Знаете ли, реших най-накрая да пиша, защото не е честно.
Преди около 6 месеца разбрах, че ще ставам баща. Всичко дойде като гръм. Причина за това е, че тогава моята приятела не можеше да забременее. Реакцията ми беше, за някой странна, но аз искренно се радвах, че тя може да има деца, защото това беше нейната мечта. Помолих я за малко време, да премисля нещата, та ние бяхме на по 21, студенти, без работа. Помолих я да почака поне да съобщя на баща си, който по това време беше в чужбина на погребение на дядо ми. Тук бях казал на майка си още същия ден. Тя само ме попита обичаш ли я достатъчно, тя ли е? Аз казах, да. Мисля, че тя е жената. Докато я молих за тази една седмица да ми бъде дадена, бях подложен на хиляди смс-си как бих убил нея и детето, ако дойде дума за аборт. А за аборт мислех само като някакъв там последен варянт, защото не съм такъв човек. Всички, които ме познават (включително и майката на детето ми) знаят колко съм луд по децата и изобщо какъв е мирогледът ми и един такъв акт за мен би бил убийство. Просто бях объркан, все пак бях на 21. В този момент се радвам, че майка ми беше до мене и ми помагаше да взема по-лесно решението за себе си. Тя ми каза, щом чувствам, че тя е жената, да не му мисля. След като се върна баща ми му съобщих новината. Той беше като треснат имайки предвид от къде се връщаше. В крайна сметка с помощта на майка ми и той прие новоната.
Тогава все още моя приятелка ( майката на детето ми) замина при баба си в Бургас. И аз започнах да мисля как да направя така, че да я зарадвам като се върне. Малко преди това тя беше казала на нейното семейство и те бяха само за аборт. Беше и много тежко с тях, но по някакъв начин като се запознаха с мен се убедиха, че и двамата сме сериозни и все пак сме заедно от 2 години и половина. Та тя беше в Бургас и се върна на 30.12, тогава с моите родители бяхме разпитали какъв в обичаят за посрещане на снаха. Разбрахме за бялото платно, за здравеца за парито, които тя трябва да хвърли и така. Купих и годежен пръстен и решех, че трябва да й предложа на нова година. Опаковах всичко в един свещник, защото преди това я убеждавах, че съм и приготвил за подарък някакъв уред за да я залъжа и не се сети. На 30 я посрещнахме, а на 31 й предложих.
От там решихме, че започваме да мислим как да направим нещата, както трябва. Решихме сбватата да бъде през май 2008, защото знам, че всяко момиче си мечтае за този ден и не исках моята жена да се чувста дебела, зле и да и се повръща на сватбата. Решихме, че живот и здраве ще я направим с единмалък шафер или шаферка. Няколко дни по-късно отидохме на лекар. Не мога да ви опиша чувсвото. Нямаше такова нещо. Виждах една малка точица там в черното и знаех, че това е моят живот, без значение да ли това е на тати юнака, или на тати принцесата. Тогава за първи път разбрах какво е чувството.
Малко след нова година си намерих добре платена работа и бях спокоен. Срещнахме двете роди и всичко се подреждаше. Разбрахне, че дори няма да се наложи да живееем под наем, а в апартамент нанейните родители, който са дали под наем.
Лошото беше, че неможехме да заживеем веднага там, трябваше да изчакаме наематеили да напуснат и да правим ремонт. През това време не се виждахме
много. Аз по цял ден на работа после изморен при моите родители. В седмицата пет дена можехме да се виждаме, почти всеки ден след работа аз ходех при нея, а събота и неделя тя идваше в къщи.
Така минаваха днит, докато не дойде 13 март. Ремонта беше вече свършил. Тогава родителите се разбраха, по настояване на баща й, дтой да плати ремонта, а моето семейстео да помогне с някои важни уреди.
