Публикувана: 23 май 2007, 08:32 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2007, 16:36 ч.

Разсъждения по темата едно или две деца...

28 988
492
1

# 45 23 май 2007, 11:25 ч.

Мнения: 2 700

Отговарям, без да съм чела отговорите. Ако човек е решил да има две деца, то според мен те трябва да са породени. Така се избягва в някаква степен разминаването в интересите и респективно децата се сближават. Аз самата имам брат с 14 години по-голям от мен и го броя практически, че нямам брат - не съм прекарала детството си с него, израстнала съм самотна, вероятно той пък е страдал от моята поява (това не знам). Същото наблюдавам при две приятелки, като при едната спомените включват и физически тормоз (бой) от страна на брат й към нея.
Имам наблюдения и над няколко семейства с породени деца, които поне засега дават вид на неразделни. Сякаш по-голямото, при появата на по-малкото, не е било достатъчно осъзнато, че може да съществува само и приема животът за двама като даденост.
Лично аз съм по ред причини за едно дете (включително и тази, че съм изпуснала момента за малката разлика), още повече, че и двамата с мъжа ми не сме страдали от това, че сме сами.

# 46 23 май 2007, 11:34 ч.

Варна
Мнения: 2 388

Аз съм едно дете и като малка много страдах от това, тогава всички имаха поне по едно братче или сестриче, а някои и по две. Успокояваха ме, че имам много братовчеди. Не мисля, че съм егоист, но това е моето мнение. Винаги съм искала три деца. Имам само едно и сега не си и помислям за второ. Дария е всичко, което съм мечтала-красиво момиченце с момчешки характер. Мисля, че с още едно будно и палаво дете като нея не бих могла да се справя. Може би сега разсъждавам егоистично от нейна гледна точка - тя да бъде задоволена с всичко - вниманието на мама, свободното време, играчки и т.н.

# 47 23 май 2007, 11:36 ч.

Мнения: 4 371

Преди да родя исках три деца, след като родих, твърдо бях решила, че ще си остана с едно.
Като поотрасна Пепи размислих Mr. Green

Според мен минусите са, че е сам в игрите, че може да се оформи като егоист и един ден когато нас ни няма, той ще остане сам Blush

Гледам на сестра ми двете деца как се заиграват или пък някое дете като дойде вкъщи, гласеца не му се чува на моя бес, седят и си играят в стаята и аз имам време за глътка въздух. А и кръвта вода не става!
Аз самата имам две сестри и един брат, но никога не съм живяла с нито един от тях, брат ми го чувствам като мое дете, защото разликата ни е почти 15 години.
Мога с чиста съвест да кажа, че съм егоист Confused

Като бях дете се питах защо нямам брат близнак - искаше ми се да сме заедно в трудностите и да ме пази по мъжки Simple Smile

Братовчедка ми е по-малка с година и половина от братовчед ми. Няма такива скачени съдове.

Вергилия, имам една приятелка, като каза на майка си, че ще се жени втори път и ще има второ дете, майка й реагира като твоята. А пък ти и 3 да имаш, с толкова гледачи около теб няма и да усетиш Laughing

А и те като са две се гледат сами Mr. Green

# 48 23 май 2007, 11:40 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: Блонди в ср, 23 май 2007, 09:07

А, не, от две нагоре за мен е абсурд. Някакси винаги съм смятала многото деца за по-ниска култура. Не е винаги така, разбира се, имам примери пред себе си, но е факт, че не можеш да обърннеш внимание на три и повече деца, както на едно или две, максимум. Защото пред тях проблемите и въпросте са ежедненви, нови, много и турдни. Как да ходиш на работа, да шеташ у дома, да бъдеш с мъж вкъщи и да споделяш, говориш, излсушваш и подкрешяш истиснки три и повече деца. Според мен не е възможно и не е разумно. Не знам, така мисля аз... Може би правя несъзнателна асоциация с нашите цигани с по найсе деца и затова...

аз съм с 3 деца,в момента съм бременна ,/но май няма да стане четвъртото/Съпруга ми е търговски директор на една от най големите фирми в БГ,аз съм дизайнер на интериор и двамата сме с по две виши образования.Не мисля,че сме с ниска култура/колкото и нескромно да звучи/Имаме време за всичко и да споделяме, говорим, изсушваме и подкрепяме истински и трите си деца.Успявам и да си наготвя и да почистя и да работя.Е вярно в къщи винаги е разхвърлено,винаги коша за пране е пълен,прозорците ми не лъщят от чистота ,но какво от това.Вярно е също така,че големите деца вечно се карат,но два дена да не се видят и започват да се търсят.
Всичко е въпрос на желание и организация

# 49 23 май 2007, 11:52 ч.

Мнения: 27 524

Не съм искала никого да засегна с многото деца и ниската култура. Моля за извинение bouquet

Визирах наистина големите семейства, с малко доходи, бедност, глад, пък в къщата - 5-6-7... 9 деца, това не го разбирам.

