Валдорфска педагoгика

Правилно и усетила нещата. Може и да успеят на кандидат-студентски изпити, но само ако ходят на частни уроци в продължение на 3-4 години, за да наваксат от не научения материал за 7 клас. Естествено ако издържат на недуховното поведение на частния учител, който хич няма да се впечатли от тяхното духовно богатство, заместващо знанията за натрия и хлора от 7-и клас, както и оскъдната способност да решават системи неравенства. Но ще ви рисуват супер новогодишни картички, да знаете! 

А за да успокоя някои мами, искам да кажа, че поне досега от тукашните не съм чувала да е много езотерично и теософско обучението. По-скоро е "шашаво", с много тралала до 10-и клас, но не е секта, спокойно. Иначе ми е смешно, като ми демонстрират, как валдорфски учител чрез нещо като малка балетна постановчица се опитва да обясни, какво е това "корен" в математиката. В тази връзка да отбележа, че валдорфските учители имат допълнително валдорфско педагогическо образование, т.е. не преподават като нормални учители. Учителите са нещо много добре платено в Германия, което обяснява факта, защо мамите трябва да се грижат за манджата.

Германия не беше ли най-голямата икономическа сила в Европа? А щом като са толкова добре платени учителите, не е ли редно те да се грижат и за манджата? Или и учителите по валдорфски правят като децата каквото им е густо на душата, а грижата за манджата е за измекярите-плащачи?!

Ако така разсъждават, това в България няма да мине!

Мили майки,

позволявам си да се включа във форума ви, тъй като повече от 20 години работя като учител в обикновени български училища, а от 5 години насам се занимавам интензивно и с валдорфска педагогика. Ще се опитам да отговоря на някои от поставените от вас въпроси.

Установих, че в гимназиалния курс, където преподавам, може да се направи много малко за децата – вече младежи, ако "липсват първите седем години".
Запозната съм с доста т.нар. алтернативни педагогики, където се дава отговор на въпросите какво трябва да прави педагогът за/с децата и как да го прави, но липсва издържан отговор на въпроса ЗАЩО? А това е основното, което трябва да знаят учителите, а сигурно и родителите, тъй като на децата може да се помага истински, само ако "двете страни" работят еднопосочно.

Сигурно ще разберете по-добре с какво валдорфската детска градини се различава от всички останали, ако си я представите като цветна градина, където оставяте вашите цветя (деца) на грижите на градинаря (детската учителка). Валдорфската учителка вижда във вашите деца не просто общия вид "цвете", но и всяка отделна разновидност: кокиче, иглика, минзухар... В тази разновидност тя вижда и всяко отделно цвете и търси отговор на въпроси от рода на: Каква почва, разположение в градината, светлина, поливане и пр. са необходими на всеки вид цвете и на всяко едно индивидуално. Сигурно подобни въпроси си задават и някои от "традиционните възпитатели". Валдорфският педагог обаче вижда не просто цветето, което е пред него в момента, но и семенцето, от което то е "тръгнало". Той се опитва да си представи всяко конкретно цвете и в неговото бъдещо развитие и да му помогне да се разгърне възможно най-пълноценно според това, което носи в себе си. Затова за валдорфския учител  всяко цвете е малко дете, в което той вижда същевременно и бъдещата голяма личност.

Валдорфската педагогика не гради върху желанията и представите на възрастните или обществото за това, какви трябва да станат децата в бъдеще. Тя гради върху това, което самите деца носят в себе си като дадености и заложби. Затова  е възможно най-здравословното и оздравително изкуство (да се възпитава).
Към този вид педагогика се насочват все повече т.нар. “проблемни деца” (“хиперактивни”, “индигови”, “изоставащи”), на които традиционните педагогики явно не могат да помогнат.

Основните средства, с които си служат детските валдорфски учителки са любовта, благоговеенето пред детето, настроението, цялостната атмосфера, ритъмът, природата и природните материали. “Дисциплина” през първите 7 години се възпитава на принципа на подражанието и повторението. Повтарящият се  ритъм създава у децата не само усещане за защитеност, уют и сигурност, но създава и здравословни навици, които са основа за по-нататъшното развитие и саморазвитие. На детето се поставят и показват, разбира се,  и “границите”, но не с вдигнат показалец, нравоучения или повишаване на тона, а с търпеливо повторение, нежно-строго “проиграване”, с мек, но и достатъчно настойчив тон. Авторитет на учителя играе основна роля във възрастта 14-21 години. През първите седем основното е доброта и любов. Детската учителка е като “квачка”, която като майките обгрижва и закриля “пиленцата си” и ги учи на основните неща, необходими за живота.

Относно ритъмът на деня, седмицата, месеца и годината във валдорфската детска градина ще бъдат публикувани по-конкретни материали. Относно питането какво се прави, ако на някое дете му се рисува, когато другите учат математика: Във времето за свободни игри/занимания всяко дете може да избере това, което му се прави. Не е обаче здравословно, ако всяко дете  прави по всяко време каквото му се прииска, тъй като така не могат да се изградят навици. Впоследствие такова дете ще има сериозни проблеми с адаптирането в по-малка или по-голяма социална среда.

Мили майки, честита Цветница! На всики вас и семействата ви желая здраве, много топлина и светлина!

Ще се опитам да отговоря на поставените  въпроси.

Обучението на „епохи” е нещо много специфично и важно във валдорфското училище. Това ще рече, че в продължение на около 4 седмици всеки ден два учебни часа (или 100/110 минути в по-големите класове) основният предмет е един и същ, напр. 4 седмици роден език, следващите 4 седмици – математика и т.н. Останалите часове от програмата за деня са чужди езици, изкуство, евритмия. Така в продължение на един месец децата „потъват” и се задълбочават в съответния предмет. Не се налага „да се превключва” всеки час или всеки два часа. Самото обучение по основните предмети става също чрез изкуство, за да могат децата да се свържат и емоционално с изучавания материал. Напр. когато има историческа епоха и се учи за Египет, учениците рисуват в тетрадките си сцени от живота в древния Египет и записват кратки текстове към тях. Когато учат математика, в тетрадките им се появяват разноцветни геометрични фигури. Тетрадките на валдорфските ученици са като произведения на изкуството. При някои предмети като физика и химия напр. предишния ден се правят експерименти, за да се запознаят учениците с практическата страна на явленията. Поставят им се някои въпроси и едва на следващия или последващите дни се правят научни теоретически изводи. Така знанията се напластяват спокойно и  постепенно. След което „се забравят” за една година. Но истинското свързване и запомняне се базира именно на „забравянето”. Когато на следващата година дойде време за „епохата” по съответния предмет, всичко учено преди година време изплува много живо в съзнанието.
Обучението по чужди езици в началните (I, II) класове става устно под формата на игра и повторение. Децата учат песнички, изрази, скоропоговорки, думи и пр., но всичко е свързано с много движения, жестове, мимика, така че чуждият език „влиза” в тях по много естествен начин, живо и комуникативно.