- Публикувана: 14 апр. 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 15:50 ч.
Ами ако детето, което гледате не е ваше родно, а вашето ......... ?
Да, случват се и такива работи.
Представете си, че в болницата, където сте родили объркват вашето бебе с нечие чуждо. И вие вземате чуждото. След време ( да кажем 2 години ) някак си разбирате за тази размяна ( не ме питайте обаче как ).
Как бихте реагирали? Ще съдите ли доктори? Ще си искате ли детето обратно? Ще върнете ли "чуждото"?
Представете си, че в болницата, където сте родили объркват вашето бебе с нечие чуждо. И вие вземате чуждото. След време ( да кажем 2 години ) някак си разбирате за тази размяна ( не ме питайте обаче как ).
Как бихте реагирали? Ще съдите ли доктори? Ще си искате ли детето обратно? Ще върнете ли "чуждото"?
Подготвителен клас в гимназията се разви следната случка. Две близначки, които не си приличат, се запознават с едно момиче, което е копие на едната от близначките. Оказва се, че да, трите са родени на един и същи ден в една и съща болница - до този момент са живяли в различни градове. На момичето, което е отгледано само, родителите бяха загинали с катастрофа. Набързо майката на близначките ги събра трите, май.
На мен най-много ми беше жал за това дете, което е отгледано като половина на едно цяло (близнак) и изведнъж на 14 години откриваш, че не само това не е така, както си го мислила, а и кръвните ти родители са починали.
Затова гласувах, че първо ще се опитам да ги събера, но ако не стане (а другите родители какво правят?), мисля че детето, което съм отгледала, ще го чувствам мое, затова избрах опцията да запазя "чуждото" и да се виждам с кръвното. Все пак, да травмираме децата минимално, да ги гледаме както сме ги гледали, и да се събират заедно.
На мен най-много ми беше жал за това дете, което е отгледано като половина на едно цяло (близнак) и изведнъж на 14 години откриваш, че не само това не е така, както си го мислила, а и кръвните ти родители са починали.
Затова гласувах, че първо ще се опитам да ги събера, но ако не стане (а другите родители какво правят?), мисля че детето, което съм отгледала, ще го чувствам мое, затова избрах опцията да запазя "чуждото" и да се виждам с кръвното. Все пак, да травмираме децата минимално, да ги гледаме както сме ги гледали, и да се събират заедно.
Ужас това истина ли е ? Според мен е просто недопустимо в днешно време да се случват такива неща 
даже ми се струва невъзможно , нали има номерчета на ръцете 
Иначе незнам как бих постъпила ,но най вероятно ще си гледам това което съм си гледала т.е. чуждото ,но определено бих виждала моето ежедневно абе в общи линий зависи и от другите родители намирането на решение трябва да е двустранно и да се направи така ,че децата да не страдат всичко друго е на втори план.
Странно обаче ,че в анкетата има най много гласове за ,,ще направя всичко възможно и двете да живеят с мен,, стана ми много интересно като гласувате така не си ли помислихте за другите родители на тях също са им дали чуждо и те са си го гледали 2 години и накрая и да им го вземат и да си останат без дете не мисля ,че е реално . Ако има такъв варянт в анкетата трябва да има и обратния. Да не говориме че при този варянт едното дете ще страда тъй като ще го отделят от хората който са го гледали и това е съвсем несправедливо ако ще е така то по добре направо да се разменат децата и това е .
даже ми се струва невъзможно , нали има номерчета на ръцете Иначе незнам как бих постъпила ,но най вероятно ще си гледам това което съм си гледала т.е. чуждото ,но определено бих виждала моето ежедневно абе в общи линий зависи и от другите родители намирането на решение трябва да е двустранно и да се направи така ,че децата да не страдат всичко друго е на втори план.
Странно обаче ,че в анкетата има най много гласове за ,,ще направя всичко възможно и двете да живеят с мен,, стана ми много интересно като гласувате така не си ли помислихте за другите родители на тях също са им дали чуждо и те са си го гледали 2 години и накрая и да им го вземат
и да си останат без дете не мисля ,че е реално . Ако има такъв варянт в анкетата трябва да има и обратния. Да не говориме че при този варянт едното дете ще страда тъй като ще го отделят от хората който са го гледали и това е съвсем несправедливо ако ще е така то по добре направо да се разменат децата и това е . 
Ще си запазя "чуждото" и ще се срещам с моето. И двете ще знаят истината.
Детето не е кръв, а обич и грижа, както каза някой оня ден.
За протокола - няма как да се бори майката и двете да живеят с нея, ако другите родители са налични. Много алчна, бре, Миракъл
с един удар - две деца.
Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Детето не е кръв, а обич и грижа, както каза някой оня ден.