# 50 23 май 2007, 11:55 ч.

Мнения: 1 021

И аз си мисля от доста време по въпроса!
Винаги съм искала да имам две деца! След като се роди синът ми бях сигурна , че ще имам второ. Но това беше някъде в неопределен момент във времето! Сега ту искам , ту не.....незнам, много ми е трудно да реша и аз. Не грешно се изразих, искам, но не знам дали ще се справя! Confused

Физически - да, силно се надявам, но финансово? Все пак искам да мога да осигуря на децата си добър старт, колкото и клиширано да звучи.
За взаимоотношенията брат-сестра е много индивидуално и за мен важно е атмосферата и духа, в които са отраснали децата!

# 51 23 май 2007, 12:03 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

имам 3! винаги съм искала толкова поне! не е до ниска култура! до призвание е даже, най-малкото желание за деца!нау4их се да съм организирана, организирах ги и тях, дадох базата данни за всеки, дано е солидна и имат свободата да са самите те, по свой избор! имат пререкания брат-сестра, но с разговори и примери(ли4ни) става внимателно да се оглаждат характери! със сестра ми сме пове4е от сродни души, като дете ми е, като морална, материална подкрепа и аз за нея съм такава, когато е в проблем! може би идва вси4ко от майката , тя е примера за много неща! себеотдаването, грижовността, закрилата! егоист е всеки по природа, да не си егоист се култивира със възпитанието!зависи си от нас -родителите!

# 52 23 май 2007, 12:46 ч.

Мнения: 4 668

Категорично не мога да приема следните три довода , като причина да имаш две деца :
1. Да не стане егоист ! - Прекалено вероятно е да стане егоист и ако са три децата ... Даже е по - възможно според мен , защото тогава всеки може да започне да гледа за себе си . Каква ви е гаранцията , че щом са повече от едно и ще си делят всичко и ще се раздават ?
2. Да не остане сам / а ! - Какво значи това ? Както казва Блонди , всеки създава семейство и собствен живот , т.е. няма да е сам / а !
3. Трябва да са с малка разлика ! - Добре , обаче за сметка на това , че трябва , със сигурност родителите се изнервят безкрайно и преуморяват доста . Така вместо детето да получи полагащото му се внимание и отношение , често има изнервена и психически нестабилна / това леко на шега / майка срещу себе си !

Колкото до финансите - смятам , че е по - добре да гледам едно дете на 100 % , отколкото две не толкова качествено . Т.е. ако не мога да си го позволя , никога не бих родила второ !

И аз съм 50 / 50 ... Може би след 10 г. бих родила второ дете , но сега искам Мартин да получи всичко най - добро от мен и баща си ...
И моята майка е като на Вергилия - едно към едно !Не мисля , че тя ми е повлияла и смятам , че съм всичко друго , но не и егоист ...

# 53 23 май 2007, 13:05 ч.

София
Мнения: 6 999

Отговарям без да съм чела другите мнения:

Имам две сестри + братовчед, с който сме израснали заедно + дете от първия брак на втората жена на баща ми - общо сме 5-тима. Всички в различни моменти малко или много сме били отглеждани и възпитавани заедно. С голямата ми сестрта през последните 15-тина години сме се виждали не повече от 10 пъти. Живее далеч от БГ. Малката ми сестра е дете още. Доведения /или заварен беше/ брат и аз се разбираме, но не се виждаме повече от 3-4 пъти в годината. Всички дружно, искрено и самоотвержено мразим братовчед ни, който е един вид 'чичовото момче'. Mr. Green

На практика излиза, че се чувствам пвече едно дете, а не такова расло в голямо семейство. Това като пример само.

Смятам, че децата не бива да се раждат по друга причина освен тази, че родителите ги желаят. Да родиш дете поради някаква причина от рода - Да са заедно с първото, да не стане първото егоист, защото да са две е добре или защото всички имат по две ми се вижда най-малкото нечестно към горкото дете.

За момента смятам да си остана с едно дете. Това е решение продиктувано от моето желание и разбиране. Като се започне от това, че нямам физическата, психическата и емоционална готовност за дете и се свърши с това, че не желая да съм бременна, не искам да губя от личното си време и спокойствие, нямам нужда от дете, за да изразя любовта си или да закрепя любовта си към мъжа, с който съм и прочие и прочие...

