Ами ако детето, което гледате не е ваше родно, а вашето ......... ?

Вероятно бих задържала чуждото и гледала моето. Тези понятия - "чуждо", "мое" обаче нямаше да ги има.
Иначе истинското мое няма начин да е чуждо - акушерките имаха доста работа, та я сложиха на една маса и аз си я гледах бая време. А, че беше грозничка - така си беше. И аз да седя в мокра торба толкова време, и аз грозна ще изляза.

Ще си взема моето, ще върна другото, но въпреки това бих искала да го виждам от време на време

Бих задържала детето , което съм гледала до сега , само при условие , че неговите родители не си го искат . За моето ще се боря с всякакви средства , но ще си го върна ...

Тъй като този сценарий си го бях разиграла през бременноста  с доктора изрично се разбрахме бебето да ми се даде веднага . Аз не съм губила съзнание , видях го , държах го ... В болницата където родих , бебчетата ги мият , обличат , преглеждат и т.н. на 1м. от майката в същата стая . Не са го изнасяли никъде , сложиха ни гривни , оставиха го при мен , мъжът ми дойде да ни види ... не можеше да се сбърка . Да не говорим , че другите бебета , които се родиха бяха все момичета ...

нито една от двете не връщам, харесвам си ги, обичам си ги....заедно с тях съм играла, заедно с тях съм ревала, заедно с тях съм се смяла....мои са си.

а пък и двете ги видях веднага след раждането, гушках ги /каката по-малко, но бебенцето повечко/ и им запомних лицата.

Опитвам се да си представя как ще дам Влад на някого. И не мога. Може и да не е мое дете физически, но аз го чувствам като мое и не бих го върнала на биологичните му родители. Още повече, че и за него самия това би било травма. Поради същата причина не бих отнела мое биологично дете от хората, които са го отгледали. Бих запознала двете дечица и ще искам да виждам роденото от мен дете. Но за мен лично биологическата връзка не е най-важната.

Гледам, че почти всички бихте си задържали "чуждото". Е, да - ама не! В живота не така. Колкото случаи има такива по света, толкова пъти МАЙКИТЕ са тези, които си разменят децата, т.е. вземат си своите родни деца. И колкото и бащите да се тръшкат, това е положението.

Ей, това женската фантазия няма граници. Което е колкото хубаво, толкова и лошо, защото попадаме в плен на собствените си страхове.
Мислила съм си, разбира се, за подобен сценарий. Особено подкладен от интересни случки, разказани от свекърва ми по време на бременността ми. Тя жената за добро де. Навремето като родила мъжа ми имало някаква зловеща история с продадени бебета от родилното на Трета градска- тогава имала болницата и родилно отделение. Та тях набързо ги изписали тогава. А бременният ми мозък веднага спретна един такъв сценарий. Първото ми дете го видях и го запомних. Такива ококорени очи, които сякаш те гледат, та чак те смущават нямаше друго такова. На мама гарджето сладко. Скоро гледах снимки- ми грозник е бил малкия маймун, но нали е на мама - видял ми се е чуден. С Второто дете имам случка незабравима. Родих със секцио и второто дете. Два дни преди да родя се измъчих и омаломощих тотално. Упойката ме беше хванала малко по- нагоре и трудно дишах. Като ми показаха детето не можах да го запомня. Не бях много на себе си. На втория ден в реанимацията се надигнах и с още една жена от стаята и отидохме да видим децата. Казахме номерата и ни ги донесоха. Гледам- едно бяло като мляко и едно черничко. Аз съм мургава и викам "това е моето" и направо към черничкото отидох. Да, ама не- изобщо не съм обърнала внимание, че другата жена още по- мургава от мене- нейното било. Моето беше бялото като мляко мъниче.  На другия ден като я видях отново и си мисля " добре, че по тъмно те обърках маме, че да имам оправдание"- ми тя на баща си одрала кожата - просто няма объркване. После един ден и я нямаше гривната- казвам на акушерката- а тя и вдигна ръкава- падала и гривната и и я сложили над лакътя. Но вече и с гривна и без не можех да я объркам. За сега поне съм сигурна, че не ми се налага да правя подобен избор. Не искам да си представям как ще реагирам в подобна ситуация.

Нямам идея как бих постъпила.Това ми звучи зловещо и все пак...
Ще си взема моето, ще върна другото, но въпреки това бих искала да го виждам отвреме на време

Моето мнение

Това си е направо чист МАЗОХИЗЪМ.
Или от много гледане на искрено и лично, и подобните му там списания или незнам защо ...
    Смятах, че само на мен са ми минавали такива мисли , след като родих първото дете , но то пък одрало кожата на баща си ....и въпреки всичко ....ами ако са ни го смени ли ????? сигурно от след родилната депресия нещо. Мислено разигравах такива сценарии , че си ревях постоанно -мазохизъм.
    Второто- пак същити мисли ....даже след като мъж ми каза , че е  извънредно грозен....и прилича на мен ( бащата) вече бях убедена ,че е сменен а и на никого неприличаше тогава горкото.
    Но има такъв случай , който за щастие е решен още в болницата. Леля ми го разказва и подсъзнателно явно ми е повлияло,  за да имам такива мисли в по късен етап от живота.
       Случая е такъв (преди 30 години) циганка ражда найстото си дете мОмиче и естествено не е доволна и си харесва едно момченце , в случая братовчед  ми - рус с бъдещи сини очи  и СМЕНЯ  гривната с номер  на ръчичката. Леля ми се усеща чак когато започва да кърми нещо много лакомо  а нейното бебе все още не е могло да суче от тежко раждане....Добре, че е има ло и гривна на крачето за да докаже истината за размяната. Коментара на циганката ебил нещо ат рода на " айде ма како да смениме ма ....." и т.н.

Много труден избор - емоционалната привързаност към едно човече, което до моемента си гледал като зеницата на окото си и в него си виждал бъдещето си и всичките си надежди или генетичното ти продължение за вековете -  не знам какво бих избрала - мисля, че в такава ситуация като видя биологичното си дете мигновеното чувство, което изпитам ще ми подскаже дали трябва да се боря да си го взема или тряба да си задържа детенцето, което гледам сега. Никога са ми минавали подобни мисли в главата. Винаги съм знаела, че моето детенце си е мое.

А спомняте ли си преди около 2 год. в предаването на Валя Ахчиева дадоха точно такъв случай. Прибират се вкъщи, бабата развива бебето и вижда, че е от друг пол. Страшна разправия, ДНК тестове и т.н. Аз много се страхувам от такова нещо. Майка ми ме утешава, че ако го видя когато го извадят от мен никога няма да го забравя или сбъркам, но дали?