За ранния сблъсък на децата ни с простотията

Аз като дете много исках да имам очила...  И все още смятам, че на повечето деца очилата им харесват /особено сегашните - с пъстрите рамчици/. В моя клас е имало деца с очила, но никой не им се е подигравал. Проблемът идва от там, че веднъж някой се е подиграл и всички останали, без да мислят, са се включили. Това "стадно" поведение е много характерно за децата. Донякъде е и работа на учителя да обясни и порицае. Не ми е ясно защо в нашите училища няма уроци по толерантност спрямо различията у хората - в САЩ това е мн. застъпено.
А твоята дъщеря харесва ли си очилата? Ако не, може би една нова рамка по нейн избор би повдигнала самочувствието й. И тогава би могла да каже нещо от сорта "Ами да, яд ли те е, че ти си нямаш очила! Нося ги, защото ми харесват"

Да, харесва се ужасно много. Постарах се като ги избирах да са хубави, елегантни, не от онези с дебелите рамки....Тя толкова се е възприела с тях, че най-вероятно и е странно защо и се подиграват за тях, а не че и е обидно.

варианта със затапването не е лош, но колко богат речник и жизнен опит трябва да има едно дете за да реагира адекватно, хитро, остроумно в такава ситуация.Аз също трудно се сещам в точния момент как да реагирам и винаги после си умувам защо не казах това , трябваше да кажа онова...ама след дъжд качулка.Раната си  е рана независимо колко умни отговори съм измислила после.Малки душички, колко е лесно да ги предпазваме от всичко, но до кога  икога да ги оставим сами да се оправят с подобни простотии?

Тя простотията не може да се избегне, важното е да има самочувствие.
На простотията с простотия не може да отговориш.

Някои травми от детството остават за цял живот - при по-чувствителните.Ако това, че е с коремче толкова я притеснява, запиши я на спорт, покажи й как да си гълта коремчето.
При твоя случай с мустаците решението е било проста да ги махнете.

Интересно ми беше това с разведените родители - може би учителката е искала да каже, че в това няма нищо срамно.

Това напомня на соц.филм.Ако бях майка на едно от тези деца,бих потърсила сметка от тази госпожа.И тя щеше да ме запомни.Защо не подлагат учителките на психотестове?Повечето имат нужда от преглед.

На 12 години едва ли бих пратила детето си на епилиране.
Влизала съм в конфронтации с въпросната г-жа за доста неща, от което тя промени отношението си към детето ми доста негативно. Когато дъщеря ми сподели за въпросния урок, бях заета да я окуражавам  ( заради факта, че е дете на разделени родители ) и нямах сили и нерви и с г-жата да се разправям, а най-вероятно е трябвало да намеря...

Точно защото и аз съм имала такива проблеми разреших епилиране в 6-7 клас.
Може да звучи грозно и пораженчески, но намирах подход към госпожите. Ласкаене. Разбиране.

Рано или малко по-късно все се срещаме с простотията. Та нали е на всяка крачка.

Животът е интересен поради факта , че хората са различни . Не мога да давам съвети как другите да възпитават децата си , тъй като и аз имам своите и понякога се чудя , дали  се справям добре. За мен специално е важно , не само да си толерантен , но и да не приемаш твърде насериозно подигравките и да не се палиш и се стремя да внуша това на децата си .
Показвайте и вкъши любовта си и я харесвайте такава , кавато е , за да и създадете вътрешен комфорт и по-голяма сигурност , когато попадне в таква ситуация.

 А що се касае до учителката , която е изправила децата на разведените родители в класа , мисля  че заслужава съд за социална дискриминация...естествено ,  ако се намираше във нормална правова държава

и аз смятам, че не трябва нещата да се оставят с едно премълчаване. И мен са ме тормозоли, имало е време, когато това ме е засягало МНОГО дълбоко, развих си коварни болести като булемия... Но след друг поглед на нещата (но бях вече доста по-голяма) нещата се нормализираха. За епилирането-маика ми никога не ми е забранявала, дори тя пое инициативата за първото (7-клас), и ми оскуба веждите много по- рано (бяха доооста сключени ) Всеки човек трябва да има начин да се защити и той определено НЕ Е МЪЛЧАНИЕ!  

