Публикувана: 29 ян. 2007, 15:25 ч.
Последно мнение: 29 юни 2007, 09:10 ч.

Току що загубих бебето си

14 937
106
1

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 16 фев. 2007, 18:56 ч.

Мнения: 8

Здравей Yasna, приеми мойте най-искрени съболезнования,мисля че това е най-ужасното нещо което може да се случи на една жена.Аз преживях същото преди 1г. и2м. бях в 40 г.с. и дори невидях моето момченце - 4,200 кг.
Знам че мъката ти е огромна,но това че ти си жива и здрава е най - хубавото нещо за твоите обични хора и за теб самата.Съвета ми е да се радваш на любовта между теб и твоя съпруг и с времето радостта от това, че имате общо бъдеще и мечти,ще се върне.Силно те прегръщам и ти желая от тук на сетне да няма повече такива преживелици.Няма да ти пожелавам да бъдеш силна защото според мен човек трябва да изживее мъката си така както я усеща,а аз ти пожелавам да изживееш своето щастие в най-скоро време и то така както винаги си си го представяла!!!

# 61 16 фев. 2007, 19:15 ч.

Мнения: 8

Зачетох се в отговорите относно епикризите,при мен също пишеше ,че най "вероятна" причина е вътреутробна инфекция.Попитах патолога може ли да ми правят изследвания през седмица,да ходя на триизмерен видеозон,да правя изследвания за синдром на Даун,да го гледа д-р Мазнейкова и всички да казват че бебето е в отлично състояние и накрая да престане да диша от нищото.Неможа да ми отговори как бебе с инфекция на плацентата ще доживее 1ден след термина и ще порасне до 4200гр.Накрая пише че имал предположения за изтичане на околоплодни води и от там влязла инфекция.Този тъпак обаче незнаеше,че околоплодният мехур неможаха да го спукат около час и накрая при получаване на разкритието и от напъване той се пукна сам с абсолютно бистри води!Мисля че са големи некадърници по-голяма част от тях и просто се прикриват един друг и пишат едни и същи глупости в епикризите ,това ми го намекна един познат доктор гениколог.

# 62 16 фев. 2007, 23:34 ч.

Бъди много силна,много ми е мъ4но за теб.ПРЕГРЪЩАМ ТЕ .От сега на татък ти пожелавам,вси4кото нещастие на тази земя,ДА БЪДЕ ТВОЕ ЩАСТИЕ.

# 63 17 фев. 2007, 05:27 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: sianka в пт, 16 фев 2007, 19:15

Ужас! А бебчо живо ли се роди? Сигурна ли си, че е мъртво? Защо не ти го показаха? В момента на раждане как бяха тоновете? Confused

Приемете искренните ми съболезнования момичета! Praynig

Знам как се чувствате. Cry

# 64 18 фев. 2007, 00:40 ч.

Мнения: 154

Много съжалявам Sad

Но дори когато казвам това ,знам ,че няма да те утеши .Един ден ше имаш хубаво детенце.Пожелавам ти го.

# 65 20 фев. 2007, 19:48 ч.

Мнения: 345

знаеш ли ,sianka , колкото повече чета и колкото повече мисля, все повече се убеждавам, че докторите "понякога" прикриват грешките си. Много съжалявам за това, което ти се е случило и на теб Hug

# 66 21 фев. 2007, 00:18 ч.

Мнения: 1 227

Здравей Yasna, приеми искрените ме съчувствия за това, което те е сполетяло. Бъди силна и търпелива и след време ще си имаш прекрасно здраво детенце.
Преживях същият кошмар преди 18 години, минах през манията, че нещо ми има и си направих всички възможни прегледи и изследвания - тотална грешка: психясах и всичко около мен се разруши...
Вече си имам дъщеря, която на 01.08 ще навърши 5 годинки и се замислям за още едно дете, независимо, че съм на цели 37.
Просто изчакай малко време да се възстановиш физически и психически.
Кураж и късмет

