За ранния сблъсък на децата ни с простотията

Моят син няма очила ,но е пълничък с бузки и коремче.Когато беше в предучилищна възраст имаше едно дете което непрекъснато му се подиграваше а синът ми пердашеше всеки ден.Аз всеки ден му говорих че не трябва да отвръща на простотията и трябва да му отвърне с добро и детето ще престане да го обижда .В края на втория срок спряха да се биян и синът ми дойде и ми каза"На простоията отвръща само простака"-Госпожата така му казала.Та до ден днешен той не обръща внимание на подигравки.Усмихва се и продължава.Но го усещам че го изживява вътрешно-без да го показва.Но съм доволна че поне се опитва да не обръща внимание.Желая ти успех .На теб и на момиченцето ти 

Много сходни въпроси си задавам и аз, въпреки, че дъщеря ми, все още няма точно такива проблеми, но е имала подобни. Понякога се чудя, дали не прекалявам в старанието си, да я науча да бъде добра и мила, и никога, по никакъв повод да не се подиграва.
Страшно дълго се чудех, какво да те посъветвам, защото много добре те разбирам, но ми е много трудно. Наистина трябва да си говорите с дъщерята ти за тези неща, да й обясниш, че всеки е различен, че всеки си има своите достойнства, качества, неповторимост. Много е трудно, защото децата са много чувствителни, но сигурно ще успееш да намериш вярния подход, за да те разбере. Но много е важно, да я научиш да отстоява себе си, и да не се срамува заради очилата или друго.


Това, просто не мога да го повярвам, сериозно ли говориш? И защо трябва да стават децата на разведените родители..............????!!!!!

Това с "не обръщай внимание" няма как да стане на практика при малките ни дечица. Дори правейки се, че не обръщат внимание, вътрешно ще им е дискомфортно, а от това в последствие следват куп неприятности.
Според мен детето от много ранна възраст трябва да се възпитава със самочувствие, да бъде поощрявано от родителите си, за да може като се сблъска с "простотията", не "да не и обръща внимание", а да и се изсмее в лицето.
Отделен е въпроса, че повечето деца несъзнателно копират комплексарското поведенние, заучено от собствените си родители.
В повечето случаи едно дете е настроено да се подиграва, да тъпче другите и да е агресивно, ако то самото по някакъв начин е усетило това върху себе си.

Най-добре със затапване стават тези работи. Но в конкретната ситуация не се сещам как.
Факт е, че има възрастни, които не учат децата си на уважение към различните.
На собствен гръб имах това лято следния случай: на детски рожден ден сме на едно индийско момиченце. Аз обичам да съм късо постригана, на всичкото отгоре ходя често с панталон. И внезапно едното от поканените девойчета, около 5-6 годишно, нахално-иронично ме пита "Ти жена ли си или мъж?" Какво да направя, позасмях се и казах, че съм жена. Дете е. Но индийската му баба направо ме втрещи: не само, че започна да се смее като на нещо кой знае колко забавно, ами и замаха на дядото да дойде, за да му разкаже забавата. Направи го най-безцеремонно пред очите ми, сочейки към мене. Тогава един от присъстващите бащи, молдовец, не издържа, и направо се обърна към малката с въпроса: "А ти жена ли си или мъж?". Подразбиращ се отговор: "Ами жена!". Той продължава: "И откъде знаеш, че си жена? Изброй ми няколко неща, по които да си личи, че си жена." Мълчание ... Той продължава: "Хайде де, как така знаеш, че си жена, пък не знаеш защо". Детето определено се сконфузи и доста се замълча. Бабата и дядото като че ли също. Според мене стратегията имаше ефект.

Спомням си от детството ми - бяхме на лагер, по-големите момичета вече прояваваха ревност към останалите, че им сваляли момчетата от нашата група. Написали една бележка с доста цинично съдържание до "противничките", в която трябваше да се подпишем всички;  тази бележка стигна до учителката. Та тя като ни строи и ни пита всеки по отделно "Ти знаеш ли какво значи "к~~~~а" и след като не знаеш, защо употребяваш тази дума?" Такъв срам и страх брах тогава.
Та твоята девойка няма да избяга от простотията, но поне може да опита да затапи простаците с подходящи контра-питанки. Този който и вика очилат бръмбар, да вземе да и покаже истински такъв например, или яде баничка, защото и е вкусно и толкоз!

А подхода на учителката...няма думи просто. Бих я попитала с каква цел прави това и, ако не познава закона, то всички деца са равностойни, независимо дали родителите живеят заедно,разделено или са осиновени. Наистина бих вдигнала врява за такова нещо!

