Некролози

Да се веселиш?! Да танцуваш?! Не трябвало... В такива моменти ти е само до това. То от там тръгват тези трябва- не трябва.
И аз гледах телевизия. Или поне се заблуждавах, че гледам.

Черното облекло пък ми подхождаше много в онзи момент. Просто няма как да облечеш розови дрешки, когато главата ти е изгоряла и ти иде да последваш близкия си. Аз носих черно може би 3-4 месеца. Една нощ сънувах сина си, който ми каза, че не ме харесва с тези черни дрехи, да си купувам бели  Дрехите ми, купувани в този период са само бели...

Тарталета,съжалявам за загубата на детенцето ти

Спомням си ,когато моята кума преживя такава трагедия(мъжът и на 33 г.и дъщеря и на 13г.починаха в катастрофа) как виеше жената на гробищата.А е млада жена.Така и идва на жената-да вие от мъка.Наистина всеки различно показва мъката си.3 год.носеше само черни дрехи.После още 2 шалче.Хората и казваха:"Млада си,остави тези черни дрехи!"А тя им отговаряше:"Аз така го чувствам!Мой си е проблема,колко време ще нося черно!"
И си беше права жената.Само тя си знае какво и е на душата.А пък може и това поне малко да я успокоявало!

Ама ако питаш- това е било показност  Сигурно пак за показност се е почернила женицата 

Тарталетич,   наистина ужасното е да няма ред.   Ето на... аз си успокоявам майката , погребала  брат ми.    Днес на Задушница... и двете заедно оплакваме татко. Но, аз на гроба не отидох.  Ще отида сама,  някога./ Често го правя,  но за себе си/
     Наистина съм от хората , като как Сийка  не ми харесва това.. редно или не. Имам развинтена фантазия  за гробовете.  Виждам поле от полегнали тела  и ми е неуютно там.
   Що , говоря  "на вятъра". Добре,  ще го кажа...КОЕ ме накара  да съм практична, по отношение на гробовете.
Имаме стари  Фамилни гробове.  Случи се  да подраним за погребението./ Т.е  някой да почине , преди да е минало времето за разкопаването на гробовете/ /  /   И баща ми да види, как вадят костите на сестра му, полагайки ги нежно в торбичка... за  да отворят място за тялото на  на майка му.   Е,  на никого не го пожелавам това.
     Покрай тези неща  мама пожела кремиране.  Когато...   разбира се.  Аз също.!!! Не ме е яня  за кокалдаците ми.. ужасът  е в това, че ще ги видят живи и обичали ме хора.


  Нямах и на идея  да ми стане толкова черен постинга.
     Това е същото , като некролозите.
     Аз не мога  и не искам да го правя,  но Тарти, ако на теб ти е по-- леко  - мъъъъничко по- леко .. прави го мила.!!Нека.

Подкрепям! 
Ако всички тези обичаи помагат на някого да изживее по-леко мъката си - нека ги спазва.
Но ако се правят само, защото са обичаи и защото "какво ще кажат хората" - съм категорично против.
Всеки чувства и изразява по свой си начин и любовта, и радостта, и мъката. Затова сме различни. Иначе нямаше да сме хора, а роботи.

  Нищо , че е спам... ама с теб ще пия с удоволствие една бира!!!:-))
   Тя, поканата си стои./ тук се плезя,  щото няма емотиконка/

