В края на втория срок спряха да се биян и синът ми дойде и ми каза"На простоията отвръща само простака"-Госпожата така му казала.Та до ден днешен той не обръща внимание на подигравки.Усмихва се и продължава.Но го усещам че го изживява вътрешно-без да го показва.Но съм доволна че поне се опитва да не обръща внимание.Желая ти успех .На теб и на момиченцето ти 

Много сходни въпроси си задавам и аз, въпреки, че дъщеря ми, все още няма точно такива проблеми, но е имала подобни. Понякога се чудя, дали не прекалявам в старанието си, да я науча да бъде добра и мила, и никога, по никакъв повод да не се подиграва.
Страшно дълго се чудех, какво да те посъветвам, защото много добре те разбирам, но ми е много трудно. Наистина трябва да си говорите с дъщерята ти за тези неща, да й обясниш, че всеки е различен, че всеки си има своите достойнства, качества, неповторимост. Много е трудно, защото децата са много чувствителни, но сигурно ще успееш да намериш вярния подход, за да те разбере. Но много е важно, да я научиш да отстоява себе си, и да не се срамува заради очилата или друго.


Това, просто не мога да го повярвам, сериозно ли говориш? И защо трябва да стават децата на разведените родители..............????!!!!!

Това с "не обръщай внимание" няма как да стане на практика при малките ни дечица. Дори правейки се, че не обръщат внимание, вътрешно ще им е дискомфортно, а от това в последствие следват куп неприятности.
Според мен детето от много ранна възраст трябва да се възпитава със самочувствие, да бъде поощрявано от родителите си, за да може като се сблъска с "простотията", не "да не и обръща внимание", а да и се изсмее в лицето.
Отделен е въпроса, че повечето деца несъзнателно копират комплексарското поведенние, заучено от собствените си родители.
В повечето случаи едно дете е настроено да се подиграва, да тъпче другите и да е агресивно, ако то самото по някакъв начин е усетило това върху себе си.

Най-добре със затапване стават тези работи. Но в конкретната ситуация не се сещам как.
Факт е, че има възрастни, които не учат децата си на уважение към различните.
На собствен гръб имах това лято следния случай: на детски рожден ден сме на едно индийско момиченце. Аз обичам да съм късо постригана, на всичкото отгоре ходя често с панталон. И внезапно едното от поканените девойчета, около 5-6 годишно, нахално-иронично ме пита "Ти жена ли си или мъж?" Какво да направя, позасмях се и казах, че съм жена. Дете е. Но индийската му баба направо ме втрещи: не само, че започна да се смее като на нещо кой знае колко забавно, ами и замаха на дядото да дойде, за да му разкаже забавата. Направи го най-безцеремонно пред очите ми, сочейки към мене. Тогава един от присъстващите бащи, молдовец, не издържа, и направо се обърна към малката с въпроса: "А ти жена ли си или мъж?". Подразбиращ се отговор: "Ами жена!". Той продължава: "И откъде знаеш, че си жена? Изброй ми няколко неща, по които да си личи, че си жена." Мълчание ... Той продължава: "Хайде де, как така знаеш, че си жена, пък не знаеш защо". Детето определено се сконфузи и доста се замълча. Бабата и дядото като че ли също. Според мене стратегията имаше ефект.

Спомням си от детството ми - бяхме на лагер, по-големите момичета вече прояваваха ревност към останалите, че им сваляли момчетата от нашата група. Написали една бележка с доста цинично съдържание до "противничките", в която трябваше да се подпишем всички;  тази бележка стигна до учителката. Та тя като ни строи и ни пита всеки по отделно "Ти знаеш ли какво значи "к~~~~а" и след като не знаеш, защо употребяваш тази дума?" Такъв срам и страх брах тогава.
Та твоята девойка няма да избяга от простотията, но поне може да опита да затапи простаците с подходящи контра-питанки. Този който и вика очилат бръмбар, да вземе да и покаже истински такъв например, или яде баничка, защото и е вкусно и толкоз!

А подхода на учителката...няма думи просто. Бих я попитала с каква цел прави това и, ако не познава закона, то всички деца са равностойни, независимо дали родителите живеят заедно,разделено или са осиновени. Наистина бих вдигнала врява за такова нещо!

доколкото разбирам съучениците и и се подиграват редовно, не от вчера? според мен не трябва да търпи, а да се защити. докато не ги постави на място, ще я приемат за "лесна плячка" и ще продължават да я тормозят. ако отговори на тези, които я обиждат, спокойно и с усмивка, на тях ще им стане безинтересно. ако не може сама да се справи, измислете заедно отговор на най-честите подигравки, а защо пък и да не изрепетирате в къщи как им отговоря ? това е начинът според мен да се действа с булитата - трябва да им се опреш...

Подкрепям това мнение. Има начин да се затворят устата на простаците с подходящ отговор на простотията им. Ако трябва дори да измисли как тя да им се подиграе - винаги може да се измисли - номерът е да мислиш бързо, да не се паникьосваш и да целиш в болното място. Гадно е, знам, но днешните деца са толкова жестоки и изобщо хората, че с добро просто не става. Ако не искаш да те подиграват трябва да ги поставиш на място с необходимата увереност и наглост. За съжаление ако не си такъв човек и не ти идва от вътре, ако не можеш да обидиш човек тогава си загубен - обречен си да бъдеш жертва и да страдаш. Не знам на такива хора как може да се помогне. Готов отговор може да свърши частична работа. Но обикновено трябева да се съобрази на момента как да се действа и какво да се каже. Тогава вече почваш да издишаш. Ако имаше универсално решение на проблема всички щяха да го позлват, но няма. При момчетата и с юмруци може да се действа, но в нейния случай май не става. Въпреки че познавам момиченца, по-едрички, които трепят всички наред и така се справят с идиотчетата.

Аз пък уча моята дъщеря на самоирония и мисля , че помага в такива моменти...

Според мен тук играе роля и характера на детето. Ако то е по-свито и добричко, трудно ще може да затапи някого. Просто, защото отвътре не му идва. Не знам доколко можеш да научиш някого да отговаря винаги на място. И мен дори и до сега, когато ме засегнат в повечето случаи си премълчавам. Трябва да съм много афектирана, за да отговоря и да засегна човека отсреща. След това може на ум да си разигравам разни варианти на отговири в конкретната ситуация, но в момента... се стъписвам .
Да, по-късно се научих на това.

Моят подход е малко двойнствен. От една страна по повод и без повод уча дъщеря си на толерантност, обяснявам й, че не всички са еднакви, но няма "по-лоши" и "по-добри", че няма право да е груба с никой без повод и т.н.. Чак се чудя дали не прекалявам... Ако например видим човек с увреждания, не се правя, че не съм го видяла, нито непременно чакам нейните въпроси, а направо започвам да обяснявам. Наскоро на няколко пъти ме пита аз ли съм нейната майчица и аз ли съм я родила, което ме накара надълго и на широко да й обяснявам, че не раждането ме прави нейна майка и че има мн. осиновени дечица, чиито майки са също толкова майки колкото и аз и в тоя дух... От друга страна пък, ако ми се оплаче, че някой се държи групо с нея, я уча, че не трябва да го допуска - трябва да отговори по същоя начин или по друг, но да не позволява да се държат лошо с нея, защото не го заслужава. Когато са я обиждали, съм и казвала какво евентуално би могла да отговори. Съветвала съм я дори и да удря, когато я бият /не че го е направила/ или да бяга, ако този който я бие е по-силен /това вече го направи/. Но все пак тя е много кротка и тиха - не са я закачали много, а и тя май никога не се е държала грубо с който и да е, дори и да е била провокирана. Може би щях да я уча на друго, ако беше по-буйно дете.
И често й говоря колко ми е хубава и умна т.к. принципно не е с високо самочувствие. А който го няма, дори и да е перфектен, често бива "усетен" от другите и става прицел на подигравки.

