Публикувана: 29 ян. 2007, 15:25 ч.
Последно мнение: 29 юни 2007, 09:10 ч.

Току що загубих бебето си

14 944
106
1

# 75 27 март 2007, 23:41 ч.

Мнения: 3 166

Ясна, просто искам да знаеш, че съм тук - с теб - в мислите си. Наистина 2 месеца не са достатъчно за да олекне. Но истината е, че май цял един живот не би бил достатъчен. Звучи ужасно.
Мерри, това, че не можеш да намериш мир със себе си, все едно аз съм го казала.А за другото - и при нас положението е същото - за двете ми бебета не се говори. Все едно никога не съм била бременна. Но аз бях. И помня. За другите това са просто неуспешни бременности. За мен, до последния ми дъх, ще си останат децата ми - момченце и момиченце, които никога няма да гушна...

# 76 28 март 2007, 16:04 ч.

Мнения: 345

мерри и svetlana_78 . Те всички се държат така сякаш никога не сме били бременни може би, за да не ни причиняват болка ? newsm78

Но понякога ние имаме нужда да поговорим с най-близкия си човек за това, защото спомена и мъката са живи, а дечицата ни ...... Weary

не са..........

# 77 28 март 2007, 18:17 ч.

Мнения: 656

Светле и Ясна,не знам защо всички се държат така,като че нищо не е било.Може би си мислят ,че така ще забравя.Но истината е че дори пет минути не минават без да мисля за това.Първите дни имах нужда да говоря само и единствено за бебето.Но близките ми старателно избягваха темата ,превключваха каналите,когато дават бебе и т.н.Но аз исках да говоря,исках да плача,исках да хвърлям.Подтискам емоциите си дори до днес,въпреки че това ме натоварва .Мога да говоря свободно само тук.Не мога да се отпусна и да говоря пред никого,дори пред съпруга ми.Знам, че не съм права,но понякога си казвам-ето,те всички забравиха.А аз не искам да го забравям.Това беше моето дете.Толкова мечтаех за него.С приятелка си говорехме ,че децата ни ще порастнат заедно.Колко съм била наивна.Сега тя има син,а аз...Не завиждам ,разбира се,но пак стигам до въпроса -защо на мен.И ми е толкова мъчно за детето ,което изгубих,и за съпруга ми ,и за семейството ми,което прежива всичко това.Добре,че дъщеря ми е мъничка,и в главата и не остана спомен.Питаше ме няколко пъти кога ще се роди бебето ,аз и обясних ,че съм се объркала ,че в корема имам бебе и така.Съжалявам ,че и тя ще остане самичка,без брат или сестра.И така,все се въртя в тоя кръг и изход не виждам.

# 78 28 март 2007, 21:39 ч.

София
Мнения: 1 941

Цитат на: yasna в ср, 28 мар 2007, 16:04

Те всички се държат така сякаш никога не сме били бременни може би, за да не ни причиняват болка ?

Точно това е причината. А тук винаги можете да споделяте. Винаги ще има някой, който да ви разбере. Hug

# 79 28 март 2007, 23:06 ч.

София
Мнения: 626

Хубаво е ,че го има този форум....иначе ще се побъркаме!
Това е нашето второ семейство! Hug

# 80 29 март 2007, 10:39 ч.

Мнения: 345

Цитат на: мерри в ср, 28 мар 2007, 18:17

И аз се чувствам абсолютно по същия начин.1000% Hug

Цитат на: мерри в ср, 28 мар 2007, 18:17

И така,все се въртя в тоя кръг и изход не виждам.

Но, изход винаги има и сега той е само напред, пред нас в бъдещето Hug

Цитат на: bubeto

link=topic=160748.msg3566241#msg3566241 date=1175112392

Хубаво е ,че го има този форум....иначе ще се побъркаме!
Това е нашето второ семейство! Hug

Така е мила. Ако не бяхте вие щеше да ми е МНОГО по-тежко да го преживея. Благодаря ви!!!! Hug

# 81 30 март 2007, 18:06 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: мерри в ср, 28 мар 2007, 18:17

Всичко написано звучи точно така, както и аз го усещам и както се случва и при мен. И втрещяващото умение на другите да се правят, че не съм била бременна. И приятелката, която има бебе и неизвестно как забрави, че заедно бременеехме. На 29-ти бебето й стана на година - не се обадих, не можах, исках, ама не можах. Не от проклетия, не знам защо. И за Вики, който остава самичък и когото миналата година излъгах, че мама се е объркала, че ще има бебе. И който все ми казва, че иска братче или сестричка, защото нямало с кого да си играе. Sad

# 82 4 апр. 2007, 11:41 ч.

Мнения: 572

Mila nie sme s teb!

# 83 24 апр. 2007, 21:08 ч.

Мнения: 345

Ето, че вече минаха цели 3 месеца от смъртта на моето бебче. Cry

Почивай в мир, мило мое детенце........ Flowers Rose

# 84 24 апр. 2007, 23:33 ч.

Мнения: 3 166

yasna , с теб съм...

Нека е светло на мъничката душичка! Praynig

# 85 25 апр. 2007, 13:03 ч.

Мнения: 515

Колко болка има на този свят.Докъто аз не минах през този кошмар неосъзнавах че е възможно да боли толкова силно...........
Всяка дума която сте написали момичета все едно съм я писала аз, всяка сълза която сте проляли все едно съм я проляла и аз.
Нека почиват в мир нашите малки ангелчета.

# 86 25 апр. 2007, 20:20 ч.

Мнения: 648

Здравейте на всички.Първо страшно много съжалявам и непрекъснато се питам защо се случва всичко това.Аз имам прекрасно момченце на 5г.,което копнее за братче или сетриче.И така преди две години случайна се случи ,че забременях.Колко много исках това бебе икак се радваше баткото(тогава той беше на 3г.6м.),но независимо се радваше много.Всичко беше ОК,бебето беше много активно и се развиваше добре.когато влязох в 4м. решихме все пак да видим дали ще е момче или момиче.Отидох на консултация и какво се станови бебето нямаше сърдечна дейност.Просто така изведнъж целия свят се срина в кракат ми ,не можех да реагирам ,не виждах ,не чувах,не исках да повярвам.Последва кюртаж с обилен кръвоизлив,при който едва не се стигна до отстраняване на матката.Слава Богу всичко мина и се овладя положението.Благодаря на Господ ,че ме запази жива и ,че не се стигна до операция.Тогава лекрката ми (прекрасната д-р Петкова от Врачанската АГ,на която вечно ще съм благодарна и която обичам безкрайно)ми каза ,че щом Господ е решил ,че не бива да се маха матката значи ще имам друго бебе ище сбъдна мечтата на Дани за братче или сестриче.На Дани казахме ,че лекарката ни е излъгала ,че ще имаме бебе и така всичко приключи,но болката в мчен ще остане завинаги независимо от всичко останало.Прегръщам ви всички и кураж ,нека всички ни спохади това щастие да родим живи и здрави бебета.