Знам кава болка изпитваш,защото само преди 3 месеца моето бебе си отиде ей така - за миг.Бях само на 4 седмици от момента да го докосна,на една ръка разстояние сякаш....Но уви!И досега нямам отговор за причините,но вече не искам и да ги търся.Случилото се е една рана,която не зараства.Боли,но се научаваш да живееш с болката.Нямаш право да спираш,а трябва да продължиш напред - заради теб самата,заради човека до теб,заради борбата един ден да изпиташ радостта да имаш дете.
Търсейки отговор за загубата си,попаднах на прекрасните момичета във форума.Споделяйки с тях,на душата ми ставаше по-леко и те са тези,които ми помогнаха да продължа борбата.Споделяй,не се изолирай.Дали е наказание,дали е съдба случващото се,дали ние сме пропуснали нещо....хиляди въпроси бушуват в главата.Важно е да се борим за правото да се наричаме майки.
Мъчно ми е,че има толкова случаи....мислех си,че съм само аз...
Господи,нека вече да не се случва!
Целувам те!