така е, права си, но до колкото разбирам тук става дума за системен тормоз и за ситуация, която се повтаря общо взето по един и същи начин. ако в къщи обсъдят начин на действие, и най-свитото дете може да го изпълни, нали ?

Кажи й, че й завиждат. Че може неща, които те не могат, и затова ги е яд и се чудят с какво да се заядат.
Най-баналните обяснения вършат най-добра работа за малките.
И че като порасне, ще може лесно да отслабне или да сложи лещи, ако иска, но те няма така лесно да поумнеят.

Току що и го предложих като вариант ( струва ми се, че е добра алтернатива ), погледна ме доста недоумяващо чак ми стана малко неудобно

Не, нямах предвид да им го казва. А за самата нея като обяснение.

Не съм те разбрала явно, но го предложих, тъй като обсъждахме по-надолу варианти за "самозащита" и този ми се стори сдържан и на място.
Замислих се...споменах в началото на темата моите мустаци в младежките ми години, заради които отнасях какви ли не подигравки Спомням си, че майка ми казваше " Остави ги, като пораснеш ще ги махнеш и т.н " ами тази мисъл никак не правеше по-леки сблъсъците с подигравките на отворените ми съученици и съученички. Вече и аз започвам да мисля, че отбраната, която в никакъв случай не бива да е мълчалива е най-уместния вариант

Аз като дете много исках да имам очила...  И все още смятам, че на повечето деца очилата им харесват /особено сегашните - с пъстрите рамчици/. В моя клас е имало деца с очила, но никой не им се е подигравал. Проблемът идва от там, че веднъж някой се е подиграл и всички останали, без да мислят, са се включили. Това "стадно" поведение е много характерно за децата. Донякъде е и работа на учителя да обясни и порицае. Не ми е ясно защо в нашите училища няма уроци по толерантност спрямо различията у хората - в САЩ това е мн. застъпено.
А твоята дъщеря харесва ли си очилата? Ако не, може би една нова рамка по нейн избор би повдигнала самочувствието й. И тогава би могла да каже нещо от сорта "Ами да, яд ли те е, че ти си нямаш очила! Нося ги, защото ми харесват"

Да, харесва се ужасно много. Постарах се като ги избирах да са хубави, елегантни, не от онези с дебелите рамки....Тя толкова се е възприела с тях, че най-вероятно и е странно защо и се подиграват за тях, а не че и е обидно.

варианта със затапването не е лош, но колко богат речник и жизнен опит трябва да има едно дете за да реагира адекватно, хитро, остроумно в такава ситуация.Аз също трудно се сещам в точния момент как да реагирам и винаги после си умувам защо не казах това , трябваше да кажа онова...ама след дъжд качулка.Раната си  е рана независимо колко умни отговори съм измислила после.Малки душички, колко е лесно да ги предпазваме от всичко, но до кога  икога да ги оставим сами да се оправят с подобни простотии?

Тя простотията не може да се избегне, важното е да има самочувствие.
На простотията с простотия не може да отговориш.

Някои травми от детството остават за цял живот - при по-чувствителните.Ако това, че е с коремче толкова я притеснява, запиши я на спорт, покажи й как да си гълта коремчето.
При твоя случай с мустаците решението е било проста да ги махнете.

Интересно ми беше това с разведените родители - може би учителката е искала да каже, че в това няма нищо срамно.

Това напомня на соц.филм.Ако бях майка на едно от тези деца,бих потърсила сметка от тази госпожа.И тя щеше да ме запомни.Защо не подлагат учителките на психотестове?Повечето имат нужда от преглед.

На 12 години едва ли бих пратила детето си на епилиране.
Влизала съм в конфронтации с въпросната г-жа за доста неща, от което тя промени отношението си към детето ми доста негативно. Когато дъщеря ми сподели за въпросния урок, бях заета да я окуражавам  ( заради факта, че е дете на разделени родители ) и нямах сили и нерви и с г-жата да се разправям, а най-вероятно е трябвало да намеря...

Точно защото и аз съм имала такива проблеми разреших епилиране в 6-7 клас.
Може да звучи грозно и пораженчески, но намирах подход към госпожите. Ласкаене. Разбиране.