И на мен ми се е случвало с чужденците.
Тарталета, плаках за твоето детенце, като ти видя подписа, отново се натъжавам и много се страхувам и за моето детенце.
Въпреки това не мисля, че некролозите са начин за изразяване на мъка - същата работа върши и снимка вкъщи, която сам да си гледаш. преживяла съм няколко загуби на твърде близки хора в разцвета на силите, не е тук мястото да се разпростирам, да не дава Господ никому. Некролозите не понасям и ги смятам за навиране в лицето на останалите на скръб и несъобразяване с техния живот и нужди.
Някой тук каза, че не ни е работа да казваме на хората или да коментираме тяхната мъка що се касае до некролозите. Не съм съгласна.
Пресен случай. До нас умира 95 годишен човек, настанен от общината в жилището. Оказва се, че се познавам със сина му от много отдавна. Преди да почине, мъжът ми помогна на момчето да свали баща си до линейката, т.е. проявили сме и състрадание и човечност. Обаче синът слага некролог на никому непознатия баща, като той нито живее при нас, нито идва, защото, както казах, жилището е общинско. В същото време аз вече съм бременна девети месец и просто не желая да виждам всеки ден некролог и го махам. На 40тия ден - същото. От уважение изчаках по една седмица, но това е максимумът що се касае до мен в дадената ситуация.
Не бих сложила некролог за повече от 40 дни и то само на моята си врата, а не на входа и по дърветата и къде ли още не. И на другите, които ми бъркат в ежедневието, не бих позволила с риск да се изпокараме жестоко. Животът е адски кратък, не желая да ми се навира смъртта в лицето, нито желая да ме тревожат. Егоист съм, това е.

И  мен, честно казано, много ме отблъскваха некролозите преди да почине любимата ми баба! Тя ми беше като майка и част от мен си отиде заедно с нея!
Сега, като я гледам на некролога, не виждам некролог, а виждам само снимката и. По пътя за гробищата също виждам снимката и, в улицата в която живееше също и по този начин сякаш виждам нея.
Досега не бях изживявала ужаса на смъртта и безсилието пред нея. Аз не обичам традициите и безсмисление обичаи, но когато отивам на гроба и винаги паля свещ, не защото вярвам, че и свети или нещо подобно. Просто искам нещо да и занеса, нещо да и дам.......! Искам пак да я видя, да чуя гласа и, но уви!
Аз обаче все пак имам надежда и вярвам в Бог, а и тя също вярваше и знам, че един ден ще бъдем отново заедно.
Много ми е мъчно за всички починали дечица! За мен това е най-големият ужас, който някоя майка може да преживее. Искрено  ти съчувствам миличка Тарталета, но знай, че смъртта не е краят! 

Поне се разбрахме, че ако "глупавите" традиции помагат на този който е загубил близък, няма лошо да се спазват.
А сега ми кажете как да махна некролога на майка ми който е да входната ми врата, на етажа? Стар е знам, минаха повече от 2 години от 40-то. Но как точно да го сваля и какво да направя с него? Да го изхвърля в кофата за боклук? Да го скъсам? Да го изгоря в печката? Че нали там е снимката на мама! Която ме гледа и се усмихва! Как?

Проблем ли е да си го прибереш вкъщи, в специална папка например?  Може и в рамка да си го сложиш, ако това е единствената снимка на майка ти. 
Не искам да се заяждам, но щом държиш на възпоминанията, за тези две години би трябвало да направиш и сложиш и за 3, 6, 9 месеца, 1 година, 1 г. и 6 месеца... Поне по нашия край така го правят.

Ако можеш да го снемеш цял, прибери го в папка и го скатай някъде. Ако е залепен с лепило, не мога да предложа приемливо решение.

Ако щете ми вярвайте, ако не недейте, но идеята да пробвам да го отлепя и прибера, хич не ми е минавала през ума. Някак си свикнах да го виждам до вратата, когато излизам и се прибирам. Дори имаше период в който давах отчет, "отивам там, връщам се от еди къде си" - луда работа май. Може би затова не го подмених с тези за третините, шестини и т.н. каквито правих разбира се.
Покрай тази тема се замислих за това, преди просто не обръщах внимание.

Че що ще го махаш тогава? Нищо нередно няма, аз понякога си споделям с един асансьор. Сериозно.

Е,значи нямаш проблем-щом така се чувстваш добре,остави си го там,явно това ти помага някак си.

 Аз не мога да разбера хората, които се възмущават от посланието на некролозите проблемът, че смъртта е факт, който им е трудно да възприемат е лично техен, няма нищо общо с действителността и това, което се случва.
 Не разбирам, защо не възможността да се възприемат определени факти трябва да бъде обгрижван и да не можеш да споделиш мъката си, защото има хора, на които им е по-добре да не я мислят тази мъка, не че не ги притеснява ама нали не е тяхна. Друго си е да си мислим, че всички сме безсмъртни или уникални в скръбта.