През деня на 13 март с нея се разбрахме да купим ние двмата с нея хладилник и ТВ на лизинг, защото двамата общо бихме имали много добра сума като заплати. Тогава разбрах от нея, че ще ни бъде трудно и аз казак ок. Тогава явно не сме се разбрали и вечерта бях вече поръчал да ни докарат хладилник на лизинг. Взех само едното, защото си помислих да права е, може да ни дойде на горе. Като й казах, “бебе, вече си имаме хладълник” и като разбра, че е на изплщане побесня. Оказа се, че баща й е бил забранил да се копува нещо така- изявлвние, което беше след 3 2 месеца преди това той казваше как родителите не трябва да се месят( на моито го казваше) и как ние двамата трябва да решаваме всичко. От там тя започна да обижда моите родители, какво били направили за нея( а 8 месеца по-рано тя ни беше казала, че умира, че е болна от рак, че на нейните роители не им пука, че има проблеми с тях, тогава майка ми я водеше на църква, молеше се за нея, предлагаше най-добрите лекари в страната, но тя отказваше)
После по думи на баща й и майка й тя никога не е имала рак!!! Никога не е била болна! Тя винаги е била много здрава и яка жена!- думи на баща й!
Тогава не знаех какво става. Отидох на следвашия ден при нея. Предният скандал ставаше по скайп, на няколко пъти и казвах, че всичко се чува тя тогава каза нека ме чуват. Майка ми дойде и ми каза недейте така под афект да си хвърляте думи, мислете за бъдещето си. И от там майката на детето ми почна да говори на тях, къде са обзавеждането, техниката... при положение че на следващия ден трябваше да идем и да си изберем с нея пералня телевизор и печка, които моето семейство да ни купят. На следващия ден отидох да я моля да се извини, дори и за себе си да е права да го направи заради мен. Защото в очите на родителите ми тя е духовен и много извисен човек, който матерялните неща не са му фактор номер 1. И при условие че моито имаха възможност и беше въпрос на дни да си купим нещата. Тогава тя ми каза да вървя на майната си и аз и семейството ми. После се оаказа, че когато се опутах да разбера да ли е правила операции, получавах ехидния смях на майка й , която казваше а бе вие добре ли сте, каква операция? Какъв рак?
Братм ми занесе на баща й, дискета с всички наши разгоеори за операции, но без местата, където тя псува семейството си. И в отговор получих призовка да се явя в районното да подпиша, че няма да я турся по никакъв начин.
Вкрайна сметка се разделихме. Но аз й казах, обичам това дете и искам да му бъда баща. В хиляди смси тя ми пращташе как няма да го видя никога, как ще го настрои срещу мен, как ще ме мрази...
Най-тежкото от всичко беше( може би още е), че я обичам/х, че заедно работим, че я виждам често без да мога да я поптам как е, без да й погаля корема. Преди седмица видях как рита. Тогава сърцето ми спря. Някаква много силна болка, не мога да почувствам как първородното ми бебе рита...
Имахме фирмено парти. Там бяхме и двамата, тя с нейни колеги танцуваше, а аз сдухан си мислех, да мине половин час и си тругвам. Гледах я и ми ставаше по-трудно и по-трудно.
Преди това бях в такава депресия, че пмолих мой приятел да идем някъде за Великден, той ми предложи Гърция и се съгласих. Просто избягах от София, от адът в коийто живеех, защото не съм с майката на детето си.
И знаете ли, това е единственото място, където мога да получавам информация за нея и за детето.
Тя ме обвинява, че си живея живота!!!
Ако това е живот бих искал на минутата да умра! Веднага. Животът ми е ад от два месеца. Обвинява ме че съм бил с друга!!!
Няма такова нещо . Незнам кой и говори, но тя вътрешно знае, че по-верен мъж от мен тя не е познавала. Та как бих могъл. След всичко да имам друга? Знаете ли? Преди да збременее нямаше да е така. Промених нагласата си, знаех че с тази жена ще умра на преклонна възраст, правихме мечти, обичахме се.
Сега само да слушам клевети за себе си.
Съжалявам, че съм я обичал толкова, вече никога няма да позволя, жена да обичана толкова много от мен. Всички , които ни познаваха и ни виждаха като двойка, казваха, че я нося като принцеса на ръце, всяко желание или каприз исках да угодя, защото обичах, защото тя беше любовта на живота ми.
Съжалявам, че намесвам хората така, но неиздъжам на психическия тормоз със смси, с форуми и пр.
Единствено се наявам да е жива и здрава и да роди леко. Защото, както казах, тя ще донесе живота ми на бял свят...
Говорейки за магията, която аз не мога да усетя!
