- Публикувана: 14 апр. 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 15:50 ч.
Ами ако детето, което гледате не е ваше родно, а вашето ......... ?
Няма да си замълча, ще кажа на другото семейство,обаче бих си запазила "чуждото", но бих поддържала близки отношения с другото и тайничко ще му се радвам.
Сега, ако някой ми каже, че Гери не е мое дете, изобщо няма да спра да я обичам. Много ще е трудно да приема, че не ми е дете, а някое друго е моето и да ги разменим просто
. Гери си е моето дете и това е то... Сигурна съм, че е моя. Много си приличаме.
Сега, ако някой ми каже, че Гери не е мое дете, изобщо няма да спра да я обичам. Много ще е трудно да приема, че не ми е дете, а някое друго е моето и да ги разменим просто
. Гери си е моето дете и това е то... Сигурна съм, че е моя. Много си приличаме.
Е, любов, любов, ама как така ще ги искам и двете?!
То и другите родители, ако така решат, какво ще правим.
В крайна сметка зависи на каква възраст "открием" размяната.
Ако са бебета, малки деца - изобщо без колебание отивам на "смяна" с право на срещи и от двете страни.
Ако са по-големи, тук вече роля ще играе и желанието на децата.
Това е ужасен казус, който сега се разглежда без емоцията, която би предизвикал при реалното си съществуване.
То и другите родители, ако така решат, какво ще правим.
В крайна сметка зависи на каква възраст "открием" размяната.
Ако са бебета, малки деца - изобщо без колебание отивам на "смяна" с право на срещи и от двете страни.
Ако са по-големи, тук вече роля ще играе и желанието на децата.
Това е ужасен казус, който сега се разглежда без емоцията, която би предизвикал при реалното си съществуване.
Всичко изписано до тук са просто хипотези и разсъждения...
Мда, така е, обаче като не ни се е случвало, можем поне да поразсъждаваме, нали? Аз поне така я разбрах темата - ами ако....
Няма опция "не знам какво ще направя", а това за мен е най-логичния отговор.
Големият ни син не видях как се роди, заради форцепса и пълната упойка, но нямаше други новородени в този ден, а и като се събудих и му видях муцунката знаех, че е мой, той си прилича на мен.
Малкият го видях и запомних русото пухче на главата и типично бащината му физиономия ето го. А и той беше денонощно до мен в родилния дом и не спирах да го гледам.
Но не знам как да отговоря на въпроса от темата, дори хипотетично.
Големият ни син не видях как се роди, заради форцепса и пълната упойка, но нямаше други новородени в този ден, а и като се събудих и му видях муцунката знаех, че е мой, той си прилича на мен.
Малкият го видях и запомних русото пухче на главата и типично бащината му физиономия ето го. А и той беше денонощно до мен в родилния дом и не спирах да го гледам.
Но не знам как да отговоря на въпроса от темата, дори хипотетично.
Де да знам.
Когато се роди Самуил, носеше гордо големия бащин нос. Ужасна гледка - едно мъничко, намръщено, лилаво, яйцевидно тиквенце, украсено с огромен нос.
Баща му се потресе, като си видя носа, закачен на дребния.
Нямаше начин да го сбъркаме.
За два дни обаче носът се сви, а ние вече си го познавахме, маймуняка.
Когато се роди Самуил, носеше гордо големия бащин нос. Ужасна гледка - едно мъничко, намръщено, лилаво, яйцевидно тиквенце, украсено с огромен нос.
Баща му се потресе, като си видя носа, закачен на дребния. Нямаше начин да го сбъркаме.
За два дни обаче носът се сви, а ние вече си го познавахме, маймуняка.
Много сложен казус. И понеже съм си го мислила за моето дете , поне в началото, ми се щеше да съм измислила отговора , но не съм. Когато се роди моето слънчице бях под упойка, преместили бебока с кутия в друга болница .Показаха го на съпруга ми на 5 ден. Аз си видях детето на 8 . Показаха ми едно бебе в кувьоз и ми казаха това е вашето дете. До 50-я ден след като се роди бебо го видях още 2 пъти. После ми дадоха бебо и се прибрахме с него вкъщи. Сега е на 5 години и не си давам детето на никого пък и да е чуждо.Съпругът ми като един непоправим оптимист от начало казваше ,че понеже е толкова малко и болно едвали някой би го сменил.После ,че има неговата кръвна група , а сега ,че прилича на мен. Не вярвам някоя майка да може да даде еднозначен отговор . Винаги ще има : зависи ..., ако ... и др.. 
Имаше такъв филм /по действителен случай/. Номерата на ръчичките на момиченцета бяха разменени случайно от две акушерки. Едното семейство категорично искаше само биологичното си дете, а другото искаше и двете вече пораснали деца. Голяма драма.
Аз за второто и третото си дете съм сигурна - бях единствената родилка в това време и добре си ги огледах
, но за първото - над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло. А и е със сини очи Ама ако някоя си го познае - давам й го - хем отгледано детенце на 21.
Аз за второто и третото си дете съм сигурна - бях единствената родилка в това време и добре си ги огледах
, но за първото - над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло. А и е със сини очи Ама ако някоя си го познае - давам й го - хем отгледано детенце на 21. Ама ако някоя си го познае - давам й го - хем отгледано детенце на 21.
Ооо, аз го искаааааам.
Ей такива "дечица" най-мнооого обичам.
Ай, спрете да ни плашите с тези
снимки на новородените ви, моля.
снимки на новородените ви, моля.
По темата - нямам отговор. Изобщо не знам какво решение бих взела.
Зависи от много неща, не желая да мисля за това.
Ай, спрете да ни плашите с тези
снимки на новородените ви, моля.
снимки на новородените ви, моля.
Моят си е много красив, моля-моля