доколкото разбирам съучениците и и се подиграват редовно, не от вчера? според мен не трябва да търпи, а да се защити. докато не ги постави на място, ще я приемат за "лесна плячка" и ще продължават да я тормозят. ако отговори на тези, които я обиждат, спокойно и с усмивка, на тях ще им стане безинтересно. ако не може сама да се справи, измислете заедно отговор на най-честите подигравки, а защо пък и да не изрепетирате в къщи как им отговоря ? това е начинът според мен да се действа с булитата - трябва да им се опреш...

Подкрепям това мнение. Има начин да се затворят устата на простаците с подходящ отговор на простотията им. Ако трябва дори да измисли как тя да им се подиграе - винаги може да се измисли - номерът е да мислиш бързо, да не се паникьосваш и да целиш в болното място. Гадно е, знам, но днешните деца са толкова жестоки и изобщо хората, че с добро просто не става. Ако не искаш да те подиграват трябва да ги поставиш на място с необходимата увереност и наглост. За съжаление ако не си такъв човек и не ти идва от вътре, ако не можеш да обидиш човек тогава си загубен - обречен си да бъдеш жертва и да страдаш. Не знам на такива хора как може да се помогне. Готов отговор може да свърши частична работа. Но обикновено трябева да се съобрази на момента как да се действа и какво да се каже. Тогава вече почваш да издишаш. Ако имаше универсално решение на проблема всички щяха да го позлват, но няма. При момчетата и с юмруци може да се действа, но в нейния случай май не става. Въпреки че познавам момиченца, по-едрички, които трепят всички наред и така се справят с идиотчетата.

Аз пък уча моята дъщеря на самоирония и мисля , че помага в такива моменти...

Според мен тук играе роля и характера на детето. Ако то е по-свито и добричко, трудно ще може да затапи някого. Просто, защото отвътре не му идва. Не знам доколко можеш да научиш някого да отговаря винаги на място. И мен дори и до сега, когато ме засегнат в повечето случаи си премълчавам. Трябва да съм много афектирана, за да отговоря и да засегна човека отсреща. След това може на ум да си разигравам разни варианти на отговири в конкретната ситуация, но в момента... се стъписвам .
Да, по-късно се научих на това.

Моят подход е малко двойнствен. От една страна по повод и без повод уча дъщеря си на толерантност, обяснявам й, че не всички са еднакви, но няма "по-лоши" и "по-добри", че няма право да е груба с никой без повод и т.н.. Чак се чудя дали не прекалявам... Ако например видим човек с увреждания, не се правя, че не съм го видяла, нито непременно чакам нейните въпроси, а направо започвам да обяснявам. Наскоро на няколко пъти ме пита аз ли съм нейната майчица и аз ли съм я родила, което ме накара надълго и на широко да й обяснявам, че не раждането ме прави нейна майка и че има мн. осиновени дечица, чиито майки са също толкова майки колкото и аз и в тоя дух... От друга страна пък, ако ми се оплаче, че някой се държи групо с нея, я уча, че не трябва да го допуска - трябва да отговори по същоя начин или по друг, но да не позволява да се държат лошо с нея, защото не го заслужава. Когато са я обиждали, съм и казвала какво евентуално би могла да отговори. Съветвала съм я дори и да удря, когато я бият /не че го е направила/ или да бяга, ако този който я бие е по-силен /това вече го направи/. Но все пак тя е много кротка и тиха - не са я закачали много, а и тя май никога не се е държала грубо с който и да е, дори и да е била провокирана. Може би щях да я уча на друго, ако беше по-буйно дете.
И често й говоря колко ми е хубава и умна т.к. принципно не е с високо самочувствие. А който го няма, дори и да е перфектен, често бива "усетен" от другите и става прицел на подигравки.

така е, права си, но до колкото разбирам тук става дума за системен тормоз и за ситуация, която се повтаря общо взето по един и същи начин. ако в къщи обсъдят начин на действие, и най-свитото дете може да го изпълни, нали ?

Кажи й, че й завиждат. Че може неща, които те не могат, и затова ги е яд и се чудят с какво да се заядат.
Най-баналните обяснения вършат най-добра работа за малките.
И че като порасне, ще може лесно да отслабне или да сложи лещи, ако иска, но те няма така лесно да поумнеят.

Току що и го предложих като вариант ( струва ми се, че е добра алтернатива ), погледна ме доста недоумяващо чак ми стана малко неудобно

Не, нямах предвид да им го казва. А за самата нея като обяснение.

Не съм те разбрала явно, но го предложих, тъй като обсъждахме по-надолу варианти за "самозащита" и този ми се стори сдържан и на място.
Замислих се...споменах в началото на темата моите мустаци в младежките ми години, заради които отнасях какви ли не подигравки Спомням си, че майка ми казваше " Остави ги, като пораснеш ще ги махнеш и т.н " ами тази мисъл никак не правеше по-леки сблъсъците с подигравките на отворените ми съученици и съученички. Вече и аз започвам да мисля, че отбраната, която в никакъв случай не бива да е мълчалива е най-уместния вариант