Рано или малко по-късно все се срещаме с простотията. Та нали е на всяка крачка.

Животът е интересен поради факта , че хората са различни . Не мога да давам съвети как другите да възпитават децата си , тъй като и аз имам своите и понякога се чудя , дали  се справям добре. За мен специално е важно , не само да си толерантен , но и да не приемаш твърде насериозно подигравките и да не се палиш и се стремя да внуша това на децата си .
Показвайте и вкъши любовта си и я харесвайте такава , кавато е , за да и създадете вътрешен комфорт и по-голяма сигурност , когато попадне в таква ситуация.

 А що се касае до учителката , която е изправила децата на разведените родители в класа , мисля  че заслужава съд за социална дискриминация...естествено ,  ако се намираше във нормална правова държава

и аз смятам, че не трябва нещата да се оставят с едно премълчаване. И мен са ме тормозоли, имало е време, когато това ме е засягало МНОГО дълбоко, развих си коварни болести като булемия... Но след друг поглед на нещата (но бях вече доста по-голяма) нещата се нормализираха. За епилирането-маика ми никога не ми е забранявала, дори тя пое инициативата за първото (7-клас), и ми оскуба веждите много по- рано (бяха доооста сключени ) Всеки човек трябва да има начин да се защити и той определено НЕ Е МЪЛЧАНИЕ!  

За словесните нападения нямам още опит с децата ми. Но моя син често го удрят в детската градина. И аз му казвам да не отвръща, а мъжът ми "Като те ударят ти им върни по-силно!" Кой ли е прав?

Моят син също е с очила и все още не ми е казал да го подиграват в училище заради тях, за което заслуга мисля, че има класната му, а може би и родителите на другите деца.
Подигравали са го за друго навън, когато играе. Тогава винаги му казвам да им казва, че са невъзпитани и да ходят да играят с други, не с него. Не зная дали и моят подход е правилен, защото не съм видяла резултат, само, че вече си подбира децата, с които да играе.

И аз си мисля, че е от голямо значение отношението на госпожата, и позицията, която тя заема по въпроса. В групата на дъщеря ми, в детската градина, има едно момченце осиновено, което освен това е и много по-дребничко, от останалите деца. И явно някои деца, в началото са се подигравали с него, но това беше много бързо пресечено от учителките. Дъщеря ми, много пъти ми е разказвала, точно какво е казала госпожата, как и какво е обяснявала на децата, което ми направи много приятно впечатление. Когато това се съчетае и с подходящото възпитание в къщи, не би следвало да има такива неприятни случки. За съжаление е трудно постижимо.

И аз винаги съм искала да нося очила и ме е било яд, че нямам причина да ми предпишат. Имах и един приятел с много добро зрение, който носеше очила за авторитет. Много хора са така. До ден днешен не разбирам комплексираните хора на тема очила. Като пораснах най-после ми се наложи и аз да пронося и много се кефех. Сега с очила чета. Единственият проблем е, че е малко неудобно и все трябва да помня къде ги слагам и да ги пазя от Давид да не ги изпотроши. Освен това като дете и много исках да имам шина на зъбите. Ама и там нямах късмет. Сега всъщност се чудя защо не са ми сложили, щото зъбите ми не са особено прави. И пак като ученичка отварях лепило със зъби и си счупих един преден. Много се радвах, че си имам счупен зъб  .
Единствено не ми харесваше това, че като се връщах от море и приличах не на циганче, а на негърче. Децата ме питаха дали не съм циганка и това ме дразнеше. Но беше за кратко, защото бързо разбрах, че всъщност много хора дори ми завиждат за тена.
Сега се сещам и друг вариант. Ако дъщеря ти блесне с нещо пред другите, примерно е много добра в училище или поне само по един предмет. Или изобщо се научи да прави нещо интересно, което само тя може ще им предизвика уважението 

