Току що загубих бебето си

  • 14 911
  • 106
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 59
Мила,Ясна!
Знам кава болка изпитваш,защото само преди 3 месеца моето бебе си отиде ей така - за миг.Бях само на 4 седмици от момента да го докосна,на една ръка разстояние сякаш....Но уви!И досега нямам отговор за причините,но вече не искам и да ги търся.Случилото се е една рана,която не зараства.Боли,но се научаваш да живееш с болката.Нямаш право да спираш,а трябва да продължиш напред - заради теб самата,заради човека до теб,заради борбата един ден да изпиташ радостта да имаш дете.
Търсейки отговор за загубата си,попаднах на прекрасните момичета във форума.Споделяйки с тях,на душата ми ставаше по-леко и те са тези,които ми помогнаха да продължа борбата.Споделяй,не се изолирай.Дали е наказание,дали е съдба случващото се,дали ние сме пропуснали нещо....хиляди въпроси бушуват в главата.Важно е да се борим за правото да се наричаме майки.
Мъчно ми е,че има толкова случаи....мислех си,че съм само аз...
Господи,нека вече да не се случва!
Целувам те!

# 31
  • Мнения: 656
yasna,много ми е мъчно за теб,Не знам какво да кажа,съжалявам много.Прегръщам те Hug

# 32
  • Мнения: 1 187
Господи, защо се случват такива трагедии?!  Cry
Майче съжалявам за огромната ти загуба. Прегръщам те и плача с теб.  newsm45 Бебчо сега е на едно по-хубаво място, на топличко, слънчево и сред добри ангели които се грижат за него.  Flowers Rose Flowers Rose

Последна редакция: сб, 03 фев 2007, 12:36 от klamerche

# 33
  • Мнения: 345
Благодаря ви, мили момичета!!!!!!! Аз също вярвам, че моето малко бебче е на небето и не е самотно заедно с другите малки ангелчета, но на мен ми липсва безкрайно. Cry Cry Cry Все се питам защо стана така #Cussing out и се надявам скоро да получа отговор........ Praynig

# 34
  • Мнения: 167
Yasna, съжалявам искрено за загубата ви!
Знам как се чувстваш, защото преживях почти същото преди 24 дни-бях в средата на 6-ти месец и детето ми се роди живо и живя около 12 часа. Все още не съм готова да опиша историята си,но скоро ще го направя.
От опит мога да ти кажа,споделяй мъката си,говори за чувствата си,плачи и викай колкото искаш и  не оставай сама в нещастието си.
Моят съпруг не споделя чувствата си и това ми тежи още повече, затова говорете и споделяйте с мъжа ти така ще ви е по- леко в мъката.
И накрая знам, че болката никога няма да утихне, но все някога ще се научим да живеем с нея.Пожелавам ви да сте силни и заедно да преодолеете това нещастие по-бързо и от тук нататък само хубави неща да ви се случват.

# 35
  • Мнения: 200
Не намирам думи, който биха поне малко утешили болката от случилото се. На мъката и трябва време. Бъди силна и смела. Подкрепи човека до теб защото съм сигурна че и на него му е много тежко. Намери за себе си смисъл да продължиш напред, въпреки невъзвратимата загуба. Heart Eyes

# 36
  • Мнения: 4 473
 Cry Cry Cry

Кураж, момиче!

# 37
  • София
  • Мнения: 50
Миличка, много съжалявам за загубата!!! Прегръщам те силно Hug
На 4.09. мин. година аз бях в същата ситуация, в същата болница Sad На този ден трябваше да вляза в 8 месец. Шокът и болката са.......всичко, което помня! Ужас, страх, безумен яд на всичко..... Чудех се защо на мен, на нас с мъжа ми! Ние си искахме бебчо повече от всичко на този свят, но..... Не този път. Не сме се отказали. Намерих сили да продължа напред. И всеки божи ден мислия за моето малко ангелче......
Знай, че не си сама! Има много хора, които те обичат и са до теб. Колкото е гадно и мъчително да е всичко....все пак важното е, че ти си добре!!!!!
Кураж Hug Hug Hug

# 38
  • Мнения: 135
Аз загубих бебето в 3м. Преди 6м болката неспира. Но момичета трябва да се преборим със мъката и да гледаме напред. Да молим бог другите ни бремености да минат успещно. И не на последнмясто,ако можем да открием причината за случилотосе   Hug

