Възпитаване на осиновените деца - степен на строгост и твърдост

Споко, нашият е на тринадесет години и сега, за да се осъмутим с моя мъж трябва него да го няма, дори вечер не сме спокойни, но вече защото е голям, а това с прегръдките и целувките продължава и сега понякога, но като беше по малък беше просто ужас. Но  сега се замислям, че той може би е искал да бъдем тримата заедно, да се прегръщаме и целуваме, а не само двамата, така че замисли се, че и той иска да бъде прегръщан и обичан. 

Бях писала за това в темата ти, Магьоснико.
Няма да се повтарям, само ще добавя, че с първият признак на ревност в малката, зачестихме още повече с прегръдките, но именно без да има предпочитания към някой. Просто се започва от някой, а продължава в съместно прегръщане и кикот.

А как да не ревнуваш ти...не знам. Гледам, че Боби се натъжава напоследък, макар да го крие от това, че малката явно ме предпочита.
Затова му предложих, събота и неделя да си наваксва. Децата обичат да си играят с тях, да им обръщат конкретно внимание, да се извършват съвместни дейности, а той малко пропуска тази част покрай умората и битовизмите.
Та за да се сближат, утре му предложих, той да стане с ранобудното пиленце, да си направят закуска, да почетат книжки, да порисуват, да посвършат туй-онуй, докато аз за първи път от месеци ще си взема половин ден за дамски занимания! 
Предполагам, че ако това се случва по-често, няма да има деление между двама ни. Ще споделя за резултата.

DarZaMen го е казала и аз ще го повторя,правете го по-често,а от време на време включвайте и него в прегръдките и целувките.

Както е казал Мечо Пух-"Колкото повече,толкова повече" демонстрирайте любовта си пред детето и то ще свикне много бързо,та какво по-хубаво от това мама и тати да се обичат,а те се обичат когато се гушкат.   

Я какво съвпадение - и моя малък мъж ме пазеше от големия ми мъж - леле, чак се е опитвал да го набие, за да не ме гушне, ама като установи че му е много гот да се набута и той между целувките миряса - та сега сме трима гушковци.
Останалото - след като заспи... 

Много му помагате ако сте единни и обичащи се.

Така: 1) долавя по-стабилна опора

и 2) непонятно за повечето, но много истинско за мен - намалявате, освобождавате го от неща, за които да се чувства виновен.
Ако родителите не се разбират, то децата, особено изоставните, страдат и се  питат какво лошо за направили, че мама и тати са нещастни,
ние поемаме на себе си отговорността и вината  за неща, които не си и представяте.


Аксиомата е : Явно съм сгрешил недопустимо или съм бил най-непоносимият човек след като тя ме е изхвърлила.., та затова съм отговорен за всички нещастия или дисхармонии, които виждам и у другите...


Та, като сте единни мнооого му помагате и като показвате, че имат и лично щастие и удовлетвореност.

А бебешкото време ще мине скоро.

Има и комична история как едно момченце се нахвърлило с вик върху татко си в леглото да зашити майка си : "Какво правиш ти на мойта майка" след като случайно се събудило през нощта...

Здраве и добър празник

Ами то и на мен ми се случи в детството ми и хич не беше комично. Само, че преди да се нахвърля с вик върху баща ми (лека му пръст!) интуитивно усетих, че става нещо по-особено и се направих на заспала...
Обаче дълго след това ги мразех...Сега не знам защо, но си спомням, че изпитвах неподправена неприязън.

Затова, по-добре да няма много тайни. Не, че апелирам към извратеност, но е хубаво децата да знаят, че нежността между мама и татко, не е нещо срамно.
И малко повече предпазливост в моментите на интимност. Всяко нещо с времето си.

Мила Мамо - И,

Ако така  си разбрала    моя постинг  (противопоставям децата, особено осиновени и неосиновени и най-вече обиждам личността на Андрей),

май наистина бих те посъветвала да не ме четеш, до теб не е достигнала и "крупинка" от това, което искрено и отговорно съм изразила.


Написаното от мен е резултат от дългогодишни впечатления и личен и професионален опит по темата, а не от "опит за психоанализ" на единичен постинг и то някой конкретен твой и това по-горе ясно съм го уточнила.


Казвам го с най-добри чувства и уважение както към теб, към племенницата ти, така и към Андрей.

Не знам как да го ускориш, една приятелка вика, че не вярвала в преждевременно узрели ябълки... , т.е. не знам дали може да се ускори, но ти казвам няколко неща:

Много е тежко с дете , което за минута няма мира и е безумна умора да гледаш в осем посоки едновременно, че децата имат повече от 4 посоки за бели и опасности, както знаят всички тук, на които децата са над година и нещо.

Ако имате някоя баба да ви отмени за ден- два да се видите с мама на кратка почивка заедно без детето, че да си "заредите батериите", би било идеално, а ако е спа-курорт (брей че модни думи ) - още по-добре.

Та,
ти си ни толкова безценен (едничък си ни, брей, ти и нормите на султаните биеш, султана я е имал 300 наложници, я не, а тука сме ти фенките над 1000) ,
че ние сме готови да се пожертваме (левче по 1000 са си хиляда лева, както и да ги смятате)  и да ти създадем условия за кратка почивка,
ама баба за гледане на детето сам трябва да си осигуриш...