Преди около 6 месеца разбрах, че ще ставам баща. Всичко дойде като гръм. Причина за това е, че тогава моята приятела не можеше да забременее. Реакцията ми беше, за някой странна, но аз искренно се радвах, че тя може да има деца, защото това беше нейната мечта. Помолих я за малко време, да премисля нещата, та ние бяхме на по 21, студенти, без работа. Помолих я да почака поне да съобщя на баща си, който по това време беше в чужбина на погребение на дядо ми. Тук бях казал на майка си още същия ден. Тя само ме попита обичаш ли я достатъчно, тя ли е? Аз казах, да. Мисля, че тя е жената. Докато я молих за тази една седмица да ми бъде дадена, бях подложен на хиляди смс-си как бих убил нея и детето, ако дойде дума за аборт. А за аборт мислех само като някакъв там последен варянт, защото не съм такъв човек. Всички, които ме познават (включително и майката на детето ми) знаят колко съм луд по децата и изобщо какъв е мирогледът ми и един такъв акт за мен би бил убийство. Просто бях объркан, все пак бях на 21. В този момент се радвам, че майка ми беше до мене и ми помагаше да взема по-лесно решението за себе си. Тя ми каза, щом чувствам, че тя е жената, да не му мисля. След като се върна баща ми му съобщих новината. Той беше като треснат имайки предвид от къде се връщаше. В крайна сметка с помощта на майка ми и той прие новоната.
Тогава все още моя приятелка ( майката на детето ми) замина при баба си в Бургас. И аз започнах да мисля как да направя така, че да я зарадвам като се върне. Малко преди това тя беше казала на нейното семейство и те бяха само за аборт. Беше и много тежко с тях, но по някакъв начин като се запознаха с мен се убедиха, че и двамата сме сериозни и все пак сме заедно от 2 години и половина. Та тя беше в Бургас и се върна на 30.12, тогава с моите родители бяхме разпитали какъв в обичаят за посрещане на снаха. Разбрахме за бялото платно, за здравеца за парито, които тя трябва да хвърли и така. Купих и годежен пръстен и решех, че трябва да й предложа на нова година. Опаковах всичко в един свещник, защото преди това я убеждавах, че съм и приготвил за подарък някакъв уред за да я залъжа и не се сети. На 30 я посрещнахме, а на 31 й предложих.
От там решихме, че започваме да мислим как да направим нещата, както трябва. Решихме сбватата да бъде през май 2008, защото знам, че всяко момиче си мечтае за този ден и не исках моята жена да се чувста дебела, зле и да и се повръща на сватбата. Решихме, че живот и здраве ще я направим с единмалък шафер или шаферка. Няколко дни по-късно отидохме на лекар. Не мога да ви опиша чувсвото. Нямаше такова нещо. Виждах една малка точица там в черното и знаех, че това е моят живот, без значение да ли това е на тати юнака, или на тати принцесата. Тогава за първи път разбрах какво е чувството.
Малко след нова година си намерих добре платена работа и бях спокоен. Срещнахме двете роди и всичко се подреждаше. Разбрахне, че дори няма да се наложи да живееем под наем, а в апартамент нанейните родители, който са дали под наем.
Лошото беше, че неможехме да заживеем веднага там, трябваше да изчакаме наематеили да напуснат и да правим ремонт. През това време не се виждахме
много. Аз по цял ден на работа после изморен при моите родители. В седмицата пет дена можехме да се виждаме, почти всеки ден след работа аз ходех при нея, а събота и неделя тя идваше в къщи.Така минаваха днит, докато не дойде 13 март. Ремонта беше вече свършил. Тогава родителите се разбраха, по настояване на баща й, дтой да плати ремонта, а моето семейстео да помогне с някои важни уреди.
