Детето ми не иска да говори български!

В момента нещо се инати и се прави на интересна. Вкъщи си говорете на български. Когато се появи в България, ще се учудите колко добре се справя с българския - разбира всичко и даже говори разбираемо. Изведнъж се излязат знанията.
Аз имах същия проблем с един език, който бях учила, не бях говорила много дълго време и мислех, че всичко е заминало някъде в миналото. Наложи ми се да говоря и... говорех! Изведнъж като се отпуши и тръгна. Чак се учудвах колко много неща знам и даже се замислях откъде ги знам.
Мои приятели също се чудят на децата си, живеещи в чужбина и неговорещи български. Когато си дойдат в България, с изненада разбират, че децата си го знаят българския и тук с лекота го ползват и допълват познанията си.

На приятел дъщерята е родена и израснала в чужбина, но посещава българско училище. На 12 е в момента и говори български, макар и с някои забележки, но предвид ситуацията мисля, че е нормално. За сметка на това пък там много хареса всички народни танци, които научи. Той си говори с нея само на български, майка ѝ само на английски и в началото беше малко сложно за нея, но пък сега се справя перфектно и на двата езика.

Моите дъщери са на 10 и 7г и живеем в Исп.  Баща им е испанец, което ограничава комуникацията на бг доста.
Важното е ти да не спираш да им говориш на БГ, сложно е на моменти наистина децата се изморяват и ти да обясняваш и говориш бавно, но те учат езика.
Лятото в БГ за 1 седмица се пускат да го говорят с децата там.
При всички положения малката ми дъщеря говори по малко и аз май настоявам по малко.
У нас аз им говоря на бг и те 80% от времето ми отговарят на исп. Но когато останат без избор, в БГ, го говорят.
Малката се пусна доста по късно да отговаря на бг... може би някъде на 6г.

Понеже имам няколко много близки семейства с повече от едно дете, родено в чужбина, мисля, че родителите нямат вина, че на детенцето му е труден българския. Две деца, родени в едно и също семейство, едното го говори с желание, помоли майка си да я научи на кирилица и чете книжки на български, другото разбира, може да отговаря, но няма желание. Тъй като повечето деца в България говорят английски, с връстниците си комуникира на английски лятото, вече с бабите и дядовците си разменя от зор някоя дума на български. Според мен не пресирайте детето, за да не намрази езика, не на всеки са му лесни езиците, вие си говорете на български в къщи, може да сваляте български филми, музика или да купите български книжки с красиви илюстрации. Важното е поне да разбира какво се говори, а в един момент все ще се отпусне поне за елементарен разговор. Аз съм работила с немци, които говорят български много добре, не мисля, че немския може да попречи. Говоря и от гледна точка на човек, на който му беше адски труден английския и колкото повече ми повтаряха като малка, че е супер лесен и щом не мога да го овладея от мен, нищо не става, толкова с по-голямо нежелание го учех. Като възрастна го понаучих, понеже ми е необходим в работата, но пак не мога да кажа, че го владея добре, въпреки усилията си в тази насока.

