Как си отива любовта ...

Няма ли начин родителите ти да идват по-често при теб? Просто така, майка ти да идва за кафе, или да разходите заедно детето.... Само да не си сама, и по-важното - с роднина. Това действа малко или много стряскащо на свекър и свекърва, и евентуално за да избегнат срещи с другата страна  на родата може да намалят посещенията. А ако мъжа ти каже че не му понасят идванията на родителите ти, ти можеш да го контрираш с идванията на неговите родители. Дори самият факт, че имаш с кого да си навън, и то с човек на когото не можеш да откажеш (напр. майка ти), ще помогне по-рядко да се виждате с тези индивиди 

Аз нямам кой знае какъв опит, но просто докато четях темата ми хрумна нещо : А, не можеш ли когато мъжът ти предложи да ходите на гости при родителите му или те да дойдат, ти да си измисляш разни ангажименти. Знам , че не звучи много добре , но поне е някакъв начинм да ги избягваш известно време. Другото , което правя аз когато свеки или свекъра ми ме ядосат за нещо , просто млъквам, ставам пълен темерут , не им говоря. И аз все още се уча да стискам зъби и да премълчавам доста неща в името на семейството ми

Лоша работа ... След като през тези години не сте решили проблема , явно е време за крайни мерки .
Аз лично бих му заявила да си ходи при майка си и да ми се маха от главата ...
Много дразни това поведение - вечно да е угодно на родителите и съм почти сигурна , че му е втълпено от тях , просто е обработван от ранно детство как мама и тате са най - важни и трябва да се "уважават" ... Уважението в случая е криворазбрана величина .А и защо те кара ти да се занимаваш с тях ? Като са му толкова мили да им ходи той по гъзовете ( без извинение ) . Не знам ... мъжът ти е за бой обаче и е време и ти да започнеш да отстояваш позиции ... крайни ако се наложи !

Какви са тези $дали искам$ - този човек е твой съпруг! Избор за брак не се прави с лека ръка. А и как можеш да критикуваш близките на мъжа си, без да си готова да носиш резултата от своите думи. Дипломацията играе първостепенна роля във всички отношения. Най-вече в семейните, защото всички други са временни и неважни. Никога не бих се скарала с мъжа си заради никого. Но е важно какво ниво хора си избираме за роднини. Това се гледа преди, а не след брака. Не мога да си представя да се влюбя в елементарен човек. Не разбирам с какво ще ме привлече.

NadG, какви глупости говориш, просто не мога да повярвам. Човек да не се жени за роднините на съпруга/та? И като й е съпруг да не би да е длъжна да се съобразява с всичките му желания? По кротко с определенията - това, че ти не се караш със съпруга си заради други хора не те прави по-малко елементарна ... Някой сме се женили по любов, а не след подробен анализ на младоженеца и родата му. А и "свекровищата" обикновенно преди брака не си показват рогата, за да могат, както се изрази моя свекър: "да го оженят и да се оттърват" ...

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=156192.0 ...

Съгласна съм с Мама Дона. Изключително много уважавам свекито си, той също моите родители. Но!!! С родата се виждаме много "премерено" - взели сме се не заради роднините все пак, и никой не е длъжен да харесва (или уважава) чуждите родители!!!

Ами $глупостите$, както ти ги нарече, са че няма да си развалям отношенията с мъжа ми заради НИКОГО. Той за мен е най-важният човек на света. Просто намирам начин да подходя така, че резултатът да е в моя полза, но не с някакво дуднене, критикуване и мрънкане. За мен това си е чиста загуба на време, енергия и емоции, както и чиста проба да плюя на избора си за живота заради някакви празни неща. Никъде не казах, че някой се жени за роднините на съпруга си, а че човек се жени в нивото, което желае да има. Както и в семейните отношения. Ако 5 години си бил свидетел на едни семейни отношения у мъжа си, които не те удовлетворяват, кое те кара да смяташ, че ще бъде различно, когато той стане твой съпруг. Просто си избираш партньор, който да разбира твоите желания и да е толерантен към тях. Това, което аз казах, е че не мога да си представя аз да се влюбя в човек, който просто няма поведението, което желая да има. Не съм предписвала на никого в кого да се влюбва  .

NadG, добро уточнение направи, защото предишното мнение, от страни погледнато, звучи съвсем различно. Наистина не може да се очаква от някого след сватбата "магически" да промени отношението си към родителите и роднините. Просто преди това звучеше "Вземеш ли някой, взимаш и родата".   