Темата просто отново ми сви душата. С големия син - първи клас имаме подобни проблеми. Преди една година напълня , заради прием на лекарства. Естествено, се намират деца дето да му казват -свиня или др. нещо. И той страда. А горкото дете дори не е виновно, защото се храни нормално не прекалява, дори избягва да яде чипсове, сладки неща и др. Отначало и аз заемах позицията: "Не им обръщай внимание", но колкото повече пораства, започва да го тресе суетата. След дълъг размисъл реших, че е по-добре да види активно поведение и да си изгради такова като реакция срещу обидата. Разбира се остана ни уговорката, че деца които обиждат другите деца, заради това, че са дебели или носят очила или др. особености са с лоша душа. Обясних, че от тези деца може да се очакват и по-големи злини, отколкто само да обидят друго дете, затова с такива деца да не играе. Когато го обидят - да отвръща и той, а не да се захлупва на чина и да се опитва да сдържа сълзите си. Даже си репетираме и реплики, с киото да отвръща на нападките, като го карам той сам да си измисля такива. Веднъж ми показа едно момче, което му викало свиня. Същото това момче имаше корем по-голям и от неговия. Тогава му казах да предаде на момчето от мое име, че когато то си смъкне корема- тогава ще има право да обижда другите. Синът  ми му го казал и оттогава не съм чула същото това момче да го обижда. За да бъда максимално образна му казах- "Ти не си куче да те навикват и обиждат и да търпиш." Е още не сме си изградили собствена система за защита, но мисля, че е по-добре активна позиция, било дори реплика от рода:"Не ми пука" или нещо друго.

Децата са жестоки. Да , ама са деца. Дрън - дрън...всичко е от родителя, ВСИЧКО !!!!!!
Павел имаше много конфликти в първи клас. Другите деца го дразнеха и той за най-малкото налиташе на бой. и все той виновен. Или спречка се примерно с някое дете, нищо сериозно, нооо...детето има голям батко, който после слиза и бие моя син  Цяло лято си говорихме...тази година я започна чудесно, чак Госпожата се впечатли. никакъв бой. Но продължава да ми се оплаква. Вярно, повечето неща са невинни,,ние също сме ги правили...но като цяло се забелязва, че децата са много по-злобни и агресивни, с огромно самочувствие, никакво уважение към себеподобните...и аз не знам на какво да го уча. Излиза, че ако му предам моята ценностна система, в сегашния начин на живот ще е вечно отстъпващия, все него ще мачкат...другия вариант е да стане "око за око, зъб за зъб" - определено не съм привърженик и на това  За сега се опитвам да го науча как да балансира, кога да отстъпи и кога да напада...милия хич не вдява за какво иде реч 
Охх, болна тема ми е това. Честно, баси разюзданите деца!!!!!!!!!!!!!!  Баси слободията!

Я кажете, бе мами, нормално ли е момиче във втори клас да ходи на училище червисана, напарфюмирана, да си носи в чантата червило и дезодорант и когато нацапа и напръска сина ми и той я смота, той да е виновния???  Дени е на 4. На 7 ще е ученичка. не мога да си представя тя с мое съгласие да ходи с такива неща на училище. В къщи вечер, или на празник, или да се погевези малко - да, защо не. Но на училище...  И когато Госпожата прибрала червилото, майката на другия ден дошла да си го вземе и после щерката пак с него на училище  Е неам думи, просто!

От няколко седмици сме с шини. Естествено имаше подигравки в началото. казах му хич да не му пука, да не обръща внимание, така като ги игнорира, те ще спрат. и май така стана.

Най ме е яд на това: моя син не е цвете; буен е, нервен, иска да е тартор, налита понякога на бой, и глупости се случва да говори...и ме е яд, че аз се старая да изкореня тези неща, непрекъснато мърморя, правя забележки...и изведнъж той вижда, че друго дете се държи точно като него, а неговата майка е по-добра, щото не наказва, не вика, не се кара...
Не понасям реплики от сорта: "Моето дете това не може да го е казало/направило!!!".........Ай сиктир, ве, то златно нейното 

Ох,болна тема,а Дани няма още 4г...