Съжалявам. 
- Публикувана: 29 ян. 2007, 15:25 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2007, 09:10 ч.
Току що загубих бебето си
Миличка,знам какво ти е,преживях същото-изведнъж месец преди края на бременност,протекла като по водя се оказах празна...извадиха бебето ми мъртво,а до преди 2 дни всичко уж беше наред. Знам,че думи от сорта "млада си и..."/даже ми е гадно да ги пиша/ няма да те успокоят. Ще мине време и ще плачеш по-малко,но винаги ще запазиш топлото чувство към това мъниче,расло някога в теб и болката от загубата. Много важно е сега да успееш да разбереш причината за случилото се-за да вземеш мерки при следващата бременност. Дано ти дадат адекватен отговор. На мен не ми дадоха. Чети,питай и направи всички необходими изследвания,ако се окаже,че е имало проблем /понеже не си написала точно какво се е случило/. Пиши при нас-ще ти помогнем с каквото можем. Моралната подкрепа също е много важна... Споделяй с близките си,с приятелите си,не се затваряй,говори за това. Говори за мъката си,плачи когато ти се плаче-тези,които те обичат няма да ти обърнат гръб. На мен ми казаха тогава- сега ще разбереш кои са приятелите ти! Говори много с мъжа си,и на него не му е лесно...случилото се може както да ви сближи много повече,така и да ви отдалечи един от друг. Затова ви пожелавам заедно да успеете да преодолеете това изпитание и да сте много силни! Когато имаш нужда да споделяш-пиши.
Дълго стана...исках да ти кажа,че ужасно много ти съчувствам...и разбирам мъката ти...
Прегръщам те!
Дълго стана...исках да ти кажа,че ужасно много ти съчувствам...и разбирам мъката ти...
Прегръщам те!
Съжалявам за случилото се.
Е аз какво да кажа, че баткото не е искал бебето след като го загубихме точно когато той ставаше на 3 години и половина? А ако добавя и пълното съвпадение на часа. Точно когато Петър се роди в 17 часа, тогава усетих онази ужасня прерязваща болка и вече знаех че няма бебе.
Не търси под вола теле. Поне е малко по-лесно.
Само, че за наше още по-голямо нещастие бебчето ни е отлетяло към рая точно в деня на нашата 6та годишнина от както сме заедно с мъжът ми, а аз го родих на другия ден. И това ако не е някакво проклятие........ тогава незнам какво е?
Е аз какво да кажа, че баткото не е искал бебето след като го загубихме точно когато той ставаше на 3 години и половина? А ако добавя и пълното съвпадение на часа. Точно когато Петър се роди в 17 часа, тогава усетих онази ужасня прерязваща болка и вече знаех че няма бебе.
Не търси под вола теле. Поне е малко по-лесно.
Yasna,толкова много съжелявам за случилото се!Болката е огромна...Тя не спира...Макар че аз загубих своето бебче едва в края на трети месец,мъката и болката бяха с мен всеки един ден,през който аз не спирах да мисля за бебчето,което с мъжа ми очаквахме с толкова много радост!Сега отново съм бременна,но споменът остава завинаги...Както и страха дали този път всичко ще бъде наред!.....
От сърце ти пожелавам да намериш сили да продължиш напред,въпреки огромната болка и мъката по изгубеното детенце!Когато имаш нужда пиши,ние сме с теб!Бъди силна!Прегръщам те!
От сърце ти пожелавам да намериш сили да продължиш напред,въпреки огромната болка и мъката по изгубеното детенце!Когато имаш нужда пиши,ние сме с теб!Бъди силна!Прегръщам те!
Безкрайно много благодаря на всички ви момичета, за топлите думи. 
Причините за смъртта на бебчето ми още не се знаят, защото експертизата ще бъде готова след около седмица. Иначе видимо всичко беше наред . Акушерката ми каза, че пъпната връв е била по-къса. 
Като ми изтекоха водите пък изтече и много кръв, след което докторите ме гледаха на видеозона и изказаха съмнение, че плацентата може да се е отлепила 
, но за сега нищо още не е сигурно.
Просто незнам
. Надявам се те да открият причината и повече никога, никога да не се случва 
Причините за смъртта на бебчето ми още не се знаят, защото експертизата ще бъде готова след около седмица. Иначе видимо всичко беше наред . Акушерката ми каза, че пъпната връв е била по-къса. Като ми изтекоха водите пък изтече и много кръв, след което докторите ме гледаха на видеозона и изказаха съмнение, че плацентата може да се е отлепила , но за сега нищо още не е сигурно. Просто незнам
. Надявам се те да открият причината и повече никога, никога да не се случва 
ясна,
много съжалявам за това,което сте преживяли.аз загубих първата си бременност в трети месец,а втората в 31 седмица.дори не видях малкото си момиченце.ще ти кажа едно-мъката не си отива.свикни да живееш с нея.но не се страхувай от следваща бременност.ти ще имаш дете.ще си щастлива някой ден с малко човече в ръцете.аз отново съм бременна-33 седмица.всеки ден за мен минава в следене на движенията на бебо и всеки път като го усетя благодаря на бог за това.никога не спирам обаче да мисля и за загубата си.
бъди силна.само така ще се съвземеш.трудно е но ние затова се наричаме жени,а не мъже.защото сме силни и мама лесно не се става.само господ знае през какви мъки ни е писано да минем.прегръщам те.
много съжалявам за това,което сте преживяли.аз загубих първата си бременност в трети месец,а втората в 31 седмица.дори не видях малкото си момиченце.ще ти кажа едно-мъката не си отива.свикни да живееш с нея.но не се страхувай от следваща бременност.ти ще имаш дете.ще си щастлива някой ден с малко човече в ръцете.аз отново съм бременна-33 седмица.всеки ден за мен минава в следене на движенията на бебо и всеки път като го усетя благодаря на бог за това.никога не спирам обаче да мисля и за загубата си.
бъди силна.само така ще се съвземеш.трудно е но ние затова се наричаме жени,а не мъже.защото сме силни и мама лесно не се става.само господ знае през какви мъки ни е писано да минем.прегръщам те.
Мило момиче,
ужасно съжалявам за огромната ви загуба. Аз лично не съм изживяла този ад, но по време и на двете си бременности треперех от страх, точно от необяснимото и безпричинното, което ей така, с един замах може да ти отнеме най-желаното и най-ценното.Въпреки, че съм майка на две деца, страхът не ме напуска и за миг, непрекъснато ги мисля и им треперя.Явно такава е орисията на нас жените.
Тук ще намериш разбиране и утеха, доколкото е възможно.Възползвай се и дано успееш по-скоро да се примириш с това, над което нямаме власт ние хората.Бъди силна и гледай напред, от все сърце ти желая да се сдобиеш с живо и здраво детенце, което да изтрие тъгата от челото ти и да те направи най-щастливата мама на света.
ужасно съжалявам за огромната ви загуба. Аз лично не съм изживяла този ад, но по време и на двете си бременности треперех от страх, точно от необяснимото и безпричинното, което ей така, с един замах може да ти отнеме най-желаното и най-ценното.Въпреки, че съм майка на две деца, страхът не ме напуска и за миг, непрекъснато ги мисля и им треперя.Явно такава е орисията на нас жените.
Тук ще намериш разбиране и утеха, доколкото е възможно.Възползвай се и дано успееш по-скоро да се примириш с това, над което нямаме власт ние хората.Бъди силна и гледай напред, от все сърце ти желая да се сдобиеш с живо и здраво детенце, което да изтрие тъгата от челото ти и да те направи най-щастливата мама на света.