Да, съгласна съм, че преди звучеше по-различно, но пак не е съвсем коректно ... Когато живееш със съпруга си преди брака нещата са доста по-розови. Вие сте гаджета и мислите само и единствено един за друг. После идват общото жилище, детето и всичко коства адски много усилия и жертви /най-вече от страна на жената според мен/... Все предизвикателства,на които не можеш да предвидиш как ще реагира твоята половинка.
И все пак, NadG, поздравявам те, че не позволяваш на странични хора да объркат взаимоотношенията ви. Сигурна съм, обаче че ти струва страшно много усилия, а не всеки е толкова силен психически и емоционално. Браво на теб!

Знаеш ли, аз за себе си във времето взех решение как да мисля (макар не е точен този израз, по-скоро се разви мисленето ми в тази посока) като гледах ефекта от поведението на мои приятелки или близки върху семените им отношения. Харесваш един човек толкова много, че избираш да си с него ииииии, когато той също избере теб за свой спътник....... започваш да целиш да го промениш  хеееее - ами не бъди с този човек бе да му се не види!
Близка моя дружка прекара 10 години да $превъзпитава$ мъжа си - ами неприятно е развитието на отношенията. Дори и да ви звучи драстично моето мнение (малко ахаично може би) е, че тази, която става съпруга на един мъж, НЯМА задача да му бъде възпитателка. Съпругата е за подкрепа, за окуражаване, за спътница в живота. За да се гордее от мъжа си и да се възхищава от него. Но това не става насила, а просто заставаш до човек, към когото изпитваш тези чувства. Естествено в началните стъпки на една вързка владеят други емоции, но развитието й за мен трябва непременно да мине и през въпроса $кой е за мен този човек$. И аз очаквам от себе си да си отговоря $ами най-страхотният$! Което не значи, че всеки няма трески за дялкане, но това става с мекота и добронамереност, а не с агресия. Да $нападаш$ най-скъпото си същество - партньора си, си е да отречеш собствения си избор, а това е жалко.
В днешно време работим усилено, заемаме важни постове, ръководим хора и решения, но това не ни прави $генералши$. Ние сме жени и не е хубаво за нас самите да забравяме онзи финес на отношенията, който се е изисквал в патриархалното общество, за да се постигат целите в едно семейство. Нали сте гледали $Моята голяма луда гръцка сватба$? Цитат $в семейството мъжът е главата, но жената е вратът$. Няма полза за това семейство да се откъсне главата с цел да се насочи погледа в друга посока, защото преди това целият организъм ще умре от кръвозагуба (образно казано).
Нещо такова исках да кажа. И за да не разводнявам повече - моят съвет към авторката на темата е да постави семейните си отношения с мъжа си на първо място и да се откаже от цупенето.

Мила,чувала ли си за кризата в 7-та година от връкзата?Ние имахме такава.Не вземай пребързани решения.Поизнервена си около ежедневието,грижите и безсънните нощи.
Нашият татко също не е тук в момента.Родителите му ме изнервят страшно много.Казвам ти го да знаеш,че не си само ти в такова положение.Не позволявай те да са причината за охладняването на вашите чувства.
Бих те разбрала каквото и решение да вземеш.Все пак вземаш решение като жена и вече майка.

Как ти го тровят,ей това не разбархме...Какво толкова са направили?
Ами станало ти е обидно,ок.Ама на него не му ли е станало обидно за родителите му? Влез и ти в неговото положение де...на него да не му е лесно сам,далече от теб с детето,и родители,приятели..Какво си мислиш? Аз съм пътувала много,и знам какво е да си далеч от дом и семеиство.Просто е ужасно!Повярваи ми...Не би трябвало  да съдиш мъжа ти и родителите му.Погледни ан не6тата от" другата страна на медала"....той е самотен и ти се обажда да те чуе как си и как е детето...а ти ми се сопкаш по телефона.И аз бих се държала хладно ако се обадя от чужбина на мъжът ми,за да чуя как са с детето ... а той вместо да ми се зарадва,ми се сопка.Натова отгоре съм тръгнала на гурбет по-чижбините ,пари да изкарвам за семейството си...и да ми се сопкат по-телефона...кофти!Позамисли се,как ти би реагирала ако си смените местата...
Не ми се сърди 4е бях откровенна с теб 

Бонита, какво стана? Оправихте ли си въимоотно6енията?