За протокола - няма как да се бори майката и двете да живеят с нея, ако другите родители са налични. Много алчна, бре, Миракъл
с един удар - две деца.Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Като извадиха щерката от мен ми я показаха само за 10-ина секунди. "ето, виж, че е момиче" и я махнаха от очите ми. И аз кое да гледам - какво има м/у краката ли (а там висеше все още част от пъпната връв 
) или личицето й... 
С 2 думи - нито едното не видях добре, камо ли да го запомня.
На другия ден вече я видях и все се питах - това ли излезе от мен и дали не е подменена...? Това с подмяната ме влудяваше...
Но полека-лека взех да откривам черти на мъжО в нея, пък и от всички бебета по-черно от нея беше бебето само на 1 циганка и викам си, тази ще да е моята
Не знам какво бих правила... Сигурно бих откачила, но нали казват, че майчиното сърце всичко усеща и едва ли ще са ми нужни 2г. за да хвана измамата. И ако не успея, а едни ден узная за това - може би ще се изживявам като майка на 2 деца
П.П: и през '97г. и през м.г знам за 2 опита за кражба на чуждо бебе от МА. И 2-та са хванати.
) или личицето й... С 2 думи - нито едното не видях добре, камо ли да го запомня.
На другия ден вече я видях и все се питах - това ли излезе от мен и дали не е подменена...? Това с подмяната ме влудяваше...
Но полека-лека взех да откривам черти на мъжО в нея, пък и от всички бебета по-черно от нея беше бебето само на 1 циганка и викам си, тази ще да е моята
Не знам какво бих правила... Сигурно бих откачила, но нали казват, че майчиното сърце всичко усеща и едва ли ще са ми нужни 2г. за да хвана измамата. И ако не успея, а едни ден узная за това - може би ще се изживявам като майка на 2 деца
П.П: и през '97г. и през м.г знам за 2 опита за кражба на чуждо бебе от МА. И 2-та са хванати.
Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Въх, одрала ти е кожата!
И аз си мисля, че родителството е грижата и тревогите покрай отглеждането, не толкова общата кръв.
Когато се роди синът ми, нищо майчинско не почувствах. Гледах я мръвката и не можех да повярвам, че това е моето дете. Ако в този момент някой беше дошъл да го вземе, защото е станала грешка, щях да му повярвам веднага.
Че това е точно моето дете, осъзнах едва седмица по-късно, когато ми се усмихна насън. Преживяването беше зашеметяващо! Едва тогава осъзнах, че вече съм майка. А три месеца по-късно, когато вдигна температура след ваксинация, осъзнах и другото - какво проклятие е да си майка...
ПП А сега си имам 2 деца, едното е морско свинче. Човек се привързва и изпитва майчински чувства към всяко същество, към което полага грижи, независимо от вида му. Това е родителството, а не само да го изцвъкаш и толкова...
... ПП А сега си имам 2 деца, едното е морско свинче....
тогаз аз имам 3 деца... опс + мъж ми... малей - станах многодетна мамКа
Шани, не знам - аз веднъж я видях още по пътя й нагоре (от магарето като я вдигна акушерката) и се уверих, че е момиче (човек никога не може да е 100% сигурен) и й видях лицето, второ - исках да ми я сложат на корема и я видях съвсем отблизо. Роди се с малко охлузено носле и петно между веждите, което впрочем още се появява, като е ядосана или реве. Мисълта ми е - видях я добре и нямаше начин да я объркам.
Как' Сийка, нали По-интересно е как от това стана това и после това. Аз, разбира се откривам черти от ден едно, но общо взето от вида, който имат повечето новородени, изобщо не може да предположи човек как ще изглеждат 1-2-5 години по-късно.
Как' Сийка, нали
По-интересно е как от това стана това и после това. Аз, разбира се откривам черти от ден едно, но общо взето от вида, който имат повечето новородени, изобщо не може да предположи човек как ще изглеждат 1-2-5 години по-късно. 
Ми нямаше начин да си го сбъркам, защото там, дето се роди, в този период имаше 8 мами с 9 бебета.... Аз съм била с упойка, така че не съм го видяла , но си вярвах на доктора, абе....трудно би се получило точно там. Виж, дето казва ШАни-в МА-е по-възможно поради големия поток бебета....
Впрочем, ние сме мислили за осиновяване далеч преди да забременея,тоест, чуждо дете, просто сме си говорили хипотетично, така че-сигурно бих го отгледала. но би ми било голям шок, де.
Станислав на 4-5 дена в болницата
НА тати в обувките
Двегодишен бяс на рожден ден
Мисля,че си приличаме с него, най-малкото, едва ли е сменен.