# 67 21 фев. 2007, 13:33 ч.

Мнения: 345

Мади , благодаря за съвета! Ще се вслушам в него. Peace

# 68 22 фев. 2007, 22:48 ч.

Здравей,макар и да прозвучи изтъркано вече аз те разбирам и силно ти съчувствам.Ще ти разкажа накратко моята история и нека тя ти вдъхне сила,вяра и кураж.Детето си загубих две седмици преди термина,преди седем години-не е спряло да ме боли,не съм спряла да го виждам в мислите си. Но бях силна и станах по-силна -на следващата година забременях и родих живо и здраво момченце.Трябва да знаеш че през първите три месеца направих много изследвания за да сме сигурни че не е била там причината,а през последните два месеца ходих често и да ми правят записи на тоновете.След четери години забременях - сега си имаме и момиченце.Повечето хора ме смятаха за голяма куражлийка.Затова ти пиша-вярвай и бъди силна всичко може да се оправи.

# 69 23 фев. 2007, 23:51 ч.

Мнения: 345

zlatina 814 , благодаря ти за подкрепата.
Надеждата умира последна. Heart Eyes

Ако не беше тя, светът да се е самоунищожил досега.........

# 70 24 фев. 2007, 22:32 ч.

Мнения: 345

Днес се навърши един месец от както нашето малко момченце стана поредното ангелче на небето. smile3518

Мир на малката ти душица Praynig

. Мама и тати винаги ще те обичат и много, много ще ни липсваш............... Flowers Rose

# 71 25 фев. 2007, 20:33 ч.

Мнения: 135

Бъди силна и гледаи напред колкото и страно да звучи в момента това. Дай боже другйят път да бъдещ най щастливата майка. Hug

# 72 26 фев. 2007, 09:32 ч.

Мнения: 3 166

yasna, ако има нещо, което така силно стяга майчиното сърце, то това са датите, на които сме изгубили децата си и които болезнено ни припомнят какво сме можели да имаме, а нямаме. Пресмятаме колко голямо щеше да е рожбата ни, как щеше да изглежда... Искам да ти кажа нещо, което преди година/когато загубих момиченцето си/ Катнадийн написа в темата ми - че понякога Бог като знае, че едно дете го чакат някакви мъки на земята, той му ги спестява и го прибира при себе си, за да не страда. Знам, че от това няма да ти стане по-леко, но някак си помага да приемеш случилото се/в границите, в които изобщо е възможно да приемеш/. Прегръщам те силно. Hug

# 73 27 март 2007, 09:11 ч.

Мнения: 345

Цитат на: svetlana_78 в пн, 26 фев 2007, 09:32

Странно нещо е човешката психика. Thinking

Ето, минали са само 2м. от както нашето малко момченце стана поредното ангелче на небето, а аз имам чувството , че са минали години, дори понякога се питам: " Това истина ли беше? Наистина ли бях бременна цели 9 месеца и накрая така и не видях детенцето си ЖИВО??? Наистина ли се случи с мен или само съм сънувала ужасен кошмар?" smile3518

Да ви кажа честно, вече незнам кое е по-добре? Дяволска работа newsm48

.
Единственото което искам е да си имаме детенце. ylinfant

и да изживеем най-после всичко онова, което толкова бленувахме............

# 74 27 март 2007, 17:55 ч.

Мнения: 656

Yasna,Чувствам се по същия начин.Има дни ,в които ми се струва че са минали години.В други дни всичко е толкова реално-всичко е пред очите ми,всички думи са в главата ми ,като че ли се е случило вчера.А понякога всичко е толкова нереално-казвам си -не ,това не се е случило с мен ,просто е невъзможоно.В главата ме е пълна каша.Толкова ми е трудно да се съсредоточа,забравям елементарни неща,правя глупави грешки.Вчера гушнах бебето на мои познати.Мислех си ,че никога няма да мога да гушна чуждо бебе.Не усетих нищо,никаква емоция.Като че ли съм от дърво.Не заплаках ,дори не се натъжих,абсолютно нищо.Само стоях и му говорех.Забравила бях как миришат бебетата.А девет месеца живях с такива очаквания,надежди.Не мога да намеря мир със себе си.Не знам как ще го преживея.Особено когато всички около мен се правят ,че нищо не е било.Да ,обаче е било.Кураж ти пожелавам. Hug

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: