Току що загубих бебето си

Bori-Ana  - много ти благодаря за напътствията. Всички около мен много ме подкрепят и най-вече съпругът ми. Той, милия толкова беше щастлив и така се радваше на бебчето, дори му говореше и заедно му купувахме дрешките....Когато ме приемаха в болницата и му казах какво е станало, няма да забравя болката и отчаянието в очите му. Казвам ти това, защото сега прави всичко възможно да е повече време до мен и взаимно да се утешаваме, и да си даваме нови надежди и кураж за бъдещето.
 

Само, че за наше още по-голямо нещастие бебчето ни е отлетяло към рая точно в деня на нашата 6та годишнина от както сме заедно с мъжът ми, а аз го родих на другия ден. И това ако не е някакво проклятие........ тогава незнам какво е?

  Днес се обадих в болницата да питам дали епикризата от аутопсията му е готова, но ми казаха да отида да я взема чак другата сряда . А аз какво да правя до тогава . Все се питам защо стана така и като чели живея за деня, в който все пак ще разбера ЗАЩО???????

Интересно ми е,ти когато постъпи в болницата,бебето беше ли още живо? Имаше ли тонове? Защо отиде в болницата,с какви съмнения? Аз спрях да усещам движенията за около ден-от сутринта,после цял ден чаках да усетя нещо,и вечерта постъпих,а бебето беше с идеални тонове все още. Нали по книгите пише,че детето не се движи всеки ден еднакво-има по-бурни дни,и по-спокойни. И друг път не съм усещала,но изобщо не съм се тревожела...а точно този път майчинския ми инстинкт ми подсказа,че нещо не е наред,и именно той ме заведе в болницата. И когато д-рката ми обясняваше,че бебето е живо и едва ли не всичко е ОК,аз ЗНАЕХ,че не е така. Но се доверих,все пак апаратурата и д-рите би трябвало да знаят повече... А трябваше да слушам инстинктите и да викам,да искам да ме наблюдават непрекъснато...но... сега е късно.

 

Последно когато усетих движенията на бебето и то те бяха нормални за него (доста бурни) беше преди да заспя (около 00 ч. ) На сутринта се събудих и не усещах движения, но и аз като теб не се притесних , защото то не мърда непрекъснато. Чак към обяд след като продължих да не усещам нищо започнах леко да се притеснявам. Към 14.30 -15 ч. реших да се обадя на мойта гинеколожка и да и кажа, че не усещам движения на бебето. Дори се опитах да го побутна малко та белким се размърда, но нищо. Така тя ми каза да отивам в болницата и ми пожела успешно раждане. Когато отидох в болницата ( към 17 ч. ) ми казаха, че бебето нама сърдечна дейност. Това е А от кога е спряла незнам, а и не ми дойде на ум в този момент да попитам.....

Много съжалявам за теб мила.  В твоя случай каква ти казаха, че е причината???

Днес бях в МД за епикризата на бебче и исках да споделя с вас. Причината за смъртта е интраутеринна асфиксия, дължаща се вероятно на преждевременно отлепване на плацентата!!!!!!  Говорих с главната акушерка и тя каза, че най-вероятната причина за отлепването е била активната дейност на бебето и късата пъпна връв (40см.) Нямало е никакви вътрешни или външни малформации. Просто малшанс, както каза тя 

Интраутеринната асфикция е основната причина за смъртта,това е ясно...но това другото...цитирам "най-вероятната" причина,наистина ми е странно това,което и Рони ти е написала..защо ти казва акушерката,и не ти ли дадоха някаква епикриза? Понеже и в моя случай бебето е починало вследствия асфикция,и според мен всички мъртвородени бебета умират вътреутробно от това. Но какво води до асфикцията,това е въпроса... Уф,миличка,толкова ми е мъчно...всеки път като чета нещо подобно и ме хваща беса. На мен ми казаха: Хубавото е,че няма малформации. И аз въпросително повдигнах вежди-как може такова нещо да се нарече хубаво- хубаво било,понеже следващ път нямало да се повтори. Та така мила,стискам палци бързо да се възстановиш физически и психически и скоро пак да си бременна. Пък,дай боже,да се срещнем и в отчетни:)