Аз съм била с упойка, така че не съм го видяла , но си вярвах на доктора, абе....трудно би се получило точно там. Виж, дето казва ШАни-в МА-е по-възможно поради големия поток бебета....Впрочем, ние сме мислили за осиновяване далеч преди да забременея,тоест, чуждо дете, просто сме си говорили хипотетично, така че-сигурно бих го отгледала. но би ми било голям шок, де.
Станислав на 4-5 дена в болницата
НА тати в обувките
Двегодишен бяс на рожден ден
Мисля,че си приличаме с него, най-малкото, едва ли е сменен.
Добре де, искате да запазите чуждото и да виждате и вашето - това го разбирам, ама мислите ли за другите родители - те са в ужасно положение. Ами ако и те искат да си вземат своето, а вие не го давате - те на практика остават без дете. Трудно нещо. Дано става рядко. Имаше преди време един филм с Мишел Пфайфър по темата - тя отиде с децата си насреща на випуска /не помня две ли имаше или три/ - някой и открадна детето, докато обгрижваше бебето и тя пощуря. Не го намериха. Години по-късно до тях се премести един баща с дете и тя разпозна сина си. Настана ужас, тя си го искаше, "бащата" си го искаше, момчето не знаеше при кого да отиде, беше направо в шок. Оказва се, че жената го откраднала, по-късно срещнала въпросния мъж, представила детето като свое и се омъжила за него, после починала, той отгледал момчето като свое и сега една друга жена си го иска. И всички в тази история са прави за себе си, всички изстрадаха ужасно нещата. Финалът остана отворен - детето остана при мъжа, но с посещения при семейството на родната си майка.
И аз веднага се сетих за филма, който разказа Sheryl. Тогава много мислих, кой е крив и кой е прав ...Мишо си е мой, защото като ми го извадиха от корема баща му е снимал как му режат пъпната връв и как го мият и обличат, та няма начин да е сменен, обаче ми е много трудно дори хипотетично да разсъждавам по темата. Вероятно и аз ще искам да гледам и двете деца.
...Мишо си е мой, защото като ми го извадиха от корема баща му е снимал как му режат пъпната връв и как го мият и обличат, та няма начин да е сменен, обаче ми е много трудно дори хипотетично да разсъждавам по темата. Вероятно и аз ще искам да гледам и двете деца. 
Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Мойто го бяха объркали веднъж и ми докараха в стаята количка с чуждо, но направих рекламация
Не знам, струва ми се, че ако си го видял веднъж, не можеш да го объркаш. Не на ниво "майчински инстинкт", а чисто физиономично. Колкото и да са смачкани, бебетата не са толкова еднакви, имат си собствени лица. Виж, ако раждаш под упойка и не го видиш веднага...
Не знам какво бих направила, не съм се и замисляла дори. Не знам дали изобщо ще искам да виждам "моето", или ще оставя нещата такива, каквито са.
Даже и не искам да се замислям по въпроса, струва ми се ужасно.....
За моето знам, че със сигурност не е сменено, защото изобщо не са ми я взимали и извеждали от родилната стая, след това заедно ни преместиха в стаята и до следващата сутрин си бяхме неотлъчно заедно+ мъжът ми, така че имах достатъчно време да й запомня физиономийката То и без това в същия ден беше родено само още едно момченце, така че и да ми я бяха сменили щеше да си проличи .
Надявам се в днешно време да стават все по-малко такива грешки.
За моето знам, че със сигурност не е сменено, защото изобщо не са ми я взимали и извеждали от родилната стая, след това заедно ни преместиха в стаята и до следващата сутрин си бяхме неотлъчно заедно+ мъжът ми, така че имах достатъчно време да й запомня физиономийката
То и без това в същия ден беше родено само още едно момченце, така че и да ми я бяха сменили щеше да си проличи .Надявам се в днешно време да стават все по-малко такива грешки.
Всички сме царе на сухите тренировки.
Не знам обаче как наистина бих реагирала.
Доколкото се познавам, ще съдя болницата.
Останалите активитети, ако ми дойде до главата.
Впрочем, колкото и да бях в несвяст,
мъжът ми не остави доктори и акушерки
извън контрола си. Като родих, изнесоха
бебока в друга стая, за да го видел уж
педиатър, мъжът ми кливка след лекарите,
после ми каза, че слагали кислородна маска
на мъничето. Докато на мен всички се усмихваха.
Затова е хубаво да се ражда пред свидетели!
После еббето ти е все до теб, така че едва ли
може някому да хрумне да ти го смени. Знам ли.
Не знам обаче как наистина бих реагирала.
Доколкото се познавам, ще съдя болницата.
Останалите активитети, ако ми дойде до главата.
