В единия случай и двамата родители са българи. 5-годишният говори перфектен български, без акцент. Казват, че и немският му е перфектен. Брат му, на 2+ е в процес на проговаряне. Разбира отлично и двата езика. Ломоти като ги с смесва, доколкото можеш да му разбереш. "Не" е твърдо "nein", но пък вече и в яслата знаят какво означава "да".
В другото семейство - българка и немец. Дъщеря ми говори на децата само на български, освен когато и таткото е включен или има и чужди хора. Чете им много и само на български. Момичето /на 9/ ходи от предучилищна в БГ училище. Говори с доста силен акцент, но сравнително вярно. Пише и чете. Обаче отговаря на майка си само на немски /освен, когато е в България - тук след няколко дни преминава на български/. От четящите деца е. Имат богата библиотека с български книжки, но в Германия отказва да ги чете. Майка й, за да я стимулира, е принудена да й чете дори и на тази възраст /не че често се случва/. В БГ, от немай-къде /и с малко хитрост - започвам да чета дълга приказка, но "нямам време" да стигна до края/ започва да чете. Чете бързо и с разбиране.
Брат й /на 4/ разбира всичко, но не говори, освен отделни думи, когато е в БГ. От тази година и той е на БГ училище. Не иска да ходи - проблемът е, че трябва да седи и да рисува, например, а е голям живак. Но, незабелязано се оказа, че речникът му се обогатява.
И сега - проблемът: Когато съберем братовчедите за лятото, си говорят на немски. Заради 4-годишния, 5-годишният минава на немски /убедена съм, че не се усеща/, а след него и каката сменя езика. Колкото и пъти да обясняваме и да напомняме: "На български, моля!", или не ни отразяват, или ефектът е краткосрочен.
Що се касае до защо да научат езика и писмено: Първо, докато не се научат да четат свободно на него трудно ще го поддържат. Ръкописното писане по-скоро им помага за писането на немски - едно допълнително упражнение за ръката. Второ, никога не се знае кога може да им бъде от полза. Например доста немски студенти изучават медицина /на английски/ у нас, защото приемът в Германия е регулиран. Немският беше първият чужд език, който баща ми държеше да науча - 7 години в Алианса, от предучилищна. Мразех го- молех се, тръшках се, бягах. Никога не ми е послужил за нещо.....докато не ми се наложи да посещавам децата си в чуждите страни и да разбирам какво говорят внуците ми.