Зачетох се в отговорите относно епикризите,при мен също пишеше ,че най "вероятна" причина е вътреутробна инфекция.Попитах патолога може ли да ми правят изследвания през седмица,да ходя на триизмерен видеозон,да  правя изследвания за синдром на Даун,да го гледа д-р Мазнейкова и всички да казват че бебето е в отлично състояние и накрая да престане да диша от нищото.Неможа да ми отговори как бебе с инфекция на плацентата ще доживее 1ден след термина и ще порасне до 4200гр.Накрая пише че имал предположения за изтичане на околоплодни води и от там влязла инфекция.Този тъпак обаче незнаеше,че околоплодният мехур неможаха да го спукат около час и накрая при получаване на разкритието и от напъване той се пукна сам с абсолютно бистри води!Мисля че са големи некадърници по-голяма част от тях и просто се прикриват един друг и пишат едни и същи глупости в епикризите ,това ми го намекна един познат доктор гениколог.

yasna, ако има нещо, което така силно стяга майчиното сърце, то това са датите, на които сме изгубили децата си и които болезнено ни припомнят какво сме можели да имаме, а нямаме. Пресмятаме колко голямо щеше да е рожбата ни, как щеше да изглежда... Искам да ти кажа нещо, което преди година/когато загубих момиченцето си/ Катнадийн написа в темата ми - че понякога Бог като знае, че едно дете го чакат някакви мъки на земята, той му ги спестява и го прибира при себе си, за да не страда. Знам, че от това няма да ти стане по-леко, но някак си помага да приемеш случилото се/в границите, в които изобщо е възможно да приемеш/. Прегръщам те силно.

Те всички се държат така сякаш никога не сме били бременни може би, за да не ни причиняват болка ?

Светле и Ясна,не знам защо всички се държат така,като че нищо не е било.Може би си мислят ,че така ще забравя.Но истината е че дори пет минути не минават без да мисля за това.Първите дни имах нужда да говоря само и единствено за бебето.Но близките ми старателно избягваха темата ,превключваха каналите,когато дават бебе и т.н.Но аз исках да говоря,исках да плача,исках да хвърлям.Подтискам емоциите си дори до днес,въпреки че това ме натоварва .Мога да говоря свободно само тук.Не мога да се отпусна и да говоря пред никого,дори пред съпруга ми.Знам, че не съм права,но понякога си казвам-ето,те всички забравиха.А аз не искам да го забравям.Това беше моето дете.Толкова мечтаех за него.С приятелка си говорехме ,че децата ни ще порастнат заедно.Колко съм била наивна.Сега тя има син,а аз...Не завиждам ,разбира се,но пак стигам до въпроса -защо на мен.И ми е толкова мъчно за детето ,което изгубих,и за съпруга ми ,и за семейството ми,което прежива всичко това.

И така,все се въртя в тоя кръг и изход не виждам.

Хубаво е ,че го има този форум....иначе ще се побъркаме!
Това е нашето второ семейство!

Светле и Ясна,не знам защо всички се държат така,като че нищо не е било.Може би си мислят ,че така ще забравя.Но истината е че дори пет минути не минават без да мисля за това.Първите дни имах нужда да говоря само и единствено за бебето.Но близките ми старателно избягваха темата ,превключваха каналите,когато дават бебе и т.н.Но аз исках да говоря,исках да плача,исках да хвърлям.Подтискам емоциите си дори до днес,въпреки че това ме натоварва .Мога да говоря свободно само тук.Не мога да се отпусна и да говоря пред никого,дори пред съпруга ми.Знам, че не съм права,но понякога си казвам-ето,те всички забравиха.А аз не искам да го забравям.Това беше моето дете.Толкова мечтаех за него.С приятелка си говорехме ,че децата ни ще порастнат заедно.Колко съм била наивна.Сега тя има син,а аз...Не завиждам ,разбира се,но пак стигам до въпроса -защо на мен.И ми е толкова мъчно за детето ,което изгубих,и за съпруга ми ,и за семейството ми,което прежива всичко това.Добре,че дъщеря ми е мъничка,и в главата и не остана спомен.Питаше ме няколко пъти кога ще се роди бебето ,аз и обясних ,че съм се объркала ,че в корема имам бебе и така.Съжалявам ,че и тя ще остане самичка,без брат или сестра.И така,все се въртя в тоя кръг и изход не виждам.