Впрочем, колкото и да бях в несвяст,
мъжът ми не остави доктори и акушерки
извън контрола си. Като родих, изнесоха
бебока в друга стая, за да го видел уж
педиатър, мъжът ми кливка след лекарите,
после ми каза, че слагали кислородна маска
на мъничето. Докато на мен всички се усмихваха.
Затова е хубаво да се ражда пред свидетели!
После еббето ти е все до теб, така че едва ли
може някому да хрумне да ти го смени. Знам ли.
Аз бих се борила и за двете може би. Егоистично е, знам. Но кой не би? Чуждото ще го обичам като мое, но в мига, в който узная истината, ще искам и моето. Все пак 9 месеца било в теб и ще виждаш твои черти - външни и вътрешни в теб. Голяма дилема!
Ако ти си искаш твоето, не е ли логично даже да го получиш, чуждото да отиде при родителите си със същата съдебна заповед?
Аз бих се борила и за двете може би. Егоистично е, знам. Но кой не би? Чуждото ще го обичам като мое, но в мига, в който узная истината, ще искам и моето. Все пак 9 месеца било в теб и ще виждаш твои черти - външни и вътрешни в теб. Голяма дилема!
Ако ти си искаш твоето, не е ли логично даже да го получиш, чуждото да отиде при родителите си със същата съдебна заповед?
Знам това.
Но кажи ми, кой нормален човек не би ИСКАЛ да си ги вземе и двете? 
Няма да си замълча, ще кажа на другото семейство,обаче бих си запазила "чуждото", но бих поддържала близки отношения с другото и тайничко ще му се радвам.
Сега, ако някой ми каже, че Гери не е мое дете, изобщо няма да спра да я обичам. Много ще е трудно да приема, че не ми е дете, а някое друго е моето и да ги разменим просто
. Гери си е моето дете и това е то... Сигурна съм, че е моя. Много си приличаме.
Сега, ако някой ми каже, че Гери не е мое дете, изобщо няма да спра да я обичам. Много ще е трудно да приема, че не ми е дете, а някое друго е моето и да ги разменим просто
. Гери си е моето дете и това е то... Сигурна съм, че е моя. Много си приличаме.
Е, любов, любов, ама как така ще ги искам и двете?!
То и другите родители, ако така решат, какво ще правим.
В крайна сметка зависи на каква възраст "открием" размяната.
Ако са бебета, малки деца - изобщо без колебание отивам на "смяна" с право на срещи и от двете страни.
Ако са по-големи, тук вече роля ще играе и желанието на децата.
Това е ужасен казус, който сега се разглежда без емоцията, която би предизвикал при реалното си съществуване.
То и другите родители, ако така решат, какво ще правим.
В крайна сметка зависи на каква възраст "открием" размяната.
Ако са бебета, малки деца - изобщо без колебание отивам на "смяна" с право на срещи и от двете страни.
Ако са по-големи, тук вече роля ще играе и желанието на децата.
Това е ужасен казус, който сега се разглежда без емоцията, която би предизвикал при реалното си съществуване.
Всичко изписано до тук са просто хипотези и разсъждения...
Мда, така е, обаче като не ни се е случвало, можем поне да поразсъждаваме, нали? Аз поне така я разбрах темата - ами ако....
Няма опция "не знам какво ще направя", а това за мен е най-логичния отговор.
Големият ни син не видях как се роди, заради форцепса и пълната упойка, но нямаше други новородени в този ден, а и като се събудих и му видях муцунката знаех, че е мой, той си прилича на мен.
Малкият го видях и запомних русото пухче на главата и типично бащината му физиономия ето го. А и той беше денонощно до мен в родилния дом и не спирах да го гледам.
Но не знам как да отговоря на въпроса от темата, дори хипотетично.
Големият ни син не видях как се роди, заради форцепса и пълната упойка, но нямаше други новородени в този ден, а и като се събудих и му видях муцунката знаех, че е мой, той си прилича на мен.
Малкият го видях и запомних русото пухче на главата и типично бащината му физиономия ето го. А и той беше денонощно до мен в родилния дом и не спирах да го гледам.
Но не знам как да отговоря на въпроса от темата, дори хипотетично.
Де да знам.
Когато се роди Самуил, носеше гордо големия бащин нос. Ужасна гледка - едно мъничко, намръщено, лилаво, яйцевидно тиквенце, украсено с огромен нос.
Баща му се потресе, като си видя носа, закачен на дребния.
Нямаше начин да го сбъркаме.
За два дни обаче носът се сви, а ние вече си го познавахме, маймуняка.
Когато се роди Самуил, носеше гордо големия бащин нос. Ужасна гледка - едно мъничко, намръщено, лилаво, яйцевидно тиквенце, украсено с огромен нос.
Баща му се потресе, като си видя носа, закачен на дребния. Нямаше начин да го сбъркаме.