За словесните нападения нямам още опит с децата ми. Но моя син често го удрят в детската градина. И аз му казвам да не отвръща, а мъжът ми "Като те ударят ти им върни по-силно!" Кой ли е прав?

Моят син също е с очила и все още не ми е казал да го подиграват в училище заради тях, за което заслуга мисля, че има класната му, а може би и родителите на другите деца.
Подигравали са го за друго навън, когато играе. Тогава винаги му казвам да им казва, че са невъзпитани и да ходят да играят с други, не с него. Не зная дали и моят подход е правилен, защото не съм видяла резултат, само, че вече си подбира децата, с които да играе.

И аз си мисля, че е от голямо значение отношението на госпожата, и позицията, която тя заема по въпроса. В групата на дъщеря ми, в детската градина, има едно момченце осиновено, което освен това е и много по-дребничко, от останалите деца. И явно някои деца, в началото са се подигравали с него, но това беше много бързо пресечено от учителките. Дъщеря ми, много пъти ми е разказвала, точно какво е казала госпожата, как и какво е обяснявала на децата, което ми направи много приятно впечатление. Когато това се съчетае и с подходящото възпитание в къщи, не би следвало да има такива неприятни случки. За съжаление е трудно постижимо.

И аз винаги съм искала да нося очила и ме е било яд, че нямам причина да ми предпишат. Имах и един приятел с много добро зрение, който носеше очила за авторитет. Много хора са така. До ден днешен не разбирам комплексираните хора на тема очила. Като пораснах най-после ми се наложи и аз да пронося и много се кефех. Сега с очила чета. Единственият проблем е, че е малко неудобно и все трябва да помня къде ги слагам и да ги пазя от Давид да не ги изпотроши. Освен това като дете и много исках да имам шина на зъбите. Ама и там нямах късмет. Сега всъщност се чудя защо не са ми сложили, щото зъбите ми не са особено прави. И пак като ученичка отварях лепило със зъби и си счупих един преден. Много се радвах, че си имам счупен зъб  .
Единствено не ми харесваше това, че като се връщах от море и приличах не на циганче, а на негърче. Децата ме питаха дали не съм циганка и това ме дразнеше. Но беше за кратко, защото бързо разбрах, че всъщност много хора дори ми завиждат за тена.
Сега се сещам и друг вариант. Ако дъщеря ти блесне с нещо пред другите, примерно е много добра в училище или поне само по един предмет. Или изобщо се научи да прави нещо интересно, което само тя може ще им предизвика уважението 

Темата просто отново ми сви душата. С големия син - първи клас имаме подобни проблеми. Преди една година напълня , заради прием на лекарства. Естествено, се намират деца дето да му казват -свиня или др. нещо. И той страда. А горкото дете дори не е виновно, защото се храни нормално не прекалява, дори избягва да яде чипсове, сладки неща и др. Отначало и аз заемах позицията: "Не им обръщай внимание", но колкото повече пораства, започва да го тресе суетата. След дълъг размисъл реших, че е по-добре да види активно поведение и да си изгради такова като реакция срещу обидата. Разбира се остана ни уговорката, че деца които обиждат другите деца, заради това, че са дебели или носят очила или др. особености са с лоша душа. Обясних, че от тези деца може да се очакват и по-големи злини, отколкто само да обидят друго дете, затова с такива деца да не играе. Когато го обидят - да отвръща и той, а не да се захлупва на чина и да се опитва да сдържа сълзите си. Даже си репетираме и реплики, с киото да отвръща на нападките, като го карам той сам да си измисля такива. Веднъж ми показа едно момче, което му викало свиня. Същото това момче имаше корем по-голям и от неговия. Тогава му казах да предаде на момчето от мое име, че когато то си смъкне корема- тогава ще има право да обижда другите. Синът  ми му го казал и оттогава не съм чула същото това момче да го обижда. За да бъда максимално образна му казах- "Ти не си куче да те навикват и обиждат и да търпиш." Е още не сме си изградили собствена система за защита, но мисля, че е по-добре активна позиция, било дори реплика от рода:"Не ми пука" или нещо друго.