През деня на 13 март с нея се разбрахме да купим ние двмата с нея хладилник и ТВ на лизинг, защото двамата общо бихме имали много добра сума като заплати. Тогава разбрах от нея, че ще ни бъде трудно и аз казак ок. Тогава явно не сме се разбрали и вечерта бях вече поръчал да ни докарат хладилник на лизинг. Взех само едното, защото си помислих да права е, може да ни дойде на горе. Като й казах, “бебе, вече си имаме хладълник” и като разбра, че е на изплщане побесня. Оказа се, че баща й е бил забранил да се копува нещо така- изявлвние, което беше след 3 2 месеца преди това той казваше как родителите не трябва да се месят( на моито го казваше) и как ние двамата трябва да решаваме всичко. От там тя започна да обижда моите родители, какво били направили за нея( а 8 месеца по-рано тя ни беше казала, че умира, че е болна от рак, че на нейните роители не им пука, че има проблеми с тях, тогава майка ми я водеше на църква, молеше се за нея, предлагаше най-добрите лекари в страната, но тя отказваше)
После по думи на баща й и майка й тя никога не е имала рак!!! Никога не е била болна! Тя винаги е била много здрава и яка жена!- думи на баща й!
Тогава не знаех какво става. Отидох на следвашия ден при нея. Предният скандал ставаше по скайп, на няколко пъти и казвах, че всичко се чува тя тогава каза нека ме чуват. Майка ми дойде и ми каза недейте така под афект да си хвърляте думи, мислете за бъдещето си. И от там майката на детето ми почна да говори на тях, къде са обзавеждането, техниката... при положение че на следващия ден трябваше да идем и да си изберем с нея пералня телевизор и печка, които моето семейство да ни купят. На следващия ден отидох да я моля да се извини, дори и за себе си да е права да го направи заради мен. Защото в очите на родителите ми тя е духовен и много извисен човек, който матерялните неща не са му фактор номер 1. И при условие че моито имаха възможност и беше въпрос на дни да си купим нещата. Тогава тя ми каза да вървя на майната си и аз и семейството ми. После се оаказа, че когато се опутах да разбера да ли е правила операции, получавах ехидния смях на майка й , която казваше а бе вие добре ли сте, каква операция? Какъв рак?
Братм ми занесе на баща й, дискета с всички наши разгоеори за операции, но без местата, където тя псува семейството си. И в отговор получих призовка да се явя в районното да подпиша, че няма да я турся по никакъв начин.
Вкрайна сметка се разделихме. Но аз й казах, обичам това дете и искам да му бъда баща. В хиляди смси тя ми пращташе как няма да го видя никога, как ще го настрои срещу мен, как ще ме мрази...
Най-тежкото от всичко беше( може би още е), че я обичам/х, че заедно работим, че я виждам често без да мога да я поптам как е, без да й погаля корема. Преди седмица видях как рита. Тогава сърцето ми спря. Някаква много силна болка, не мога да почувствам как първородното ми бебе рита...
Имахме фирмено парти. Там бяхме и двамата, тя с нейни колеги танцуваше, а аз сдухан си мислех, да мине половин час и си тругвам. Гледах я и ми ставаше по-трудно и по-трудно.
Преди това бях в такава депресия, че пмолих мой приятел да идем някъде за Великден, той ми предложи Гърция и се съгласих. Просто избягах от София, от адът в коийто живеех, защото не съм с майката на детето си.
И знаете ли, това е единственото място, където мога да получавам информация за нея и за детето.
Тя ме обвинява, че си живея живота!!!
Ако това е живот бих искал на минутата да умра! Веднага. Животът ми е ад от два месеца. Обвинява ме че съм бил с друга!!!
Няма такова нещо . Незнам кой и говори, но тя вътрешно знае, че по-верен мъж от мен тя не е познавала. Та как бих могъл. След всичко да имам друга? Знаете ли? Преди да збременее нямаше да е така. Промених нагласата си, знаех че с тази жена ще умра на преклонна възраст, правихме мечти, обичахме се.
Сега само да слушам клевети за себе си.
Съжалявам, че съм я обичал толкова, вече никога няма да позволя, жена да обичана толкова много от мен. Всички , които ни познаваха и ни виждаха като двойка, казваха, че я нося като принцеса на ръце, всяко желание или каприз исках да угодя, защото обичах, защото тя беше любовта на живота ми.
Съжалявам, че намесвам хората така, но неиздъжам на психическия тормоз със смси, с форуми и пр.
Единствено се наявам да е жива и здрава и да роди леко. Защото, както казах, тя ще донесе живота ми на бял свят...
Говорейки за магията, която аз не мога да усетя!
i za tebe , prosto az... 
6tom ritka otwsqkude 