За два дни обаче носът се сви, а ние вече си го познавахме, маймуняка.
Много сложен казус. И понеже съм си го мислила за моето дете , поне в началото, ми се щеше да съм измислила отговора , но не съм. Когато се роди моето слънчице бях под упойка, преместили бебока с кутия в друга болница .Показаха го на съпруга ми на 5 ден. Аз си видях детето на 8 . Показаха ми едно бебе в кувьоз и ми казаха това е вашето дете. До 50-я ден след като се роди бебо го видях още 2 пъти. После ми дадоха бебо и се прибрахме с него вкъщи. Сега е на 5 години и не си давам детето на никого пък и да е чуждо.Съпругът ми като един непоправим оптимист от начало казваше ,че понеже е толкова малко и болно едвали някой би го сменил.После ,че има неговата кръвна група , а сега ,че прилича на мен. Не вярвам някоя майка да може да даде еднозначен отговор . Винаги ще има : зависи ..., ако ... и др.. 
Имаше такъв филм /по действителен случай/. Номерата на ръчичките на момиченцета бяха разменени случайно от две акушерки. Едното семейство категорично искаше само биологичното си дете, а другото искаше и двете вече пораснали деца. Голяма драма.
Аз за второто и третото си дете съм сигурна - бях единствената родилка в това време и добре си ги огледах, но за първото - над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло. А и е със сини очи Ама ако някоя си го познае - давам й го - хем отгледано детенце на 21.
Аз за второто и третото си дете съм сигурна - бях единствената родилка в това време и добре си ги огледах
, но за първото - над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло. А и е със сини очи Ама ако някоя си го познае - давам й го - хем отгледано детенце на 21. Ама ако някоя си го познае - давам й го - хем отгледано детенце на 21.
Ооо, аз го искаааааам.
Ей такива "дечица" най-мнооого обичам.
Ай, спрете да ни плашите с тези
снимки на новородените ви, моля.
снимки на новородените ви, моля.
По темата - нямам отговор. Изобщо не знам какво решение бих взела.
Зависи от много неща, не желая да мисля за това.
Ай, спрете да ни плашите с тези
снимки на новородените ви, моля.
снимки на новородените ви, моля.
Моят си е много красив, моля-моля
...но за първото - над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло.
- над 30 родилки в предродилна зала, по две на легло. Как така две на легло?
Как се събирахте, бе? Това е ужас направо. За коя болница става дума? 
Нямам идея.
Аз не бях много в час, когато ми подадоха темето на детето да го целуна и го отнесоха. Общо взето за малко да пукна, както разбрах впоследствие.
И не, не й видях лицето. Идиотско е, знам. И не знам после дали щях да я разпозная, ако бебето в съседния кувьоз не беше китайче.
Иначе адски много прилича на бебешките снимки на баща си, но и да беше сменена, нея си искам и не отстъпвам на йота. И да е имало джиджи-биджи в родилното - кой превари, той завари, на мен се е паднало най-хубавото гардже.
Ето впрочем разказа в картинки, че ми допадна този жанр:
Аз не бях много в час, когато ми подадоха темето на детето да го целуна и го отнесоха. Общо взето за малко да пукна, както разбрах впоследствие.
И не, не й видях лицето. Идиотско е, знам. И не знам после дали щях да я разпозная, ако бебето в съседния кувьоз не беше китайче.
Иначе адски много прилича на бебешките снимки на баща си, но и да беше сменена, нея си искам и не отстъпвам на йота. И да е имало джиджи-биджи в родилното - кой превари, той завари, на мен се е паднало най-хубавото гардже.
Ето впрочем разказа в картинки, че ми допадна този жанр:
Ииии,не стига ,че само ме подпитват ехидно:'ама как така,вие със светли очи,а детето,не?"...ами и тема тук сега...няма начин да е станала грешка...видях го като се роди,целия екшън с измиване,повиване,си се разигра в стаята пред мен...не се е отделял от мен цели 12 часа след това...После го взеха за малко,да му направят една ваксина,но аз вече си го познавах,нямаше как да ме омотаят
А по темата,по добре да не разбирам...да са си нещата,както са.
А по темата,по добре да не разбирам...да са си нещата,както са.
Сигурни сме,4е гледаме нашето си дете.Запе4атахме го много добре,когато се роди,а и си беше при нас в стаята.
Оба4е една ве4ер на майтап ей така зададох съЩия този въпрос на мъжа ми и той ми отговори,4е е сигурен,4е няма да я дам за ниЩо на света,4е на вси4кото отгоре и другото Ще си прибера.
Гласувах с опция 2.
