ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

Има различни начини да накажеш едно дете, тук не говорим за изолация или някакъв тормоз-това са дела на психично болни хора. Тук говорим за това, че ако детето направи дадена лоша постъпка, то трябва да бъде наказано по някакъв начин или най-малкото да му бъде обяснено, ако трябва и с по-строг тон, защото следващият път пак ще направи лоша постъпка. Разбира се, че трябва да има страх от последствията на лошите постъпки, защото ако няма-те ще се превърнат в често явление и детето като знае, че никой нищо няма да му каже и пак ще действа.
Моето дете, когато направи нещо лошо, и то съзнателно, има наказание, просто го поглеждам лошо(той си знае) и го пращам наказан(има си и място даже), той съвсем прилежно отива там и чака(обикновено не много, де) да му свърши наказанието. Това обикновено трае не повече от минута, но той си знае, че е направил нещо което не трябва, нещо нередно и се старае(наистина) това да не го прави повече. Така че, такъв вид наказание вкъщи има ефект. Имат ефект и други наказания, даже-било то шляпвания през ръката или дупето.

Един пример с мен. Бях много малка, на около 6 и реших да отида на гости на една приятелка след градина, тя ме беше поканила. Обаче не се обадих на никого. (Ще питате защо съм се прибирала сама от градина-тя беше точно до нашата къща-съседни сгради и нашите бяха ми гласували доверие да се прибирам сама и аз така и правех до въпросният ден и те си бяха спокойни). Та така, отивам аз и се заиграхме с приятелката и неусетно стана много късно и аз тогава се притесних, че съм закъсняла и може би ще ме търсят. Но, дотогава не мислех, че правя нещо нередно повярвайте ми, просто бях отишла да си поиграя с прителката ми от групата. Но, имах две прегрешения: първо-не бях се обадила; второ-много закъснях. В това време нашите се бяха побъркали. Тръгвам аз към къщи и на ъгъла виждам татко с ужасно смръщени вежди, сърдит и с една тънка дряновица(пръчка) в ръката. Само два пъти ме шибна по дупето, но то беше достатъчно защото е много болезнено от тънка пръчица, и повече нищо не каза и ме поведе към къщи (мама беше много уплашена да не ми се е случило нещо и беше плакала-дожаля ми). Е, казвам ви, аз само като го видях се смразих, пък камо ли за останалото. Повече никога не отидох никъде без да се обадя, никога не закъснях или нещо подобно и вече избягвах всякакви своеволия и бели. Това ми подейства като отрезвяване, но не намразих баща си и досега имам респект от него, просто ми показа, че трябва да спазвам някои правила и да се съобразявам и че постъпката ми е лоша, може би начина му не е бил правилен, но тогава е бил много уплашен за мен, както ми каза впоследствие. На другият ден след тази случка седнахме да си поговорим с него и той ми каза какво съм им причинила с постъпката си, как са се чувствали изплашени и ми се извини че ме е ударил. Това му беше единственият път когато ме удари, но вътрешно в себе си си знаех, че ако пак направя нещо нередно, може пак да ме удари, но не реших да го изпробвам дали пак ще го направи 

Има полза. Прочети горният ми постинг.

Понеже не са глупави, да предположим, че им обясниш спокойно и внимателно с възпитателна цел и после те пак си продължават своето, не защото са глупави, а просто защото искат да ти привлекат вниманието и това за тях е вид игра или пък са просто по палави или пък по темпераментни, няма значение от причината, а ако им обясни трети, пети, десети път и ефект няма, а?! Тогава какво, ти ли не си обяснила както трябва, те ли не са те разбрали или...Какво ще кажеш? Как ще предотвратиш да не го направят пак?
Ти си...

  Е, хайде...идеята не е да се надприказваме все пак. Споделям личният си опит. Синът ми е на шест години и половина и въпреки че никога не бит и от никого не му е посягано с възпитателен ефект, имам претенции, а мисля и основание да твърдя, че изключително добре възпитан. Постоянно и непрестанно се обясняваме и изясняваме. Да, може би просто да не е от най-палавите по рождение. Но аз го усещам, че дори когато му се повиши тон той просто се наежва, заема отбранителна позиция и вече е спрял да ме слуша. Все си мисля, че ако го напердаша в момента в който ми види гърба ще направи щуротията ей така напук...и тогава какво?Пак бой...и до кога така?