Извън майтапа - умората си е умора, с детето си по 20 часа без право да се отпуснеш, та те разбирам и теб и жена ти.

Като съм си спечелила лоша слава тук,

 поне тя да ми даде едно от малкото си предимства - да казвам нещата точно и ясно,

та на вас - родителите на изоставени деца, може би ви е неудобно да кажете пред приятели и близки, че сте скапани от умора, децата ви побъркват на моменти и пр. което си е чиста истина, както с всички продители.
 
Позволете си да сте уморени и раздразнени, то е напълно нормално и ако някой си позволява да ви чете морал за това - грешката е у него.


Я тука по- деловите дами да пуснат номера на сметката, че да си преведа левчето за спа-курорта за уикенда на Маг от Оз.

Лелеееее, каква идея извади, Мираетта! Де да можеше...всеки месец да пращаме по едно семейство на почивка с по хиляда лева в джоба, само срещу левче...ехааааа. Язък, че българите не си падаме по организираните действия.

Обаче си права за срама от оплакване...мен ме е срам. То, не че има пред кой, ама и да имаше, дори не мога да си представя. А всъщност, напоследък се чувствам уморена като куче.
Обикновено хората отлагат почивката за събота и неделя, а на нас тогава челядта ни се умножава. Едното става рано, другото спи до обяд...мъка. Тъкмо едното закуси, другото трябва да обядва. Малката е като ваденка, водим битки да ме остави сама в тоалетната...Честно да ти кажа, аз през седмицата си почивам най-добре като си взимам паузи между работата, да влезна във форума. Засега толкоз.
След няколко години повече.

Но си взех поука. Ей на, оплаках ви се!

Miraetta е много права за умората и траенето, не мислите ли.  Аз се скапвах докато се опитвах да се правя на незаменима и естествено имаше голяма вероятност да стана по-раздразнителна. Най накрая осъзнах че за Милен ще бъда незаменимата мама само ако позволя някой да ме замени за малко /обаче в мое присъствие, защото съм си мама квачка/ и като споделих "разчетворяването" на вниманието, спокойствието ми се върна.
Така вместо да съм изнервена и скапана и да навиквам детето за щяло и нещяло ми остана повече енергия да тичам и играя с него. А спокойно дете се възпитава по-лесно.

Мира,

засрами ме... То това ми напомня за за едноокия между слепите... Винаги е специален:)

Но идеята определено я бива. Даже много. Тък като аз пиша повече от нашето семейство може би изглежда, че аз съм по - зле но не е така...

Нашата мама определено има нужда от почивка (без нас ). В града, в който живеем няма кой да ни помага и 24 часа на ден... То Боби е сладур особено за 2-3 часа ама за 24 може да стане и чудовище:)

Така, че подкрепям с 2 ръце идеята. Определено има нужда от разтоварване. Не виждам защо наистина да не  се организираме и да се опитаме да събираме скромни суми пари, но от повечко хора, които ще позволят разумна релаксираща (от децата и всичко стресово в дните ни) почивка.

Знам, че звучи малко утопично, но може да е нещо като томбола - да теглим един участник в месеца:)

Явно няма да могат всички да отидат, но надали неотишлите ще съжалявам за инвестицията си в почивката на свой приятел от форума (може да се случи и неприятел нали затова е томбола  ).

А ако наистина искате да ни помогнете  по - скоро някой да поеме Боби за една две вечери... Че много ми липсва хубав филм, мотаене без бързане за хранене вечерно, напиване с приятели (ама с Джу) и още 5-6 неща...

Ами, душо (образно казано, да не ме оскубе жена ти)...кажи в кой град си?

Значи, преди време си говоря с един мой познат (чужденец) и докато се бях ошашкала как хем ще се гледаме, хем аз трябва да работя, той вика: абе, защо не си направите една кооперацийка няколко майки? Разпределяте се между повече или една, която взима и гледа децата, пък другите работят и й дават някой лев? Хем ще знаете, че децата ви са добре, хем и тя реално ще заработва по нещо за нейното си...

Не подех идеята, защото ми се чини, че у нас няма да проработи. Мотиви - много. Де да знам, може и да ме опровергаете...

Та къде викате да си дадем левчето?

Магьоснико, мятай го насам - аз и без това съм изорала земята за второ, та ще ми дойде добре да се позанимая с още едно змейче - чудовището Боби и дяволчето Милен - ехаааа!
И вън от хубавата седянка, искам да ви питам - който желае да сподели - обсъждате ли възпитанието на детето пред него, или като мен си правите сутрешни съвети след като го пратите на градина. Предполагам че има и междинен вариант, но ние лично избягваме да влизаме в каквито и да е конструктивни или деструктивни спорове в присъствието на Милен, та ми е интересно вашето виждане по въпроса. 
 DarZaMen , миналата зима с една съседка която има детенце с 30 дни по-голямо от моето процедирахме така - единя ден у нас, единя ден у тях. Като са у нас тя си играе с децата а аз чистя готвя, гладя; като сме у тях - тя си върши домакинската работа. След това ни остава и повече време за децата - има ефект и е приложимо.