Оба4е една ве4ер на майтап ей така зададох съЩия този въпрос на мъжа ми и той ми отговори,4е е сигурен,4е няма да я дам за ниЩо на света,4е на вси4кото отгоре и другото Ще си прибера.
Гласувах с опция 2.
Моите като се родиха ми ги показаха и изрично ме попитаха дали виждам, че номера на моята ръка и номерчето на бебето са едни и същи. И без номера нямаше да ги сбъркам.
Мъжът ми обаче е по параноик от мен и постоянно ме питаше дали има вероятност да се случи такова нещо - да се объркат децата. Постоянно го успокоявах, че точно на нас - не, защото аз си ги видях и не мога да ги сбъркам.
Времето показа, че съм права - щерката точно копие на баща си, малкият - на мен.
По темата дори не искам да си мисля как бих постъпила в такава ситуация. Смятам, че за такива неща, човек не може да си придвиди реакциите. Не бих се отказала от децата си, дори да са "чужди".
Имаше такъв филм по действителен случай - около годинката едното бебе се разболя и така се разбра истината. Мисля, че майките си искаха техните си бебета. Размениха ги(след страхотни драми и размисли, много изстрадано решение). После доразказаха историята - болното бебе беше оздравяло и даваха двете семейства как на всички празници и рожденни дни бяха заедно, бяха се преместили да живеят близо едни до други и сутрин майките си ги изпращаха заедно - едната правеше сандвичи, другата ги караше..
Мъжът ми обаче е по параноик от мен и постоянно ме питаше дали има вероятност да се случи такова нещо - да се объркат децата. Постоянно го успокоявах, че точно на нас - не, защото аз си ги видях и не мога да ги сбъркам.
Времето показа, че съм права
- щерката точно копие на баща си, малкият - на мен.По темата дори не искам да си мисля как бих постъпила в такава ситуация. Смятам, че за такива неща, човек не може да си придвиди реакциите. Не бих се отказала от децата си, дори да са "чужди".
Имаше такъв филм по действителен случай - около годинката едното бебе се разболя и така се разбра истината. Мисля, че майките си искаха техните си бебета. Размениха ги(след страхотни драми и размисли, много изстрадано решение). После доразказаха историята - болното бебе беше оздравяло и даваха двете семейства как на всички празници и рожденни дни бяха заедно, бяха се преместили да живеят близо едни до други и сутрин майките си ги изпращаха заедно - едната правеше сандвичи, другата ги караше..
Когато се роди Самуил, носеше гордо големия бащин нос. Ужасна гледка - едно мъничко, намръщено, лилаво, яйцевидно тиквенце, украсено с огромен нос.
За два дни обаче носът се сви,
За два дни обаче носът се сви,
когато дъщеря ми се роди, първата ми реплика към таткото беше "Грозничко ни е бебето, на тебе прилича". Грях си сложих с тая приказка, ей. Сега има най-малкото сладко носле.Иначе по темата си мисля... българите много обичаме да драматизираме, да фантазираме тъжнотии...
Истински случай. Моя позната (рускиня, високо образована и пр.) преразказва случая, който майка и поднася. Ражда се познатата ми в Съветската страна; майка и, намаана жена вижда едно тъмновато бебе, което представят за нейно. Тя се врътка, казва- това бебе не е моето, и... грабва едно бяло русо бебе от отделението, с убеждението, че само то може да е нейното бебе. Питам я моята позната- Какво се оказва впоследствие? - А тя, през смях- Ами не знам, не е ясно аз ли съм или не.... Значи независимо какъв е случая... нещата се приемат, при това от забавната им страна.
Гласувах с опцията, че ще задържа чуждото, но ще се виждам с моето и двете ще знаят , а аз ще осъдя персонала на болницата, в която съм раждала .... т.е. екипа, който ме е израждал
И аз.
Няма да казвам, че, ако това нашето дете не е мое, то със сигурност е на мъжа ми. Не е объркано. Или поне не много.
Вероятно бих задържала чуждото и гледала моето. Тези понятия - "чуждо", "мое" обаче нямаше да ги има.
Иначе истинското мое няма начин да е чуждо - акушерките имаха доста работа, та я сложиха на една маса и аз си я гледах бая време. А, че беше грозничка - така си беше. И аз да седя в мокра торба толкова време, и аз грозна ще изляза.
Иначе истинското мое няма начин да е чуждо - акушерките имаха доста работа, та я сложиха на една маса и аз си я гледах бая време. А, че беше грозничка - така си беше. И аз да седя в мокра торба толкова време, и аз грозна ще изляза.
Бих задържала детето , което съм гледала до сега , само при условие , че неговите родители не си го искат . За моето ще се боря с всякакви средства , но ще си го върна ...
Тъй като този сценарий си го бях разиграла през бременноста
с доктора изрично се разбрахме бебето да ми се даде веднага . Аз не съм губила съзнание , видях го , държах го ... В болницата където родих , бебчетата ги мият , обличат , преглеждат и т.н. на 1м. от майката в същата стая . Не са го изнасяли никъде , сложиха ни гривни , оставиха го при мен , мъжът ми дойде да ни види ... не можеше да се сбърка . Да не говорим , че другите бебета , които се родиха бяха все момичета ...
Тъй като този сценарий си го бях разиграла през бременноста
с доктора изрично се разбрахме бебето да ми се даде веднага . Аз не съм губила съзнание , видях го , държах го ... В болницата където родих , бебчетата ги мият , обличат , преглеждат и т.н. на 1м. от майката в същата стая . Не са го изнасяли никъде , сложиха ни гривни , оставиха го при мен , мъжът ми дойде да ни види ... не можеше да се сбърка . Да не говорим , че другите бебета , които се родиха бяха все момичета ... 
Опитвам се да си представя как ще дам Влад на някого. И не мога. Може и да не е мое дете физически, но аз го чувствам като мое и не бих го върнала на биологичните му родители. Още повече, че и за него самия това би било травма. Поради същата причина не бих отнела мое биологично дете от хората, които са го отгледали. Бих запознала двете дечица и ще искам да виждам роденото от мен дете. Но за мен лично биологическата връзка не е най-важната.
Ей, това женската фантазия няма граници. Което е колкото хубаво, толкова и лошо, защото попадаме в плен на собствените си страхове.
Мислила съм си, разбира се, за подобен сценарий. Особено подкладен от интересни случки, разказани от свекърва ми по време на бременността ми. Тя жената за добро де. Навремето като родила мъжа ми имало някаква зловеща история с продадени бебета от родилното на Трета градска- тогава имала болницата и родилно отделение. Та тях набързо ги изписали тогава. А бременният ми мозък веднага спретна един такъв сценарий. Първото ми дете го видях и го запомних. Такива ококорени очи, които сякаш те гледат, та чак те смущават нямаше друго такова. На мама гарджето сладко. Скоро гледах снимки- ми грозник е бил малкия маймун, но нали е на мама - видял ми се е чуден. С Второто дете имам случка незабравима. Родих със секцио и второто дете. Два дни преди да родя се измъчих и омаломощих тотално. Упойката ме беше хванала малко по- нагоре и трудно дишах. Като ми показаха детето не можах да го запомня. Не бях много на себе си. На втория ден в реанимацията се надигнах и с още една жена от стаята и отидохме да видим децата. Казахме номерата и ни ги донесоха. Гледам- едно бяло като мляко и едно черничко. Аз съм мургава и викам "това е моето" и направо към черничкото отидох. Да, ама не- изобщо не съм обърнала внимание, че другата жена още по- мургава от мене- нейното било. Моето беше бялото като мляко мъниче. На другия ден като я видях отново и си мисля " добре, че по тъмно те обърках маме, че да имам оправдание"- ми тя на баща си одрала кожата - просто няма объркване. После един ден и я нямаше гривната- казвам на акушерката- а тя и вдигна ръкава- падала и гривната и и я сложили над лакътя. Но вече и с гривна и без не можех да я объркам. За сега поне съм сигурна, че не ми се налага да правя подобен избор. Не искам да си представям как ще реагирам в подобна ситуация.
Мислила съм си, разбира се, за подобен сценарий. Особено подкладен от интересни случки, разказани от свекърва ми по време на бременността ми. Тя жената за добро де. Навремето като родила мъжа ми имало някаква зловеща история с продадени бебета от родилното на Трета градска- тогава имала болницата и родилно отделение. Та тях набързо ги изписали тогава. А бременният ми мозък веднага спретна един такъв сценарий. Първото ми дете го видях и го запомних. Такива ококорени очи, които сякаш те гледат, та чак те смущават нямаше друго такова. На мама гарджето сладко. Скоро гледах снимки- ми грозник е бил малкия маймун, но нали е на мама - видял ми се е чуден. С Второто дете имам случка незабравима. Родих със секцио и второто дете. Два дни преди да родя се измъчих и омаломощих тотално. Упойката ме беше хванала малко по- нагоре и трудно дишах. Като ми показаха детето не можах да го запомня. Не бях много на себе си. На втория ден в реанимацията се надигнах и с още една жена от стаята и отидохме да видим децата. Казахме номерата и ни ги донесоха. Гледам- едно бяло като мляко и едно черничко. Аз съм мургава и викам "това е моето" и направо към черничкото отидох. Да, ама не- изобщо не съм обърнала внимание, че другата жена още по- мургава от мене- нейното било.
Моето беше бялото като мляко мъниче. На другия ден като я видях отново и си мисля " добре, че по тъмно те обърках маме, че да имам оправдание"- ми тя на баща си одрала кожата - просто няма объркване. После един ден и я нямаше гривната- казвам на акушерката- а тя и вдигна ръкава- падала и гривната и и я сложили над лакътя. Но вече и с гривна и без не можех да я объркам. За сега поне съм сигурна, че не ми се налага да правя подобен избор. Не искам да си представям как ще реагирам в подобна ситуация. Опитвам се да си представя как ще дам Влад на някого. И не мога. Може и да не е мое дете физически, но аз го чувствам като мое и не бих го върнала на биологичните му родители. Още повече, че и за него самия това би било травма. Поради същата причина не бих отнела мое биологично дете от хората, които са го отгледали. Бих запознала двете дечица и ще искам да виждам роденото от мен дете. Но за мен лично биологическата връзка не е най-важната.
Това си е направо чист МАЗОХИЗЪМ.
Или от много гледане на искрено и лично, и подобните му там списания или незнам защо ...
Смятах, че само на мен са ми минавали такива мисли , след като родих първото дете , но то пък одрало кожата на баща си ....и въпреки всичко ....ами ако са ни го смени ли ????? сигурно от след родилната депресия нещо. Мислено разигравах такива сценарии , че си ревях постоанно -мазохизъм.
Второто- пак същити мисли ....даже след като мъж ми каза , че е извънредно грозен....и прилича на мен (
бащата) вече бях убедена ,че е сменен а и на никого неприличаше тогава горкото.
Но има такъв случай , който за щастие е решен още в болницата. Леля ми го разказва и подсъзнателно явно ми е повлияло, за да имам такива мисли в по късен етап от живота.
Случая е такъв (преди 30 години) циганка ражда найстото си дете мОмиче и естествено не е доволна и си харесва едно момченце , в случая братовчед ми - рус с бъдещи сини очи и СМЕНЯ гривната с номер на ръчичката. Леля ми се усеща чак когато започва да кърми нещо много лакомо а нейното бебе все още не е могло да суче от тежко раждане....Добре, че е има ло и гривна на крачето за да докаже истината за размяната. Коментара на циганката ебил нещо ат рода на " айде ма како да смениме ма ....." и т.н.
Или от много гледане на искрено и лично, и подобните му там списания или незнам защо ...
Смятах, че само на мен са ми минавали такива мисли , след като родих първото дете , но то пък одрало кожата на баща си ....и въпреки всичко ....ами ако са ни го смени ли ????? сигурно от след родилната депресия нещо. Мислено разигравах такива сценарии , че си ревях постоанно -мазохизъм.
Второто- пак същити мисли ....даже след като мъж ми каза , че е извънредно грозен....и прилича на мен (
бащата) вече бях убедена ,че е сменен а и на никого неприличаше тогава горкото.Но има такъв случай , който за щастие е решен още в болницата. Леля ми го разказва и подсъзнателно явно ми е повлияло, за да имам такива мисли в по късен етап от живота.
Случая е такъв (преди 30 години) циганка ражда найстото си дете мОмиче и естествено не е доволна и си харесва едно момченце , в случая братовчед ми - рус с бъдещи сини очи и СМЕНЯ гривната с номер на ръчичката. Леля ми се усеща чак когато започва да кърми нещо много лакомо а нейното бебе все още не е могло да суче от тежко раждане....Добре, че е има ло и гривна на крачето за да докаже истината за размяната. Коментара на циганката ебил нещо ат рода на " айде ма како да смениме ма ....." и т.н.
Много труден избор - емоционалната привързаност към едно човече, което до моемента си гледал като зеницата на окото си и в него си виждал бъдещето си и всичките си надежди или генетичното ти продължение за вековете - не знам какво бих избрала - мисля, че в такава ситуация като видя биологичното си дете мигновеното чувство, което изпитам ще ми подскаже дали трябва да се боря да си го взема или тряба да си задържа детенцето, което гледам сега. Никога са ми минавали подобни мисли в главата. Винаги съм знаела, че моето детенце си е мое.
А спомняте ли си преди около 2 год. в предаването на Валя Ахчиева дадоха точно такъв случай. Прибират се вкъщи, бабата развива бебето и вижда, че е от друг пол. Страшна разправия, ДНК тестове и т.н. Аз много се страхувам от такова нещо. Майка ми ме утешава, че ако го видя когато го извадят от мен никога няма да го забравя или сбъркам, но дали?
Гледам, че почти всички бихте си задържали "чуждото". Е, да - ама не! В живота не така. Колкото случаи има такива по света, толкова пъти МАЙКИТЕ са тези, които си разменят децата, т.е. вземат си своите родни деца. И колкото и бащите да се тръшкат, това е положението.