# 54 23 май 2007, 13:08 ч.

София
Мнения: 9 862

Имам две деца-с три години разлика са.и двете са планирани,в смисъл,че са направени по план график Mr. Green

.Аз сега като се замисля,по скоро съм разсъждавала егоистично-исках две деца заради себе си най-вече.Така съм си го представяла винаги-семейство с две дечица,с две легла в стаята им...идилия.Като се роди малката ни дъщеря,мъжа ми каза съвсем непринудено-сега вече семейството ни е пълно...не като бройка,като усещане говоря.Не мога да го обясня точно.
Финансово-истината е,че ни беше трудничко с едно,трудно ни е и сега с две деца,определено не са задоволени с всичко,но не съм сигурна,че и повече пари да имах,щяха да бъдат кой-знае колко по-задоволени.
Не мога да мисля за това дали в бъдеще ще разчитат една на друга-опитваме се да полагаме основите на това,времето ще покаже дали сме успели.
Сега децата ми мисля,че са щастливи,обичат се по детски,играят си,гушкат се,бият се понякога,дано и след време,като порастнат,често ги виждам ето така:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=135595&photo=5

# 55 23 май 2007, 13:10 ч.

Мнения: 2 556

Всеки трябва да има толкова деца, колкото иска. На мен много не ми е ясно как ако имам средства да отгледам перфектно едно дете, няма да имам и за второ. Това ми е напълно непонятно и не го разбирам. Ако под перфектно се разбира детето да е облечено във Версаче и Армани само, е аз предпочитам да имам 2 или 3 деца, които носят български дрешки и се радват на живота. Ако под перфектно се разбира детето да завърши задължително най-скъпо платено обучение в чужбина - аз предпочтам да имам 2 или 3, които да завършат нещо не толкова трудно финансово постижимо и вярвам, че пак могат да се развиват добре и да си живеят чудесно. И ако под имане на средства се разбира да се осигури на всяко дете апартамент, кола и вила, е ако не мога всичко, колкото мога - толкова.

Да, вярно е, че всеки пораства и създава семейство и не остава сам, но за съжаление все повече семейства се разпадат, а когато човек е в емоционална дупка, друго си е да има брат или сестра до себе си. Абе въобще за мен е много по-добре децата да са две, а това за връзката между многото деца и ниската култура няма да го коментирам, безумно е просто.

# 56 23 май 2007, 13:13 ч.

Мнения: 3 268

Блонди,искрено ти желая да имаш още едно дете.Полът е без значение,но в никакъв случай не оставай само с Криско.Сега още не ти се иска,но има време,ти ще разбереш кога е дошъл момента.Всяка нощ гушкам Калина и благодаря на Бог,че ни я даде.Не мога да си представя как сме живели без нея!Тогава целият ми свят беше Ицо,който сега изобщо,ама изобщо няма нужда от мен.Толкова е хубаво отново до се грижа за някого и да чувам по 100 пъти на ден"Мамо,много те обичам!Колкото цялото небе те обичам!"

# 57 23 май 2007, 13:17 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 357

Не прочетох темата.

Имам сестра, с две и половина години разлика сме. Като малки не се разбирахме- боят и кавгите между нас бяха ежедневие. С годините връзката помежду ни укрепваше. Сега живеем далеч една от друга, но и двете знаем, че другата я има и това ни е достатъчно.

Винаги съм искала две деца. Мъжът ми също. Това е до нагласа, според мен. Смятам, че децата, които растат сами, после искат по едно дете. Както и тези, които растат в по- големи семейства, после искат повече деца. Не определям кой е егоист и кой- не.

Подписвам се с две ръце под мнението на Тес Peace

Нашите не са ни осигурили с жилища, но пък детството, което имахме не мога да го заменя с луксозен мезонет в центъра и нова кола Naughty

Отново е до нагласа...

# 58 23 май 2007, 13:47 ч.

Мнения: 2 865

По скоро бих имала чувството че с нещо съм ощетила детето си ако си няма брат или сестра, отколкото с това че трябва да си дели играчките, стаята и т.н.

Последна редакция: ср, 23 май 2007, 18:56 от Arizona

# 59 23 май 2007, 13:48 ч.

Блонди, благодаря ти за темата. В момента съм пред такава дилема. Бременна съм и много трудно взех решение да направя аборт. Причината да взема това решение е, че не се чувствам готова психически и физически за второ дете, което ще бъде породено. Дъщеря ми е на 1,5 и съвсем сама, без ничия помощ се грижа за нея.Друга причина е, че със съпруга ми не сме първа младост - аз на 34 той на 43, а и разликата в годините ни е доста. Не искам да споделям какви черни мисли ми минават през главата. Честно да ти кажа като разбрах, че съм бременна се уплаших. Да , уплаших се и то толкова много , че дори не се зарадвах.
От друга страна се чувствам виновна, защото първия път забременях трудно и що молби и сълзи пролях, а сега ...

Препоръчани теми

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: