- Публикувана: 14 апр. 2007, 02:47 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 15:50 ч.
Ами ако детето, което гледате не е ваше родно, а вашето ......... ?
И аз веднага се сетих за филма, който разказа Sheryl. Тогава много мислих, кой е крив и кой е прав 
...Мишо си е мой, защото като ми го извадиха от корема баща му е снимал как му режат пъпната връв и как го мият и обличат, та няма начин да е сменен, обаче ми е много трудно дори хипотетично да разсъждавам по темата. Вероятно и аз ще искам да гледам и двете деца.
...Мишо си е мой, защото като ми го извадиха от корема баща му е снимал как му режат пъпната връв и как го мият и обличат, та няма начин да е сменен, обаче ми е много трудно дори хипотетично да разсъждавам по темата. Вероятно и аз ще искам да гледам и двете деца. 
Гледах документален филм за такъв случай, но децата бяха на 14г. и живееха в съседни села, но си останаха при родителите и се виждат 
Макар че - в момента, в който се роди и я видях как ми я вдигат от между краката, видях й лицето - нямаше начин да я сбъркам с друго бебе.
Мойто го бяха объркали веднъж и ми докараха в стаята количка с чуждо, но направих рекламация
Не знам, струва ми се, че ако си го видял веднъж, не можеш да го объркаш. Не на ниво "майчински инстинкт", а чисто физиономично. Колкото и да са смачкани, бебетата не са толкова еднакви, имат си собствени лица. Виж, ако раждаш под упойка и не го видиш веднага...
Не знам какво бих направила, не съм се и замисляла дори. Не знам дали изобщо ще искам да виждам "моето", или ще оставя нещата такива, каквито са.
Даже и не искам да се замислям по въпроса, струва ми се ужасно.....
За моето знам, че със сигурност не е сменено, защото изобщо не са ми я взимали и извеждали от родилната стая, след това заедно ни преместиха в стаята и до следващата сутрин си бяхме неотлъчно заедно+ мъжът ми, така че имах достатъчно време да й запомня физиономийката
То и без това в същия ден беше родено само още едно момченце, така че и да ми я бяха сменили щеше да си проличи .
Надявам се в днешно време да стават все по-малко такива грешки.
За моето знам, че със сигурност не е сменено, защото изобщо не са ми я взимали и извеждали от родилната стая, след това заедно ни преместиха в стаята и до следващата сутрин си бяхме неотлъчно заедно+ мъжът ми, така че имах достатъчно време да й запомня физиономийката
То и без това в същия ден беше родено само още едно момченце, така че и да ми я бяха сменили щеше да си проличи .Надявам се в днешно време да стават все по-малко такива грешки.
Всички сме царе на сухите тренировки.
Не знам обаче как наистина бих реагирала.
Доколкото се познавам, ще съдя болницата.
Останалите активитети, ако ми дойде до главата.
Впрочем, колкото и да бях в несвяст,
мъжът ми не остави доктори и акушерки
извън контрола си. Като родих, изнесоха
бебока в друга стая, за да го видел уж
педиатър, мъжът ми кливка след лекарите,
после ми каза, че слагали кислородна маска
на мъничето. Докато на мен всички се усмихваха.
Затова е хубаво да се ражда пред свидетели!
После еббето ти е все до теб, така че едва ли
може някому да хрумне да ти го смени. Знам ли.
Не знам обаче как наистина бих реагирала.
Доколкото се познавам, ще съдя болницата.
Останалите активитети, ако ми дойде до главата.
Впрочем, колкото и да бях в несвяст,
мъжът ми не остави доктори и акушерки
извън контрола си. Като родих, изнесоха
бебока в друга стая, за да го видел уж
педиатър, мъжът ми кливка след лекарите,
после ми каза, че слагали кислородна маска
на мъничето. Докато на мен всички се усмихваха.
Затова е хубаво да се ражда пред свидетели!
После еббето ти е все до теб, така че едва ли
може някому да хрумне да ти го смени. Знам ли.
Аз бих се борила и за двете може би. Егоистично е, знам. Но кой не би? Чуждото ще го обичам като мое, но в мига, в който узная истината, ще искам и моето. Все пак 9 месеца било в теб и ще виждаш твои черти - външни и вътрешни в теб. Голяма дилема!
Ако ти си искаш твоето, не е ли логично даже да го получиш, чуждото да отиде при родителите си със същата съдебна заповед?
Аз бих се борила и за двете може би. Егоистично е, знам. Но кой не би? Чуждото ще го обичам като мое, но в мига, в който узная истината, ще искам и моето. Все пак 9 месеца било в теб и ще виждаш твои черти - външни и вътрешни в теб. Голяма дилема!
Ако ти си искаш твоето, не е ли логично даже да го получиш, чуждото да отиде при родителите си със същата съдебна заповед?
Знам това.
Но кажи ми, кой нормален човек не би ИСКАЛ да си ги вземе и двете?