Как си отива любовта ...

Ахамм ...първата криза на брака е 7-та година!Потрай...помисли,дахте си време...и ако наистина нещата не се оправят,тогава бъди крайна!Не бързай с решенията !Сигурна съм 4е е моментна криза !Горе главата...и бъди силна!

И аз ще те посъветвам да се успокоиш и да премислиш нещата. От позицията на човек с над 10 годишна връзка и с трудно поносими родители на партньора ще ти кажа: Не им обръщай внимание, не им се връзвай и не говори за техни изцепки на мъжа ти, щом виждаш, че това го дразни. Опитай да ги изолираш от живота си, ако е възможно, докато сина им го няма, през остналото време остави той да се оправя с тях, но не допускай те да ви развалят семейството.

И аз смятам, че това е варианта...
Нямам проблеми със семейството на съпруга ми, но пък бившата ми свекърва успя да ме разведе и то защото аз се предадох...ако само това ти е проблема - бори се 

Този проблем с родителите вече май го предъвках в една друга тема, но и на теб ще ти кажа: когато мъжът има такава "специална" връзка с родителите си, е мноооого трудно. Трябва да си изключителен тактик, за да е може хем той да е доволен, хем ти да си спокойна. Изисква се невероятен баланс на думите и действията ти. И не се знае дали ще издържиш.
Съветвам те внимателно да обмислиш дали и твоят случай е толкова тежък. Незнам дали си разказала на половинката си за този проблем по начина, по който го разказваш тук. Но липсата на подкрепа в такава ситуация наистина убива доверието. Ако той не го разбира, незнам на какъв език сте си говорили до сега през тези 7 години. Изчакай да се прибере, поговорете отново, спокойно, и му кратко, ясно и точко (защото мъжете са прости същества  ) какво искаш и от какво имаш нужда в семейството ви, защо. И едва след това взимай такива решения като да го напуснеш или не!
Подкрепям те, каквото и да стане 

Омъжена съм от 14 години, имам син на 10 години.Съпругът ми е в чужбина. Проблемът с родителите му продължава и до днес. Не се интересуват за внучето си, забравят дори и имените му дни. Той е голям и разбира всичко,защото има и друго внуче, но на дъщерята.А
там свекърва ми дава всичко от себе си. Съпругът ми осъзна всичко, но аз вече претръпнах. Сядам на маса с тях,но все едно ме няма.С мен рядко говорят.Но със съпруга ми дори след толкова години брак все още се обичаме,свикнали сме заедно, да споделяме всичко,пишем си всеки ден. Гледам да съм изрядна майка и съпруга.Но такъв е живота. Трабва да гледаме напред.Така,че мило момиче не се ядосвай с родителите му, гледай да си добре с мъжа си. Понякога прави компромиси,защото вярвам, че любовта ви не е отминала. Показвай му,че го обичаш и говори по-малко за родителите му. Желая ти успех и много любов!!!

Съгласна съм с InaV
Трябва ти тактика,не тръгвай с лошо.Ситуацията е кофти,но мъжа ти надали ще те разбере след като не вижда с очите си какво става.Бъди хитра,не обиждай родителите му,бъди лицемер.Сигурна съм,че и мъжа ти се чуства много тъпо,постави се на негово място.

Казваш ,че от месец отношенията ви са охладнели. Месец не е много време на фона на  7 годишната ви връзка.Очевидно ти го обичаш , но си наранена от държанието му и това е напълно в реда на нещата.Изчакай да се върне от чужбина и поговори с него ,но не го прави така ,че да изглежда като лекция, а просто нормален диалог.По този начин и ти ще разбереш и изясниш чувствата си , които явно са се променили по някакъв начин. Ти сигурна ли си ,че наистина не искаш да живееш вече с този човек?Възможно ли е това решение да е просто твоя инстинкт за самосъхранение? Незнам какво да ти кажа , защото отстрани нещата са винаги различни и едва ли имате нужда от чужда намеса под каквато и форма да е тя. Ти си тази която е живяла 7 год с него  и ти трябва да прецениш ще продължиш ли да го правиш. Каквото и да решиш , аз ти пожелавам успех   

"Когато си отива любовта
ти нямаш сили да я спреш
когато виждаш че една любов умира
не можеш с нея да умреш"
 

още от първия ти пост отсях не твойте чувства,както и неразбирателството с родителите му,а това,че той е поставил на преден план тях пред теб и детето ви.
сега разбирам,че това е нещото,което те дразни и теб.подкрепям те напълно,но не бързай още да слагаш край.изчакай го и поговорете сериозно.не му споменавай,колко много те дразнят.но му подчертай къде е твоето място и къде е тяхното,ако тогава още поставя тях пред теб,нещата са ясни-аз бих го оставила.но се надявам да ти покаже,че ти и детенцето се на първо място.
иначе какво бих правила с човек,който поставя собственото ни дете на позиция след любимите му родители
 