Ох, болна тема. Ние дойдохме в Канада през 2014. Дъщерята беше на 11, а синковецът на 8, тъкмо завършил първи клас. Когато пристигнахме децата не знаеха ни английски, ни френски. Говореха, пишеха и четяха на български.
10 години по-късно положението с българският на сина ми е много тъжно. В къщи говорим само български. Обаче, неговият български става все по-зле. В повечето случаи си личи, че превежда буквално от английски или френски (по словореда и изразите го улавям ). Добре, че говорим английски и френски, че инак не можем да му разберем българският. Понякога просто не разбира какво му говоря. Оня ден му викам: "Донеси си чаршафите, за да ги изпера!". Каза "добре" и замина. Връща ми се след 10 мин и смутено ме пита: "Кое беше чаршаф?". Обясних. Пак гледа неразбиращо. Казах му на английски и веднага разбра.
Дъщеря ми беше по-голяма, завършила 4ти клас като пристигнахме. Тя няма такива проблеми. Говори, чете, пише (и то грамотно). Синковецът, обаче - тц!
Не знам какво повече да направя. Постоянно го поправям, че понякога такива изречения прави...
 Обяснявам кое какво е, ама виждам, че все по-трудно му става. Даже с баба си като говори, не могат да се разберат двамата, все се обясняват и все някой казва, че не разбира другия.
Веднъж баба му се издразни и му вика: "Голяма си шматка". Насреща й празен поглед, очевидно младежът не разбра за какво иде реч - хвалят ли го, обиждат ли го
Баба му се засмя, и го пита: "Знаеш ли какво е шматка?" Той чинно отговори: "Женското на шматко".
Със сълзи се е смяла жената, а мойто чедо ме погледна обезкуражено и ми вика: "Аз съм малко конфузиран!"
Да се смее ли човек или да плаче?

Аз някакси съм приела че те са последното поколение у нас което ще знае някакъв БГ и не го страдам, не настоявам да го пишат..
 
И двете ми деца говорят превеждайки от трите им други езика.
 Словореда е пълна комедия и им липсват много думи, но могат да водят разговор на бг почти на всякаква тема, така че когато сме в БГ се справят.
( и двете са родени в чужбина и бащата е местен)

Част от семейството ми живее във Франция и точно такъв български говорят. Мило ми е, но много съм им свикнала. "Искам да си решаржирам телефона." Рефлеширам и от сорта хитринки, които им идват на главата от многото други глаголи, които си ползваме в българския, а произходът и окончанията са именно същите: например композирам, (ре)туширам, принтирам и др.
Това е нормално. Нека говорят български, както могат.
Винаги е смешно, когато сбъркат дума, но важното е, че с повторения, ще запомнят думите. Ние също говорим чуждите езици по подобен начин и понякога звучим сладко и забавно. Когато не ни идва най-правилната дума, я заменяме с друга близка по смисъл, но не същата. Различни са ни и желанията и уменията да възпроизвеждаме чужд език. Аз съм била с приятели в непозната страна, чиито език не говоря изобщо. В края на престоя си, мога да кажа около 5 популярни изречения и още 5-10 откъслечни думи като вода, благодаря, довиждане, научила съм как е улица, запомнила съм как се пише и от сорта. Мои приятели едва-едва запомнят имената на местата, които сме посетили - градове, реки, името на катедрала или друга забележителност. Не им е важно, не искат да се мъчат, не им идва отвътре. Винаги се чудят защо полагам усилия да го правя. За мене това не са никакви усилия, а го правя с удоволствие, но според тях аз се старая излишно, да науча 5 думи, които веднага след пътуването  съм щяла да забравя. Ами няма да ги забравя, защото не искам да ги забравя. Просто мозъците ни работят по различен начин.

Знам че казват, че е добре първо детето да научи един език добре, преди да се насочва към втори като малко. Моят мъж религиозно й говореше на дъщерята родния си език, в резултат - на нея й е като “майчин”. А и ходеше на ясла от 1г. Хубавото е, че и местният и бащиният й език са от широко разпространените в света. Българският й, с трудната граматика и дори несъвършеното владеене, е само бонус. И другаде съм споменавала, в Британския музей ни приближи младо момче, което на развален български каза, че се радва да чуе българи, живееше в САЩ и явно не го е практикувал много. Но какво значение има, щом пасивно го разбира и може да бъде разбран човекът? По интересно е като ги питат от къде са. Ми как да отговори някой израснал с три култури 😆.

И друг път съм го чувала и ми се струва доста неудачна тактика. Децата ми от раз трябваше да се справят с 4 езика. На 3г вярно че ги мешеха, но на 4 някъде вече знаеха всяка дума на какъв език е.

От любимите ми им грешки на бг:

Съм готова. Съм гладна.. и пр.

