Децата са жестоки. Да , ама са деца. Дрън - дрън...всичко е от родителя, ВСИЧКО !!!!!!
Павел имаше много конфликти в първи клас. Другите деца го дразнеха и той за най-малкото налиташе на бой. и все той виновен. Или спречка се примерно с някое дете, нищо сериозно, нооо...детето има голям батко, който после слиза и бие моя син
Цяло лято си говорихме...тази година я започна чудесно, чак Госпожата се впечатли. никакъв бой. Но продължава да ми се оплаква. Вярно, повечето неща са невинни,,ние също сме ги правили...но като цяло се забелязва, че децата са много по-злобни и агресивни, с огромно самочувствие, никакво уважение към себеподобните...и аз не знам на какво да го уча. Излиза, че ако му предам моята ценностна система, в сегашния начин на живот ще е вечно отстъпващия, все него ще мачкат...другия вариант е да стане "око за око, зъб за зъб" - определено не съм привърженик и на това 
За сега се опитвам да го науча как да балансира, кога да отстъпи и кога да напада...милия хич не вдява за какво иде реч 
Охх, болна тема ми е това. Честно, баси разюзданите деца!!!!!!!!!!!!!! Баси слободията!
Я кажете, бе мами, нормално ли е момиче във втори клас да ходи на училище червисана, напарфюмирана, да си носи в чантата червило и дезодорант и когато нацапа и напръска сина ми и той я смота, той да е виновния??? Дени е на 4. На 7 ще е ученичка. не мога да си представя тя с мое съгласие да ходи с такива неща на училище. В къщи вечер, или на празник, или да се погевези малко - да, защо не. Но на училище... 
И когато Госпожата прибрала червилото, майката на другия ден дошла да си го вземе и после щерката пак с него на училище 
Е неам думи, просто!
От няколко седмици сме с шини. Естествено имаше подигравки в началото. казах му хич да не му пука, да не обръща внимание, така като ги игнорира, те ще спрат. и май така стана.
Най ме е яд на това: моя син не е цвете; буен е, нервен, иска да е тартор, налита понякога на бой, и глупости се случва да говори...и ме е яд, че аз се старая да изкореня тези неща, непрекъснато мърморя, правя забележки...и изведнъж той вижда, че друго дете се държи точно като него, а неговата майка е по-добра, щото не наказва, не вика, не се кара...
Не понасям реплики от сорта: "Моето дете това не може да го е казало/направило!!!".........Ай сиктир, ве, то златно нейното
Павел имаше много конфликти в първи клас. Другите деца го дразнеха и той за най-малкото налиташе на бой. и все той виновен. Или спречка се примерно с някое дете, нищо сериозно, нооо...детето има голям батко, който после слиза и бие моя син
Цяло лято си говорихме...тази година я започна чудесно, чак Госпожата се впечатли. никакъв бой. Но продължава да ми се оплаква. Вярно, повечето неща са невинни,,ние също сме ги правили...но като цяло се забелязва, че децата са много по-злобни и агресивни, с огромно самочувствие, никакво уважение към себеподобните...и аз не знам на какво да го уча. Излиза, че ако му предам моята ценностна система, в сегашния начин на живот ще е вечно отстъпващия, все него ще мачкат...другия вариант е да стане "око за око, зъб за зъб" - определено не съм привърженик и на това За сега се опитвам да го науча как да балансира, кога да отстъпи и кога да напада...милия хич не вдява за какво иде реч Охх, болна тема ми е това. Честно, баси разюзданите деца!!!!!!!!!!!!!!
Баси слободията! Я кажете, бе мами, нормално ли е момиче във втори клас да ходи на училище червисана, напарфюмирана, да си носи в чантата червило и дезодорант и когато нацапа и напръска сина ми и той я смота, той да е виновния???
Дени е на 4. На 7 ще е ученичка. не мога да си представя тя с мое съгласие да ходи с такива неща на училище. В къщи вечер, или на празник, или да се погевези малко - да, защо не. Но на училище... И когато Госпожата прибрала червилото, майката на другия ден дошла да си го вземе и после щерката пак с него на училище Е неам думи, просто!От няколко седмици сме с шини. Естествено имаше подигравки в началото. казах му хич да не му пука, да не обръща внимание, така като ги игнорира, те ще спрат. и май така стана.
Най ме е яд на това: моя син не е цвете; буен е, нервен, иска да е тартор, налита понякога на бой, и глупости се случва да говори...и ме е яд, че аз се старая да изкореня тези неща, непрекъснато мърморя, правя забележки...и изведнъж той вижда, че друго дете се държи точно като него, а неговата майка е по-добра, щото не наказва, не вика, не се кара...
Не понасям реплики от сорта: "Моето дете това не може да го е казало/направило!!!".........Ай сиктир, ве, то златно нейното