# 39
  • Мнения: 345
 Напълно съм съгласна с вас. Болката, празнотата, яда и т.н. са големи. Хората казват, че на мъката и трябва време и,че времето лекува всичко Confused , но аз не съм сигурна в това. Вече минаха 2 седмици от както момченцето ми отиде при другите ангелчета на небето, а аз все по-често мисля за него. Днес се обадих в болницата да питам дали епикризата от аутопсията му е готова, но ми казаха да отида да я взема чак другата сряда Shocked. А аз какво да правя до тогава #Cussing out. Все се питам защо стана така и като чели живея за деня, в който все пак ще разбера ЗАЩО??????? Cry
 Всеки ден чета "нашия" форум и виждам колко често се случват подобни трагедии и колко много "бъдещи майки" страдат от загубата на своите бебета. Много ми е болно за всички и ви прегръщам силно   bouquet. Искам да ви кажа, че желанието за дете никога не ме е напускало и с нетърпение чакам да дойде времето за следващото Praynig Този път се оказах неподготвена , но следващия поне ще знам какво да изисквам от докторите.
 Благодаря ви много още веднъж за подкрепата и вниманието  Praynig  bouquet и съжалявам ако думите ми са объркани  Rolling Eyes

# 40
  • Мнения: 1 369
  Днес се обадих в болницата да питам дали епикризата от аутопсията му е готова, но ми казаха да отида да я взема чак другата сряда Shocked. А аз какво да правя до тогава #Cussing out. Все се питам защо стана така и като чели живея за деня, в който все пак ще разбера ЗАЩО??????? Cry

Миличка,мен така ме мотаха месец и половина-първо беше 10 дни,после станаха 10 работни дни,после месец,накрая казаха-най-малко месец. Аз звънях редовно на д-рката и се надявах тя да ускори нещата-все пак и тя беше уж в "неведение" и накрая тя натисна патолога да види "пробите" и той и беше обещал,че ще го направи,след като се върнел от някакъв конгрес... Благоволи накрая все пак да ги погледне,и беше написал 3-4 изречения,които не ми дадоха почти никакви отговори на мен. И аз така чаках с надежда да разбера защо се е случило,ама... Пиши след като я получиш. Може и при теб да се окаже проблем с плацентата...
Дръж се,мила,знам колко ужасна е тая болка...особено в началото,после някак свикваш да живееш с нея...
 Hug Hug Hug

# 41
  • Мнения: 345
KikiNiki благодаря ти за подкрепата. Другата сряда направо ще отида в МД и дано нещата се изяснят. След това задължително ще ви пиша. Прегръщам ви най-сърдечно  Hug Hug Hug

# 42
  • Мнения: 7 111
yasna, аз протоколът от Мд го взех 2 месеца след раждането. Но датата на изготвянето му беше точно 1 месец след.
Бяха се учили върху всяко чаркче на бебо. Не ставаше въпрос за плацента.
Но вече толкова проблеми се повдигнаха за проблеми с плацентата и вече ми изплява в съзнанието някатъв разговор в операционната, че пъпната връв е ужасно изтъняла. 

# 43
  • Мнения: 345
 Когато моето бебче се роди, докторът и акушерката ми казаха, че плацентата (поне на външен вид) е добре, и че проблемът едва ли е в нея. Колкото до пъпната връв тя със сигурност беше по-къса. Незнам до колко това би могло да бъде от някакво значение за случилото се  newsm78. Това за което лекарите в предродилното изразиха съмнение е, че плацентата може да се е отлепила. Гледаха ме няколко пъти на видеозон и особено след като ми изтекоха водите понеже се учудиха от това колко много кръв изтече заедно с тях  ooooh!. Според майка ми, доколкото тя си спомня на нея не и е текло кръв, а при вас ?????? След раждането, когато лежах на 12тия етаж говорих с една лекарка, която ме попита дали са ми казали каква е причината. Тогава и споменах за съмнението за отлепена плацента и тя ми каза, че ако е така то това е причината за спиране на достъпа на храна за бебето и съответно за смъртта му.  Cry

# 44
  • Linz
  • Мнения: 11 619
При отлепена плацента спира достъпът и на кислород.
Много ми е мъчно, сърцето ми се сви. Представям си болката ти Cry
Бъди силна! Кураж!

Общи условия

Активация на акаунт