Мамо, мога ли да виждам телевизора?

На въпросът: Чуваш ли ме? Отговор: Да, чуваш ли ме.

За да научат децата езика, трябва много работа с тях и много повтаряне. Всяка грешка трябва да бъде повтаряна, непознатите думи - обяснявани. Иначе няма как да го научат. Естествено не да им се натрапва, че е било грешка, просто в разговора се повтаря правилно думата. Дори и да не я кажат веднага, то след това вече ще е правилно. Обаче трябва вие да имате желание. Ако вие нямате, децата няма как да го научат.

Еее, вие го изкарахте непосилна задача. Трябва да има някаква “придобивка” от знаенето на език. Дъщеря ми знае, че ако иска да комуникира и забавлява с братовчедките си (а те са три на нейната възраст) примерно, е добре да говори техния език. Иначе никакво количество повтаряне и поправяне няма да помогне, ако нямат изгода да го говорят.

Изобщо не е, просто си има време за това Започва се докато са малки и докато всичко е още забавление. После вече е по-трудна мотивацията. А при моите изгодата от разговорите с братовчедките не е кой знае каква

От лични наблюдения - децата отишли да живеят в друга държава, когато са били между 8-10 години, бързо научават новия език, но вече владеят много добре и родния. Около мен е пълно с украинчета, които за година научиха езика, но няма как да забравят и родния си защото родителите им не говорят новия. В много от случаите служат като преводачи на родителите си.
Също има родителите, които макар да живеят повече от 20 години в друга държава говорят езика на много ниско ниво т. е. ако децата не говорят български няма как да си комуникират с родителя. Другата група деца, говорещи добре са тези, които прекарват 2-3 месеца всяко лято в България без родителите си (или дори с тях).
Дъщеря ви е малка, говори на езика, на който и е по-лесно. Не съм убедена, че 6 годишните са наясно с произхода на детето-те са деца, за тях важна е играта.
Както са ви посъветвали вие ѝ говорете на български, а тя да отговаря на какъвто си иска език. Не я травмирайте. Все пак децата не са виновни, че сме ги повели по чужбините.
И не на последно място всички сме различни. Някой може да говори и 5 езика, а на друг му е трудно да се изразява добре дори на родния си.

Не е непосилна задачата. За едни деца ще е по-трудно, отколкото за други, но това ще важи и за майчиния им език, без да напускат родината и роднините си, ако не го учат и няма кой да се занимава с тях. Просто някои хора не искат да четат, да говорят езици, не ги интересува езиковата им култура. Те пък си имат техните си интереси - насочени са към математика, спорт, музика, изкуства.
Доколко ще запазят или научат майчиния си език, зависи много от усилията, които полага семейството.
Познавам семейства, в които бащата-чужденец научи много, много добре български, защото харесва България, семейството на жена си, иска да идва тук, да комуникира, въобще има желание да говори езика на жена си и на децата си. Съответно децата, макар и с акцент, говорят български. Бъркат някои сложни думи, но и връстниците им в България ги бъркат.
И обратното - отиват, работят, работят, работят и за децата е по-лесно да говорят местния език. Българският не е важен, не ги интересува, и т.н. Но някои от тях въпреки всичко го проговарят, стига да идват често в България, да имат активни баби, дядовци, да си ги обичат и искат-не искат, проговарят.

На шест години вече ще е по-трудно, но не невъзможно. При всичките ми приятели с деца родени в чужбина - българският е на едно чаровно смесено с други езици ниво.

Първо разберете защо точно детето плаче при опит за комуникация на български. Всеки път ли плаче, от колко време, какво значи българския за нея, какво символизира, какви чувства тя закача към тозо език. Проучете по-подробно вашата хипотеза с обидите в училище, може и да не е това причината, но може и да е.

След като видите гледната точка на детето ви, ще е много по-лесно и сама да вземете решение как точно да подходите.