Снощи ударих шамар на голямата дъщеря.Два пъти нарочно събори непроходилата си сестра,и то със сила.Говореше ми напук и се правеше,че не ме чува като й говоря.
Има случаи когато един плесник я връща на земята,един вид.

петра /тогава на година и 3 м./ е получавала шамар по ръката, придружен с много лош тон от моя страна. случи се когато въпреки много бройните ми забрани и обяснения отиде до камината и си лепна ръката. добре, че не гореше. затова и я оставих да отиде, всъщност - да си получи шамарчето, караницата и наказанието и да си знае. от тогава не е правила подобни глупости. сега, минавайки покрай камината, казва "пфу-пфу", сочи и отминава.

в тоя случай си мисля, че е по-добре детето да е 'набито', отколкото изгорено, обезобразено или не дай боже нещо поло-лошо 

Малиии, като прочетох заглавието си помислих, че говорите за сексуално посягане и откачих

Шамари бия - да. Рядко, но с кеф.

Ух, бебенцето ми е на 4 месеца  много голяма сладурана, на третият ден след раждането я наплясках по дупето лекичко, но тогава ме тресее много яко следродилната депресия, а и тя не спря да се дере 4-5 часа  оттогава не съм я пляскала  а когато видя, че нещата отиват на зле просто я оставям на таткото и излизам  а като се върна то са целувки, то са игри  бебешка работа   

SilIli "Едва ли има майка...." Говори6 ктака сяка6 вижда6   и знае6 вси4ки майки по света. Разбира се 4е има майки които нямат подход....макар и да не са тук в форума ,но ги има. Имат желание и се стараят...но въпреки това не им се удава.Аз съм гледала такива предавания....нормални семейства,интелигентни и давамата... но децата буйни и неукротими инат4ета.Какво ле не пробваха хората...е на става6е. НАНИ дойде и им показа на4ини как да се справят....за които те не са се досетили.Оказа се 4е те прекалено много са заети  и не им остава много време за децата.Майката заета с къщатата, таткото работи като луд с компютъра си а детето  си иска внимание...и се държи така,понеже не го полу4ава. И затова има на4ини..тези жени от SOS/незнаех 4е го има това предаване/показват на майките/родителите/ на4ините....Незнам 4е  в БГ по линията линструктират майката...  Може би говорим за разли4ни предавания . Тук Нани по4ти живее при семейството...1 седмица.И е доста  в помо6т на младите родители.След като  те не са могли да намерят подход,са повикали"помо6т" и не виждам ни6то лошо в това..ние пак с нашия български  манталитет и предрасъдици.... все наопаки приемаме не6тата.Хората практикуват това от сума ти години....но ние българите сме"..... не,ние сме много отворени"......и не е задължително  такива майки да са на ниско ниво или изпаднали. Може да са добри майки...но от безсилие  да правят грешки...4овешко е да се греши.

Благодаря ти 4е сподели  Имам въпрос4е
Извинявай...колко е голямо син4ето? А шоколада кой го купува
Детето не може само да знае ко е вредно и кое е...ние трябва да му помогнем.Синът ми беше луд за шоколад като малък...но аз ако купех го скривах и много рядко му давах. Като поотрасна му обясних за болеста диабет...и как 6те си бие инсолин сам с инжекция....Подейства,стресна се. Сподели   4е имат от техния клас едно моми4е...тя така се "бу4кала"....и било"гадно"...След този пример беше дотам с шоколада...извредно рядко яде сега шоколади....Просто ти споделих един на4ин. Може да е вариант.Затова те питах на колко е син4ето

Сетих се за една слу4ка по повод на този постинг. Не го приемай ли4но ...понеже назнам каква е ситиацията у вас...но искам да  разкажа това понежа ме впе4атли слу4ая,с твое позволение.
От НАНИ сериалите е. Семействъо с две деца..едното е  бебе...току що прохождащо...а другото е на около 5 годинки. Голямата много ревнува от малката...и все я буташе,блъскаше.Майкате се беше видяла в 4удо...Говориха и какво ли не...но не ставаше.Голямата проявяваше  агресия към малката.Не можеха да ги оставят сами.Изясни се 4е детето ревнува, понеже вси4ко за бебето...и голямата се е "по4увствала на заден план" .Тя си е решила да отмъщава на малкат си сестри4ка.Поканиха Нани..и  Нани намери решение.Накара малката да се грижи за сестри4ето си...тоест когато мама къпе малката,голямта и помагаше...когато малката се хранеше...Нани викаше голямата да и помага,когато малката заспиваше... пак викаше малкат да и помага.Тя толкоз и помагаше де ...но въпросът е 4е детето не се 4увставше изолирано и се научи да покзва  любов към сестри4ката.
Нани я пита" Ти би ли искала да имаш по-голяма сестра която да те бие и мрази?"Детето откровенно отговори 4е НЕ иска... и тогава Нани даде един супер съвет на майката...."Елизабет/майката/гледай по-възможност да вклю4ваш голямата във вси4ки дейности свързани с  бебето,харана,игра...приспиване...И когато голямата е с теб и ти помага...винаги я хавли колко е добра ¨към по-малката сестра. Така голямата ще заобича малката и няма да я ревнува."
Ако знаете голямата как се промени,само прегръщаше бебо,галеше я,играеше си...и и беше наи-големия защитник. Все пак малките моми4енца си играят на "мами с куклите" и когато им се даде наистина да  бъдтат"мами" те са много радостни .....Само за една седмица такава  драсти4на промяна... Винаги има какво да научим за нашите деца....и от нашите деца,ни6то 4е а малки.... 

roza66 не разбирам защо, но прави впечатление, че изказванията ти винаги залитат в посока колко са пърфект чужденците, и какви недорасли мухльовци са българите  преценявай по-трезво все пак... не мисля, че е много трудно да се сетиш, че  при 5 годишно дете и бебе в семейството, се поражда ревност, та е нужно да дойде нани, за да ти го каже.
Относно нанитата - предаването, което дават тук, е преведен немския вариант - масовия случай е майка, 150 килограма, рошава, раздърпана, с 3 пощурели деца, които я ритат и замерват с храна... викат една строга бавачка, стои седмица, прави инструктаж, после "пуска" майката сама при децата, като при диви зверове, и стои от другата страна на телефона - домофон предполагам - и и казва, "сега  направи така", "сега не обръщай внимание на този, ами защити онзи", и тя изпълнява стриктно, и повтаря като папагал... и така, след една седмица всички са спокойни и щастливи.. извинявай, ама ти вярваш ли на това??? Не българските майки ги командват по телефона - предаването не е в български вариант, от което не смятам че сме изпуснали, ама наистина! Достатъчно вече глупави игри и риалити шоута се преведоха, мерси и от тази поредна глупост.
Та така, българите "не сме винаги по-отворените", но странно защо все мислим, че чужденците са все по-по-най-от нас... навсякъде има всякакви хора, респективно с различни познания, умения, образование, както и няма две еднакви деца 

Съгласна съм с тези ти думи (за филма, Edelia добре ти е обяснила). Разбира се, че може да има проблеми с възпитанието, аз също срещам такива. Мисълта ми беше, че майката, ако пожелае и се постарае, може да намери най-правилния подход към своето дете, защото най-добре си го познава. Понякога, ако детето е наистина проблемно, може да се обърне към психолог, да получи съвет. Сестра ми е психолог и откакто беше малък  сина ми, все ми даваше някакви наставления, как да го гледам, на които обаче, аз все се съпротивлявах вътрешно и не я слушах. Е, мисля, че не съм сбъркала, поне засега, нямам сериозни проблеми с поведението на сина ми. Дори и  да трябва професионална помощ, пак сме отговорни къде ще отидем да я получим, защото и психолозите си имат различни методи. Всичко трябва да преминава през нашето сърце, това имах предвид.
Аз всеки ден се уча да бъда добър родител, е, понякога греша, но съм забелязала, че детето се влияе от моето отношение към него. Ако получи достатъчно внимание и любов, веднага се променя и ме чува като му говоря, иначе се инати.
Съжалявам, само, че не винаги имам време да съм с него, когато той има нужда, защото все бързам за някъде!

Много добре си го казала! Хареса ми, аз също мисля така! Просто няма какво да добавя!