И аз съм на мнение,че след 7-годишна връзка е напълно нормално "да я няма вече тръпката".Просто ти си по-чувствителна,също като мен.И аз преди известно време много плачех,че мъжът ми не ми обръща нужното внимание.На него също му предстои скоро да се дипломира в Морското като капитан и аз отсега се опитвам да се настроя психологически,че няма да го има по7-8 мес.Но няма друг начин,просто парите не достигат-и той е ужасно привързан към родителите си,но мисля,че държи повече на мен и детето.
Искала си да го напуснеш-я си помсли,можеш ли да се оправяш сама с детето и имаш ли право да го лишаваш от баща?Съветвам те да се замислиш мн.сериозно по въпроса,защото в днешно на самотните майки им е доста трудно. В крайна сметка,опитай се да си намериш любовник-не си го пос-тавяй като цел,но просто опитай, и да видиш как ще заобичаш пак съпруга си!

Много ме яд като чета,че хора много лесно махват с ръка и казват "Тръгвай си!"

Ако ти го обичаш ще останеш с него. Но първо трябва  да си даеш сметка какво е любов. Любов е повече решение да обичаш, отколкото пърхащи  емоции. Ти се влияеш от самотата и от това, че си изнервена около детето. А  даваш ли си сметка, че когато ти се обажда съпругат ти може би има нужда да получи малко любов и съчувствие , а не да слуша нескончаемите истории за родителите му. Понякога можеш да си зададеш въпроса, че той също може да е имал тежък ден, и да има куп проблеми на главата и накрая да слуша глупости как този рекъл оня казал...Трябва да гледаш нещата не само от твоята гледна точка, а и от това как другия се чувства от твоето поведение. А с родителите му можеш да се справиш с повече такт... Да не обръщаш внимание на това което ти говорят, като кажат нещо , отвръщаш" Да, добре, разбирам", после си правиш каквото си знаеш. Това, че мъжът ти е "имал наглоста да ти каже", че ако не се разбираш с родителите му ще те зареже, го е казал в яда си...защото със сигурност му е писнало да слуша посотянните разправии....
Една любов не умира просто така! И на мен ми е идвало да си хвана багажа и беж...не съм го направила и знам, че съм постъпила правилно. Много е лесно да кажеш "Предадоха ме", не мога да споделям. Въпроса и какво споделяш, дали съпруга ти е просто кошче за душевен боклук на когото да си изкарваш всичко което ти си е насъбрало? Той също има нужда да бъде насърчаван, като те чуе да му стане топло на сърцето...ако постоянно се оплакваш, как ще стане това.
Не казвай, че не те разбирам и двете ни деца сме си гледали съвсем сами и съм стояла сама с две малки деца....Знам как се изнервя човек....Но ти трябва да проявиш разбиране и да разбереш, че и ти имаш част в това да поддържаш огъня на любовта запален!!!!! Защо най-лесното е да си тръгнеш, но знаеш ли и с другия мъж който се събереш ще имаш същите проблеми....проблемите трябва де се решават, не да се бяга от тях!
Успех!

migito го е казала много добре 
Макар , че не ми се иска да си призная ... е права ... И мен ме дразнят родителите на мъжа ми и също много дуднах или все намирах начин нещо да го засегна за това , че е мамино синче (а той не е такъв , мъж на място е , просто е доста привързан към родителите си ) , докато един ден той уморено ме погледна и ми каза нещо от рода на " виж сега ... помисли малко и за мен , вечно си недоволна и вечно ти пречат нашите ... , ами да ги убия ли ? " ...
Тогава се вбесих много , но после размислих ... Не са спрели да ме дразнят , нито пък той е спрял да ги обича толкова много ... просто спрях да говоря за тях . Все едно ги няма ...

Оправиха се нещата , преди се карахме основно за техните , сега се правя , че не ги забелязвам и ми е много лесно ... Всъщност исках да ти кажа да се успокоиш , да игнорираш родителите и да си промениш малко отношението към съпруга си ...
От неговата гледна точка , той вижда една мърмореща и недоволна жена , а мъжете са слаби същества - имат нужда от подкрепа и обич ...

Опитай да си решите проблемите с дипломация ...   

не може ли д а предложиш да разредите тези срещи с роднините, кажи му че за да не се нервиш ти и те, нека са по редки общите ви срещи,унека не си прави труда да те кара д аправиш нещо което не ти харесва, той ти се налага така спех